Р Е Ш Е Н И Е
№…........../27.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16364 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от И.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи с
адрес: гр. София, бул. ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата
от 1646,11 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на
неговия размер), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 231 часа за периода от 11.10.2016 г. до 11.10.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 201,27 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване
на неговия размер), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
01.12.2016 г. до 11.10.2019 г.
По твърдения в исковата молба и
уточнителните такива на л. 8 и 10 от делото, в периода от 11.10.2016 г. до
11.10.2019 г. ищцата е полагала труд на длъжността „командир на отделение“ в
ГПУ Летище Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Аерогари, която е
структурно подчинена на Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, като е била
със статут на държавен служител. В процесния период ищцата е положила нощен
труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, води до извънреден труд от 227,66
часа. Счита, че същият следва да й бъде допълнително заплатен от ответника в размер
на сумата от 1353,92 лв., като се позовава се на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че й се дължи и
мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение в размер на 181,55 лв. за
периода от 01.12.2016 г. до 11.10.2019 г.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
– за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд от 1353,92 лв., ведно със законната
лихва, както мораторна лихва от 181,55 лв. Претендира и сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща
представител. Предварително депозира молба, с която поддържа исковата молба и предприема
изменение на исковете чрез увеличаване на техния размер до сумата от 1646,11
лв. за главница и 201,27 лв. за мораторна лихва. Представя и списък с разноски
по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че за процесния
период страните са били в служебно правоотношение, по което ищцата е заемала
посочената в исковата молба длъжност. Излага, че ищцата е
изпълнявала служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно
месечни графици при сумарно изчисляване на работното време. В резултат на това
сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време, за процесния период е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове й е заплащан като извънреден труд.
Поддържа, че общите разпоредби на КТ и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е
налице специална уредба в ЗМВР, Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (приложима
до 02.08.2016 г.), Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908
от 02.08.2018 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на
нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143,
тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки
24-часов период, респ. коефициентът е единица. Поддържа, че е изпълнил
задължението си и е заплатил изцяло и своевременно полагащото се на ищцата
възнаграждение за положен извънреден и нощен труд.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа подадения отговор и
формулираното искане по същество.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 11.10.2016 г. до
11.10.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжността „командир на отдел“ в ГПУ
Летище Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Аерогари, която е
структурно подчинена на Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР.
Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от
ответника документи, относими към определяне часовете положен нощен труд и
размера на дължимото възнаграждение, а именно: платежни бележки за периода от
01.10.2016 г. до 31.10.2019 г. (л. 20 и сл.).
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 73 и сл.), което съдът кредитира напълно като
правилно и обосновано, се установява, че положените от ищеца за периода от 11.10.2016
г. до 11.10.2019 г. часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за
превръщането им в дневен труд, водят до 231 часа извънреден труд, който не е
заплатен от ответника. Дължимото възнаграждение за същия вещото лице определя
общо в размер на 1646,11 лв., а лихвата за забава върху него за периода от 01.01.2017 г. до 10.10.2019 г. – в
размер на 201,27 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на същите е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
служебно правоотношение между страните, положен от ищеца в процесния период
извънреден труд (над нормативно установените часове при работа на смени),
настъпила изискуемост на задължението на ответника за заплащане на дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд в претендирания от ищеца размер
и неизпълнение на същото. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявеното вземане. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
ищецът е бил назначен на съответната длъжност при Главна дирекция „Гранична
полиция” към МВР и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал. 1, т. 1, предл. първо ЗМВР – полицейски орган.
Следователно между страните е налице валидно възникнало служебно правоотношение
(арг. от чл. 61, ал. 2 КТ).
Не се спори още, че за процесния период от 11.10.2016 г. до 11.10.2019 г. ищецът
е полагал труд на смени, включващи и нощен труд.
Правният спор се съсредоточава върху
въпроса дали е приложимо превръщането на часовете положен нощен в дневен, респ.
върху дължимостта на възнаграждението за извънреден труд, получен в резултат от
така преобразуваните часове.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на тази законова делегация е издадена Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР на Наредбата и
действаща в процесния период.
Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
смени, като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била
налице в действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. - чл.
31, ал. 2, според която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен
акт не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по
трудови правоотношения, за които е приложима посочената наредба. В този смисъл
са и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които, макар да са
изложени по друг въпрос и да нямат задължителен характер, изразяват принципно
разбиране, базирано на основния гражданскоправен
принцип на справедливостта, който следва да бъде съобразен и в настоящия
случай.
Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установява, че след преобразуване
на положения от ищеца в исковия период от 11.10.2016 г. до 11.10.2019 г. нощен
труд в дневен се превишава нормативно установеното редовно работно време с 231
часа, които представляват извънреден труд по смисъла на закона. Според
експертното заключение дължимото за тези часове допълнително възнаграждение
възлиза в размер на претендираната сума от 1646,11 лв., която не е заплатена от
ответника след отчетния период – безспорен между страните факт, потвърден и от
проведената експертиза.
С оглед осъществяването на всички юридически факти, включени в
правопораждащия съдебно предявеното главно вземане фактически състав, искът с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен, като се
присъди в полза на ищеца търсеното възнаграждение за извънреден труд, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба - 11.10.2019 г., до
окончателното негово изплащане.
Предвид забавата на ответника при изпълнение на паричното негово задължение,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД същият дължи и обезщетение за забава върху
неизплатената главница. Съгласно чл. 187, ал. 3, изр. второ ЗМВР, в ред. изм. и
доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период. Следователно изискуемостта на дължимите
възнаграждения за извънреден труд, положен в периода от 11.10.2016
г. до 11.10.2019 г., е настъпила на първо число на месеца, следващ всеки тримесечен отчетен
период, и тогава ответникът е изпаднал в забава – арг.
от чл. 84, ла. 1, изр. първо ЗЗД. Така лихвата е дължима, считано от 01.01.2017 г., когато е началният момент на забавата в
плащането за главницата за отчетния период от 11.10.2016 г. до 31.12.2016 г.
Според заключението на вещото лице от тази дата до края на заявения период – 11.10.2019
г., лихвата е в размер на 201,27 лв.
По изложените аргументи съдът
намира, че акцесорният иск с правно основание чл. 86, ла. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до размера на претендираната сума от 201,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху дължимите възнаграждения за извънреден труд, начислена за
периода от 01.01.2017 г. до 11.10.2019 г., и да бъде
отхвърлен за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение от 352 лв., доказателства
за заплащането на което са представени по делото - договор за правна защита и
съдействие от 11.09.2019 г. (л. 4), съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира за
неоснователно възражението за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
направено от ответника в отговора на исковата молба, доколкото минималният
размер, до който може да бъде редуцирано възнаграждението по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, надвишава претендираното такова – минимумът възлиза на сумата от 645,23
лв., изчислен като сбор от дължимите на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. минимални възнаграждения по всеки иск, а именно:
възнаграждение от 345,23 лв. по иска за главница, определено по реда на чл. 7,
ал. 1, т. 1, предл. последно във вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.,
действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие),
и 300 лв. по иска за мораторна лихва, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1,
предл. последно във вр. ал.
2, т. 1 от същата наредба.
Предвид изхода на
делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 315,84 лв., от които 115,84 лв. за държавни такси по уважените
искове (65,84 лв. по иска за главница и 50 лв. по иска за лихва), дължими на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, и 200 лв. за разноски за възнаграждение на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи с
адрес: гр. София, бул. ***, да заплати
на И.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата от 1646,11 лв. (хиляда
шестстотин четиридесет и шест лева и единадесет стотинки), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 231
часа за периода от 11.10.2016 г. до 11.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
11.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 201,27 лв. (двеста и един
лева и двадесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 01.01.2017 г. до 11.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
за периода от 01.12.2016
г. до 31.12.2016 г.;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. София, бул. ***, да заплати на И.А.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 352 лв. (триста
петдесет и два лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи с
адрес: гр. София, бул. ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 315,84 лв. (триста и петнадесет
лева и осемдесет и четири стотинки) за дължимите държавни такси и разноски по
производството, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: