Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 66 16.05.2019 г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд
Наказателно отделение
на
втори април две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при
секретаря Веселена Караславова
и
в присъствието на прокурора,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНЧХД № 4 по описа за
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 97 / 22.11.2018 година,
постановена по НЧХД № 897 по описа за 2018 година, Районен съд – Хасково е признал подсъдимия И.
И. О., за виновен в това, че на 22.05.2018г., в с. ********, обл. ********
причинил на К.А.М. болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно
контузионен оток в лявата слепоочна област и контузия – болезненост по гребена
на лявата лопатка, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.2, вр. чл. 78а от НК
го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. С присъдата подсъдимият О. бил
осъден, на основание чл. 45 от ЗЗД, за заплати на тъжителя М. сумата в размер
на 600 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, болки и страдания, в резултат на причинената лека телесна повреда по чл.
130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 22.05.2018г. до окончателното й изплащане, като искът в
останалата част, до пълния предявен размер на от 1 500 лв., като
неоснователен, бил отхвърлен. Съдът осъдил подсъдимия О. да заплати по сметка
на РС – Хасково и сумата 50 лв., представляваща държавна такса върху уважената
част от гражданския иск, както и да заплати на К.А.М. сторените по делото
разноски в размер на 662 лв.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият И. И. О.,
който чрез защитника си – адв. А. П., я обжалва в срок с оплаквания за нейната
неправилност поради нарушение на материалния закон. В жалбата се твърди, че на
инкриминираната дата стадата на подсъдимия О. и на тъжителя М. се били омесили,
поради което двамата отишли при тях. Били си разменили реплики, при което
тъжителят бил замахнал с пръчката, която държал в ръка и ударил в областта на
корема подсъдимия. М. бил замахнал пак към главата на подсъдимия, но последният
хванал пръчката с ръка, бил я отблъснал, при което пръчката ударила М. ***. Именно
при изблъскването М. паднал на земята по
гръб. Подсъдимият О. не си бил извадил медицинско за нанесената му лека телесна
повреда поради близките *******
отношения с ****** си – тъжителя М.. Не било доказано, че подсъдимият е носил
тояга, с която бил удари тъжителя. Още повече, че вещото лице бил категоричен,
че нараняването в областта на лявото слепоочие на пострадалия не можело да се
получи при удар с юмрук, а болезнеността по гребена на лявата лопатка не можела
да се получи при удар с пръчка по раницата, която носел М., а би могла да се
получи при падане на земята. Районният съд бил кредитирал единствено показания,
подкрепящи изложеното в тъжбата. Било доказано от събраните гласни
доказателства, че М. първи бил нападнал О. удряйки го с пръчката си в областта
на корема, като подсъдимият действал при условията на неизбежна отбрана и
причинил нараняванията на М. отблъсквайки неприключилото противоправно
нападение на тъжителя. Моли съда да отмени атакуваната присъда да и признае
подсъдимия за невиновен.
Постъпили са писмени възражения от частния тъжител и граждански ищец К.А.М.,
в които се излагат доводи за неоснователност на постъпилата въззивна жалба и се
иска въззивната инстанция да потвърди така постановената присъда.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец оспорва жалбата като
неоснователна. Събраните по делото доказателства подкрепяли изложеното в
тъжбата, респ. обвинението било доказано.
В заключителната си пледоария защитникът на подсъдимия поддържа жалбата.
Намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, че именно
подсъдимият е причинил телесните увреждания, за които е предаден на съд.
Подсъдимият предоставя на съда произнасянето по основателността на жалбата.
Пред въззивната инстанция
не са направени доказателствени искания. Въззивната инстанция служебно допусна
преразпит на свидетелите М.А.М., А.И.Т. и М.С.К., предвид необходимостта от
изясняване на фактическата обстановка в пълнота.
Хасковският Окръжен съд,
като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и служебно провери изцяло, на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по депозирана от К.А.М. тъжба за нанесена му от
подсъдимия И. И. О. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на контузионен
оток в лявата слепоочна област на главата и болка по гребена на лявата лопатка.
От събрания по делото
доказателствен материал се установява, че тъжителят К.А.М. и подсъдимия И. И. О.,***, са ****** – М.
е **** на О.. Преди инкриминирания случай е нямало
пререкания между тях и няма данни за влошени отношения помежду им. О. отглеждал
овце и крави, а М. – крави и телета. На инкриминираната дата – 22.05.2018г.,
привечер – около 19 часа, обичайно животните се връщали от паша от полето към
с. ******. По това време подс. И.О. и св. М.К. и О.О. /**** на подсъдимия/ поправяли един от собствените на И.
трактори. Стадото крави на К.М. приближавало селото и се спускало надолу,
когато приближавало и стадото овце на И.О., който отишъл да го посрещне. Двете
стада обаче се смесили, за което спомогнали кучетата на подс. О., които
подгонили няколко крави и телета от стадото на К., който извикал на И. и
последният прибрал кучетата при себе си.
Няколко минути
по-късно, когато М. започнал да прибира стадото си в двора, отново няколко
кучета на подсъдимия подгонили кравите и телета, собственост на тъжителя. Това
го ядосало и той взел една пръчка от земята и я хвърлил към кучетата, за да ги
прогони. Това действие на тъжителя подразнило И.О., който отишъл при К.М. да се
разправя, като започнал да вика и псува. Когато О. приближил тъжителя М.,
последвали обидни реплики на висок тон между двамата. Тогава, предвид близката
дистанция между тях, конфликтът между тях ескалирал до физическа разправа. К.М.
ударил О. с тоягата си в областта на корема и понечил да го удари повторно
отново с тоягата си. Тогава И.О. отблъснал с ръце тоягата на М., посегнал с
ръка и ударил с юмрук К.М. в областта на лявото слепоочие. В следствие на удара
в главата М. паднал по гръб на земята. И. подал ръка на ****** си К. да му помогне да се изправи, но тъжителят
отказал помощта и подсъдимият се отдръпнал и отишъл при стадото си. К.М. се
изправил и прибрал стадото си в двора. Свидетел на случилото се станал св. А.И.Т.,
който отишъл да си купи мляко от М. и по време на инцидента разговарял със
съпругата му. Свидетели станали още и ****** на
подсъдимия – св. О.О. и св. М.К., които помагали на И.О. в ремонтирането на
трактора. Същите чули виковете и псувните между подсъдимия и тъжителя, спрели
ремонта на трактора и се насочили инкриминираното място. На следващия ден
тъжителят М. ***, след което отишъл при съдебния лекар д-р Е., който го прегледал и му издал съдебно-медицинско
удостоверение № 215/23.05.2018г.
Пред
първоинстанционния съд е била назначена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни № 261/2018 /л.50/ с вещо лице д-р Х. Е.. В
заключението си вещото лице, сочи че частният тъжител на инкриминираната дата е
получил контузионен оток в лявата слепоочна област на главата и контузия –
болезненост по гребена на лявата лопатка, като му било причинено страдание без
разстройство на здравето. Срокът за възстановяване бил 15 дни. Посочените
травматични увреждания били причинени от действие на тъп предмет и можели да се
получат при побой с ръце и дървена тояга, по
начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните сведения.
При разпита си в съдебно заседание пред районния съд, вещото лице сочи, че
най-вероятният механизъм на травмата в слепоочната област на пострадалия
тъжител, е твърд предмет – по-скоро тояга и едва ли било възможно нараняването
да е от удар с юмрук.
Гореописаната
фактическа обстановка е изградена въз
основа на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а
именно чрез събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите А.И.Т.,
С. К.А.,
О.И.О., М.С.К. и М.А.М., заключението на вещото лице д-р Е. по назначената съдебно-медицинска експертиза,
преразпита на свидетелите Т. и К. пред въззивната инстанция, направената очна
ставка между св. Т. и К., от обясненията на подсъдимия И.О. и от приобщените по
реда на чл. 283 НПК писмени материали по делото.
От
установеното от фактическа страна от настоящия състав на въззивната инстанция,
се установява, че при възникналия между подсъдимия и тъжителя конфликт очевидци
са станали свидетелите Т., О. и К.. Макар да са възприели изцяло или частично
случилото се следва да се отбележи, че между показанията им значителни
противоречия, поради което същите следва да бъдат ценени през призмата на
съвкупния доказателствен материал. Същите подлежат на внимателна проверка
предвид установените не само вътрешни противоречия, но и противоречия между
показанията на св. Т. и тези на св. О.О. /брат на подсъдимия/ и св. К. и следва
да бъдат съпоставени с останалите събрани по делото доказателства.
Формираната
от въззивния съд фактология досежно деятелността на тъжителя и подсъдимия е на
база показанията на изброените трима свидетели, които са станали свидетели на
физическата разправа, както и обясненията на подсъдимия. Същите могат да бъдат
разделени, условно казано, на две групи.
В
едната група попадат показанията на св. Т.. Същите спомагат за формирането на
фактическата обстановка относно деянието на подс. И.О. и неговия механизъм. Свидетелят
пространно и хронологически подредено споделя повода, по който се е оказал на
инкриминираното място, споделя пристигането на И., съпътствано с псувни, като
излага възприятията си относно нанасянето на удара в лявата част на главата на М.
и падането по гръб на М.. В тази си част, показанията на Т., дадени пред
първоинстанционния съд, въззивната инстанция кредитира като еднопосочни,
последователни и кореспондиращи на останалите по делото доказателства. Същите спомагат
за установяване на механизма на нанасянето на удара в лявото слепоочие на М..
Не следва обаче да бъдат кредитирани показанията му в останалата им част, а
именно, че М. не е замахвал с пръчка. Не се кредитират и показанията му дадени
пред настоящата инстанция. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, дадени
пред първостепенния съд, тъй като същите са дадени в по-кратък времеви период
след инкриминирания инцидент и споменът относно конкретните факти у свидетеля е
по-пресен, което предпоставя и по-точно и обстойно излагане на възприятията му
пред съда. Самият свидетел споделя, че не говори с подсъдимия О., но го
познава. Това обстоятелство предполага влошени лични отношения между него и
подсъдимия и предпоставя заинтересованосттта на Т. от изхода на делото, поради
което и показанията му са кредитирани единствено в частите, в които същите са в
унисон с останалите събрани доказателства. В разрез с останалия събран по
делото доказателствен материал, е изложеното от свидетеля пред настоящата
инстанция, че И.О. е ударил К.М. отзад, тъй като противоречи на установените
телесни увреждания /виж съдебномедицинската експертиза/. Съдът не ги кредитира
и защото същите са вътрешно противоречиви, хаотични, хронологически разпокъсани
и противоречат с показанията му, дадени пред районния съд, а и не на последно
място – не са в унисон с останалите събрани по делото доказателства.
Втората
група показания обхваща тези на свидетелите О.О. и С.К.. Същите подлежат на
внимателна проверка и са ценени от въззивната инстанция в съвкупност с
останалите събрани доказателства. Двамата свидетели еднопосочно и
безпротиворечиво споделят, че преди инкриминирания момент са поправяли с
подсъдимия трактор. Споделят още, че поради виковете и псувните между тъжителя
и подсъдимия, са спрели ремонта и са тръгнали към инкриминираното място, тъй
като не са имали видимост от мястото на което са се намирали. Възприели са как
тъжителят М. нанася с тоягата си удар в коремната област на подс. О., възприели
са отблъскването на втория удар, както падането на земята на тъжителя М.. В
тази им част, съставът на въззивната инстанция дава вяра на техните като
еднопосочни, непротиворечиви и съответстващи на останалите събрани
доказателства, които са в синхрон и с обясненията на подсъдимия. Последните без
съмнение представляват и доказателствено средство. Предвид обстоятелството, че
св. О. е брат на подсъдимия и племенник на тъжителя, показанията му са ценени и
съпоставени с останалите доказателства, предвид заинтересоваността му от
крайния изход на настоящото производство. Показанията му следва да бъдат кредитирани
и в частта, в която същият споделя, че ******
му – подс. О. не е носил тояга със себе си и че не е удрял тъжителя с тояга по
гърба. Оправдано и логично е, че след като подсъдимият е поправял своя трактор и не е бил на паша със
стадото си, същият да е бил без тояга, когато се е насочил към тъжителя, което
пък изключва и възможността подсъдимият да е нанесъл удар с тояга по гърба на
тъжителя. В останалата им част, показанията на свидетелите не спомагат за
изясняване на фактическата обстановка и на деятелността на тъжителя и
подсъдимия.
На
следващо място, следва да бъдат обсъдени показанията на св. М.М. и св. С. А. – ****
на тъжителя и ******* на подсъдимия. И двамата не са
присъствали по време на инкриминирания инцидент и техните показания не
способстват за изясняване на фактическата обстановка и за установяване на
обективната истина. Св. С.
М.
не бил очевидец и на практика възпроизвежда чужди възприятия в показанията си –
разказаното му от самия тъжител. Показанията му следва да се кредитират
единствено в частта относно възприятията му на следващия инкриминираната дата
ден, когато същият е видял подутината в лявата част на подсъдимия и болката в
гърба, за която споделил тъжителят.
На последно място, но
не и по важност, съдът следва да обсъди обясненията на самия подсъдим, тъй като
същите освен негова защитна теза, представляват и годно доказателствено
средство. Същите след проверка и преценка в светлината на събраните по делото
доказателства, настоящият състав кредитира в частта относно изложеното от него,
че е получил удар от М. *** падането на тъжителя на земята. От друга страна,
съдът не дава вяра на изложеното от подсъдимия в обясненията, че не е нанасял
удар на тъжителя и същите са негова защитна теза. Налице са обективни находки,
изразяващи се в контузионен оток на лявата слепоочна област и болка по гребена
на лявата лопатка.
Що се касае до
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, съдът
не кредитира същото в частта, относно изложеното от вещото лице, при разпита му
пред първоинстанционния съд, че увреждането на тъжителя М. е получено от тояга.
В тази си част експертът излага предположения, които не се подкрепят също от
останалите събрани доказателства.
При така приетите от
фактическа страна изводи, въззивният съд намира от правна страна, че районният
съд не е обсъдил обстойно събраните по делото доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, поради което е постановил присъдата си при
неизяснена напълно фактическа обстановка.
При анализа на обсъдените в настоящия
съдебен акт доказателствени източници, въззивният съд намира обвинението за
доказано по безспорен и категоричен начин, а именно, че на инкриминираната дата
– 22.05.2018г., подсъдимият И.О. е причинил на тъжителя К.М. лека телесна
повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в контузионен оток в
лявата слепоочна област на главата и контузия – болезненост по гребена на
лявата лопатка, субсимираща състава на чл. 130, ал. 2 от НК. Безспорно е още,
че контузията в лява слепоочна област на главата е причинена от удара с юмрук,
нанесен от подсъдимия. Напълно логично е, предвид възрастта и на двамата,
нанесеният удар да причини и падането на тъжителя на земята. Предвид установеното
от фактическа страна, пряка и непосредствена последица е и контузията –
болезненост по гребена на лявата лопатка и същата е причинена при контакта на
тялото на тъжителя със земната повърхности при падането и следва се определи
като „теренна травма“. Уврежданията на тъжителя, без разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, са със срок на възстановяване 15 дни.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия е в съответствие със задължителните
указания на Пленума на ВС, изложени в т.15 на Постановление № 3 от
27.11.1979г., а именно за разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 от НК
се касае, когато е налице „леко увреждане
на анатомичната цялост на организма или тъканите“.
Недоказано остана изложеното в тъжбата, че на К.М. е
бил нанесен удар с тояга, отзад по гърба. Установи се от фактическа страна, че
подсъдимият не е носил тояга при настъпилата разправа, а и самият М. е бил с
лице към него, поради което в тази си част обвинението е недоказано.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл, както правилно е изложил в мотивите си и
първоинстанционния съд.
От установената по делото фактология, се обуславя
извода, че тъжителят също е причинил на подсъдимия лека телесна повреда, без
разстройство на здравето, съставомерна по чл. 130, ал. 2 от НК. Безспорно е, че
на инкриминираната дата – 22.05.2018г., тъжителят М. е причинил на подс. О.
контузия – болезненост в коремната зона, причинена от удара с тояга.
Предвид изложеното дотук, въззивната инстанция следва
да обсъди въпросът за приложението на института на реторсията по чл. 130, ал. 3
от НК към настоящия случай.
Установените, посредством анализа на събраните
доказателства, фактически положения обуславят приложението на института на
реторсията, тъй като и подс. О., и тъжителят М. са си причинили взаимно едни и
същи съставомерни увреждания – леки телесни повреди без разстройство на
здравето, субсумиращи състава на чл. 130, ал. 2 от НК. Установена е
противоправната деятелност и на двамата, като с деянията си всеки от тях е
причинил телесни увреждания на другия, без разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК. Установи се, посредством съвкупния
доказателствен материал, че на тъжитетеля са причинени контузионен оток в
лявата слепоочна област, а на подсъдимия – болезненост в коремната област,
която без съмнение е отшумяла в по-кратки срокове. И двете телесни увреждания
са от един и същ вид – чл. 130, ал. 2 от НК, с които е причинено страдание.
Предвид установените обстоятелства, и подсъдимият, и
тъжителят са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, поради
което е налице изключение от общото правило, че за всяко престъпление, на
наказателно-отговорното лице се предлага предвиденото в закона наказание.
Последица от приложението на института на реторсията е отпадането на един от
елементите на престъплението, а именно наказуемостта и поради което и на
основание чл. 130, ал. 3 от НК, както подсъдими, така и частния тъжител следва
да бъдат освободени от наказание. За
пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в практиката на съдилищата
трайно е застъпено становището, че е без значение коя от двете страни (тъжител
и подсъдим) е осъществила първа съставомерното деяние по чл. 130 от НК.
Предвид изложеното, районният съд е изградил
фактическата обстановка по делото въз основа на непълен и необстоен анализ на
доказателствения материал, поотделно и в неговата съвкупност, поради което е
нарушил прогласения чл. 13 от НПК принцип за разкриване на обективната истина.
Предвид непълната фактическа обстановка, съдът достигнал и до неправилни изводи
от правна страна. Атакуваната присъда, предмет на настоящата въззивна проверка,
следва да бъде изменена в наказателно-осъдителната й част.
Отпадането на наказуемостта в настоящия случай обаче,
не изключва противоправността на извършеното от подсъдимия И.О. деяние.
Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че са налице основанията
за ангажирането на деликтната му отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С деянието си
подсъдимият виновно е причинил на тъжителя установеното телесно увреждане в
следствие на насения му удар с юмрук, но не следва да носи отговорност за
причинената болезненост по гребена на лявата лопатка, която настоящия състав
прие, че е в следствие на теренната травма. Изложеното налага присъдения размер
на гражданския иск да бъде редуциран, като се намали до справедливия такъв. В
случая, предвид критерия за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, сумата от
350 лв. е достатъчна да го овъзмезди за причинените му неимуществените вреди за
претърпените от него болки и страдания, като за разликата до уважения от
първоинстанционния съд размер от 600 лв., приетият за съвместно разглеждане
граждански иск следва да се отхвърли.
Що се касае до отговорността за разноски, въззивната
инстанция следва да съобразни трайната и еднопосочна съдебна практика, че в
случаите на прилагане на института на реторсията, разноски не се присъждат, а
същите остават в тежест на страните така, както са сторени, поради което и
присъдата в частта, в която подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя
разноски в размер на 662 лв., следва да се отмени.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 337, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 3 НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 97 / 22.11.2018 година, постановена от Районен съд - Хасково по НЧХД № 897/2018г. в
наказателно-осъдителната й част, в гражданско-осъдителната и в частта за
разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
Признава подс. И. И. О.,
с ЕГН: **********, роден на ******, *******
гражданин, от ********* произход, *******, ********, с ******* образование, *******, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.05.2018г., в с. *****, обл. ****** причинил
на К.А.М. лека телесна повреда - болка и страдание, без разстройство на
здравето, а именно контузионен оток в лявата слепоочна област – престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК, като е отвърнал веднага на причинената му от К.А.М. също
такава телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.
130, ал. 3 от НК ОСВОБОЖДАВА И ДВАМАТА ОТ НАКАЗАНИЕ, като ГО ПРИЗНАВА ЗА
НЕВИНЕН И ГО ОПРАВДАВА за причиняване на контузия, представляваща „болезненост
по гребена на лявата лопатка”, на осн. чл. 304 от НПК.
ИЗМЕНЯ присъдата
в частта относно гражданския иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като намалява размер на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск от 600 лв. на 350
лв., като за разликата до уважения от първоинстанционния съд размер от 600
лв., отхвърля КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ присъдата
в частта, с която подсъдимия И. И. О., с ЕГН: ********** е осъден да заплати на К.А.М., с
ЕГН ********** сумата в размер на 662 лв., представляващи разноски по делото
пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.