Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260036./ 18.09.2020 г. Година 2020 Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І
Граждански състав
На двадесет и девети
юли Година 2020
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско
дело № 1328 по описа за 2020 година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Д.Б.Я.,
чрез пълномощника си адв.В. Ц. от АК – С.З.против решение № 70 от
11.02.2020г., постановено по гр.дело № 3045/2019г. по описа на Казанлъшки
районен съд, с което се отхвърля предявеният от Д.Б.Я. иск по чл.344, ал.1, т.2
от КТ, а така също е отхвърлен и предявения по чл.344, ал.1, т.3 от КТ иск за
сумата над 4 638,74 лева до претендирания размер от 6 184,98 лева,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 28.01.2020г. до
13.03.2020г., както и направените разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Въззивникът е недоволен от постановения
съдебен акт в неговата отхвърлителна и осъдителна спрямо него част, сочи го за
неправилен и постановен в противоречие на материалния и процесуален закон. Моли
да бъде отменено първоинстанционното решение, а предявените от него искове по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ да бъдат уважени. Изложени са подробни съображения.
Доказателствени
искания не са направени.
Постъпила
е въззивна жалба и от ОУ „Г.К.“ – К., чрез адв. М.Ш. *** против Решение
№70/11.02.2020г. постановено по гр.д.№3045/2019г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с която обжалват първоинстанционното решение в частта, с която е
признато за незаконно уволнението на Д.Б.Я. и е отменено това уволнение на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и в частта, с която е осъдено ОУ „Г.К.“
да заплати на Д.Б.Я. обезщетение за оставането му без работа за периода от
13.09.2019г. до 27.01.2020г., в размер на 4638,74 лева. Обжалва се решението и
в частта му за заплащане на разноските на Д.Б.Я.. Излагат се подробни
съображения.
Претендира
се отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете
за признаване на уволнението за незаконно и присъждане на обезщетение за
оставане без работа. Претендира се присъждане на съдебните разноски и пред
двете инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ОУ „Г.К.“, гр.К.,
чрез адв.М.Ш. ***, в който заявяват, че подадената въззивна жалба от Д.Б.Я. е
неоснователна и не почива на събраните по делото доказателства, а
първоинстанционното решение е правилно и
обосновано. Излагат съображения в тази насока.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна.
Не правят искане за събиране на
други доказателства.
Първият въззивник Д.Б.Я., редовно
и своевременно призован, явява лично, заедно се процесуалния му представител и пълномощник адв.В.Ц.от АК – Стара Загора, която моли съда да отмени
решението на районния съд в обжалваната от тях част поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – подробно посочени във въззивната жалба, като
се отхвърли изцяло въззивната жалба на втория въззивник, по съображенията
подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на
делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата от ОУ „Г.К.“ – К.
БУЛСТАТ **** ул.“****, представлявано от директора М.Н.С.чрез от адв.М.Ш. ***,
редовно и своевременно призовани, не изпращат представител по делото пред
въззивния съд.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ.
В първоинстанционното производство правилно е установена
следната фактическа обстановка:
Първият въззивник и вторият
въззивник са били в трудовоправни отношения. Със Заповед под № РД
10-1052-119/13.09.2019г. на Директора на ОУ „Г.К.гр. К. вторият въззивник е
прекратил трудовото правоотношение на Д.Б.Я., считано от 16.09.2019г., с място
на работа ОУ „Г.К.гр. К., на длъжност: „заместник директор“, като посочената
причина е „съкращаване на щата“. В заповедта не е посочено, кой щат е съкратен
и въз основа на какво решение на работодателя или на негов орган, от коя дата е
това съкращаване и къде е обективирано. Липсват и данни, кога заповедта е
връчена на ищеца.
О
представените в хода на първоинстанционното производство доказателства, видно
от документ
с изх. №866 от 13.09.2019г., работодателят е отправил писмено предизвестие до
ищеца, с което го е уведомил, че въз основа на Заповед с № 10
1050-117/13.09.2019г. за утвърждаване на промяна в Длъжностното разписание на
персонала на ОУ „Г.К.гр. К. и Заповед № 10-1051-118/13.09.2019г. за утвърждаване
на промяна в Поименно разписание на длъжностите в ОУ „Г.К.гр. К., трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда след изтичане на законния срок от два месеца, съгласно чл.326, ал.2 от КТ
и чл.31 от Колективен трудов договор в системата на предучилищното и училищното
образование, считано от 11.06.2018г. В предизвестието обаче не е посочена
конкретната причина за прекратяване на трудовото правоотношение (съкращаване
щата на длъжността, която е заемал работникът), а е посочено само правното
основание за това (чл.328, ал.1, т.2 от КТ). Липсват данни, кога предизвестието
е връчено на ищеца. По твърдение на самия първи въззивник, неоспорено от
ответната страна, предизвестието и заповедта са му връчени едновременно, на датата
13.09.2019г.
Видно от Заповед с №
10-1051-118/13.09.2019г. за утвърждаване на промяна в Поименно разписание на
длъжностите в ОУ „Г.К.гр. К., считано от датата 16.09.2019г. в ОУ „Г.К.гр. К.
не е предвидена длъжността „заместник директор“. Името на ищеца не фигурира в
това разписание. Видно от Поименно разписание на длъжностите в ОУ „Г.К.гр. К.
от 17.09.2018г. в училището не е предвидена длъжност „заместник директор“.
Името на ищеца фигурира в това разписание под номер 15, на длъжност „учител“
/лист 18 от първоинстанционното дело/.
От
представените от ответника списъци (л.34, л.35 и л.36 от първоинст. дело) не се
установява първият въззивник да е синдикален член на СО на „Подкрепа“ при ОУ „Г.К.гр. К., СД към НУС при ОУ „Г.К.гр. К. или СО на СБУ при ОУ
„Г.К.гр. К.. От представеното по делото трудово досие на ищеца е видно, че от
назначаването си на работа на 31.05.2012г. до 10.09.2019г. същият е заемал
длъжността „младши учител в начален етап на основното
образование /I-IV клас“ и „учител, начален етап на основното образование /I-IV клас/“.
С
Допълнително споразумение под №803/10.09.2019г. първият въззивник е преназначен
от длъжност „учител, начален етап на основното образование /I-IV клас/“ на длъжност „помощник-директор“ (л.
178 от делото).
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
(първоначално и допълнително), неоспорено от страните, което и настоящият съд
възприема изцяло като правилно, обективно и законосъобразно се установява, че
към 13.09.2019г. в ОУ
„Г.К.гр. К. има длъжности на педагогически специалисти, които се заемат от
лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според експерта
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода, посочен в исковата молба:
13.09.2019г. – 13.03.2020г. е 6 184,98 лева. От заключението се
установява, че първият въззивник е бил синдикален член на СО на СБУ при ОУ „Г.К.гр.
К. до месец юни 2019г. включително.
Видно от Колективен
трудов договор в системата на предучилищното и училищното образование Д01-100,
сключен на 11.06.2018г., при прекратяване на трудовите договори на синдикални
членове, на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ за работодателя са въведени
допълнителни задължения, установени в чл.10 от договора.
От представеното по
делото писмо изх. №РД-15-662/27.12.2019г. на РУО, гр. С.З.е видно, че за ОУ „Г.К.гр.
К. няма утвърдена щатна бройка за длъжността „заместник директор на училище“ за
учебната 2018/2019 и 2019/2020 години.
От приложените
страници на трудова книжка с Б, №541781 и от констатация на оригинала на същата
е видно, че първият въззивник не е сключвал трудов договор с друг работодател
след процесното уволнение. Това обстоятелство се установява и от представената
от ищеца по делото декларация от датата 27.01.2020г.
Разпитаните
по делото свидетели: С.С.Л., Г.А.Д.и М.Д.Б.установяват, че първият въззивник е
бил синдикален член до месец юни 2019г., след което членството му е прекратено
поради неплащане на членски внос.
Първоинстанционният съд подробно е
обсъдил всички събрани по делото доказателства,
за да обоснове правилния и мотивиран извод, че вторият въззивник не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че е налице реално
съкращаване в щата на длъжността, която е заемал първия въззивник при втория въззивник-ответното
училище. Доказателствата и поведението на работодателят сочат, че в случая се
касае до едно формално и необосновано съкращаване в щата на ответното училище.
В този смисъл въззивният съд приема, че за законосъобразността на уволнението,
извършено на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл. 2 от КТ, а именно поради съкращаването в щата, е необходимо да се
установят следните факти: да е налице взето решение за съкращение на щата от
компетентния за това орган; действително съкращение на щата; наличието на
утвърдено щатно разписание, отразяващо съкращението на щата, което предхожда
датата на уволнението; да е извършен подбор, в случаите, когато не се
съкращават всички или единствената щатна бройка за съответната длъжност.
Както бе посочено
по-горе и при анализа на писмените доказателства, със Заповед № РД 10-1052-119/13.09.2019г.
на Директора на ОУ „Г.К.гр. К. ответникът е прекратил трудовото правоотношение
на Д.Б.Я., считано от 16.09.2019г., с място на работа ОУ „Г.К.гр. К., на
длъжност: „заместник директор“, като
посочената причина е „съкращаване на щата“. В заповедта не е посочено, кой щат
е съкратен и въз основа на какво решение на работодателя или на негов орган, от
коя дата е това съкращаване и къде е обективирано. В заповедта е посочено само
общото правно основание (чл.328, ал.1, т.2 от КТ), без индивидуализация на
конкретната хипотеза - закриване на част от предприятието или съкращаване на
щата и без посочване на фактическите основания за издаване на заповедта. От
предизвестие с изх. №866/13.09.2019г. се установява, че работодателят е
уведомил ищеца, че е издадена Заповед № 10 1050-117/13.09.2019г. за
утвърждаване на промяна в Длъжностното разписание на персонала на ОУ „Г.К.гр. К.
и Заповед № 10-1051-118/13.09.2019г. за утвърждаване на промяна в Поименно
разписание на длъжностите в ОУ „Г.К.гр. К., поради което трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено. В предизвестието отново не е посочена
конкретната хипотеза за прекратяване на трудовото правоотношение (съкращаване
щата на длъжността, която е заемал работникът), а е посочено само общото правно
основание за това (чл.328, ал.1, т.2 от КТ). Предвид изложеното съдът счита, че
обжалваната заповед не е мотивирана в достатъчна степен. От същата не може да
се установи еднозначно, защо е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.
Видно от Заповед №
10-1051-118/13.09.2019г. за утвърждаване на промяна в Поименно разписание на
длъжностите в ОУ „Г.К.гр. К., считано от 16.09.2019г. в ОУ „Г.К.гр. К. не е
предвидена длъжност „заместник директор“. Името на ищеца не фигурира в това
разписание. Видно от Поименно разписание на длъжностите в ОУ „Г.К.гр. К. от
17.09.2018г. в училището не е предвидена длъжност „заместник директор“. Името
на ищеца фигурира в това разписание под номер 15, на длъжност „учител“.
От така коментираните
доказателства следва извода, че по делото не се доказа щата за длъжността
„заместник директор“ да е съкратен. Това е така, тъй като, както твърди и
самият ответник: „през последните няколко учебни години в училището нямало
щатна длъжност „заместник директор“. И в двете представени по делото разписания
на длъжностите, длъжност „заместник директор“ липсва, поради което е обективно
невъзможно тази длъжност да бъде съкратена.
Видно от текста на Допълнително споразумение №803/10.09.2019г. ищецът е бил
преназначен от длъжност „учител, начален етап на основното образование /I-IV клас/“ на длъжност „помощник-директор“. Дори да се приеме тезата на втория въззивник,
изложена и във въззивната му жалба (която съдът намира за недоказана), че със Заповед №
10-1051-118/13.09.2019г. за утвърждаване на промяна в Поименно разписание на
длъжностите в ОУ „Г.К.гр. К., считано от 16.09.2019г. е съкратена длъжността
„заместник директор“, то тази промяна не засяга ищеца, тъй като същият е бил
преназначен на друга длъжност, а именно – „помощник- директор“.
Предвид
изложеното и въззивният съд счита, че Заповед с
№ РД 10-1052-119/13.09.2019г. на Директора на ОУ „Г.К.гр. К., с която ответникът
е прекратил трудовото правоотношение на Д.Б.Я. е незаконосъобразна. Оспореното
с исковата молба уволнение е незаконно и
следва да се отмени.
Първостепенният съд е
обсъдил и разгледал всички събрани доказателства - свидетелски показания и
писмени доказателства, посочени и от двете страни по трудовия спор, като е
стигнал до правилния и законосъобразен извод, че заповедта за уволнение на първия
въззивник Я. се явява неправилна
и незаконосъобразна и на практика се покриват двете длъжности според трудовите
си функции и задължения, като се различават единствено и само техните
наименования при уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Именно поради което е налице едно фиктивно и напълно
формално съкращаване на щата по отношение на длъжността на ищеца. До същите
правилни и обосновани изводи е стигнал и първостепенния съд в мотивите си към
обжалваното Решение.
В тази връзка първият
обективно съединен иск се явява основателен и доказан до който правилен и
законосъобразен извод е достигнал и първостепенния съд, а оплакванията във
въззивната жалба на втория въззивник се явяват изцяло неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Не така обаче стои въпросът
с втория обективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.2 от ГПК за възстановяването
на първия въззивник на предишната му длъжност.
Въззивната
инстанция намира от представеното Допълнително споразумение с
№803/10.09.2019г., че ищецът преди уволнението си е работил по безсрочно
трудово правоотношение на длъжност „помощник-директор“. Предявеният от него иск
обаче е да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „заместник директор“ в ОУ „Г.К.“, гр. К..
Доказателства за заемането на тази длъжност от ищеца в хода на делото не бяха събрани,
а съдът не разполага с възможността да прави преценка или корекция на исканията
на страните по делото или да преформулира исковата претенция. Нещо повече видно
от Заповед с № 10-1051-118/13.09.2019г. за утвърждаване на промяната в
Поименното разписание на длъжностите в ОУ „Г.К.гр. К., считано от датата
16.09.2019г. в ОУ „Г.К.гр. К. не е предвидена длъжността „заместник директор“.
Името на ищеца не фигурира в това разписание. Видно от Поименно разписание на
длъжностите в ОУ „Г.К.гр. К. от датата 17.09.2018г. в училището не е предвидена
длъжност „заместник директор“. Името на ищеца фигурира в това разписание под
номер 15, на длъжността „учител“ /лист 18 от първоинстанционното дело/.
В
този смисъл предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ да бъде
възстановен ищецът на длъжност „заместник-директор“ в ОУ „Г.К.“, гр. К. е
неоснователен и следва да се отхвърли, като бъдат оставени без уважение и
оплакванията в тази насока във въззивната жалба на първия въззивник.
Неоснователни
и недоказани се явяват и другите оплаквания във въззивната жалба на въззивника Я.
и в
частта й, с която Районен съд гр.К. е отхвърлил претенциите му за присъждането
на обезщетението за оставане без работа за сумата над 4638,74 лв. до
претендирания от него размер, а именно 6184,98 лв., както и по отношение на
присъдените съдебни разноски.
Въззивният съд приема,
че въззивната жалба и в тази е неоснователна и не почива на събраните по делото
доказателства, като решението на Районен съд гр.К. е правилно и обосновано в
следния смисъл: тъй като уволнението е признато за незаконно съдът е
присъдил обезщетение от датата на прекратяване на трудовия договор както и до
приключване на съдебното производство (27.01.2020 г., което е датата на
приключване на устните състезания) не е възможно първоинстанционният съд да
присъди обезщетение за оставане без работа за бъдещ период. Поради това
решението на Районен съд гр.К. и в тази му част е законосъобразно. Правилно е
решението на съда и в частта за присъждане на съдебните разноски съразмерно на
уважените и отхвърлени искове.
В заключение настоящата въззивна инстанция намира, че
Решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
На
основание чл.78, ал.1 и ал.3, във връзка с чл.273 от ГПК тъй като на практика с
потвърждаването на обжалваното Решение на РС – К. се оставят без уважение и
двете въззивни жалби по делото пред настоящата инстанция, то и разноските на
страните пред тази инстанция следва да останат така като са направени до
настоящия момент.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70 от 11.02.2020г.,
постановено по гр.дело № 3045/2019г. по описа на Районен съд-К., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България, чрез Окръжен съд С.З.при наличието на
основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.