Р Е Ш Е Н И Е
№
96
04.06.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на трети юни две хиляди и двадесета
година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 87 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Директорът на Регионална здравна
инспекция /РЗИ/ - Кюстендил с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.”Тинтява”
№1 обжалва решението по а.н.д.№399/2019г. на РС - Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане се свързва с неправилна преценка за
маловажност на случая. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В с.з. пълномощникът на касаторката
поддържа жалбата.
В писмена молба
вх.№2223/03.06.2020г. адв.К. С. от АК – Кюстендил като пълномощник на ответника
„К.и К.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и законни
представители управителите Л. Е. И.и Н. Д. В. намира жалбата за неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата, сочейки, че въззивният съд
е постановил неправилно решение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №183-Ю-ИР/25.02.2019г. на директора на РЗИ –
Кюстендил, с което на „К.и К.” ООД за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ на
основание 218, ал.3 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 06.12.2018г. в обект
Бар и пица „Heven”
в гр.Кюстендил, ж.к.”Румена войвода”, бл.5, стопанисван от санкционираното
дружество е извършена проверка от служители на РЗИ – Кюстендил св.Р. и св.В.. В
една от залите в обекта на маса седяла клиентка, която запалила цигара. Според
показанията на св.В., който работи в заведението, жената била помолена от
негови колеги да излезе пред заведението и да си изпуши цигарата, след което
излязла и малко след връщането й в закритата част на обекта влезли на проверка
служителите от РЗИ. На масите в заведението нямало поставени пепелници.
Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол с отказ за
подписването му от управителя Н. В..
АУАН е изготвен по-късно и оформен с отказ на нарушителя да го подпише в
присъствие на св.С.. Според св.В. в заведението не се пуши, не се предоставят
пепелници и случаят е единичен, като клиентката били предупредена преди
проверката, че тютюнопушенето в обекта е забранено.
Като правни изводи съдът е приел доказано
деяние, но маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Маловажността е мотивирал с
изолираният характер на деянието и поведението на клиента в заведението, който
въпреки предупреждението от персонала на заведението, демонстративно пред
проверяващите е запалил отново цигара. Според съда, целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН налагат предупреждаване на нарушителя, а не налагане на санкцията
по НП. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В касационното производство е прието
като писмено доказателствено средство Протокол изх.№П-049-13/25.10.2018г. на
служители от РЗИ – Кюстендил. Протоколът обективира резултатите от извършена проверка,
при която е констатирано, че заведението има обособено помещение /зала/,
представляващо закрито обществено място и върху масите има поставени метални
пепелници. С протокола е дадено предписание до търговеца да осигури спазване на
забраната за тютюнопушене по чл.56, ал.1 от ЗЗ. Протоколът е подписан без
възражения от управителя Н. В..
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е
правилно. Съображенията за това са следните:
При разглеждане на спора районният
съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими,
допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за маловажно
деяние.
В съответствие с приетите писмени и гласни
доказателствени средства е извода на районния съд, че обектът, стопанисван от
санкционираното дружество, представлява закрито обществено място по чл.56, ал.1
от ЗЗ. Обектът има характеристиката на „обществено място“ съгласно легалната
дефиниция на §1а от ДР на ЗЗ, т.к. е достъпен за посетители. Липсата на
законово определение на понятието „закрито“ се преодолява по пътя на
тълкуването за изясняване смисъла на това понятие в съответствие с целта на
закона. Закрито обществено място е закрито помещение или пространство,
независимо дали е налице строеж или преместваем обект, покрито с покрив или
навес с най-малко три плътни стени или страни без оглед на материала за
покриване на покрива/навеса и стените/страните. Обектът по оспореното НП
съответства на изброените смислови съставни части на понятието „закрито“
обществено място.
Доказано е и осъществено от посетителка
на обекта тютюнопушене в деня и часа на проверката. Съдът правилно е кредитирал
показанията на контролните органи като обективни и достоверни, т.к. същите са
очевидци на деянието. Съдът правилно е кредитирал като достоверни и относими и
показанията на св.Васиев. Последният установява релевантни за отговорността
действия на служителите в обекта по отношение на клиентката, която пушела преди
проверката и била предупредена от работещите да допуши цигарата навън, след
което демонстративно се върнала в обекта и запалила цигара. Св.В. дава сведения
и за това, че управителят Н. В. не позволявал в обекта да се пуши и че на
масите нямало пепелници. Липсата на пепелници се потвърждава от показанията на
проверяващите и съдържанието на изготвения от тях Констативен протокол в деня
на нарушението.
С оглед на данните по нарушението,
правилен е извода на съда за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН във вр. с
дефиницията по чл.93, т.9 от ДР на НК. Деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид,
т.к. е резултат от осъществено укорително демонстративно поведение на
клиентката на заведението преди проверката. Същата единствена е пушела в обекта,
била е предупредена от работещите лица за забраната за тютюнопушене, по тяхно
настояване е допушила цигарата отвън и след това отново е запалила цигара в
обекта. Приобщеният в касационното производство Протокол с предписание от
25.10.2018г. не утежнява отговорността, т.к. дружеството не е държало пепелници
на масите, каквито е имало при предходната проверка и които са станали причина
за отправеното предписание без да е имало констатирано тютюнопушене. Следователно,
липсва предупреждение към нарушителя за идентично нарушение по реда на чл.28 от ЗАНН. Налагайки санкцията по чл.218, ал.3 от ЗЗ, вземайки предвид единствено
констатациите от проверяващите на място, без да събере данни от персонала на
заведението и да съобрази конкретните факти по случая във връзка с поведението
на клиентката в заведението, АНО е нарушил материалния закон. Случаят е
маловажен, поради което издаденото НП с незаконосъобразно.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №433/20.12.2019г.
по а.н.д. №399/2019г. на РС - Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.