МОТИВИ към присъдата по
НОХД №5920 по описа на
Варненски районен съд за 2017 г., ХХІХ
наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл
във ВРС обвинителен акт по който е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимия К.С.Д. по
обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл.195 ал.1 т.2 и т.4 вр. 194 ал.1 от НК.
В заключителната
част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. К.С.Д.:
През периода 23.12.2016 г. -
03.01.2017 г. в гр.Варна, чрез използване на неустановено техническо средство,
отнел чужда движима вещ - лек автомобил „Нисан Алмера Тино" с per.
№ В 4822 ВА, с рама № VSKTBAV10U0078884, на стойност 3 060 лева, от
владението на Светлана Великова Миленкова, собственост на И.Д.Х., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е
била под постоянен надзор.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимия и предлага
да бъде признат
за виновен, като изразява становище, че тъй като
производството е проведено по правилата на
предварителното изслушване
/чл.371 т.2 от
НПК/, на подсъдимия следва бъде
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.58
а ал.1 от НК.
Защитникът на подс.Д. моли съда да признае
същия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде
намалено с 1/3.
Подс.Д. се
признава за виновен и съжалява за извършеното.
От фактическа
страна съдът счита за установени
следните обстоятелства :
Св. Миленкова управлявала л.а."Нисан Алмера Тино"
с рег.№ В 4822 ВА, с рама № VSKTBAV10V0078884, собственост на св.И.Х.. На
23.12.2016 г. около 15:00 ч. паркирала автомобила близо до кръстовището на
ул."Патриарх Евтимий" и ул."Осми март" в гр.Варна.
Заключила колата с дистанционното за централно заключване и си тръгнала. На
неустановена дата през периода 23.12.2016 г. - 03.01.2017 г. подс.Д. минал покрай паркирания автомобил на св.Х. и решил
да извърши кражба. С помощта на неустановено техническо средство успял да
преодолее заключващия механизъм на автомобила и да го приведе в движение.
Обадил се на св.Станева, с която поддържал приятелски отношения и попитал дали
може да използва гаража на баба й - св. Станка Славова, който се намирал в къща
в м-ст „Фатрико дере"
№ 43, в гр.Варна. Св. Станева се съгласила и подс.Д.
вкарал автомобила в гаража. През следващите няколко дни той ходел в гаража и
демонтирал части от колата - свалил четирите гуми с джантите, газовото
устройство, акумулатора, свещите и започнал да търси купувачи за тези части.
Една сутрин в началото на м.01.2017 г. подс.Д.
споделил със свой познат - св.Георги Николов, че има за продажба автомобилно
газово устройство и акумулатор. Двамата се срещнали, като подс.Д.
управлявал откраднатия лек автомобил „Нисан Алмера Тино" с per.
№ В 4822 ВА и предложил на св.Николов да се качи при него в колата. Докато
пътували подс.Д. му разказал за извършената кражба на
автомобила и че крие колата в гараж на своя приятелка. Няколко дни след като подс.Д. закарал колата в гаража на св.Славова, последната
забелязала, че автомобилът е без регистрационни номера и казала на внучката си,
че може да има нещо съмнително около него. Св. Мария Славова -майка на св.Петя
Станева, също забелязала липсата на табелите, а по-късно - и на четирите гуми
на автомобила и казала на дъщеря си, че трябва да се обади на подс.Д. да си вземе колата, за да нямат неприятности. Подс.Д. обаче оставил автомобила в гаража.
В началото на м.април 2017 г. от гаража на св.Славова
била извършена кражба на мотора на другата й внучка - св.А. И. (сестра на св.П.
С.). На 10.04.2017 г. св.И. констатирала липсата на мотора и подала сигнал в
полицията. На място в имота на св.Славова - м-ст „Фатрико дере" № 43, пристигнали полицейски служители
при V РУ-ОД-МВР - Варна, за да направят оглед на местопрестъплението. При
отварянето на гаража, в присъствието на св.А. И., те забелязали инкриминирания
лек автомобил „Нисан Алмера
Тино", който бил без регистрационни табели и без
гуми. Направили справка и установили, че този автомобил се издирва, тъй като е
предмет на извършена кражба. Поради това св.Атанаска И. предала превозното
средство с протокол за доброволно предаване от 10.04.2017 г. Бил извършен оглед
на автомобила и били иззети дактилоскопни и одорологични следи. Установени били следните липси от автомобила:
2 бр. регистрационни табели, устройство за автмобил с
газова бутилка, акумулатор, кабели за свещите, авто
СД плейър, четири гуми с алуминиеви джанти и двете предни чистачки.
Видно от заключението на
изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на лек автомобил „Нисан Алмера Тино"
е 3 060 лева. Стойността на липсващите части от автомобила е 1 488.50 лева.
Видно от заключението на изготвената одорологична експертиза, при направеното сравнително
изследване е установена идентичност на миризмата, иззета на 10.04.2017 г. с
протокол № 0026480 от предна лява седалка, волана и скоростния лост на лек
автомобил „Нисан Алмера Тино", със сравнителна миризма, иззета от подс.Д..
Видно от изготвена експертна
справка № 268/02.08.2017 г. дактилоскопни следи № 1 и
№2, иззети с протокол за оглед от 10.04.2017 г. са оставени от дясна длан на
св.Петя Станева.
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства относно
тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимото лице при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимия,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, свидетелството
за съдимост, заключенията по назначените експертизи и всички други писмени
доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА
ПОДС. К.С.Д.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
През
периода 23.12.2016 г. - 03.01.2017 г. в гр.Варна, чрез използване на
неустановено техническо средство, отнел чужда движима вещ - лек автомобил „Нисан Алмера Тино"
с per. № В 4822 ВА, с рама № VSKTBAV10U0078884, на стойност 3 060 лева, от владението на С. В. М.,
собственост на И.Д.Х., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения :
Обект на
престъплението са
обществените отношения засягащи имуществените права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От обективна страна престъплението
е осъществено от подсъдимия,
чрез действия по отнемането на
движимите
вещи, чрез прекъсване
владението от пострадалите от деянието свидетели.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл- отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване
по неправомерен начин, т.е. той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си и е целял настъпването
на обществено опасните последици. Имал е за цел
да се облагодетелства
от отнетите вещи,
като се разпореди
с тях за собствени нужди.
квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 и т.2
от НК се обуславя
от факта, че за отнемането на вещите, подсъдимия е прибягнал до използване на техническо средство и веща не е била под постоянен надзор.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието, младата възраст
на подсъдимото лице-20 години.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства-няма.
Причини за извършване на
деянието са ниската степен на правна култура
у подсъдимия, стремеж към неправомерно
облагодетелстване, като не зачита законоустановения
ред в страната.
При индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази следното:
Деянието се отличава
с висока степен на обществена опасност с оглед механизма и начина на
извършването му. Относно обществената опасност на дееца
съдът отчита, обстоятелството, че подс. Д. е не осъждан към момента
на извършване на деянието и е млад човек със средно
образование. По отношение на подс. Д. не се установяват обстоятелства които могат да
се възприемат като отегчаващи отговорността му. Същевременно като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема обстоятелството че подсъдимия е с чисто съдебно минало към момента на
извършване на деянието. Тези обстоятелства обаче
в случая не са нито изключителни,
нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко.
С оглед на това и като взе
предвид ниската степен на обществена
опасност на подс.Д., високата
стойност на отнетата вещ и високата степен на обществена
опасност на извършеното от Д. деяние, съдът приложи задължителната
в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а”
ал.1 от НК и
определи наказание на подс. Д. при условията
на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година в минималния предвиден в
разпоредбата на чл.195 ал.1 от НК размер. След определяне на това
наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали
същото с една трета и наложи на подс. Д. да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” в размер
на 8 месеца. При преценка на начина на неговото
изтърпяване, съдът съобрази, че не е
налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, както и че за изпълнение
на целите на наказанието не е наложително определеното наказание да бъде
изтърпяно ефективно, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
неговото изтърпяване с изпитателен срок от 3 години.
По този начин и с това наказание съдът счита, че
по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Като призна подсъдимият за
виновен съдът намери, че предявения граждански иск за причинени в разултат на деянието имуществени вреди е доказан по
основание. Съдът съобрази размера на гр.иск с размера на имуществените вреди
установен със заключението по съдебно-оценителната експертиза, намери, че претендирано от гражданския ищец обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер 1480 лева е доказано по основание и размер. Предвид това съдът уважи предявения от
гр.ищец срещу подсъдимия граждански иск в размер на 1480 лева за претърпени
имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4
вр.чл.194 ал.1
от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: