М О Т И В И към присъда № 63/24.03.2016 г. по НОХД
№ 210/2015 г.
Против подсъдимия М.Р.М. ЕГН ********** е предявено
обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 3 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и
„б“ от НК, за това, че на 24.06.2015 г. от жилище, находящо се в гр. Б., ж.к. „И.“, бл. **, вх. **, ет. **,
ап. **, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата от 160
лв. и банкова карта № 487002******8700, към
банка „ДСК“ на името на Д.И.Х., ЕГН **********, от негово владение, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на
престъплението употребил сила, за да запази владението върху откраднатите вещи
– изблъскал с двете си ръце в областта на гърдите Д.И.Х., като го отместил.
Срещу М. е предявено и обвинение по чл. 249, ал. 1
от НК за това, че в реална съвкупност с горепосоченото престъпление, от 10.37
ч. до 10.39 ч. на 24.06.2015 г. на устройство АТМ № 393 на Обединена Българска
Банка АД, на адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, РУМ „Велека“, „Понс комерс“ ЕООД,
използвал платежен инструмент – банкова карта № 487002******8700, към банка
„ДСК“, на името на Д.И.Х., без
съгласието на титуляра.
Защитата на подсъдимия пледира за доказаност на
извършените престъпления. Прави искане за преминаване към съкратено съдебно
следствие.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
намира деянията за доказани. Дава становище за възможност да се премине към
съкратено съдебно следствие.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното
съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от
24.03.2016 г., на основание чл. 371, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с реда на провеждане на
съдебното следствие, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Р.М. е роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, ***** гражданин, **********
Пострадалият Д.И.Х. живеел сам в съседен
апартамент на подсъдимия. Жилището било с две входни врати. Пострадалият
страдал от сърдечни проблеми и затова се уговорил със св. Л. С. да проверява
периодически за състоянието му. За целта предоставил на С. ключ от входната
врата на жилището си. За да може входната врата да се отваря от вън, когато той
бил в жилището, след заключване на вратата издърпвал леко ключа отвътре.
На 24.06.2015 г. около 10.00 ч., св. Х. след като
се прибрал от пазар заключил външната врата на апартамента и продължил да се
занимава с ежедневните се дейности. Той седнал в хола и отворил вестника за да
го прочете, в този момент вниманието му било привлечено от човешки силует в
коридора на апартамента, когото той забелязал през остъклената врата на хола.
Веднага излязъл в коридора, където заварил
подсъдимия М., който правил опити да отвори външната врата на апартамента, с
ключовете, които обичайно били от вътрешната страна на бравата. Виждайки го в
гръб, пострадалият Х. го запитал “Кой си ти, какво правиш бе“? В този момент
мъжът, който бил до вратата се обърнал и Х. разпознал синът на своите съседи – М.М..
Виждайки до себе си стопанина на дома подсъдимият
му подал връзката с ключове и му казал да отвори вратата. Тъй като Х. не
отвърнал на желанието на подсъдимия да му отключи входната врата, М. го
изблъскал с двете си ръце в областта на гърдите, като го отместил силно
настрани. По този начин подсъдимият си освободил път към вътрешността на
апартамента.
Свидетелят Х. не направил опит да хване и задържи
подсъдимия, защото се страхувал за здравето си. Подсъдимият бил по-млад,
по-едър от пострадалия и видимо изглеждал дрогиран.
Бягайки, подсъдимият минал през хола на
апартамента и се насочил към терасата, където стъпил на малко столче и
прескочил в терасата на съседния апартамент – този на неговото семейство.
Пострадалият извикал „Крадец“, но наоколо нямало
хора и никой не го чул.
Тогава пострадалият се върнал в коридора на
апартамента и установил, че ключът предназначен за външната врата, поставен на
общата връзка е счупен. Двете входни врати нямали аналогично заключване, като
вътрешната врата не била със секретен патрон.
Свидетелят Х. не могъл да отвори входната врата на
апартамента си, поради което направил опит да се свърже със св. Л. С., но след
като не успял, позвънил по телефона на своя приятел А. А., който живеел във
вход № ** на същия блок.
Докато чакал за помощта, пострадалият установил,
че му липсва сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, която съхранявал в малка
мъжка черна чантичка, поставена на шкафче в хола на апартамента, като в нея
съхранявал, личната си карта и дебитна карта към Банка ДСК.
Чантичката Х. намерил захвърлена на леглото в
хола, като освен банкнотите от чантичката липсвали личната му карта и дебитната
карта. В последствие на 26.06.2015 г. пострадалият установил, че личната му
карта е била захвърлена под леглото в хола на апартамента.
Не след дълго на помощ се отзовали съседите на
пострадалия – св. А. С. и св. Л. А.. Двамата отворили вратата на апартамента на
св. Х. с ключа, който св. С. притежавал, като преди това С. извадил парче от
счупения ключ останал в бравата на вратата.
Междувременно св. Х., констатирайки кражбата на
банковата си карта позвънил на Банка ДСК за да бъде блокирана същата. На същата
дата в 11.40 ч.картата била деактивирана.
Непосредствено след отнемане на вещите подс. М., излизайки
от дома си, се насочил до най-близкия банкомат – АТМ устройство, което било
монтирано в РУМ „Велека“ – ж.к. „Изгрев“. От 10.37 ч. до 10.39 ч. на устройство
АТМ № 393 на ОББ на адрес – Бургас, ж.к. „Изгрев“, РУМ „Велека“, подсъдимият М.
на шест пъти се опитал да изтегли с дебитната карта на св. Х. пари от сметката
му, но не успял.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от направеното самопризнание от
подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, показанията на разпитаните свидетели: Д.И.Х., Л. С., А.Х. и И. С.,
от писмените доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК/ и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, както и от веществените
доказателства.
При тези доказателства съдът намира, че не са
налице проблеми с установеността и доказаността на извършените престъпления,
нито с квалификацията на същите.
Гореописаната фактическа обстановка, възприета от
съда въз основа на целия доказателствен материал събран по делото, дава на съда
основание да приеме за безспорно и категорично доказано, че подсъдимият М. е
извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, а именно за това,
че на 24.06.2015 г. в гр. Бургас, к-с. „Изгрев“, от жилище, находящо се на
адрес ж.к.“И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * в условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи – сумата 160 лв. и банкова карта № 487002******8700
към Банка „ДСК“ от владението на Д.И.Х., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на престъплението
употребил сила, за да запази владението върху откраднатите вещи – изблъскал с
двете си ръце в областта на гърдите Д.И.Х., като го отместил - престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 3, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК и
за това, че на 24.06..2015 г. в гр. Бургас, за времето от 10.37 ч. до 10.39 ч.
на устройство АТМ № 393 на ОББ АД в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, РУМ „Велека“,
използвал платежен инструмент – банкова карта с № 487002******8700 към Банка
„ДСК“ на името на Д.И.Х. – престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.
Подсъдимият М.Р.М. е осъждан многократно на, „Лишаване
от свобода“, които наказания е изтърпявал ефективно. Налице са основанията за
квалификация на деянието по чл. 199, ал., т. 4 от НК, като опасен рецидив и по
б. „а“ и „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК.
По отношение на субективната страна, съдът счита,
че деянията са извършени при условията на пряк умисъл и за двете престъпления.
Причини за извършване на престъпленията са пренебрежителното
отношение на подсъдимия към собствеността на гражданите и незачитане на
установения в страната правов ред.
Като смекчаващо вината и отговорността
обстоятелство съдът намери възстановяването на отнетата сума, изразеното
разкаяние от страна на подсъдимия, както и предприетите от негова страна
действия по промяна на неговата личност за неприемане на наркотици, свързана с
постъпването му в Терапевтична общност „Билани“.
С оглед на това
съдът намери, че тези смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчна
предпоставка за приложението на чл. 55 от НК, поради което при определяне на
наказанието изходи от общите предпоставки, визирани в чл. 54 от НК. Това
мотивира съдът да определи наказанието по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, при
превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства и за постигане
целите на наказанието наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ. С оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, както и с оглед характера
на протеклото производство, съдът намали така определеното наказание с една
трета и определи окончателен размер на наказанието „Лишаване от свобода“ от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
За престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК, съдът
определи наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите
вината и отговорността обстоятелства „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
ГОДИНИ. С оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, както и с оглед характера
на протеклото производство, съдът намали така определеното наказание с една
трета и определи окончателен размер на наказанието „Лишаване от свобода“ в
размер на ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М.Р.М.
бе определено едно общо наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, при
първоначален СТРОГ режим в затвор.
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът ОСЪДИ подсъдимия И. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД МВР - Бургас сума в размер на 167.63 лева за
направените по делото разноски.
С така определеното като вид, размер и начин на
изтърпяване наказание на подсъдимия М. съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция на закона и ще се въздейства
възпитателно и предупредително както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Окръжен съдия: