МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 187 по НОХД № 798/2016 г.
ПРОЦЕДУРА
И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното производството е образувано
по повод внесен от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт против подсъдимия П.П.П.
за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
В с.з., чрез
своя защитник, подсъдимия заяви, че желае съдебното производство да се развие
по реда на глава ХХVІІ от НПК с прилагане разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК.
Изразеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, бе одобрено с определение на съда.
В с.з.
пострадалите от престъплението Н.В.Т. и И.В.Т., чрез техния повереник, поискаха да бъдат
конституирани като граждански ищци поради предявения от тях граждански иск
против подсъдимия за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди с цена на иска от по 150 000 лв.
за всеки от тях. С предявения граждански иск се претендират и обезщетения за
претърпени от престъплението имуществени вреди с цена на иска 1500 лв. общо и за двамата пострадали. Пострадалите от
престъплението поискаха от съда да бъдат конституирани и като частни обвинители
в наказателното производство.
Съдът прие, че са налице условията,
предвидени в закона за конституиране на пострадалите като частни обвинители в
наказателното производство, доколкото същите се явяват наследници на
пострадалата М. И. Т., видно от приложените по делото удостоверения за
наследници. Предвид това, съдът конституира Н.В.Т. и И.В.Т. като частни обвинители в наказателното производство.
Искането на пострадалите да бъдат
конституирани в наказателното производство като граждански ищци, поради
предявения от тях граждански иск против подсъдимия, съдът намери за
неоснователно. Предвид процедурата, по която подсъдимият чрез неговия защитник иска
да приключи наказателното производство, а именно по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, с изцяло признаване на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и без
събиране на допълнителни доказателства за тях, искането на гражданските ищци за
допускане до разпит на свидетели за доказване и обосноваване на гражданската
претенция, ще затрудни наказателното производство, а и само по себе си е
несъвместимо с процедурата по глава ХХVІІ от НПК. Ето защо, съдът не допусна за
съвместно разглеждане в наказателното производство гражданския иск на
пострадалите против подсъдимия и отказа да ги конституира като граждански ищци,
но им разясни възможността да търсят реализиране на претенциите си по реда на
ГПК.
В обвинителния акт се твърди, че на 20.11.2014г. около 18:00 часа в
гр. Поморие, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил, подсъдимият нарушил правилата за движение, установени в чл.119 ал.1 и в чл. чл.
20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил
смъртта на лицето М. И. Т. от гр. Поморие с ЕГН **********, която починала на 20.11.2014г.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е
формулирано в обвинителния акт. Счита същото за безспорно доказано както от
обективна, така и от субективна страна, предвид събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, приобщени по надлежния ред в съдебно заседание, тъй
като те непротиворечиво подкрепят обвинителната теза. Твърди, че е доказана
обвинителната теза за причинно-следствената връзка между допуснатите от
подсъдимия нарушения на чл.20 ал.2
и чл.119 ал.1 от ЗДвП и настъпилия общественоопасен резултат. Предлага, с оглед постигане на целите
на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК и предвид събрания доказателствен
материал, съдът следва да наложи на подсъдимия наказание, определено по реда на
чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. В тази връзка,
представителят на прокуратурата посочва чистото съдебно минало на подсъдимия,
липсата на други висящи наказателни производства, липсата на тежки и системни
нарушения на ЗДвП, неговите положителни
характеристични данни, с оглед семейното положение, отглеждането на дете и
постоянната трудова ангажираност. Въпреки наличието на тези смекчаващи
отговорността обстоятелства, представителят на прокуратурата приема, че те не
са достатъчни за прилагането на чл.55 от НК, поради
което предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, редуцирано
по смисъла на чл. 58а от НК за срок от три години и
девет месеца. Предлага така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно,
за да се гарантира осъществяването целите на наказанието. По отношение
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия по реда на чл.343Г от НК, предлага то да бъде в размер на четири
години и два месеца.
В съдебно заседание, повереникът на
частните обвинители поддържа обвинението, наред с представителя на
прокуратурата. Приема, че разследването по делото е било пълно, всестранно и
обективно, поради което са събрани достатъчно доказателства за да се приеме, че
подсъдимия следва да понесе наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление. Съгласен е със становището на прокурора за липса на
предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, но не е
съгласен с твърдението, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, доколкото приложената по делото справка за водач, показва, че
подсъдимият не е бил особено дисциплиниран водач на МПС. Предвид това моли съда
да наложи на подсъдимия П. наказание лишаване от
свобода, като настоява същото, независимо от размера му, да бъде изтърпяно
ефективно. Предлага на П. да бъде отнето правото да
управлява МПС за срок, който надвишава определеното наказание лишаване от
свобода поне с година и половина.
Защитникът на подсъдимия, в съответствие с процедурата
по глава ХХVІІ от НПК, и по – точно чл.371 т.2 от НПК, не оспорва фактическата обстановка, но
същевременно изразява недоволство от възприетата от прокуратурата правна
квалификация на деянието на подсъдимия. Твърди, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, за да се приеме, че подзащитният му е оказал помощ на
пострадалата веднага след деянието, но това обстоятелство не е намерило
подобаващо отражение в обвинителния акт, вкл. като
промяна на първоначалната правна квалификация на деянието с по-леко
квалифицирания състав на 343А, б.
„г“ от НК, вр. 343, ал. 3, б.
„б“ от НК. Предлага на съда, ако приеме, че не може
да се направи с присъдата такава преквалификация, посочените от него
обстоятелства, да бъдат ценени от съда при определяне вида и размера на
наказанието, което ще наложи на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия оспорва
възприетата от прокуратурата правна квалификация и поради правния извод, че с
деянието си подсъдимият е допуснал нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП. Твърди, че
доказателствата по делото сочат за наличие на причинно-следствена връзка само
между нарушението на чл.119 ал.1
от ЗДвП и причинения общественоопасен резултат.
По отношение вида и размера на
наказанието, защитникът на подсъдимия твърди, че е недопустимо те да се определят
само, съобразно така наречените обществени очаквания, тъй като наказаниео не може да бъде налагано извън съдебната власт,
а и то не следва да се възприема като възмездие, а трябва да е подчинено на
целите, които да се постигат във всеки конкретен случай, съобразно законовите
критерии за справедливост. Поради тази причина моли съда да определи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, който да бъде
редуциран по реда на чл.58А от НК и чието изпълнение
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Посочва, че съпругата
на подсъдимия е с хронично заболяване, което е тежко заболяване на имунната
система, налагащо постоянно да се приемат лекарства, води и до ограничаване на
трудовата й възможност. Посочва, че подсъдимият има дете на 8-9 годишна възраст,
която е тежка за възпитание възраст, следователно ако бъде лишено от баща, това
ще се отрази и на членове на семейството на подсъдимия.
В с.з.
подсъдимият редовно призован, се явява. Признава всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като не желае да се събират допълнителни
доказателства за тях, признава се и за виновен. Изразява съжаление за стореното.
Моли съда да му наложи условно наказание, за да може да работи и да издържа и
да се грижи за семейството си.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият П.П.
е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) от 25.03.1997
година, с придобити категории В, М, АМ, води се на
отчет в ОД МВР – гр.Русе и притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********, валидно до 17.03.2018
г. Бил е санкциониран за допуснати нарушения от ЗДвП с три, влезли в сила наказателни постановления (през
2001 г. – 2 бр.; 2004 г. – 1
бр.), за допуснати нарушения по чл.185, чл.96, ал.1,т.1, чл.50, ал.1, и чл.181, т.1 от ЗДвП, както и с един фиш през 2013 г.
за нарушение по чл.6, т.1
от ЗДвП. (л.л. 5 и 6 от ДП).
На 20.11.2014
година около 17.30 часа, подсъдимият П. потеглил с управлявания от него лек автомобил марка
„Рено“, модел „Сценик“ с рег.№******** от гр.Каблешково,
към гр.Поморие. Около 18:00
часа, след навлизане в гр.Поморие, той продължил
движението си по ул. “Манастирска“. Преминавайки кръстовището с улица „Мусала“,
урегулирано с пътни знаци, подсъдимият продължил движението си направо, в
дясната пътна лента. Пътният участък там е прав, като пътното платно е широко
8,7 метра, разделено на две ленти с единична непрекъсната линия M1 - всяка с ширина 4,35 метра. От двете страни на пътното
платно има тротоари: левият тротоар е с ширина 2,5 метра, а десният - с ширина
2,4 метра. На ул. “Манастирска“, непосредствено след кръстовището на тази улица
с ул. “Мусала“, се намира пешеходна пътека - тип „Зебра“, обозначена с напречна
пътна маркировка М.8.1., с ширина 4 метра, изобразена
на червен фон. Средата на пешеходната пътека отстоява на разстояние 3,5 метра
преди мерната линия, отразена в протокола за оглед (л.л.12-
16 от ДП).
Подсъдимият П.П.
управлявал лекия автомобил в тъмната част на денонощието, с включени къси
светлини, като осветения участък пред автомобила е достигал до 40 м. на левия и
до около 55 м. на десния фар при 1 лукс. Движението се осъществявало в зоната
на добре осветен с електрическо улично осветление пътен участък (три стълба от
улично осветление с монтирани общо пет осветителни тела, фиксирани в протокол
за оглед - л.18 от ДП). Времето било дъждовно,
пътната настилка била мокра, без неравности на асфалтовото покритие.
Управлявайки лек автомобил марка
„Рено“, модел „Сценик“ с рег.№
***********, със
скорост на движение около 49 км/ч, подсъдимият
приближил пешеходната пътека, разположена напречно на платното за движение.
По същото време, от ляво на дясно на
пътното платно, пред лекия автомобил управляван от подсъдимия, пострадалата М. И.
Т., ЕГН ********** предприела със спокоен ход, със средна скорост на движение
от 3,2 км/ч, пресичане на ул. “Манастирска“ по
пешеходната пътека. Когато пешеходката тръгнала да пресича пътното платно,
навлизайки първо в лявата лента, насрещна за автомобила и движейки се със средна
скорост от 3,2 км/ч, тя била на 6,7 м. от мястото на
удара. В този момент управлявания от подс.П.
автомобил отстоял на разстояние от 102 м. от мястото на удара.
Подсъдимият П.,
управлявайки лекия автомобил със скорост на движение 49 км/ч.,
продължил движението си направо. Той възприел опасността едва на разстояние
23,6 м. от мястото на удара., като закъснял с реакцията си с 1,2 с., при зона
на видимост от около 40 м. Последвал удар на тялото в лявата половина спрямо
мислената надлъжна ос на автомобила, известно „носене“ във втората фаза на
удара, довело до съприкосновение на тялото в предното стъкло, което се счупило,
и падане на тялото върху предния капак на автомобила, като го деформирал (характерна
деформация с ширина до около 50 см., фиксирана в
протокол за оглед). Тялото на пешеходката било отхвърлено на разстояние 16 м. Мястото
на удара било на 4,9 м. преди мерната линия и на 6,7 м., вдясно от левия
бордюр. Това място е непосредствено след първата граница на пешеходната пътека
след кръстовището.
Подс.П. спрял, слязъл от автомобила,
внимателно прегърнал пострадалата под мишница и я издърпал встрани от пътя, за
да осигури безопасността й, като на помощ му се притекли непознати хора.
Започнал да набира телефонен номер 112, но една жена до него му казала, че вече
била сигнализирала за настъпилото пътно транспортно произшествие.
Местопроизшествието било посетено и запазено
от свид. А.С. – командир на
отделение в РУ – Поморие и колегата му младши автоконтрольор
С. С., които по това време били дежурни в полицейското
управление. На място пристигнал и екип от Спешна помощ. Пострадалата пешеходка М.
Т. била откарана в МБАЛ - Бургас, където на 20.11.2014
г. в 23:11 минути починала.
Видно от писменото заключение на вещото
лице по назначената съдебно медицинската експертиза (л.л.
90-91 от ДП), при пострадалата Т. са установени: тежка черепно-мозъчна травма- интрацеребрален и субарахноидален
мозъчен кръвоизлив; тежка мозъчна контузия; счупване на таза вдясно, дясна
ключица и дясна подбедрица; счупване на ребра двустранно, като всички
установени увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото транспортно
произшествие. Непосредствената причина за смъртта на Т. е тежката
черепно-мозъчна травма, довела до нарушаване функциите на мозъка и неговите
структури. Според вещото лице, описаните травми отговарят да са получени от
удар с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност (каквито са частите от
лекия автомобил), с последващо отхвърляне на тялото на неравен терен. Смъртта е
настъпила за около три часа, като в МБАЛ
- Бургас били направени всички възможни реанимационни мероприятия. Според
вещото лице, обикновено при такава тежка черепно-мозъчна травма с наличие на интрацеребрален кръвоизлив и в съвкупност с останалите
травматични поражения, фаталният изход е неизбежен.
От приложените по делото писмени
заключения по назначени съдебно химически експертизи (л.31
и л.36 от ДП), в кръвта на пострадалата Т. и на подсъдимия
П. не е установено наличие на етилов алкохол.
По време на разследването бил извършен
оглед на местопроизшествието, с изготвяне на фотоалбум ( л.л.12-16
и л.л.19-20 от ДП), както и оглед на участвалия в
пътнотранспортното произшествие лек автомобил „Рено“, модел „Сценик“ с рег.№ ********.
Видно от писменото заключение на
вещите лица - проф. д.т.н. инж. Станимир Карапетков, гл.ас. д-р
инж. Христо Узунов и инж. Ивайло Иванов по назначената тройна съдебна автотехническа
експертиза ( л.л. 232-247 от ДП), скоростта на
движение на управлявания от подс.П. лек автомобил
преди пътнотранспортното произшествие е била около 49 км/ч
със съответстваща опасна зона за спиране от около 34 метра. Мястото на удара е
в дясната лента за движение, на 4,9 м. преди мерната линия и на 6,7 м. вдясно
от левия бордюр на платното за движение. То е на нивото на пешеходната пътека,
гледано по посока на движение на автомобила и непосредствено след нивото на
нейната първа граница. Пешеходката се е движила със спокоен ход, отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила. Към момента на навлизане на платното
на пешеходката, управляваният от подсъдимия автомобил се е намирал на
разстояние от около 102 м. от мястото на удара. Според експертите, водачът е
имал техническа възможност да възприеме пешеходката на разстояние не по-малко
от 40 м. преди мястото на удара, като се има предвид движението на къси
светлини и при осветен пътен участък. Подс.П. е
възприел опасността на около 24 м. от мястото на удара. В момента на
възприемане на опасността от обвиняемия, пешеходката Т. се е намирала на 1,5 м.
от мястото на удара, върху пешеходната пътека и на 5,2 м. от лявата граница на
платното. Вещите лица посочват, че подс.П. е закъснял
с реакцията си с време от около 1,2 сек., като се
отчете зона на видимост от около 40 м. Според експертите, той е имал възможност
да предотврати пътно-транспортното произшествие при определената скорост на
движение, тъй като опасната зона от 34 м. е по-малка от разстоянието, на което
се е намирал автомобила в момента на откриване на възможността за възприемане
на пешеходката. Когато автомобилът е бил на 40 м. преди мястото на удара,
пешеходката Т. е била вече върху пешеходната пътека. Подсъдимият П. е трябвало да реагира незабавно с предвиденото в закона
поведение – намаляне и спиране на пътно превозното
средство с оглед необходимостта да бъде избегнато пътно-транспортно
произшествие.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Изложената фактическа обстановка бе
изведена от съда, въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства – справка за нарушител водач (л.л.5 и 6 от ДП); ксерокопия от документ за самоличност,
СУМПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС, удостоверение за
техническа годност (л.7 от ДП); ксерокопие от договор
за застраховка „Гражданска отговорност (л.8 от ДП);
ксерокопие от свидетелство за регистрация на МПС – част І
(л.9 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие
от 20.11.2014 г., ведно с
приложения към него фотоалбум и скица на местопроизшествието (л.л.12-20 от ДП); протокол от 02.12.2014
г. за оглед на веществено доказателство, ведно с
приложения към него фотоалбум (л.л.21-25 от ДП);
показания на св.С. С, закрепени в протокол за разпит на
свидетел (л.л.26-28 от ДП); протокол № 1016 от 21.11.2014 г. за химическа експертиза, ведно с протокол за медицинско
изследване (л.л.31-32 от ДП); протоколи № 1014 и № 1017 – и двата от 21.11.2014 г. за химическа
експертиза, ведно с протокол за медицинско изследване (л.л.36-39
от ДП); удостоверение за наследници на пострадалата Т. (л.44
от ДП); преис-извлечение от Акт за смърт № ***/**** г. на
пострадалата (л.47 от ДП); писмо от МБАЛ – Бургас с изх.№ 15153/04.12.2014 г. (л.49 от ДП); История на
заболяването и придружаващи медицински документи относно престоя на пострадалата
в МБАЛ – Бургас на 20.11.2014 г.
(л.л.61-83 от ДП); писмено заключение по назначена
съдебномедицинска експертиза (л.л.90-91 от ДП);
показания на св.И.Т., закрепени в протоколи за разпит
на свидетел (л.11 и л.228
от ДП); показания на свидетелите Н.Т. и А.С., закрепени в протоколи за разпит на свидетел (л.л.116, 229 и 117 от ДП); справка за съдимост на
подсъдимия (л.118 от ДП); обяснения на подсъдимия,
закрепени в протокол за разпит на обвиняем от 28.05.2015
г. (л.135 от ДП); показания
на свидетелката М. А., закрепени в протокол за разпит на
свидетел (л.146 от ДП); писмено заключение, изготвено
по назначена тройна съдебна автотехническа експертиза (л.л.232-247
от ДП); обяснения на подсъдимия П., закрепени в
протокол за разпит като обвиняем от 21.06.2016 г. (л.259 от ДП). Като
доказателства, касаещи личността на подсъдимия, неговото семейно и материално
положение, съдът кредитира приложените към съдебното дело справки за данни,
предоставени по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г. (л.л. 35 и 36 от съд.дело); справка за висящи наказателни дела, водени срещу
подсъдимия, издадена от Окръжна прокуратура – Бургас (л.39
от съд.дело); актуална справка за съдимост на
подсъдимия П. (л.41 от съд.дело); копие от удостоверение за наследници на лицето В.Н.Т. ***, ведно с препис –
извлечение от Акт за смърт № ***** г. на
същото лице (л.л.47 и 48 от съд.дело);
амбулаторен лист № 201 от 12.09.2015
година, издадено от д-р К.
М. К., амбулаторен лист №
598 от 18.06.2013 година, издаден от д-р В. К.В., копие от амбулаторен лист № 8431 от 16.09.2016 година,
издаден от д-р Д.
К.,
копие от амбулаторен лист № 1298 от 06.09.2015 година, издаден от д-р П. К., епикриза на заболяване на Д.
Г.Г., издадена от ОРБ ІІ вътрешно
отделение гр. Русе, удостоверяващо лекуването на пациента от 08.05.1997 година до 27.05.1997
година, копие от допълнително споразумение № 230-ДС от 04.10.2016г. за
изменение на трудов договор между подсъдимия П. и
търговско дружество „***********“
ООД - гр. Несебър, копие от удостоверение за раждане от ***г.
за раждане на дете, с баща подсъдимия П.П.П. (всички,
намиращи се в съд.дело, л.л.53-59).
Посочените доказателства и
доказателствени средства бяха анализирани от съда в тяхната съвкупност и
поотделно и ценени като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, а
така също и като изготвени и приобщени към доказателствения материал при
спазване изискванията на НПК.
Съдът се съобрази с обстоятелството,
че подсъдимият признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и
не желае събиране на допълнителни доказателства за тях, поради което не извърши
допълнителни действия по събиране на други доказателства относно фактологията
на обвинителния акт.
При установяване на фактическата
обстановка по делото, изложена по-горе, съдът се позова и на самопризнанията на
подсъдимия, направени в хода на съкратеното съдебно следствие. Самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства и най-вече от показанията на свидетелите, от протокола
за оглед на местопроизшествие, от заключението на вещите лица по назначената тройна
съдебна автотехническа експертиза, в чиято добросъвестност и професионална
компетентност, съдът няма основания да се съмнява.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ
І.
По обвинението :
Подсъдимият П.П.П.,
към момента на извършване на престъплението, е бил пълнолетен и вменяем. Той е
разбирал свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи
постъпките си. След деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в
такова разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му
позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи
постъпките си. Следователно подс. П.П.
отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за наказателноотговорно
лице, затова на същия може и следва да се търси наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление.
С деянието си подсъдимият П.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б“, вр. ал. 1, б. „В“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, тъй като на 20.11.2014 г. около 18:00 часа в гр.
Поморие, на пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М. 8.1, находяща се на ул. „Манастирска“ пред дом №**,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено“, модел
„Сценик“ с рег.№ ******, нарушил правилата за движение,
установени в чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, и по
непредпазливост причинил смъртта на М. И. Т. с ЕГН ********** от гр. П.
/починала на 20.11.2014г./, като деянието е извършено
на пешеходна пътека.
Събраните по делото доказателства
дават основание на съда да направи извода, че обвинението, така както е
предявено на подсъдимия, е доказано по несъмнен начин.
От обясненията на подсъдимия и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, може да се направи обоснован
извод, че подсъдимият П., на посочената от
прокуратурата дата – 20.11.2014 г.,
е управлявал лек автомобил в гр.Поморие. От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че подсъдимия П. е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС за
категория „В“ и управлявания автомобил е негова собственост.
От обясненията на подсъдимия, от
свидетелските показания и от приложения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие се установява, че на посоченото в обвинителния акт място –
ул. „Манастирска“, на пешеходна пътека, намираща се пред дом № **,
в посоченото от прокуратурата време -
около 18:00 часа, настъпило пътнотранспортно
произшествие с участници – подсъдимия, като водач на собственото му МПС и
пострадалата М. Т.. От тези доказателства се установява и характеристиките на
пешеходната пътека – същата е тип М. 8.1 и е била в
червен цвят.
От заключението на вещите лица по
назначената тройна съдебна автотехническа експертиза се установява поведението
на пострадалата Т. непосредствено преди, по време и след настъпването на ПТП-то – от къде е тръгнала, минала ли е по пътеката, с
каква скорост се е движела, къде се е намирала към момента на удара.
От заключенията на вещите лица по
назначената съдебномедицинска експертиза и тройна съдебна автотехническа
експертиза, се установява както характера на причинените на пострадалата
телесни повреди и настъпилата по-късно смърт, така и причинно-следствената
връзка между тези обстоятелства, а също и механизма на причиняването им
посредством движещото се МПС.
От събраните по делото доказателства и
най-вече от заключението на вещите лица по назначената тройна съдебна
автотехническа експертиза по безспорен начин се установява причинно-следствената
връзка между действията на подсъдимия като водач на МПС и настъпилия
общественоопасен резултат, какъвто се явява настъпилата смърт на пострадалата.
От заключението на вещите лица по
посочената по-горе тройна автотехническа експертиза, се установява и
нарушението на кое конкретно правило от ЗДвП е в
причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Тази връзка безспорно установен е факта на
допуснато нарушение на чл.119 ал.1
от ЗДвП от страна на подсъдимия П..
По силата на тази разпоредба, задължението
му като водач на МПС е било да се убеди, че на пешеходната пътека, към която
управлява превозното средство, не се намира участник в движението,
безопасността на който може да бъде застрашена. Наличието на пешеходна пътека,
обозначена със знак Д17 и напречна пътна маркировка М 8.1, в конкретния случай се
явява обстоятелство, което е изисквало от обвиняемия П.
засилено внимание и допълнително съобразяване с възможната поява на пресичащи
пешеходци. Конкретната пътната обстановка не е ограничавала видимостта на подсъдимия
П., поради което нищо не го е възпрепятствало да
възприеме пресичащата пешеходка т.е. той обективно е
могъл да стори това. Подсъдимият е бил длъжен да пропусне преминаващата по
пешеходната пътека пешеходка, като в изпълнение на това свое задължение П. е трябвало да спре. Преминавайки през пешеходната пътека,
без да осигури безопасно преминаване на пешеходката М. И. Т. и без да спре, подсъдимият
П. е нарушил визираното правило на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП стои в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат - смъртта на М. И. Т..
При така установените обстоятелства,
явяващи се част от обективната страна на състава на престъплението, за което е
обвинен П., за ангажиране на неговата наказателна
отговорност, следва се установи по безспорен и категоричен начин, дали ПТП е
могло да бъде предотвратено от подсъдимия и по какъв начин. В настоящият
случай, такъв категоричен отговор дава заключението на вещите лица по назначената
тройна автотехническа експертиза. Съгласно това заключение, подсъдимият П. е имал техническа възможност да възприеме пешеходката на
разстояние не по-малко от около 40 м. като се има предвид факта, че пешеходката
Т. е възприета като тъмен обект преди мястото на удара, и като се отчете движението
на автомобила на къси светлини и при осветен пътен участък. Според експертите,
в момента на възприемане на опасността, пешеходката била на 1,5 м. преди
мястото на удара и на разстояние 5,16 м. от мястото на навлизане в платното. Подсъдимият
П. управлявал автомобила със скорост от 49 км/ч., със съответстваща й опасна зона за спиране от около
34 метра. Пострадалата пешеходка се намирала в осветеното пространство от
късите светлини на фаровете на лекият автомобил, управляван от подсъдимия. Видимостта
напред и в страни не е била ограничена, подсъдимият е осветил пешеходката и е
имал възможност да я възприеме своевременно (освен това движението се е
осъществявало в зоната на осветен пътен участък, независимо от известна
минимално намалена видимост от валеж на дъжд), тъй като видимостта му пред
лекия автомобил била по-голяма от опасната му зона за спиране, а впоследствие да
намали скоростта на движение и да спре, за да пропусне М. Т..
Чрез неправилното си поведение, обвиняемият П. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара,
респективно настъпилия вредоносен резултат. Освен това, опасността, която е
представлявала пешеходката не е била статична. Пострадалата не се е появил внезапно
на пътното платно, а се е движела със спокоен ход по него и върху пешеходна
пътека, в съответствие със ЗДвП, като е пресичала
пътното платно от ляво на дясно пред автомобила. Опасността е нараствала заедно
с придвижването на пешеходката, както и с приближаването на автомобила на
обвиняемия. Приближавайки към мястото на удара обвиняемият П.
е имал обективната възможност да възприеме придвижването на пешеходката Т.,
когато последната се е намирала както в осветената от късите светлини част от
пътя, на осветен от улично осветление пътен участък, така и извън опасната зона
за спиране.
Настоящият състав не е съгласен с правния извод, направен
от прокуратурата, че подсъдимият е нарушил правилата за движение, установени в чл.20 ал.2 от ЗДвП,
както и че това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен и общественоопасен резултат. Видно от заключението на вещите лица
по назначената тройна съдебна автотехническа експертиза, скоростта на движение,
с която подсъдимият управлявал автомобила – 49 км/ч,
му е осигурявала техническата възможност да спре и предотврати ПТП, при
положение, че своевременно е възприел опасността, каквато се явява пресичащата
пешеходка. Същевременно, избраната от подсъдимия скорост на движение, съответства
на скоростта на движение в населено място и с използвани къси светлини. При
това положение, причинената смърт е в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на подсъдимия като водач на МПС, наближаващ пешеходна пътека.
Разпоредбата на чл.119 ал.1
от ЗДвП въвежда специално задължение към водачите да
повишат вниманието си при приближаване на пешеходна пътека, както и да намалят
скоростта, а при необходимост и да спрат, ако на нея има стъпили или пресичащи
участници в движението. Видно от заключението на вещите лица, именно липсата на
тази специална осторожност, която подсъдимият дължи,
е попречила на П. своевременно да възприеме
стъпването на пострадалата на пешеходната пътека и движението й по нея.
От друга страна, посочената в обвинителния акт разпоредба
на чл.119 ал.1 от ЗДвП се намира спрямо чл.20 ал.2 от ЗДвП в отношение като
специална към обща разпоредба. Съдебната практика е категорична, че при
престъпления по чл.343 и сл. от НК, наказателната
отговорност не може да се обоснове едновременно с нарушение и на обща и на
специална разпоредба. Поради тези съображения, съдът прие, че следва да
оправдае подсъдимия относно обвинението, че престъплението е извършено при
нарушаване разпоредбата на чл.20 ал.2
от ЗДвП.
Съдът не приема за основателни възраженията на защитата
на подсъдимия за преквалификация на престъплението в по-леко наказуемия състав
на чл.343А, б. „г“ от НК, вр. 343, ал. 3, б. „б“ от НК. Предвид процедурата, при която се развива
съдебната фаза на наказателното производство – по реда на чл.371
т.2 и сл. от НПК, фактическата обстановка по делото е
ограничена до обстоятелствената част на обвинителния акт, досежно предмета на
доказване. Факти и обстоятелства, за които има събрани доказателства в хода на
досъдебното производство, но които не са намерили отражение в обстоятелствената
част на обвинителния акт, не могат да бъдат използвани от съда за преценка на
правилната правна квалификация на деянието. В конкретния случай, изложеният в
обстоятелствената част на обвинителния акт факт на преместване на пострадалата
от подсъдимия, не може да се приеме за достатъчен за преквалификация на
деянието по предложения от защитата състав от Особената част на НК. Това е
така, доколкото липсва възможност за събиране на доказателства, които да
позволят обективна преценка, дали действието, извършено от подсъдимия, изчерпва
възможностите му да направи всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата.
Предвид изложените съображения, съдът намери, че деянието
на подсъдимия П. е обективно съставомерно
по чл. 343 ал.3, б.”Б”, вр.
с ал. 1 б. „В“, вр. с чл. 342, ал.1
от НК, като причиненият общественоопасен резултат – смъртта на пострадалата Т.,
е в пряка причинна връзка с нарушение на правилото на чл. 119, ал.1 от ЗДвП.
Престъплението
е извършено по непредпазливост, като
се касае за престъпна небрежност – подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди с оглед
задължението си да спазва разпоредбите на ЗДвП, като
правоспособен водач на МПС.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението – ниска правна култура, подценяване значението на
правилата за движение по пътищата и неспазването им от страна на подсъдимия,
който като правоспособен водач на МПС е бил
длъжен да ги спазва.
ІІ.
По наказанието :
Като обстоятелства, смекчаващи
отговорността на подсъдимия, съдът прецени съдействието, оказано от подсъдимия
на разследващите органи още в самото начало на досъдебното производство,
критичното му отношение и съжалението за извършеното, опита му да помогне по
някакъв начин на пострадалата непосредствено след пътнотранспортното
произшествие. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха приети много
добрите му характеристични данни, чистото съдебно минало и трудовата му
ангажираност. Съдът не отчете самопризнанията на подсъдимия за смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставката за разглеждане на
делото по благоприятната за него процедура по глава ХХVІІ от НПК. Съдът не
констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, извън тези,
обуславящи възприетата от съда правилна правна квалификация на престъплението.
Съдът не приема за отегчаващи отговорността обстоятелства предходните
административни наказания, налагани на подсъдимия за нарушения на ЗДвП, доколкото тези деяния са извършени преди значителен
период от време, като същевременно съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство, липсата на нови административни нарушения по ЗДвП
след тях.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът
отчете високата обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние,
предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани с опазване на човешкия
живот при управление на МПС, респ. спазване на установените правила за
управление на МПС. Тази опасност принципно е взета предвид от законодателя при
определяне санкционната част на специалната разпоредба на материалния закон.
Съдът съобрази и факта, че с ДВ бр. 74/26.09.2015 г. разпоредбата на чл. 343 ал.3 б. „б“ предл.
първо от НК е била изменена, като към датата на деянието по настоящото дело – 20.11.2014 г. това престъпление
се наказва с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години.
Събраните по делото доказателства
относно личността на подсъдимия, както и обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, дават основание на съда да приеме, че степента на обществена
опасност на подсъдимия не е висока. Подсъдимият е с изградени трудови навици, няма
противообществени и криминални прояви, полага труд, има семейство с малолетно
дете, за които се грижи.
При определяне конкретния вид и размер
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия П.,
съдът прецени, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което не се налага обсъждане
приложението на чл.58А ал.4
от НК.
Съдът определи на подс.
П. наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване
от свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 343, ал.3 б.“Б“ вр.ал.
1, б. „В”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като при
конкретизиране на размера му в границите между три и десет години, съобрази
изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието, причиненият
престъпен резултат, както и формата на вината, и съблюдавайки целите на
специалната и генералната превенция, прецени за справедлив размер на
наказанието лишаване от свобода срокът от четири години и шест месеца което е под
средния към минималния размер, предвиден в закона. Това наказание съдът
редуцира с 1/3 съгласно императивната разпоредба на чл. 58а,
ал. 1 от НК и наложи на подс. П. наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Съдът прецени, че са налице
основанията за прилагане на чл.66 от НК. Видно от
доказателствата по делото, П. е неосъждан,
включително и към датата на извършване на престъплението. Предвид изложените
по-горе констатации за личността на подсъдимия и степента на обществената му
опасност, съдът прие, че целите на специалната и генерална превенция могат да
се постигнат и без ефективно изтърпяване на наложеното му наказание.
Подсъдимият е с много добри характеристични данни. Полага значителни грижи за
семейството си, които са необходими предвид здравословното състояние на
съпругата му и възрастта на детето му. Доколкото подсъдимият изразява искрено
разкаяние за извършеното от него, съдът приема, че отлагане изпълнението на
наказанието за подходящ срок, ще подейства превъзпитателно на подсъдимия.
На основание чл. 343 Г от НК, съдът наложи на подсъдимия П.
и предвиденото в същия текст от закона наказание „лишаване от право да
управлява МПС”. Срокът на това наказание, когато се налага заедно с лишаване от
свобода съгласно чл. 49, ал. 2 от НК,
може да надминава срока на последното най – много с три години. Съобразявайки
степента на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия, както и
всички останали обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на
наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи
за конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се
управлява МПС - пет години. Според съдебния състав, необходим е
по-продължителен срок на лишаване от правоуправление, за да има възможност
подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за движение по
пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя.
С оглед правилата на процеса, съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас
сумата от 2440,38 лева за направените разноски по делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
10.11.2016 г.
гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: