МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1873/2008г. ПО ОПИСА
НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска Окръжна Прокуратура
по отношение на подсъдимия М.Л.Ж. *** са възведени две обвинения :
- по чл.116 ал.1 т.6
пр.З и 4 и т.12 пр.1 НК , за това, че на
22.05.2000г. в землището на с.Долище,
Варненска област, умишлено умъртвил Сашка
Асенова Д., ЕГН **********, като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, при условията на опасен рецидив;
- по чл.116 ал.1 т.12 пр.1 и 2 НК, за това, че на 20.02.2004г., в землището на с.Осеново, Варненска област, умишлено умъртвил Радка Г.Д., ЕГН **********, като убийството
е осъществено от Ж.
при условията на опасен рецидив и след като е извършил
друго умишлено убийство по чл.116 от НК, за което
не е постановена присъда.
В пледоарията си по
съществото на делото представителя на ВОП поддържат така възведените обвинения,
моли съда да признае подсъдимия за виновен и по двете, както и да му наложи за
всяко от тях най-тежкото предвидено наказание – доживотен затвор без замяна. По
предявените граждански искове счита, че следва да бъдат уважени по
справедливост.
По делото са
конституирани като граждански ищци и частни обвинители наследниците на
пострадалите както следва: В.Г.Д. и А.Г.Д. (майка и баща на Сашка Д.) и С.К.Д.
и Г.С.Д. (майка и баща на Радка Д.) и са приети за съвместно разглеждане
гражданските им искове за неимуществени вреди в резултат от двете деяния по
чл.116 от НК, всеки един за сумата от по 100 000 лв., ведно със законната
лихва от датите на уврежданията. Поверениците на горепосоченилте лица – ад.Я. ***
и адв.И. ***, молят съда да признае подсъдимия за виновен по така възведените
му обвинения, като по отношение на наказанието се солидаризират с представителя
на ВОП. По предявените граждански искове молят уважаване по справедливост.
Защитата на подсъдимия пледира безалтернативно за оправдателна присъда,
позовавайки се на недоказаност и на двете обвинения.
Пред съда подсъдимият не се призна за виновен. Не дава обяснения,
поддържа изцяло казаното пред предходния състав на съда.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
От
преценката на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
Подс.Ж. бил многократно осъждан. На 08.10.1996г. влязъл за пореден
път в ОЗ-Варна за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода по наложени му присъди за кражби.
В Затвора-Варна се запознал със св.П.С. - също лишен от
свобода. Последният бил братовчед на Сашка Д., която към 1999/2000г. живеела в дома на
родителите на Пл.С. ***. Сашка била студентка II курс в Икономическия институт и ходела редовно на свиждания на братовчед си - поддържали изключително близки отношения помежду си.
Използвайки факта, че подс.Ж. работел на външен обект, св.С. го помолил да му свърши
услуга - да “вкара” алкохол
в затвора, който ще бъде донесен от Сашка. За целта св.С. дал на подс.Ж. домашния телефон на Сашка, за да се
уговорят двамата как точно да стане предаването на алкохола. В резултат на
уговорката, един ден в края на декември 1999г., Сашка
пристигнала в Сладкарския
цех до Затвора, където предала
алкохола на подсъдимия, в присъствието на св.И. Марков (също затворник, работещ
заедно с подсъдимия на външен обект). При срещата подс.Ж. подхвърлил нещо неприлично на Сашка,
което я засегнало и което по-късно споделила с братовчед си. Това станало повод за възникване на дребен конфликт между
двамата затворници.
На 19.03.2000г. подс.Ж. излязъл от Затвора. Около
средата на месец май 2000г. наел л.а.„Форд Орион",
ДКН В8555АМ от св.Ст.С., за извършване на таксиметрова дейност, която упражнявал неправомерно - бил санкциониран 11
пъти от РО ДАИ-Варна - все за “извършване на таксиметрова дейност без наличие
на свидетелство за правоуправление и без разрешение за извършване на
таксиметрова дейност” (справка, актове и НП – л.67-79, том 2 от ДП).
Първоначално Сашка живеела сама, после – със съквартирантки – св.Галя
Митева и св.Дора П., а към инкриминираната дата – само със св.Д.П., като двете
обитавали различни стаи. Имала интимен приятел – св.И.Г., с когото се виждала
няколко пъти седмично. Свидетелят знаел за братовчеда на Сашка; за това, че е в
Затвора; за това, че тя го посещава редовно и за това, че много държи на него.
Веднъж, когато Сашка и И. били заедно в квартирата на пострадалата, по повод
телефонно обаждане от неизвестно лице, Сашка споделила че “този неин братовчед
все нещо я изненадва”.
Във връзка с личността на Сашка, разпитаните по делото свидетели дават
сведения за нейната безупречност (доведена до педантичност), подреденост, ученолюбие,
скромност, целеустре-меност и сериозност. По отношение на контактите й с хора,
разпитаните лица сочат, че е имала отбран и ограничен кръг приятели и никакви
безразборни или случайни познанства.
На 22.05.2000г. малко преди обяд съквартирантката Дора чула Сашка да
излиза. По същото време от дома си излизала и св.Митра Колева (съседка от същия
етаж). Пострадалата помолила свидетелката да задържи асансьора, тъй като бързала.
Сашка била облечена с домашни дрехи; нервна и притеснена, премятала връзката
ключове в ръцете си; нямала чанта. Излизайки от блока завила в ляво в посока на
находящия се там паркинг.
Същият ден подс.Ж. се видял със Сашка и бил с нея до късно вечерта. С
таксито я отвел в околностите на с.Долище, където извършил с нея полов акт, който
й причинил допълнителни разкъсвания на влагалищната стена, след което я умъртвил
посредством удушаване с кабел, връзвайки ръцете й зад гърба.
На следващият ден св.Дора П. не видяла Сашка – помислила, че е при
родителите си в с.Опанец, Плевенско или с приятеля си И.. След още един ден св.П.
била при свой приятел в редакцията на в-к “Стандарт”, комуто споделила, че се
притеснява за липсващата си съквартирантката. Той й показал полицейската сводка
за намерено убито момиче. Св.П. се обадила веднага на И. и двамата отишли в
РПУ, където по снимки И. разпознал убитата Сашка.
Майката на Сашка – св.Д. й звъннала на 24.05.2000г., за да й честити
празника. Никой не отговорил на обаждането. Потърсила я по-късно същия ден и
тогава телефона бил вдигнат от съквартирантка, която й казала, че Сашка е
излязла някъде. На вечерното обаждане никой не вдигнал, а на 27.05.2000г.
родителите получили трагичното известие за смъртта на детето си.
Тялото на момичето било намерено около 08,30ч. на 23.05.2000г. от свидетелите Стефан Стефанов и Йордан Панайотов в землището на с.Долище. Двамата намерили тяло
на млада жена, лежащо по корем, с вързани зад гърба ръце. Свидетелите, без да докосват жертвата, веднага уведомили органите на МВР, които извършили оглед на
местопроизшествието, след което предоставили трупът на момичето на Катедрата по „Съдебна медицина" за аутопсиране.
От заключението на СМЕ от 23.05.2000г. (л.
67-68, том 4) е видно, че причината за смъртта на Сашка
е механична асфикция от загърляне – имала е два пъти усукан около шията кабел; според ВЛ стегнатия
възел, както и извитите към гърба и завързани ръце изключват пострадалата сама
да е причинила загърлянето; установени били още стари
щърбини по девствената ципа, а така също и прясно разкъсване
на девствената ципа и част от стената на влагалището. Според
ВЛ това може да се обясни с по-груб полов акт или с
въздействието на предмети; не били открити сперматозоиди, което
не изключвало извършен вагинален или анален полов
акт. Установени били също и охлузвания по челото,
бузата и шията, като тези на бузата и шията вляво можело
да се получат от действия на пострадалата за защита. Констатирано
било и увреждане на меките тъкани над дясна ключица, което би могло да бъде причинено
от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет с
ограничена повърхност. В кръвта на пострадалата не бил
открит алкохол.
На 20.09.2005г. подс.Ж. бил освидетелствуван от д-р Станкулов
(л.219, том 2 от ДП), при което последния констатирал силно нарушение на
нормалната морфология на половия член – голям гранулом – тип чуждо тяло на
препуциума на половия член, водещ до увеличаване на диаметъра му, два гранулома
– тип чуждо тяло по горната повърхност на шийката на половия член, които водят
до задебеляване на шийката на половия орган. Според ВЛ по данни на подсъдимия
става въпрос за имплантиран вазелин.
Въз основа на това освидетелствуване била назначена и втора СМЕ (л.46-47,
том 3 от ДП), извършена на 21.12.2005г., според заключението на която, установеното
прясно разкъсване на девствената ципа и част от стената на влагалището на Сашка може да се получи от полов акт с променен, изкуствено
увеличен полов член. В с.з. ВЛ допълниха, че прясното разкъсване на влагалището
на пострадалата към 9 часа, отговаря на местоположението на уголемяванията на
члена на подсъдимия – те са били странично в ляво и дясно (т.е. към 9 и 3
часа). Поясниха още, че разкъсването само в едната страна (по 9 часа), би могло
да се обясни с по-голям натиск в тази посока или поради по-рехава тъкан на
ципата в тази страна.
По делото била назначена и Дендрологична експертиза (л.72-73, том 4 от ДП),
която дава заключение, че 2 от намерените при огледа върху тялото на Сашка
листа от растение, са от идентичен вид с подобни, взети от място около трупа – и
двете групи принадлежат към вида “мъждрян”. От което може да се направи
заключението, че трупът не е преместван.
Междувременно, поради неразкриване на извършителя, делото било спряно, а част от ВД изчезнали безвъзвратно.
Кутия с писма, тефтери и ключове били открити и представени от прокурора едва в
съдебната фаза; останал обаче неоткрит дневника на Сашка, както и: а/шапката с
козирка (с която е била намерена); б/2 парчета силиконов кабел (с който е била
удушена), в/кълбо канцеларско тиксо (свалено от вързаните й ръце), както и г/сравнителен
материал – косми, нокти и др., иззети от трупа (писмо л.117, том 4 от ДП).
Изложеното в този абзац не се нуждае от коментар по отношение качеството на
работа на досъдебните органи.
II. Към 2004г. подс.Ж. продължил да извършва
незаконно таксиметрова дейност, вече с
л.а. „Фиат Типо" ДКН В 0793 СС. Управлявайки таксито, той често спирал до денонощен магазин в града на ул.„Братя Бъкстон"З. Там работел негов познат и съсед –
св.Р.С., както и пострадалата Радка Д..
Наблизо имало стоянка за таксита и нощно заведение – подсъдимия често ходел там
за клиенти, за кафе, цигари или пък да се види с приятели и познати.
Радка била от Добрич, живеела на квартира във Варна с приятеля си св.Александър
Колев, учела в Свободния университет и работела като
продавачка в горепосочения магазин на смени. Съквартирант в жилището на Радка и
Сашо бил св.Ганев.
На 19.02.2004г. Радка застъпила нощна смяна от 19.00ч., която по принцип приключвала в 08.00ч. на следващия ден. На 20.02.2004г.
сутринта, т.е. непосредствено след края на смяната, Радка имала намерение да се прибира в Добрич – това й
решение било споделено на 19.02.2004г. около 14.30ч. в телефонен разговор с
майка й св.Д., както и лично със св.Мирослав Марков при посещението му в магазина около 20.30 часа (на който в допълнение
казала, че познат таксиметров шофьор обещал да я закара до
Добрич).
При поемането на смяната на Радка, в магазина се била събрала група мъже –
св.Р.С., св.Милко Милев (брат на подс.) и още едно момче. Малко преди те да си
тръгнат пристигнал подс.Ж. с лекия автомобил, който управлявал като такси. Същата
вечер през магазина минал и св.Ганев (съквартирантът на Радка). Той чул
разговора между Радка и М. относно ходенето до Добрич на следващия ден. Поседял
при нея, поговорили и тръгнал. По-късно през нощта Радка му “кликнала” на GSM *********
(00:46:47ч.), както и сторила същото с приятеля си Александър на GSM ********* (22:48:30ч.)
и св.Каракашев на GSM ********** (в 21:43:04ч.) – детайлна разпечатка на GSM на
Радка – л.103, том 1 от ДП. Съгласно посочения документ, за последно Радка се
ползвала от мобилния си телефон в 01:22:15часа. Около и след този час, вече на
20.02.2004г., Радка напуснала магазина без чанта, телефон и горна дреха.
Същата вечер подс.Ж. бил с Радка. С
таксито я отвел в околностите на с.Осеново, където осъществил с нея полов акт и
я убил.
На 20.02.2004г. сутринта св.Г.Борисова отишла на смяна в
магазина и заварила вратата заключена; нощното
външно осветление – светещо; гишето, от което се продава нощно време -
затворено с райбер от вътрешната страна. Случайни лица помогнали на св.Борисова да влезе в магазина, където
установила, че мобилният телефон на Радка е на
земята (вероятно паднал от вибрациите при звънене), цигарите и документите й били вътре в помещението, а багажът, приготвен за пътуването й до Добрич - в складовата част на магазина. Нямало видими следи от борба, паник-бутона не бил
задействан, липсвали пари от оборота. Около обяд на същия ден в гр.Варна
пристигнали родителите на Радка и подали сигнал
за изчезването й.
Поради неразкриване на извършителя делото било спряно.
От проведените ОИМ било установено, че към
19.02.2004г. подс.Ж. притежавал мобилен телефон номер **********. Детайлизираната разпечатка (л.181, том 2) дала повод за започване на разследване срещу него. С подс.Ж. водили
разговори различни полицейски служители. Например, на св.Н. от служба
“Издирване”, подсъдимият заявил, че във въпросната вечер бил с клиенти, с които
минали през магазина и които после закарал до Шумен, преспал там и се прибрал
във Варна на следващия ден. По-късно служба “Издирване” прехвърлила работата по
случая на отдел “Убийства” в РДВР. След задържането на подс.Ж. на 26.07.2005г. в 23.30ч. в РПУ, той разказал същата
версия на св.Вълчанов (полицай от посочения отдел). Малко по-късно, след
проведените „полицейски беседи” (цитат от показанията на св.Вълчанов), подс.Ж. разказал,
че присъствал и на двете убийства, но че те били извършени от св.Димитър Д.. На
предоставената му топографска карта подсъдимия посочил точно
района, където бил трупа на Радка. Сутринта на 28.07.2005г. служители от сектор „Криминална
полиция" намерили останките от трупа на Радка
Д.. Установили ги в землището на
с.Осеново именно в района, посочен от подс.Ж.. При извършения оглед на местопроизшествието (л.43-44, том 2) били намерени кости и
маратонки; до бедрената кост парче тъкан (т.6 от огледа).
По делото била назначена СМЕ, от чието заключение (л.187-193, том 2) е видно, че представените за
изследване кости са от човешки произход и че подредени
в анатомичен порядък принадлежат на един индивид; описателните и метрични белези на черепа и таза доказват, че костните
останки принадлежат на жена; състоянието на зъбите,
черепните шевове и останалите кости дава основание на
вещите лица да приемат, че костната възраст на жената е около 18 +/- 25 години;
ръстът на жената, определен по дължината на дългите тръбести кости е 158,6 см. С 99,9% достоверност реалният ръст на момичето е в границите 152,2-163,6см. ВЛ още заключили, че липсват специфични индивидуализиращи белези за идентификация по наличните кости; липсват счупвания и други травматични изменения по изследваните кости. Описаните липсващи части от краищата на костите с неравна граница дали основание ВЛ да
приемат, че тези краища са изгризани от животни. ВЛ счели, че имат основания да
твърдят, че смъртта е настъпила преди повече от година. Посочили, че не могат да
определят причината за смъртта по наличните костни останки.
По делото е била назначена ДНК експертиза (л.39-42, том З), чието заключение сочи, че горепосочения труп, при сравняване с ДНК профилите на родителите на Радка - С.Д. и Г.Д. установило, че Г. Д. не
може да бъде
биологичен баща на лицето, а С.Д. е биологичната й майка при
неизвестен биологичен баща. (Това обстоятеслтво не касае
качеството на Г.Д. като наследник и пострадал от смъртта на дъщеря си – същият
е записан като баща в акта за раждане, въз основа на който е издадено
представеното по делото удостоверение за наследници).
По делото била назначена и Трасологична експертиза (л.68-71, том 3 от ДП),
според която ВД – текстилна материя, намерена на мястото на намиране трупа на Радка
и по точно до бедрената кост, представляват дамски бикини тип „прашка”, по
които е установено механично въздействие на тяло с остър режещ ръб.
Маратонките на Радка бяха разпознати в с.з. при предявяване от баща й,
който отбеляза и особеностите поради които е убеден, че са нейни – посочи местата,
където лично ги е лепил.
Съобразно заключението по назначената СПЕ (л.52-61, том З) подс.Ж. не страда от психично разстройство и не се води на диспансерен отчет. Той има диссоциално личностово разстройство (психопатия), което се изразява в шизоидни
личностови особености, характеризиращи се със
своеобразие на възприятията и поведението,
непредсказуемост на постъпките, обърканост и страхове,
емоционална резистентентност, липса на емпатия към другите. Наред с липса на емпатия, отношението към противоположния пол е и амбивалентно. Изведените и описани личностови особености и начини на поведение в социума и механизмите на тяхното формиране определят повишена чувствителност към самия освидетелстван и резистентност по отношение на другите в социума. Независимо от външно индиферентното отношение на лицето към другите в една ситуация, във вътрешен план то акумулира отрицателни емоции, които повишават неговата раздразнителност. Освидетелстваният е в състояние да разбира физическо и психическо насилие спрямо него. В състояние е и да противодейства на същото, като постъпките му са непредсказуеми и не произтичат от видимото му поведение и начин на реагиране. Към момента на освидетелстването е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Към момента и на двете инкриминирани
деяния е нямало данни да е бил в афект или психично разстройство, нито в
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, както и не е страдал
от тежко слабоумие, поради което е бил
в състояние да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си. Дадено е заключение, че би могъл адекватно да участва в
наказателно съдебно производство.
По отношение на подс.Ж. е била назначена и извършена Психологична
експертиза в Института по психология-МВР, където с него е било проведено
психологично интервю и полиграфско изследване. Съобразно
заключението (л.21-32, том 8), цитат: “С голяма степен на
вероятност може да се твърди, че показанията на Ж. относно
уличаването на Димитър като извършител на
убийствата на Сашка през 2000г. и Радка през
2004г. не отговарят на истината. С голяма степен на вероятност
може да се твърди, че чрез показанията си в
следственото дело срещу Димитър, подс.Ж. прикрива
собствената си съпричастност към престъпленията. С
голяма степен на вероятност може да се твърди, че подс.Ж.
е извършител на убийствата на Сашка и Радка. Подс.Ж. при изследването е знаел със сигурност,
че Сашка е "удушена с кабел", което потвърждава
извода за неговата пряка съпричастност към убийството.” Вещото лице
в с.з. поясни, че за експертизата е използувал следните методи на изследване – „психологическо
интервю” и „полифизиографско изследване”; подробно поясни в каква последователност
и по какъв механизъм е използвал различните методи. ВЛ поясни на съда, във
връзка с фразата, употребена в експертизата “с голяма степен на вероятност може да се твърди, че…”, че надежността и валидността на метода е между 93-99%. За
изследването на резултатите от полифизиографа използувал разработения “Зонов метод на Бакстър”, възможен за разичтане
само от специалист. Самият полифизиограф представлявал уред, който регистрира
физиологични реакции на стрес, които се формирали при наличие на лъжа – невроатативни реакции, които не се поддават
на съзнателен контрол. След като получил на първите два теста отговори от
страна на подсъдимия, отчетени като “пълна лъжа”, експертът пристъпил към
използуване на теста, наречен “пик на напрежението”, чиято точност била
максимална от наличния му инструментариум тестове и изследвания. На изричен
въпрос преди използуването на този метод, дали знае как е убита Сашка, подс.Ж.
отговорил отрицателно. Тогава психологът подредил в скала осем различни начина,
годни да умъртвят човек (сред които и действителния способ по който била убита
Сашка) и при направени три повторения с полифизиографа, реакциите на подс.Ж.
регистрирали лъжа на “удушена с кабел” – т.е. начина, по който е убита Сашка,
от което ВЛ направило категоричен извод, че подсъдимия знае как точно е убита
пострадалата и че този начин съответствува на установеното по делото.
Съдът счита,
че следва да вземе изрично становище по приемането и кредитирането на тази
експертиза, т.к. в съдебно заседание на 02.02.2009г. защитата на подс.Ж. оспори
изобщо възможността за изслушване на вещото лице, както и за приобщаването на
едно такова заключение към доказатеслтвения материал. Доколкото стана ясно в
с.з., ВЛ, което е изготвило заключението е психолог по образование, работил
години в Института по психология към МВР, където се занимавал конкретно с
криминална психология. Към момента на изготвяне на заключението (видно от л.21,
том 8), ВЛ Р. ***. в Института по психология на МВР – т.е. той изцяло
удовлетворява изискванията на правната норма на чл.147 от НПК – “Експертизата
се възлага на специалисти от съответната
област на науката, …”. Назначаването на тази експертиза е било продиктувано
от нуждите на делото, респ. на основание чл.144 ал.1 от НПК, тъй като е имало „подлежащи
на изясняване обстоятелства, като за
тяхното изясняване са били нужни
специални знания из областта на науката…”. Експертът при изпълнение на
задачата е ползувал научни методи –
“психологично интервю” и “полифизиографско изследване”, не по-различни от
методите, които ползуват вещите лица при всички СПЕ (и чието кредитиране по
принцип никога не е било поставяно под съмнение от страна по дело или от съд) –
така например при всички СПЕ по делото са били използувани аналогични методи - “психиатрично
интервю” и “психологическо интервю”, както и ”експериментално-психологическо изследване”.
При положение, че назначаването на експертизата, професионалните качества на
вещото лице, както и научните методи, употребени от него при работата му,
отговарят на изискванията на чл.144-152 от НПК, съдът не намира пречка не
кредитира даденото заключение.
По
делото в с.з. бяха назначени СПЕ на двама от свидетелите (л.184-189 и л.210-217
от съдебното следствие) – на Димитър Д. и Нина Иванова, чиито заключения са в
следния смисъл: а/Димитър не употребява от повече от 4-5 години наркотични
вещества, може да бъде годен свидетел; б/Нина Иванова не страда от психично
разстройство; ниската й самооценка и необходимостта от спечелване съчувствието
на околните я правят лесно внушаема, в случая - зависима от подс.Ж..***. бе
назначена и ТЕ (л.192-193 от съдебното следствие), въз основа на наличните по
делото разпечатки на телефонните разговори на подс.Ж. на 19-20.02.2004г. и предоставената
от “Космомобайл България” ЕАД информация. Според заключението се касае за 17
проведени разговора от GSM на подс.Ж. (в това число и опити за разговор без
проведени такива, които също се регистрират). ВЛ поясни, че в Колона А на разпечатката (л.181, том 2
от ДП) са разположени номерата, които набират, а в Колона Б - тия, които биват набирани. Допълни, че системата може да идентифицира само клетката на инициатора
на разговора – т.е. абоната от Колона А. Допълни още, че подсъдимия е
разполагал и с услугата “Кой ме търси?”, което означава, че е получавал SMS със
съдържание кой го е търсил. Търсенето може да е било в случаите: а/когато не е
вдигнал телефона, б/когато е бил извън обхват или в/когато телефона му е бил
изключен. При ползуването на тази услуга
се установява клетката, в района на действие на която е бил абоната-ползувател
на услугата (в случая на подсъдимия). Конкретно, след тези теоретични
пояснения, ВЛ анализира всяко едно от обажданията, регистрирани в разпечатката,
дадена му за експертиза. Съдът тук ще цитира само ония от тях, имащи отношение
към инкриминираното деяние. Така например, в 02:16:23ч. на 20.02.2004г. подс.Ж.
е звънял на Нина и се е намирал в клетка 4010 (района на кв.”Младост”, Варна).
В 13:16:01ч. На същата дата подс.Ж. е получил SMS “Кой ме търси?” и по това
време местонахождението му е било фиксирано в клетка 4049 (поставена в с.Любен
Каравелово, покриваща всички околни села по картата на “Космомобайл България”
ЕАД). В 13:17:35ч. същия ден подс.Ж. е набрал Нина и по това време
местонахождението му е било фиксирано отново в клетка 4049 (района, обслужван
от клетката, поставена в с.Любен Каравелово). В 13:17:39ч. с.д. подс.Ж. отново
е набрал Нина и по това време местонахождението му е било вече прихванато от
клетка 4010 (района на кв.”Младост”, Варна). Краткостта от преминаване от
клетка в клетка по последните 2 обаждания (само 4 секунди) ВЛ поясни с факта,
че очевидно подс.Ж. е бил в района на ръба на действие на клетката на с.Л.Каравелово;
поясни още, че клетката на с.Л.Каравелово е много мощна, с голям обхват на
действие, тъй като обслужва не само населените места по картата, но и
преминаващите автомобили.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: частично от обясненията на подсъдимия пред съда;
разпита на всички свидетели по делото (непосредствен или по реда на прочитането
им по чл.281 от НПК); всички изготвени и изслушани (или прочетени) от съда
експертизи, описани по-горе; материалите от ДП – огледи, разпознавания,
докладни, други протоколи и всички писмени материали, както и писмените такива,
събрани в хода на съдебното производство (от съда, разгледал първи път делото –
приобщени по надлежния ред от този съд), както и тези, събрани при настоящото разглеждане
на делото – всички прочетени и приобщени от съда по реда на чл.283 от НПК; ВД, ВДС
и СРС – прядявени и приобщени по чл.284 от НПК.
Всичко изложено дотук създава у съда пълното убеждение, че автор и на
двете убийства е подс.Ж..
Въпреки факта, че съдът се позволи да изгради вътрешното си убеждение и
въз основа на заключението на вещото лице по психологичната експертиза,
извършена в Института на МВР, с оглед спорното й място в съдебната практика, то
настоящият състав изрично подчертава, че и без нея намира обвиненията несъмнено
доказани. Същото се
отнася и за казаното от св.Нина Иванова ,което и без това не се кредитира от
съда, а заявеното от св.Ганка Милева за относим по делото факт – че момичета у
тях не са преспивали, се потвърждава от свидетелските показания на
съквартирантките на Сашка. По отношение разпитите на тия две свидетелки съдът
прави този коментар във връзка с прочита на показанията им в с.з. при
хипотезата на отказ по чл.119 от НПК.
Тук следва
да се поясни, че съдът направи изводите си и постанови присъдата си само върху
косвени доказателства. На съда е известна еднопосочната практика на ВКС относно
косвените доказателства - “осъдителна присъда може да се изгради само върху
косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единственото
заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от
друго лице”.
Защо
съдът счита, че именно подсъдимия, а не друг, е автор на престъпленията в които
е обвинен - това следва по-долу от анализа на доказателствата, събрани по
делото, поотделно и съвкупно.
Преди да
пристъпи към посочения анализ, съдът счита, че следва да изложи онази част от обясненията
на подсъдимия, относими към предмета на делото.
По убийството на Сашка подсъдимия дава следните обяснения: Разказва,
че се запознал с пострадалата докато бил в Затвора, покрай посещенията й при
братовчед й П.. П. веднъж й бил казал на свиждане, че в понеделник в 16.30 часа
трябва да отиде в Сладкарския цех и че там ще са негови колеги И. и М. и че тя
ще познае И. по „гъзарското” яке и че тя се явила в уреченото време с „такси и
една-две приятелки в колата”, но слязла само тя. Веднъж му предала колетче за П.,
после се опознали повече, даже пили кафе с нея и приятелките й. Разказва за
случай, когато Сашка се опитала да му даде алкохол за П., но той като съвестен
затворник не го внесъл в Затвора и при следващата им среща й заявил, че вече
няма да взима нищо за П.. Тя обаче била готова на всичко за П., включително го
прелъстила в компресорното помещение, след като за пореден път пили кафе с
нейните две приятелки. Сочи, че никога не е имал нейния телефон и че след като
излязъл от затвора тя му звъннала и го търсела на домашния телефон. Тогава той
работел на зеленчукова борса, тя го намерила там, почерпили се, преспали
заедно, след което тя се прибрала. Преспивала била 1-2 пъти у тях, даже му казвала,
че там спяла „като бебе”. На инкриминираната дата Сашка му се обадила в къщи
към 17.30-18.00ч. и го помолила да я вземе от кино „Тракия”. На тръгване
подсъдимия срещнал Димитър, който го снабдявал редовно с краден бензин. Подс.Ж.
го помолил да го изчака и след като взел Сашка се върнал с нея пред блока,
където Димитър чакал. Докато подс.Ж. се качвал да си вземе апарата за таксито,
Сашка и Димитър преливали крадения бензин в колата му. После всички заедно
закарали Димитър да си купи наркотици на „топлата вода”, след което седнали и
се черпили в едно барче. Решили да се почерпят и с алкохол по предложение на Димитър.
Тогава подс.Ж. предложил, тъй като в града е скъпо, да отидат до „Трите
воденици” в с.Долище. Купили си бутилка
водка, та да си доливат тайно от нея в заведението, закъдето се запътили. То обаче
било затворено. Чакали да го отворят около час, в което време пили водка в
колата. Но заведнието така и не отворило. Подс.Ж. предложил да не се връщат по
асфалта, а да минат по черен път до с.Клементово в къщата му, да преспят там и
да се върнат на следващата сутрин. Предложението било единодушно прието. По
пътя минали край една чешма. Там му се повредила колата, която той се опитал да
отремонтира. Сашка била весела, той имал доброволен полов акт с нея, през което
време тя била сексуално силно възбудена. После се измила на чешмата, а докато
оправял колата, стояла с Димитър на чешмата. Тъй като не можел да рискува да
остави там колата си, а вече било 21.30часа, подс.Ж. казал на спътниците си, че
отива до селото да извика някой да му помогне. Намерил тракторист, който му „дръпнал”
колата и той с колата останал в селото до сутринта. Когато обаче се върнал с тракториста
до колата, Сашка и Димитър вече ги нямало на чешмата (било час, след като ги
бил оставил). На сутринта подс.Ж. поправил тръбичките на МПС-то и тогава при него
около 9.00ч. се появил Димитър, който му казал че и той спал със Сашка и че
били в къщата на подс.Ж. и че след това Сашка си тръгнала с автобуса. Запитал
го има ли нещо против да има интимни отношения с нея. Това, което Димитър казал
на подс.Ж. по повод Сашка било, че „свършил с нея”, което не предизвикало
никакви подозрения у подсъдимия. Чак след повече от година той се срещнал
случайно с П. и като го питал какво
прави Сашка, П. му казал, че е убита. Подсъдимият сочи, че си е сложил импланта
(вазелина) по време на престоя си в ОЗ през 1999г.
По убийството на Радка подс.Ж. дава
следните обяснения: На 19.02.2004г. по обяд се прибирал и срещнал Димитър,
който пак го питал иска ли краден бензин. След получения утвърдителния отговор,
той помолил подс.Ж. после да го закара до магазина на св.Р.С., където имал
„някаква далавера”. Пресипали бензина, скед което отишли до магазина около и
след 24 часа, Димитър почукал и Радка му отворила. Подс.Ж. не се познавал
изрично с Радка, виждал я бил само в магазина, никога не бил разговарял с нея. Димитър
го помолил да ги заведе двамата с Радка до спирка „Мир” при техен общ приятел,
след което Радка се качила в колата с някакви черни торби и носела през ръка
червено яке. Като се върнали Димитър бил много ядосан, защото онзи (при когото
били) ги бил измамил. Казал да отидат до селото на подс.Ж., защото стоката била
там. Тогава подс.Ж. разбрал, че Радка продавала от крадената стока от Димитър и
неизвестния младеж, които били взели от една вила цигари. В колата, докато
пътували, подс.Ж. не чул никакви обиди къкм Радка от страна на Димитър, а само
срещу момчето, което ги измамило. На Осеновския разклон Радка помолила подсъдимия
да спре, за да се изпишка. Слязла, чакали я, минало доста време, подсъдимия
казал на Димитър да отиде да види какво става. Слязъл и Димитър. Като минало още
време излязъл и подсъдимия и видял в далечината Радка да бяга и Димитър да бяга
след нея. Подсъдимия взел да ги чака, свирил с клаксона, обърнал колата, след
което тя се подхлъзнала и влязла в една канавка. Подсъдимият останал в
канавката до сутринта. Към 7 часа покрай него минал т.а.”Газ” с бидон мляко и
шофьорът го изтеглил от канавката. Оттам подсъдимия отишъл с колата в с.Орешак,
пил кафе, чакал на спирката, пак се върнал на мястото от предната вечер, но Радка
и Димитър не се появили. Към 10.30 – 11 часа се прибрал във Варна. На следващия
ден Р. му се обадил към 13 часа и му казал, че Радка я няма, знае ли нещо за
нея; подс.Ж. отговорил, че не знае. Тогава Р. му казал, че пътува от Добрич с
родителите на Радка и че още я няма. Вечерта минал към 22 часа през магазина и Р.
му казал, че Радка все още е в неизвестност. Подс.Ж. се видял с Димитър на
следващата сутрин, когато последният пак дошъл с краден бензин. Попитал го за Радка
и Димитър му казал, че минали през едно дере и тя се хлъзнала и паднала. Подс.Ж.
веднага предложил да отдат да видят какво е станало с нея. Отишли с кола на
колега, който ги спрял настрани, те вървели, намерили дерето по указанията на Димитър
и видели долу Радка паднала върху камъните. Била без яке, а предната вечер била
в колата с червено яке. Подс.Ж. много се уплашил – видял я от 5-6 метра разстояние, на една
страна върху камъните просната, с килната на една страна глава; било минус 10
градуса и като преценил престоя и времето решил, че не е жива, „щото е стояла
там 24 часа на минус 10 градуса , нормално е да не е жива”. Тогава се развикал
на Димитър, казал му, че не иска да го вижда и чува повече. Не казал на Р. че е
бил с нея, защото не искал да я злепостави – можело момичето болнични да вземе,
а и тогава още не знаел от Димитър какво е станало. Димитър след това го
заплашвал него и Нина. Подс.Ж. се страхувал от Димитър. Той затова излъгал полицая
Н., че бил в Шумен – страхувал се за Нина и сестра си. Опитал се индиректно да
насочи Н. към извършителя Димитър, като му разказал за някакъв наркотик.
Времето на 19.02.04г. било топло, като лято -
за сядане на масички отвън.
Преди
да изложи съображенията си, съдът следва да отбележи, че кредитира всички
показания на свидетели, както и при анализа на доказателствата се ползува от ВД
и всички писмени документи, събрани по делото. Единствено подробен отговор
съдът дължи на факта защо кредитира показанията на св.П.С., Димитър Д. и
св.Сарийска, както и защо не кредитира тези на св.Чернев, Нина Иванова и Е.Златева.
Останалите не се нуждаят от изричен коментар, тъй като не се подлагат на
съмнение и от страните. Те са на свидетели, незаинтересовани от изхода на
делото и затова – безпристрастни и
обективни. Съдът не кредитира ВДС и СРС, тъй като те не допринасят за
разкриване на обективната истина по простата причина, че документират със СРС
извършването на едно явно процесуално действие – разпит на обвиняемия в
досъдебната фаза. Не се кредитира също тъй и психологическия портрет на
неизвестния извършител, направен по делото за убийството на Сашка, тъй като не
е извършен по способ, предвиден в НПК и е в помощ единствено на ОИМ.
За св.П.С.: съдът кредитира
показанията му изцяло. Макар и лично силно засегнат от убийството на Сашка, той
дава последователни и логични показания. Никъде в казаното от него не прозира
лично отношение към подс.Ж., нито цел на всяка цена именно неговата вина да
бъде доказана. Напротив – в показанията си П. сочи, че са имали добри отношения
в ОЗ, а това се вижда и от доверието, което му е гласувал, свързвайки го със
скъп за него човек. Тук следва да се отвори скоба с отбелязването, че съда
прочете показанията на св.П.С. (със съгласието на страните), дадени пред
предходен състав на съда, предвид настоящото му психическо състояние и
невъзможността да се яви за неопределено време за разпит – на първото с.з.
свидетеля се яви, но съдът не успя да го
разпита - по данни на свидетели си е тръгнал поради прилошаване; семейството му
представи на съда множество мед.документи, от които е видно, че същият е
заболял от шизофрения и понастоящем е в болнично нзаведение. Показанията,
дадени пред предходен състав на съда,
няма основания да бъдат неглижирани или подложени на съмнение предвид факта на
болестта, защото последната е настъпила СЛЕД даването им.
За
св.Димитър Д. – показания, също кредитирани от съда в цялост. Признавайки
собствените си престъпления, той дава добросъвестни отговари на всички въпроси,
от съществено значение за делото. Показанията му кореспондират и с писмените
доказатеслтва по делото, в частност относно датите на престоя му в Ареста на
ОСС и възможността му за контакт със св.Чернев (който очевидно според
посочените документи говори неистини). Д. дава логични и последователни
обяснения, посочва и мотива да бъде визиран от подсъдимия като автор на
убийствата – отношенията му с интимната приятелка на подс.Ж., както и факта, че
е наркоман и крадец – твърде убедителен предтекст да бъде набеден в подобно
нещо. Показанията му се подкрепят и от други доказателства по делото – тези на
св.С. и св.Борисова – служители в магазина на Радка (относно това, че не е
ходил там и не е познавал пострадалата), индиректно от св.П.С., който изобщо не
го познава и никога не го е запознавал по какъвто и да е начин със Сашка.
Назначената на св.Д. СПЕ установява, че не практикува наркомания от 4-5 години
(което синхронира с неговите показания) и че отговаря на изискванията за
годност в качеството свидетел.
За
св.Чернев – показанията му очевидно противоречат на писмото от Ареста на ОЗ
(л.454 от съд.следствие при първото разглеждане на делото), откъдето се вижда,
че по времето, когато Чернев твърди, че Д. му е споделял факти по делото, те
изобщо не са били в една и съща килия и не са имали достъп един до друг – в
периода на засичането им в Ареста на ОСС-Варна, Чернев е бил в килия 13, а Д. –
в килия 14 и 10. Следва да се отбележи и че дори казаното от св.Чернев (като уж
споделено му от Д.) не е в подкрепа на версията на подсъдимия. Според Чернев Д.
ходил някъде с подс.Ж. с кола и с проститутка, и подс.Ж. ударил проститутката,
а Д. го запитал защо я ударил, на което подсъдимия отвърнал да мълчи, след
което Д. слязъл и си тръгнал. Нито един от така изложените факти не кореспондира
с нито едно друго доказателство по делото, нито дори с твърденията на
подсъдимия, по чиято воля е свидетел Чернев. Затова и казаното от него не може
да бъде сериозно възприето като свидетество, отговарящо на действително случили
се събития.
За
св.Сарийска – същата споделя, че е имала отношения на близко познанство (не
и приятелство) с подсъдимия и че повече е бил близък на съпруга й. Един ден,
подс.Ж. се явил пред нея с изповед, как веднъж возил мъж и жена, които се
карали, помолили го да спре колата, спрял, след което те слезли и след половин
час се върнал само мъжа и казал – „Ебах й мамата, убих я”. Този мъж се казвал
Димитър и заплашвал подс.Ж., заради което и той не посмял да го издаде в
полицията. Момичето било приятелка на Димитър и пътували към селото на Димитър.
Съдът кредитира показанията на тази свидетелка. Счита, че подобен разговор е
бил проведен с подс.Ж., но че това от страна на подсъдимия е подготовка за защитна
версия в случай, че бъде заловен. Сарийска сочи, че деня на посещението на
подсъдимия в магазина й е било зимно време – помни, че е било студено и е била
запалена печка – т.е. не дава никакви точни данни за датата на разговора;
сметнала, че било се случило предната вечер, но не била сигурна, „самия М. не й
казал кога е станало точно”. Разговора протекъл докато тя си оправяла стоката в
магазина, поради което и не обърнала особено внимание. Същевременно по делото
се вижда, че подс.Ж. е бил викан на разпит в Полицията във връзка с изчезването
на Радка още на 24.02.2004г. – т.е. два дни след убийството (обяснение –
л.33, том 1). Нещо повече – бил е разпитван и на следващия ден –
25.02.2004г. (л.34, том 1). Това е основателна причина да започне трескаво
да замисля защитна версия, уплашен от евентуално разкриване. Ето защо е
предприел и въпросната „изповед” пред св.Сарийска, подготвяйки по този начин
евентуалното си алиби и съобщавайки името на убиеца – Димитър, както и това, че
го е страх да съобщи за престъплението, защото Димитър го заплашвал. Очевидно
това име е било доста повтаряно по време на „споделянето”, за да бъде запомнено
от свидетелката. Защото освен това име, всичко друго, което подсъдимия й
разказал (според неговите обяснения), не съвпада със запомненото и
пресъздаденото от нея в с.з. В показанията си същата свидетелка говори за два
разговора с М. на тази тема – веднъж са били двамата насаме, веднъж в
присътвието на Нина. Според св.Сарийска, Димитър директно бил казал на подс.Ж.,
че е убил момичето, а според обясненията на подсъдимия – на него му бил казал,
че сама паднала. Смисловото разминаване е очевидно. Че това е градеж на алиби
се извежда и от обстоятелството, че подс.Ж. е споделил изнесеното с една жена,
която в никакъв случай не би могла да му
окаже помощ. Тъй като стана ясно, че е “донасял” на полицията, то много
по-голям успех би имал по отношение на собствената и на близките си безопасност,
ако би споделил всичко със св.Н..
За
св.Нина Иванова - като интимна
приятелка от много години на подсъдимия, ясно е, че тя е пристрастна към него.
В допълнение на това и СПЕ сочи, че е лесно внушаема, а в случая - зависима от
подс.Ж.. Затова и показанията й следва да бъдат ценени в тази светлина – като
дадени с цел да се харесат на подсъдимия и от тази гледна точка – изключително критично.
Без изненада съдът констатира, че Нина подкрепя в основни линии всичко казано
от подс.Ж. – отрича да е имала интимна връзка с Димитър (който пък сочи белези
по тялото й на интимни места, които тя не отрича да има) – а така и мотива на
подс.Ж. да „прехвърли” убийствата на Димитър. Потвърждава заплахи от страна на
Димитър. На фона на заключението на СПЕ за нейната внушаемост във връзка с
личния й контакт с подс.Ж., ясно е, че показанията й не следва да се толерират,
предвид зависимостта й, както и продължаващата й връзка с подсъдимия и интереса
от приключването на делото в негова полза. В допълнение съсвем накратко следва
да се подчертае, че показанията й относно други факти (извън предмета на
делото) са изключително объркани, нелогични, непоследователни – например
историята със завърналата се „бивша приятелка ” на подсъдимия - св.Златева,
която станала отново „настояща”; ходенето на подсъдимия с последната на гости в
дома на родителите на Нина, за да убеждават последните в определени обстоятелства
и все безсмислици от този род. Важно е да се отбележи още един момент в показанията
на тази свидетелка – това е епизода, в който говори, че била отвлечена и
заплашвана от Димитър, който бил гневен, вбесен и я заплашвал „защото М. му пращал
куките” и се ”държал лошо с него”. Ако се касае за „пращане на куки” във връзка
с убийствата, то контрапункт на това твърдение се явява неоспоримия факт, че
Димитър НИКОГА не е бил разпитван и по двете дела за убийствата. Той е бил
разпитан едва след задържането на подс.Ж. и обясниенията на последния, в които
Димитър е бил обявен за убиец. Няма логика и в това Димитър да е ядосан на М.,
че „му праща куки” във връзка с кражбите му, защото и подсъдимия и Димитър не
се разминават в казаното, че единия е крадял бензин, а другия му го е купувал
на по-ниска цена, т.е. възползувал се е от него.
Впрочем
св.Златева също дава аналогични на св.Нина Иванова показания – всичко в
защита на подс.Ж.. Включително и дочута в магазина на жертвата информация от
св.Р.С., че Радка ходела с „наркомани и
мутри” – т.е. явен намек за обръщане внимание на личността на Димитър
(наркоман). Тук следва да се отбележи, че св.С. категорично отрече пред съда да
е казвал подобно нещо на тази жена и на някого изобщо. Свидетелката постоянно
влиза във вътрешни противоречия в собствените си показания, ту отричайки, ту
потвърждавайки враждебно и насилническо поведение на подсъдимия в миналото –
нямало било уж насилие от негова страна, но в същото време тя имала две
подадени срещу него жалби в полицията - все несериозни неща от подобен род.
Очевидно
е за съда, че свидетелския капацитет на жените, които са били в интимни
отношения с подсъдимия, е относително еднакъв – нелогични твърдения, явни
противоречия с други свидетелски показания, понякога откровени лъжи. Затова и
съответно тези показания получават своето заслужено място сред некредитираните
такива.
Съображения на съда по извода за виновност на подс.Ж. в
извършването на престъпленията, в които е обвинен:
I.
По
убийството на Сашка:
Нищо
от казаното от подсъдимия Ж. по този пункт на обвинението не е вярно, с
изключение на факта, че на 22.05.2000г. той е бил със Сашка.
-твърденията
му относно начина на запознанството му със Сашка не отговаря на обективно
установеното по делото. Според показанията на П., именно последния е свързал подс.Ж.
със Сашка, давайки му нейния домашен телефон, за да й се обади и се уговорят
как точно да стане предаването на алкохола от пострадалата за братовчед й. П. е
категоричен в показанията си, че е давал телефона на Сашка, написан на бележка,
единствено и само в ръцете на подсъдимия. Св.И. Марков (затворника, присъствал
на предаването на багажа) сочи, че е бил с М., когато едно момиче е слязло от таксиметров
автомобил, предало една чанта на подс.Ж. и си тръгнало със същото такси.
Пояснява, че когато тя е слязла от таксито, подс.Ж. се запътил право към нея и поел багажа. В тези
показания на пряк очевидец на срещата не фигурират нито „разпознаване по
гъзарски якета”, нито „приятелки в таксито”. Няма разумен мотив да не се
кредитират показанията както на П., така и на св.Марков. Последният е абсолютно
незаинтересован от изхода на делото, поради което е обективен, както и в
синхрон с казаното от П..
-твърденията
на подсъдимия за интимната му връзка със Сашка се опровергават от показанията
на множеството разпитани свидетели относно нейните личностни характеристики, за
които изказаните твърдения са удивително синхронни. Сашка е била студентка, с
много сериозни амбиции, с много изряден както в битов, така и в личен план
живот. Нямала е никакви случайни контакти - имала е един интимен приятел. Занимавала
се е сериозно с учението си - била е екзактна в училище, имала е амбиции за
бригади в чужбина (владеела два западни езика, с отлични оценки), също както и
в личния си живот – млада жена с морал и принципи. Никога, според
съквартирантките й – св.Дора П. и св.Галя Митева, не е отсъствала нощем от къщи;
когато е оставала да спи при И. (единични случаи) – винаги ги е предупреждавала;
в повечето случаи И. нощувал у тях. Личните й контакти били много ограничени -
само с хора от познат и проверен кръг - приятели от младежките години (от
Плевен) или от студентството (ИУ). В този смисъл и на фона на изнесеното горе, интимната
връзка на Сашка с подсъдимия (и то по нейна инициатива) звучи абсурдно. Още
повече, според показанията на П., тя е имала отрицателно отношение към подс.Ж.
още от първата им среща, при която той успял да й „подхвърли” нещо неприятно, което Сашка споделила с братовчед си и което
произвело конфликт между последния и подс.Ж.. Преспиването й у подс.Ж., поредния
екзотичен факт в обясненията му, се опровергава както от показанията на
съквартирантките й, така и от показанията на сестрата на подс.Ж. ( която е
инвалид и не напуска къщата), която заявява в разпита си, че момичета у тях не
са преспивали. По аналогичен начин (посредством разпита на цитираните горе
свидетели), се опровергава и твърдяното от подсъдимия, че Сашка сама го потърсила
след като той излязъл от Затвора. На фона на личността на пострадалата и
предвид личността на подсъдимия (интелектуални, морални и житейски норми на
поведение, цели, знания, умения, начин на живот и т.н.), връзка между тях,
инициирана от Сашка, изглежда нелепа и неприемлива.Очевидно подс.Ж. се е постарал да създаде у нея убеждение, че може
още да й е от полза. Доказан факт е, че тя е имала обаждания по телефона и дори
посещения в дома си, от човек, свързан с братовчед й; обаждания/посещения, които
видимо са я притеснявали. Това става ясно от показанията на момичетата,
споделяли квартирата й, както и от тези на приятеля й И. (във връзка с нейно
изречение след проведен мистериозен телефонен разговор, „че този неин братовчед
не престава да я изненадва”). След подобни обаждания/посещения, Сашка се
затваряла в себе си, била е нервна, плачела, не споделяла съдържанието на
разговорите, нито автора на обажданията. Твърдото убеждение на съквартирантките
е, че това е бил човек, свързан с П.. Единственият такъв, който е разполагал с
нейния телефон, е подс.Ж.. В контекста на всичко изнесено горе, единствения
извод, който се налага е, че Сашка е била притеснявана именно от подсъдимия,
който е успявал да я манипулира във връзка с единственото нещо, с което е
могъл – братовчед й П. и връзките си със
затворническия свят, посредством които би могъл да й осигурява разговори с П.
или друг вид услуги, извън законно регламентираните.
-не отговаря
на истината и разказаното от подсъдимия за срещата му със Сашка на
инкриминираната дата – 22.05.2000г. Според показанията на тогавашната й
съквартирантка – Дора П., както и на съседката Митра Колева, Сашка е излязла в
предиобедно време. Според св.Колева Сашка бързала, била нервна, с домашни
дрехи, без чанта, само с ключове, които въртяла нервно в ръце. Налага се
извода, предвид данните за нейната доведена до крайност подреденост и
педантичния начин, по който е държала на външния си вид, че излизането е било
свързано с нещо спешно, но твърде краткотрайно. Нито св.Дора П., нито св.Галя
Митева допускат, че Сашка би излязла извън къщи задълго с тези дрехи и чехли, с
които е била облечена (разпознати от тях като домашни при предявяването им в
с.з. чрез протокола за оглед). Липсата на чанта сочи на същия извод. Нервността
и напрежението, забелязано от съседката (нетипично, според нея, за това иначе
много възпитано момиче) навежда, че излизането е било във връзка с обажданията/посещенията,
свързани с нейния братовчед. Иде реч за тия обаждания/посещения, които не
споделяла с никого и обикновено я довеждали до депресивни състояния. В един от
дните св.Галя Митева я заварила подута от рев, с написана до нея бележка „Не
искам повече, не мога”. Версията на подсъдимия е, че във въпросния ден тя му се
обадила от кино „Тракия”. Въпросното кино е на няколко километра от квартирата
на Сашка. Следва въпроса как в този вид Сашка си е позволила да стигне чак до
там. След това идва ред на друг – според подс.Ж. тя му се обадила в къщи към 17.30-18.00ч. и го помолила да я
вземе от киното. Без пари, документи и в този вид – къде ли е прекарала Сашка между
шест и осем часа, преди да телефонира на подс.Ж.? От тук насетне следва още
по-нелепо обяснение от страна на подсъдимия на продължаващите събития. Нелепо,
но оправдано от негова гледна точка, с обстоятелството, че тук е момента, в
който той включва присъствието на Димитър – лицето, което в последствие ще
обвини в убийството на Сашка. Димитър – крадец и наркоман (по собствените му
думи), никога не е познавал Сашка. Нито П.. Престоите му в Затвора датират
години след престъплението – след 2002г. (справки от Ареста Варна – л.419 и 454
от съд.следствие пред предходен съдебен състав, приобщени), т.е. той не е
пребивавал там по времето, когато П. е търпял наказанието си. Самият П. в
показанията си сочи, че му е известен такъв прякор „Дибито”, но не е наясно
дали този прякор е именно на този Димитър. По-нататък обясненията на подсъдимия
буквално изстрелват Сашка в други измерения – според подсъдимия тя преливала с
Димитър краден бензин в колата му, после в домашния си тоалет пила кафета по
центъра, после решила да пие алкохол с двамата затворници и то не къде да е – а
в „Трите воденици” до с.Долище, накъдето се запътила ентусиазирано, пиейки от
шишето водка, от което пиели и другите й двама спътници. Там се съвъкупила в
крайна възбуда с подсъдимия, а след известно време - и с Димитър. После си
тръгнала с автобуса. Съдът не споделя тези обяснения на подсъдмия, не само
защото не кореспондират с портрета, изграден от свидетелите за Сашка. А и защото:
1/при
аутопсията й не е установен алкохол в кръвта й
(СМЕ от 23.05.2000г. (л. 67-68, том 4);
2/ според
близките й не е пиела алкохол изобщо (майка, баща, П., съквартирантки);
3/ заведението
„Трите воденици” в с.Долище, според справката на кметството в Аксаково работи
от 1972год. с работно време от 10 до 23
часа – т.е. това, че заведението е било затворено и те са го чакали да
отвори не отговаря на истината (справка – л.2, заведена под номер папка – лист 513
от съд.следствие пред първия съд, приобщена); ако са били там в посоченото от
подсъдимия време, то заведението би било отворено;
4/
извършения полов акт очевидно не е бил доброволен (макар за това да няма
обвинение), за което говори заключението на СМЕ от 23.05.2000г. (л. 67-68, том 4), според което били установени
освен старите дефлорационни щърбини и прясно
разкъсване на девствената ципа и част от стената на влагалището. Това заключение кореспондира и с освидетелствуването на 20.09.2005г. на подс.Ж. (л.219, том 2 от ДП), при
което било констатирано силно нарушение на нормалната морфология на половия
член – голям гранулом – тип чуждо тяло на препуциума на половия член, водещ до
увеличаване на диаметъра му, два гранулома – тип чуждо тяло по горната
повърхност на шийката на половия член, които също водят до задебеляване на
шийката. Сам подсъдимия в обясненията си признава, че си е самопричинил това
чрез вкарване на вазелин през 1999г. Въз основа на това освидетелствуване втората,
последваща СМЕ (л.46-47, том 3 от ДП), е заключила, че прясното разкъсване на девствената ципа и част от стената на влагалището
на Сашка може да се получи от полов акт с променен, изкуствено увеличен полов
член. В с.з. ВЛ поясниха, че прясното
разкъсване на влагалището на пострадалата към 9 часа, отговаря на
местоположението на уголемяванията на члена на подсъдимия – те са били
странично в ляво и дясно (т.е. към 9 и 3 часа). Поясниха още, че разкъсването
само в едната страна (по 9 часа), би могло да се обясни с по-голям натиск в
тази посока или поради по-рехава тъкан на ципата в тази страна. Половия акт,
според подсъдимия бил при възбуда от нейна страна и иначе нормален. В този
смисъл той не би могъл да се ползува от алтернативата, че и по-груб (бурен)
секс, би довел до същите разкъсвания.
5/изложеното горе се подкрепя и от
изслушаната в с.з. СПЕ (л.52-61, том З),
според която подс.Ж. има диссоциално личностово разстройство (психопатия), изразяващо се в шизоидни личностови особености, характеризиращи се с непредсказуемост
на постъпките, обърканост и страхове,
емоционална резистентентност, липса на емпатия към другите. Наред с липса на емпатия, отношението
към противоположния пол е и
амбивалентно. Амбивалентното поведение, според поясненията на ВЛ означава, че
подсъдимия иска да бъде с противоположния пол и го харесва, а от друга страна
има анестезно, безчувствено отношение към него. Пълната нечувствителност към
чуждото страдание и свръхчувствителност към собствените емоции, характерни за
подсъдимия, обикновено довеждат до авторство на тежки престъпления срещу
личността. Женския пол в интервютата бил описан от него като „надменен’, „не
излизизащ от заведенията”, „извратен” – т.е. чувството му към жените е
отрицателно и агресивно.
6/не на последно място извода, за това, че подс.Ж. се е съвъкупил и след
това убил Сашка, се подкрепя и от заключението на Психологичната експертиза,
извършена в Института по психология-МВР, подробно цитирана по-горе, където с
него е било проведено психологично интервю и полиграфско изследване. Според заключението (л.21-32, том 8), “С голяма степен на вероятност може да се твърди, че показанията на Ж. относно уличаването на Димитър като извършител на
убийствата на Сашка през 2000г. и Радка през
2004г. не отговарят на истината. С голяма степен на вероятност
може да се твърди, че чрез показанията си в
следственото дело срещу Димитър, подс.Ж. прикрива
собствената си съпричастност към престъпленията. С
голяма степен на вероятност може да се твърди, че
подс.Ж. е извършител на убийствата на Сашка и Радка. Подс.Ж. при изследването е знаел със сигурност,
че Сашка е "удушена с кабел", което потвърждава
извода за неговата пряка съпричастност към убийството.” ВЛ поясни
на съда, че фразата, употребена от него “с голяма
степен на вероятност може да се твърди,
че…”, касае надежността и валидността
93-99%. Полифизиографът вещото лице определи като уред, който регистрира
физиологични реакции на стрес, които се формират при наличие на лъжа – невроатативни реакции, които не се поддават
на съзнателен контрол. След като на първите два теста експерта получил отговори
от страна на подсъдимия, отчетени като “пълна лъжа”, той пристъпил към
използуване на теста “пик на напрежението”, чиято точност била максимална от
наличния му инструментариум. На изричен въпрос преди използуването на този
метод, дали знае как е убита Сашка, подс.Ж. отговорил отрицателно. Тогава
психолога подредил в скала осем начина, годни да умъртвят човек (сред които и
действителния способ по който била убита Сашка) и при направени три повторения
с полифизиографа, реакциите на подс.Ж.
регистрирали лъжа на “удушена с кабел” – т.е. начина, по който е убита
Сашка, от което ВЛ направило категоричен извод, че подсъдимия знае как точно е
убита пострадалата и че този начин съответствува на установеното по делото. Че
Сашка е удушена с кабел е видно от СМЕ, както и от огледния протокол.
7/
подсъдимият пред съда твърди, че прочел във вестника за начина на смъртта на
Сашка и затова дал такъв отговор на вещото лице по време на изследването. Това не
отговаря на истината. Представените от него в с.з. копия от вестници с тази
информация са във връзка с негови жалби
до ВВОП, които датират от 2006г. – видно от постановлението на прокурора от
ВВОП с дата 08.08.2006г. – т.е. СЛЕД като е направено изследването с
полифизиографа (заключението е оформено и написано на 09.05.2006г.).
Няма никакви доказателства за това кога точно подсъдимия се е запознал с тези
статии. Самото вещо лице не би провело изследването, ако отговора на подсъдимия
за знанието му за начина на убийството, би бил положителен. Нещо повече - на изричен въпрос на
подсъдимия към ВЛ в с.з., как би реагирал на теста „пик на напрежението”, ако е
знаел как е убита пострадалата от преса или по друг начин (но не убита от него,
а от другиго), се получи категоричен отговор от ВЛ, че на полифизиографа не би реагирал по начин, който да сочи, че
той е автора на престъплението.
Заявеното в с.з. от подсъдимия, че преди
изследването по коментираната експертиза му била дадена неизвестна напитка, от
която му било лошо няколко дни, съдът приема за защитна теза, свързана с
недоволството на подсъдимия от съдържанието на заключението, представено от
вещото лице.
8/не на последно място тук следва да се има
предвид, че подсъдимия е живял дълго време в с.Клементово. Докато бил малък и
после – докато живеел със св.Златева, двамата обитавали няколко години къща в това
село, а подсъдимия работел с трактор в селското стопанство. От тук и извода за
много доброто познаване на района, вкл. и на черните пътища помежду рзличните
села. Свидетелите Стефанов и
Панайотов, намерили случайно трупа на
Сашка, тъй като в деня предвиждали сеч на дървета. Двамата
посочват, че мястото е необитаемо, безлюдно, скрито, същевременно леснодостъпно
с лек автомобил (на около 2-2,5
км. от пътя). Такова добро познаване на района е имал
единствено подсъдимия. Димитър, набедения убиец, нито е познавал селата, нито
околността, нито някога е живял в района. Подсъдимият твърди, че е предложил на
Димитър и Сашка да спят в дома му в с.Клементово. Факта на притежанието на дом
в с.Клементово от страна на подсъдимия се опровергава от приложената справка
(л.470-471 от първото гледане на делото, приобщена по НПК), според която още
през 1992/93г. подс.Ж. е продал къщата си в селото.
9/по обяснения на подсъдимия той научил за смъртта на Сашка година, година
и половина по-късно, когато срещнал вече излезлия от ОЗ П., който му съобщил
вестта. Това твърдение категорично се отрича от П., който ясно заявява, че с
подс.Ж. не е говорил за Сашка освен по време на съвместния им престой в ОЗ.
Изложеното горе дава на съда основание да счита, че така изброените
доказателства, макар и само косвени, анализирани логически водят до едно единственото
заключение и то е, че убийството на Сашка е осъществено именно от подсъдимия,
не и от някое друго лице. Димитър нито е познавал Сашка, нито е имал мотив да я
умъртвява. Напротив – подс.Ж. добре я е познавал, имал е домашния й телефон и е
знаел къде живее. Имал е удобен предтекст да „изведе” от дома уж „за малко”
това иначе интелигентно момиче (чрез спекулации във връзка със слабостта й към П.).
Харесвал я е физически (още от първата им среща) и е желаел да има интимни
контакти с нея. А при отказа й и последвалото сексуалното насилие - вече е имал
и мотив да я убие, тъй като я е познавал и не се е съмнявал в бъдещата й реакция
(незабавно оплакване в полицията). Описаното поведение напълно отговаря на
заключението на направената на подсъдимия СПЕ – отношението му към
противоположния пол, към който изпитва едновременно силно желание и ненавист;
непредсказуемост на реакциите (в случая убийство); както и пълна резистентност
към чуждото страдание (в подкрепа жестокостта на извършеното).
II. По убийството на Радка:
И по това обвинение, както и в горния случай,
съдът достига до аналогичен извод, опровергавайки с наличните доказателства
обясненията на подсъдимото лице.
-не отговаря на истината, че подсъдимият не е
познавал Радка (освен по физиономия) и никога не е говорил с нея. Това му
твърдение се опровергава от свидетелските показания на Р.С., Галина Д., Стефан
Ганев и Мирослав Марков. Според посочените свидетели той много често посещавал
магазина, познавал е Радка, виждан е многократно да говори с нея. На
инкриминираната дата М.Марков минал през магазина, Радка му казала, че ще си
ходи на следващия ден в Добрич с някакво такси – ще я закара „познат
таксиметров шофьор след работа сутринта”. Същата вечер през магазина минал и
Стефан Ганев, който заварил в помещението подс.Ж. да говори с Радка и лично чул
разговора между тях, който се отнасял до това, че след като й свърши смяната
подсъдимия ще закара Радка до Добрич. По спомени на този свидетел, Радка му
била споменавала, че подсъдимия доста често ходел в магазина.
-не отговаря на истината, че Радка е познавала
Димитър, а оттам и че е „въртяла далавери” с него. От разпита на горните
свидетели, както и на самия Димитър, става ясно, че Димитър никога не е ходил в
магазина, не е знаел дори къде е. Св.Р.С. го познавал само от квартала, а св.Г.Д.
не го разпозна в съдебната зала като човек, който е посещавал магазина. От
показанията и на Димитър, и от обясненията на подс.Ж. става ясно, че „бизнеса”
на Димитър е кражбата на бензин. Не и друго. Това, ведно с горепосоченото за
липсата на каквато и да е връзка между Димитър и Радка, доказва неистинността
на твърдението на подсъдимия, че Радка и Димитър са въртели далавери с крадени
цигари, които тя продавала в магазина. Св.С. сподели пред съда, че никога не е
имал проблеми от подобен род в магазина (продажба на крадени цигари), както и
такива с лоялността и честността на Радка. Липсата на пари при изчезването й го
изненадала. Заради това и съдът приема, че присъствието на Димитър на
инкриминираната дата както в магазина, така и на местопрестъплението, е
единствено защитна теза на подсъдимия. Принципното наличие на черни чували за
смет в магазина не потвърждава казаното от подс.Ж., че Радка излязла от
магазина, носейки такива с цел обслужване на „далаверата”.
-не отговаря на истината посоченото пред полицаите
Вълчанов и Н. твърдение на подсъдимия, че на инкриминираната дата е бил с
клиенти в Шумен и там е преспал, след което се върнал на следващия ден
следобяд. Опровержението идва от назначената ТЕ, според която в 13:16:01ч.
подс.Ж. е получил SMS “Кой ме търси?” и по това време местонахождението му е
било фиксирано в клетка 4049 (поставена в с.Любен Каравелово, покриваща всички
околни села на картата) – място, нямащо нищо общо с пътя Шумен-Варна. Впрочем такова
твърдение подсъдимия е направил и пред Димитър (който бил при Нина докато
подсъдимия отсътвал през цялата нощ), след отсъствието си на 19/20.02.2004г. и
това е първата хрумнала му защитна теза. При полицейските беседи, притиснат от
факта на телефонната разпечатка, подсъдимия сам се отказал от тази версия, като
пред съда лансира друга (подробно описана по-горе). Признавайки веднъж
присъствието си на местопрестъплението (макар и обвинявайки Димитър в
убийство), той посочил без колебание на топографска катра местонахождението на
трупа близо година и половина по-късно. На показаното място били намерени
остатъците от трупа на Радка (с малко отклонение поради попадането на трупа в
дере и вероятното му влачене от водата, минаваща от там).
-намереното
ВД при огледа на останките от трупа на Радка в т.6 - текстилна
материя, намерена до бедрената кост, според експертизата представляват дамски
бикини тип „прашка”. Установеното механично въздействие (върху бикините) на
тяло с остър режещ ръб показва идентичност с първото от коментираните убийства
– извършване и на предхождащ убийството полов акт. Защото няма друго обяснение
за прерязването на бельото на жертвата, освен това. По собствени признания
подсъдимия имал винаги в колата си нож.
-по-горе съдът вече изключи присъствието на Димитър на сцената на
престъплението, но не може да не коментира дадените от подсъдимия обяснения,
отново извън здравата логика и фактите по делото. От разказа му се разбира, че
Димитър бил разярен на момчето, което измамило него и Радка. В колата се държал
много добре с Радка, ядосвал се само на измамника. При слизането на Радка по
малка нужда и след нейното забавяне, Димитър слязъл да я търси по настояване на
подсъдимия. Защо (ако е бил добронамерен към Радка) той я е подгонил после през
полето, така и не се изяснява. Как е могъл да види това през нощта подсъдимия,
също не е ясно. Видно от разпечатката на телефона на Радка, намерен в магазина,
последния й опит за контакт по мобилния й телефон е в 01:22:15 часа. При
положение, че телефона е бил намерен на сутринта в магазина, ясно е, че тя е
напуснала местоработата си след този час. От рзпечатката на подс.Ж. е видно, че в 02:16:23ч.
на 20.02.2004г. той е звънял на Нина и се е намирал в клетка 4010 (района на
кв.”Младост”, Варна). Т.е. до този момент той все още е бил в града,
респективно - Радка все още е била в магазина. Отиването до квартирата на
„измамника” и пътуването до с.Клементово е отнело не повече от 30-45 мин.,
което сочи, че в момента, в който подсъдмия въдял тичането през полето е било непрогледна нощ – района е извън
населено място, с никакво осветление. Впрочем подсъдимия отново не успява да нагоди
разказа си към истината, заявявайки пред съда, че с Димитър са отишли при Радка
около и след полунощ – опровержението е в ТЕ, цитирана по-горе (че случилото се
е било след 02:16 часа).
-не отговаря на истината твърдението на подсъдимия, че повредения му
автомобил бил изтеглен от т.а.”ГАЗ”, транспортиращ мляко, тъй като съгласно
справката от кметството на с.Орешак (л.497 от предходно гледане на делото,
приобщена), в село Орешак през 2004г. не е имало практика за изкупуване на
мляко и транспортирането му с такъв вид превозно средство.
-не отговаря на истината казаното от подсъдимия, че се е прибрал след
безуспешно търсене на 20.02.2004г. в дома си около 10.30-11.00 часа. Според
ТЕ в 13:16:01ч. подс.Ж. е получил SMS “Кой ме търси?” и по това време местонахождението
му е било фиксирано в клетка 4049 (поставена в с.Любен Каравелово, покриваща и
мястото на престъплението. До този момент той е бил в обсега на тази клетка, а
не както твърди в дома си в гр.Варна.
-не отговаря
на фактите и друго от изявленията на подсъдимия - че когато Р. му се обадил към
14 часа на 20.02.2004г., Р. е бил с родителите на Радка. И родителите, и св.Р.С.
отрекоха пред съда това и така и не стана известно с каква цел изобщо се твърди
от подсъдимия. Истина е само, че Р. действително е потърсил подсъдимия в
посочения час и че подс.Ж., както е видно от ТЕ и разпечатката в това време е
бил вече на територията на гр.Варна.
-не е вярно също
и казаното от подсъдимия, че той водил следващите дни св.Р.С. до полицията с
таксито си, тъй като последния е имал собствена кола и отрича подобно събитие.
-не отговаря
на истината казаното от подс.Ж. пред съда, че Димитър при довеждането му в
Затвора бил с червеното яке на Радка. С разпита на множество свидетели се
установи, че якето на Радка е било намерено на сутринта от колежката й в
магазина. Как е изчезнало в последствие не представлява интерес за делото. Но е
поредно доказатеслтво за това, че обясненията на подсъдимия за сетен път
съдържат неистина.
-има
налични и други груби вътрешни противоречия в обясненията на подсъдимия, които
трябва се маркират. От казаното от него се разбира, че след като безплодно
чакал в с.Орешак Радка и Димитър до 10.30 – 11 часа, той се прибрал във Варна.
На следващия ден, според него, Р. му се обадил към 13 часа и му казал, че Радка
я няма, запитал го знае ли нещо за нея - подс.Ж. отговорил с „не”. От ТЕ обаче
е видно, че обаждането не е било на следващия ден (21.02.2004г.), а на същия
ден – 20.02.2004г. Т.е. подсъдимия е бил уведомен от друго лице (Р.) за първи
път за изчезването на Радка на 20.02.2004г. в 14:46:07часа. Вечерта подсъдимия минал
към 22 часа през магазина и Р. му казал, че Радка все още е в неизвестност. Подс.Ж.,
по негови думи, се видял с Димитър на следващата сутрин, когато последния пак
дошъл с краден бензин. Попитал го за Радка и Димитър му казал, че минали през
едно дере и тя се хлъзнала и паднала. Подс.Ж. веднага предложил да отидат; отишли
и видял долу Радка паднала върху камъните; било минус 10 градуса и преценил, че
не е жива. Тук възниква противоречието - защо когато уж е узнал за смъртта на
Радка по негови думи чак „на 21.02.2004г. в 5.30 сутринта” (л.397 то
съд.следствие пред първия съд, прочетени), многократно питан от Р. преди това дали
знае нещо за нея, той не казал нищо. Защо в последствие, след като узнал че
сама се била хлъзнала, пак не казал нищо? Защо би го заплашвал Димитър, ако тя
наистина сама се е хлъзнала? Защо ще казва на св.Сарийска, че става въпрос за
убийство от страна на Димитър (цитат на Сарийска за това, какво Димитър бил
казал на подсъдимия: „Ебах й мамата, убих я”), след като става въпрос за
подхлъзване? Очевидно всичко това е измислено, за да оправдае присъствието на
подсъдимия в магазина на 19.02.2004г. – след като няколко човека са го видели
там и то в разговор с Радка (обяснения е дал в края на процеса - след
свидетелите). Не е вярно също и заявеното от него, че след като видял на
следващия ден падналата Радка и се скарал с Димитър се прибрал с автобус, който
спрял на „стоп” – съгласно разпита на св.Жеков (прочетен по волята на страните
от ДП – л.12, том 3) автобусът не спира на махвания с ръка, а само на
установените в разписанието спирки.
Очевидно
с оглед всичко изложено, присъствието на Димитър е измислено – вече се посочи,
че няма никакви доказателтва Димитър и Радка да са се познавали. Единствения,
който е имал способ да накара момичето да напусне заключения отвътре магазин е
бил подсъдимия – действувайки манипулативно, както в случая със Сашка, той е
имал възможност да подмами Радка навън във връзка с предстоящото им пътуване до
Добрич на следващия ден. Само познат, на който е имала доверие, би могъл да я
някара да напусне през нощта/в студа/очевидно за малко/ заключения магазин
(излязла е без горна дреха). Несъмнено жертвата е имала доверие в подсъдимия –
познавала го е повече от два месеца откак започнала работа в магазина; бил
приятел на колегата й Р. (или поне достатъчно добре е играел тази роля, тъй
като Р. твърди обикновено познанство); имали вече постигната уговорка да я
откара до Добрич на следващия ден. За да излезе от топлия магазин в студа на
минус 10 градуса, без горна дреха, след 02.30 часа, явно е щяла да влезе в
отоплено помещение каквото е таксито на подсъдимия – познат и доверен, представил
се до момента в изключително благоприятна светлина.
Тук
съда намира нужно да посочи, че почерка и в двете престъпни посегателства е
идентичен – познати момичета, които е имал начин вербално да манипулира и така да
вкара в колата си; сексуални намерения към тях; сексуални актове/насилие и
убийство с цел прикриване; извършване на убийствата в селски район, който му е
добре познат от дете и като възрастен по повод работата му. Във връзка със
сексуалните му изстъпления следва да се отбележи и влязлата в сила присъда по
НОХД 2244/06г. на ВОС за две престъпления по чл.152 от НК, както и съдържащите
се в кориците на делото данни и за друго изнасилване, за което няма повдигнато
обвинение, поради което и няма да се коментира повече.
С оглед изложеното и след
преценка на коментираните доказателства, релевантни по делото, по отделно и в
тяхната съвкупност, съгласно чл.14 от НПК, съдът призна за виновен подсъдимия М.Л.Ж. в
това, че:
1/ на 22.05.2000г. при условията на опасен рецидив в землището на с.Долище, Варненска
област, умишлено умъртвил Сашка
Асенова Д., като деянието е извършено по особено
мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.З и
4 и т.12 пр.1 и чл.54 от НК му наложи наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА при специален режим;
2/ на 20.02.2004г., при условията на
опасен рецидив, в землището на с.Осеново, Варненска област умишлено умъртвил Радка Г.Д., като убийството
е осъществено от подсъдимия след като е извършил
друго умишлено убийство по чл.116 от НК, за което не е
постановена присъда, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.12
пр.1 и 2 и чл.54 от НК му наложи наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА при специален
режим.
Съдът на основание чл.23 от НК групира
наказанията по двете присъди, като определи най-тежкото от тях, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА при специален
режим.
Съдът на основание чл.25 вр. чл.23 от НК
групира наказанието по настоящото дело с това по НОХД 2244/06г. по описа на ВОС
от тринадесет години лишаване от свобода, като определи най-тежкото от тях, а
именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА при
специален режим по чл.127б от ЗИН.
Квалификацията „опасен рецидив" по
отношение и на двете обвинения се определя от осъждането му по НОХД 13359/96г. на ВРС и НОХД 213/96 г. на ТРС, по които съответно с
присъди, влезли в законна сила на 11.04.1997г.
и 17.06.1997г. са му били наложени наказания съответно от по 3 години лишаване от свобода и 5 години лишаване от
свобода при строг режим за
престъпление по чл.196 НК по първото НОХД и чл.196 НК и чл.346 НК по второто НОХД. Подс.Ж. излязъл от
ОЗ на 19.03.2000г. (докладна от ОЗ – л.60, том 2 от ДП) – т.е не са изтекли
сроковете по чл.30 (пет години) и за двете обвинения по чл.116 от НК.
Квалификацията “особена
жестокост” на престъпното деяние по отношение на Сашка се обуславя от факта, че
изпълнителната деятелност на подсъдимия по интензитет явно надхвърля
необходимото за причиняване смъртта на пострадалата и сочи на допълнително
субективно отношение, отличаващо се с отмъстителност, ярост и садизъм.
Квалификацията „особено мъчителен начин” за убитата се обуславя от
конкретните характеристики на умъртвяването й - удушаване
посредством загърляне с кабел, съпътствано с изключителни страдания за жертвата, макар и при
относително бързо настъпване на смъртта.
Убийството
на Сашка Д., осъществено на 22.05.2000г. от подс.Ж. определя и квалификацията по т.12 пр.2
на ал.1 на чл. 116 от НК
за деянието, осъществено на 20.02.2004г. по отношение на Радка Д..
За да наложи наказанието съдът се съобрази със степента на обществената
опасност на деянието (много висока) и дееца (много висока). Касае се за
престъпления, наказуеми с най-тежкото наказание по НК и с най-тежък резултат –
умишлено и хладнокръвно отнемане на човешки животи.
За да определи тези наказания съдът взе предвид следното:
Смекчаващи отговорността обстоятелства: НЯМА.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства:
1/предходна
съдимост, невлияеща на квалификацията „опасен рецидив”- от нея
е видно, че подсъдимия е започнал престъпната си дейност още като непълнолетен в
далечната 1986г. Макар и многократно съден, явно е, че взетите спрямо него
мерки и наложени наказания не са изпълнили целите на закона за поправянето му –
т.е. налице са сериозно утвърдени престъпни навици.
2/актовете и НП, съставени му по ЗДП – 11 на
брой, показват тотално неглижиране на установения правов ред. Подсъдимия е
управлявал години наред МПС без да притежава правоспособност. Същевременно без
надлежно разрешително упражнявал и таксиметрова дейност (благодарение и на
която успял да извърши престъпленията). МПС, оборудвано с всички отличителни
знаци за такси, както и с централа, не е създавало никакви съмения у клиенти и
познати относно почтеността на водача му.
Извършените деяния сочат на изключително
висока степен на обществена опасност на дееца, съвсем реална и изключително
завишена заплаха за обществото. Безпричинно са убити две млади момичета (едната
по особено жесток и мъчителен начин), в началото на съзнателния им самостоятелен
живот. Заради това и съдът счете, че наказанията и по двете деяния следва да
изолират подсъдимия посредством доживотен престой в затвор. Това ще съдейства
за опазване живота на други членове на обществото, както и ще изпълни целите на
общата превенция.
По предявените граждански искове:
Съдът като призна подсъдимия за виновен в извършване на две деяния по
чл.116 от НК, счете за основателни предявените и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес от наследниците на пострадалите момичета –
техните майки и бащи, граждански искове за неимуществени вреди като отсъди
възмездяването им по справедливост. Последвала е смърт – необратимо увреждане и
ищците са загубили децата си на прага на зрелостта и съзидателността, така и
останали с неосъществени надежди, мечти и стремления. Няма известна по-голяма
загуба и по-голяма човешка трагедия от тази на родителя, загубил дете. И тази
загуба няма адекватно парично изражение. Затова съда уважи предявените искове в
пълния им размер, считайки, че така удовлетворява изискването на закона за
„справедливо възмездяване”.
Осъди подсъдимия да заплати разноските по делото, както и следващата се
държавна такса по уважените граждански искове.
Съдът се разпореди и с ВД по делото, СРС и ВДС, след влизането на присъдата
в сила, както и на основание чл.59 ал.1 от НК зачете предварителното задържане
на подсъдимия.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН-СЪДИЯ: