ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 629
гр. Перник , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби от Р. Д. Н. чрез пълномощника адв. В.М.
– АК-Кюстендил, З. К. В., В. К. В. и Д. К. В. срещу решение № 260070 от 07.04.2021 г.
и решение (допълнително) № 260107 от 01.06.2021 г. и двете по гр.д. № 831/2020 г. на
РРС.
С решение № 260070 от 07.04.2021 г. по гр.д. № 831/2020 г. на РРС, е отхвърлен
като неоснователен и недоказан иска на ищците Р. Д. Н., З.К. В., В. К. В., и Д. К. В.,
срещу ответниците Г. Й. В. и СТ. Й. В. за допускане до делба на следният недвижим
имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.***, съставляващ УПИ - XIV за имот
планоснимачен № 167 в кв.84 по плана на населеното място, при граници: от две
страни улица, УПИ XII-168 и УПИ XIII-169 в кв. 84, ведно с намиращите се в него:
паянтова жилищна сграда, лятна кухня, масивна жилищна сграда, паянтова стопанска
сграда и две стопански сгради. Със същото решение са осъдени Р. Д. Н., З.К. В., В. К.
В., и Д. К. В., срещу ответниците Г. Й. В. и СТ. Й. В. да заплатят на Г. Й. В. и СТ. Й. В.
сумата от 600.00 лева-направени разноски по делото, а по сметка РС-Радомир
държавна такса в размер на 25.00 лева.
Във въззивната жалба срещу решение № 260070 от 07.04.2021 г. по гр.д. №
831/2020 г. на РРС, жалбоподателите са изложили подробни доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, като се
поддържа, че между страните няма спор относно правнозначимия факт, че процесните
имоти са били собственост на Д.Т. В., починал на 20.11.1947 г., което обстоятелство
съдът е бил длъжен да приеме за установено по делото. Поддържа, че ищците
основавали правото си на собственост върху съответните идеални части от процесните
имоти на наследствено правоприемство, твърдейки, че са наследници на Д.М. В., който
1
бил наследник от първи ред, като низходящ от първа степен на Д. В., собственик на
имотите, а ответниците не са оспорили това твърдение, като били оспорили иска,
противопоставяйки възражение за придобиване на същите по силата на давностно
владение, осъществявано от другия низходящ на Д. В. – С.М. В. и неговите
наследници. Сочи, че така очертан спорът е предполагал да се изследва
обстоятелството дали имотите са загубили съсобствения си характер, поради
придобиването им по давност от ответниците. Поддържа неправилност на изводите на
първоинстанционния съд относно осъществявано владението върху имота от
наследодателя на ответниците и от самите ответници, което да е било непрекъснато от
1954 г. Твърдят, че прекият им наследодател – Д. В. е придобил правото на собственост
върху ½ ид.ч. от процесните имоти на основание наследство от неговия баща, както
нито наследодателят им, нито наследниците са се отказвали от това право на
собственост. В този смисъл сочат, че ползването на даден имот е правомощие, но не и
задължение за собственика и поддържат, че от доказателствата по делото не се
установявало наследодателят на ответниците и те самите да са придобили
собствеността на поддържания от тях оригинерен придобивен способ, като районният
съд не бил взел предвид разясненията дадени в тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК относно придобиването по
давност на сънаследствен недвижим имот. Поддържат, че по делото нямало
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ответниците са придобили
имота по давност и поддържат, че ищците са доказали несъществуването на признатото
на ответниците с нотариалния акт по обстоятелствена проверка право.
По подборно изложените доводи и аргументи молят въззивната инстанция да
отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск, като се допусне делба на имотите при правата, които страните имат по
закон.
С въззивната жалба не се сочат и не се представят доказателства.
Въззиваемата страна – Г. и С.В.и, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подали
отговор на жалбата, с който са заявили становище за допустимост, но неоснователност
на въззивната жалба. В отговора твърдят, че не било доказано твърдението на
ищците,относно собствеността върху процесния имот на Стайко Д. В., както и на
наследодателя на ищците – Д. Д. В.. Поддържат доказаност на обстоятелството, че към
1954 г. двамата им наследодатели били владелци, след което Стайко и съпругата му
били установили непрекъснато владение върху целия имот до 1990 г. – 1992 г., а след
тях и синът им З. и децата на починалия им син Й., които като наследници били
владели имота, а след смъртта на З. единствени собственици останали ответниците Г. и
С.В.и, които се снабдили с нотариален акт, по нотариално дело № 268/2020 г.
По изложените в отговора доводи и аргументи молят въззивната инстанция да
потвърди обжалваното решение, като им се присъдят направените по делото разноски.
Във връзка с отговора на въззивната жалба, Р.Д. чрез пълномощника си адв.
В.М. е подала молба рег. № 262296 от 21.05.2021 г., с която след запознаване с
отговора е направила доказателствено искане за допълнителен разпит на свидетеля
М.Ш. В. относно обстоятелството, че към дата на смъртта на Д. (М.) Т. В. – 20.11.1947
г., последният е бил собственик на процесния имот. Допускането на направеното
доказателствено искане обосновава с това, че оспорването на твърдението за
2
собственост на Д. В. и Стайко В. на процесния имот на основание наследствено
правоприемство от своя баща Д. (М.) В., починал на 20.11.1947 г., било направено за
първи път от ответниците в отговора на въззивната жалба. В молбата са изложени и
съображения за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения по
чл.145, ал.1 и ал.2 и чл.146, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, в случай на допускане на това
оспорване от въззивната инстанция, и приемането му за своевременно направено. В
тази връзка поддържа, че в резултат на процесуалното нарушение ищците били
лишени от възможността да ангажират доказателства за това им твърдение, тъй като не
били разяснени на страните дали съдът приема за безспорно соченото обстоятелство
или спорно, и кому принадлежи тежестта да го докаже.
Във въззивната жалба на жалбоподателите срещу решение (допълнително) №
260107 от 01.06.2021 г. на РРС, са изложени доводи за неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа, че неправилно бил отхвърлен
предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като изхода на същия бил обусловен от
изхода на иска за делба. Сочи, че искът за собственост има преюдициално значение по
отношение на иска за делба и в тази връзка поддържа незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, като твърди, че решението не съдържа нито
фактически, нито правен анализ на доказателствата по делото. Поддържа, че при
постановяване на решението, районният съд не е съобразил обстоятелството, че не е
имало спор за собствеността на процесния имот на Д.Т. В., което е бил длъжен да
приеме за установено. В тази връзка се позовава на решение № 23 от 02.02.2016 г. по
гр.д. № 4553/2015 г. на ВКС, решение № 58/12.05.2014 г. по гр.д. № 7025/2013 г. на
ВКС и решение № 156/10.06.2013 г. по гр.д. № 1497/2013 г. на ВКС. Поддържа, че при
постановяване на решението районният съд е следвало да изследва въпроса дали
имотите са загубили съсобствения си характер, поради придобиването им по давност
от ответниците, като е следвало да направи анализ на събраните доказателства, от
които не можело да се направи извод за осъществяване на предпоставките за
придобиване по давност от ответниците на целия имот. Твърди, че упражняването на
фактическа власт върху имота не е достатъчно, за да бъде придобит по давност, тъй
като не бил доказан другият елемент на придобивната давност, а именно намерението
да се свои вещта изцяло., в който смисъл се позовава на тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК и твърди, че по делото не са събрани
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ответниците са придобили
имота по давност. Поддържа основателност на предявения отрицателен установителен
иск, както и приложение на последиците предвидени в чл.537, ал.2 от ГПК за ½ ид.ч.
По подробно изложените във въззивната жалба доводи и аргументи молят да се
отмени обжалваното решение, като се уважи предявеният отрицателен установителен
иск, както и да бъде отменен за съответната част констативният нотариален акт.
С въззивната жалба не се сочат и не се представят доказателства.
Въззиваемата страна – Г. и С.В.и, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подали
отговор на жалбата, с който са оспорила същата. В отговора поддържа, че по делото не
било доказано наличието на съсобственост към 1954 г. нито по наследство, нито на
друго основание между братята Стайко Д. В. и Д. Д. В. върху процесния имот. Твърди,
че съвладението на имота към 1954 г. от С. и Д., не давало основание да не се приложи
презумпцията на чл.69 от ЗС. Поддържа, че от показанията на свидетелите било видно,
че от 1954 г. семейството на Д. В. се е заселило трайно в с. К.и след това, нито Д., нито
3
неговите наследници в продължение на шестдесет и шест години не са проявили
интерес към имота. От тяхна страна не имота нито воля, нито намерение да упражняват
правата си в имота, за който претендират. По изложените в отговора доводи и
аргументи се моли да се потвърди обжалваното решение, като им се присъдят
направените разноски.
При извършената по реда на чл.267, ал.1, изр. първо от ГПК служебна проверка,
съдът установи, че подадените въззивни жалби са допустими, като подадени против
подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, от процесуално легитимирани
страни, имащи правен интерес от обжалването и в срока по чл.259 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно направеното в молбата от 28.05.2021 г.
доказателствено искане за допускане на допълнителен разпит на М.Ш. В. за
установяване на обстоятелството, че към датата на смъртта на Д. (М.) Т. В. –
20.11.1947 г., последният е бил собственик на процесните имоти, тъй като съгласно
чл.266, ал.1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок в първоинстанционното производство. В хода на
първоинстанционното производство ищците не са направили доказателствено искане
за извършване на допълнителен разпит на соченото в молбата лице, който да е бил
отказан от първоинстанционния съд, поради което искането се явява преклудирано по
смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК и следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде указана на страните възможността за доброволно уреждане на
спора, като делото се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото
определение.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на доклад по жалбата, по реда на чл.268, ал.1 от ГПК.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззивните жалбоподатели искане
за допускане до разпит в режим на довеждане на М.Ш. В. за установяване на
обстоятелството, че към датата на смъртта си - 20.11.1947 г., Д. (М. Т. В. е бил
собственик на процесните имоти.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2021
г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително и по телефон.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5