ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 949
гр. Перник, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. К. С. против определение от 13.08.2021г. по гр. д.
№ 136/2021 г. на Районен съд – Радомир, с което е оставено без уважение искането на
ищцата Г. К. С. по реда чл. 248 ГПК за допълване на решение № 260134/15.07.2021г. по
същото дело в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от ищцата разноски.
Съобразно изложените в частната жалба оплаквания се твърди, че определението е
незаконосъобразно и направилно, които като цяло се свеждат до това, че в производството
по чл. 127, ал. 2 ГПК въпросът за разноските се подчинява на общите правила по чл. 78 ГПК.
Иска се отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноски,
като се присъдят на разноски на Г. К. С..
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по частната жалба – Д. А. М. е подал
писмен отговор, в който по подробно изложени съображения аргументира становище за
неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК от процесуално
легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима.
Гр.д. № 136/2021 г. на Районен съд - Радомир е образувано по искова молба по чл.
127, ал. 2 СК от Г. К. С. срещу Д. А. М. за предоставяне упражняване на родителските права
върху малолетното дете А.Д. М. на майката, за определяне режим на лични отношения на
ответника с детето, както и за присъждане на издръжка. Ответникът Д. А. М. не е оспорил
1
иска, като е изразил становище, че следва да бъде предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето на майката, като бъде определен подходящ режим на
осъществяване на лични отношения между бащата и детето. С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК,
Г. К. С. поискала изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с
аргумент за приложението на чл. 78, ал. 1 ГПК към производствата по чл. 127, ал. 2 СК. Това
искане районният съд оставил без уважение с обжалваното определение, мотивирайки, че в
производствата по спорна съдебна администрация разноските не могат да се присъждат
съобразно изхода от спора.
При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че в производството по
чл. 127 СК не се разрешава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на определено материално право, а се оказва съдействие относно начина
на осъществяване на личен контакт с родител, като постановеният съдебен акт, доколкото
изхожда от правилото за защита по най-добрия интерес на детето, ползва и двамата
родители. Касае се за производство по спорна съдебна администрация, поради което
разноските на страните следва да останат така както са направени. Доколкото съдебно
решение, следва да е в интерес на детето и замества липсващото споразумение на
родителите, актът е в полза и на двете страни, като не е възможно да се определи в каква
част направените разноски са "съразмерни" на уважената част от претенцията. Затова - в
първоинстанционното производство по чл. 127, ал. 2 СК, всяка една от страните понася в
производството разноските, така както ги е направила. Така Определение № 475 от
20.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4327/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 45 от
17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2857/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 385 от 25.08.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК и др. Това принципно становище е застъпено
и в Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о., ГК. В този смисъл
настоящият въззивен състав не споделя обратното становище в цитираните в частната жалба
определения на ВКС.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е неоснователна.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Ответникът по жалбата не претендира и не доказва разноски във въззивното
производство, поради което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.08.2021г. по гр. д. № 136/2021 г. по описа на
Районен съд – Радомир, с което е оставено без уважение искането на ищцата Г. К. С. по реда
2
чл. 248 ГПК за допълване на решение № 260134/15.07.2021г. по същото дело в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1-
седмичен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3