М О Т И В И
НОХД № 1012/ 2018 г. по описа
на Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия С.Р.С., роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование,
разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.149,
ал.5,т.З вр. ал.1 вр.чл.29,
ал.1, б.“А“ от НК, за това, че на 14.03.2018г. в гр.Първомай, обл.Пловдивска, в условията на опасен рецидив – след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е извършил
действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Ю.З.С. на 13 години, с ЕГН **********.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация
на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Не се противопоставя на разглеждането
на делото по реда на Глава 27 чл.371 т.2 от НПК. След провеждането на съдебното
следствие по този ред счита, че обвинението е доказано изцяло. По отношение вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, пледира наличие на превес
на отегчаващи отговорността обстоятелства – множество предишни осъждания извън
квалификацията на настоящото като рецидив, предишни осъждания за подобни
деяния, както и съзнателното желание на подсъдимия да удовлетвори половия си
нагон спрямо собственото си внуче, с което е причинил травма в съзнанието на
детето. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода минимум за срок от
осем години, при строг режим на изтърпяване, приспадане на задържането под
стража, считано от 19.03.2018г., заплащане на разноските.
Подсъдимият С.Р.С. признава вината си и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изразява съжаление и съзнание за противоправността на деянието си и адекватността на
обвинението срещу него.
Съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство (ДП) доказателства и допусна
предварително изслушване, одобри изразеното съгласие на подсъдимия и служебния
му защитник да не се изслушват свидетелите и вещите лица и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва изцяло доказателствата събрани на
досъдебното производство и самопризнанието на подсъдимия. Всичко това беше
разяснено на страните, с което те се съгласиха.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е :
С.Р.С., роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, без
образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Относно фактическата
обстановка:
Подсъдимият С.С. ***, заедно
със семейството на сина си – свидетелят Д. Р., но често гостувал, включително и
за по-продължително време в жилището на дъщеря си - свидетелката З.Р. ***,
където последната пребивавала под наем, заедно с трите си деца, тъй като мъжът,
с който живеела на семейни начала – свидетелят Щ.П. преимуществено работел
извън това населено място.
Вечерта на 13.03.2018г. в дома на свидетелката Р. се
намирали тя, трите и деца, нейна малолетна племеница,
брат и – свидетелят Д. С., жена му и децата му, сестра и – свидетелката В. С..
Вечеряли и разговаряли.
Около 21.00 ч. на същата дата в жилището дошъл и
подсъдимият С.. На свидетелката Р. и на гостите им направило впечатление, че подсъдимият
е употребил алкохол. Свидетелката З.Р. заявила на баща си, че не желае той да
спи в дома и. Въпреки това, когато брат и и семейството му си тръгнали, баща й
си събул обувките и легнал на диван в една от стаите на жилището. Домът на
свидетелката З.Р. се състоял от две стаи и салон.
В стаята, в която се настанил подсъдимият С., легнали да
спят и останалите, с изключение на едно от децата на свидетелката З.Р. –И.П.,
което отишло да спи в другата стая.
На едно от леглата в общата спалня се настанили З.Р.,
малолетното и дете Н. и племеницата и Е.. На друго
легло в същата стая легнали свидетелката В. С. и малолетната дъщеря на
свидетелката З.Р. – свидетелката Ю.С., първата откъм стената, втората от
външната страна на леглото. Подсъдимият заявил
на дъщеря си З.Р., че ще погледа
телевизия и ще си ходи, но не сторил това.
Когато всички останали в стаята заспали, той продължил да
гледа телевизия, като около 02.00ч. след полунощ, на 14.03.2018год.,
подсъдимият С. станал от дивана, на който лежал.
Подсъдимият решил да осъществи блудствени
действия по отношение на малолетната си внучка. Бил облечен с тънък панталон, а
върху него с анцуг. Приближил до леглото, на което спели свидетелката В. С. и
свидетелката Ю.С.. Двете ползвали обща завивка. Подсъдимият застанал от
страната на леглото, където спяла свидетелката Ю.С.. Събул анцуга си и останал
по долния тънък панталон. Надвесил се над спящата си внучка и започнал с ръка
да опипва лявата й гърда. Ю. усетила това като масаж върху гърдата си и се
събудила. Започнала да крещи на дядо си да престане и да я остави. Той
незабавно се върнал на дивана и легнал там. От виковете на пострадалата се
събудили другите спящи в стаята. Светнали
лампата. Свидетелката Ю.С. разказала на останалите, че дядо й я опипвал по
лявата гърда. Майка й изразила силното си възмущение от постъпката на баща си,
тъй като преди години същият извършил блудствени
действия по отношение на друга тяхна сродница. В така създалата се ситуация,
З.Р., силно афектирана от постъпката на баща си, дори започнала да го удря.
Подсъдимият отричал да е извършил действията, за които
съобщила внучката му, говорел, че нищо такова не е направил и тя вероятно е
сънувала. З.Р. започнала да пъди баща си. Разпрата продължила немалко време.
В крайна сметка подсъдимият С. си взел връхната дреха и
си тръгнал, като свидетелките З.Р. и В. С. го последвали до дома му на ул.”***”№ **, където уведомили и брат си – свидетеля Д. Р. какво се е
случило.
Сутринта на 14.03.2018г. З.Р. *** сигнал за извършеното
престъпно посегателство спрямо дъщеря й. Незабавно била започната проверка по
случая.
Подсъдимият С. се укрил и не могъл да бъде установен на
адреса си от органите на МВР, за да даде сведения за случая. Бил обявен за ОДИ.
На 16.03.2018г. се отправил към ГКПП „Калотина” с намерение да напусне
България, но бил установен и отведен в РУ МВР Първомай.
На 18.03.2018г., в проведена с него беседа, обвиняемият
заявил на свидетеля К.К. – полицейски инспектор в РУ
МВР Първомай, че на 13.03.2018г. гостувал на дъщеря си З., останал да нощува в
дома й, гледал до късно телевизия, през нощта ставал до тоалетната и когато се
връщал, видял, че внучката му Ю.С., която спяла на едно легло с леля си –
дъщеря му В. С., е отвита и посегнал с ръка и я хванал за лявата гърда. След
тези му действия внучката му се развикала и събудила останалите спящи в стаята
членове на фамилията, а дъщеря му З.Р. го изгонила и той се прибрал в дома си.
При установяване на фактическата
обстановка съдът, при условията на чл.373
ал.3 от НПК, тъй като не установи
процесуални нарушения при спазването на условията
и по реда, предвидени в НПК за извършването на
разпити на свидетелите и протоколирането им в досъдебното производство, както
по назначаването и изготвянето на експертните заключения трите експертизи и като счете,
че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят
от събраните в досъдебното производство доказателства, прие че не е необходимо
да
събира други доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, а събраните в досъдебното производство прочете и
присъедини въз основа на чл.373 ал.1 от НПК по реда на чл.283 от НПК.
Описаната по-горе фактическа обстановка е изложена в обвинителния акт, а
Съдът въз основа на комплексната преценка на събраните в хода на досъдебното
производство и прочетени и присъединени по реда на чл.283 от НПК в хода на
съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите Ю. С. (в това
число и пред съдия), З.Р., Ю.С., Д. Р., Щ.П., К.Г. К., протоколите за извършени процесуално-следствени
действия – СПЕ на подсъдимия и КСППЕ на пострадалата, акт за раждане на
пострадалата, справката за съдимост и характеристичната справка за подсъдимия –
намира, че те еднопосочно и безпротиворечиво я
подкрепят. В досъдебното производство различна фактическа обстановка обрисува
единствено в обясненията си С.С.. Но тези обяснения,
съдът намира за целящи оневиняването му като защитна позиция, неподкрепени от
останалия доказателствен материал. Единствено
защитният им характер без доказателствена стойност се
потвърждава и от многословните признания с множество самокритични бележки и
съжаления, дадени непосредствено пред съда, по повод искането му делото да бъде
разгледано по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Факта на извършените блудствени действия от подсъдимия по отношение на пострадатала Ю.С. с цел да възбуди
или удовлетвори полово желание без съвкупление се установяват при съвкупната преценка на данните от свидетелските
показания, КСППЕ на детето, относно това, че може да възприема и възпроизвежда
факти от значение за делото, от СПЕ на подсъдимия – установената от
експертизата способност на инкриминираната дата правилно да възприема
обективната действителност и събития и да взема правилни решения – всичко това
потвърдено и от самопризнанията на подсъдимия в съдебното производство.
Обстоятелството, че пострадалата е лице, ненавършило 14-годишна възраст се установява от всички приложени по делото писмени доказателства,
експертизи и от личното впечатления на съдебния състав. Едновременно с това по
делото е безспорно, че подсъдимият е знаел това обстоятелство, предвид
родствените им отношения.
Съдът кредитира заключенията на СПЕ на подсъдимия и КСППЕ
на детето като извършени от вещи лица с необходимите специални знания и опит,
изготвени добросъвестно и обективно, съобразно обектите на изследване.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, С.Р.С. е осъждан тринадесет
пъти с влезли в сила съдебни актове за престъпления от общ характер. Две от тях
за блудство с ненавършило 14 годишна възраст лице – по н.о.х.д.№178/2009г. на
РС Първомай и по н.о.х.д.№521/2012г. на Окръжен съд Пловдив, от които
последното определя процесното деяние за подсъдимия
като извършено при условията на опасен рецидив в хипотезите на чл.29 ал.1 б.”а”
от НК.
Видно от характеристичната справка по делото подсъдимият е без образование,
не работи, разведен, осъждан.
Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно
установено от фактическа и правна страна, че подсъдимия С.Р.С., роден на ***г***, живущ
***, българин, български гражданин, без образование, разведен, безработен,
осъждан, ЕГН **********, е извършил престъпление по чл.149, ал.5,т.3 вр. ал.1 вр.чл.29,
ал.1, б.“А“ от НК, като на 14.03.2018г. в гр.Първомай, обл.Пловдивска,
в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК (по н.о.х.д.№521/2012г. на Окръжен съд Пловдив), е извършил действие с цел
да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст – Ю.З.С. на 13 години, с ЕГН **********.
От обективна страна това се установява от коментираните по-горе
доказателства.
От субективна страна от същите доказателства
се установява, че това деяние
е осъществено с пряк умисъл. От СПЕ се установява,
че подсъдимият е могъл е правилно да възприема обективната действителност и
събития и е могъл да взема правилни решения. В състояние е бил да разбира и да
ръководи постъпките си. Налице е субективна съставомерност на извършеното. Подсъдимият е знаел че
деянието му е противоправно, за което се установява и
от опита му да избегне правосъдието, видно от данните по делото, че същият е
бил установен от органите на реда при ОДИ при опит да напусне страната. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си
и го е целял – престъплението е извършено с пряк умисъл.
Относно вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия С.Р.С., може да бъде
взето предвид осъзнаването на противоправността на
деянието си и вината си, които се декларираха пред настоящия съдебен състав,
поддържането на относително здрави семейни връзки с децата си и уседнал живот.
При защитните речи се посочи влошено здравословно състояние, за което няма
данни по делото, но съдът приема, че с оглед възрастта и установения по делото
начин на живот, твърдението е вероятно вярно, но във връзка с изпълняваната до
момента мярка за неотклонение задържане под стража, здравословните му проблеми
не са препятствали възможността за
престой в пенитенциарно заведение. Направените самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК са
вече отчетени при индивидуализацията на наказанието по силата на самия закон,
който императивно в чл.373 ал.2 от НПК е предвидил редуциране на наказанието в
благоприятна за подсъдимия насока и не може втори път да се преценява като
обстоятелство, смекчаващо отговорността.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства се вземат предвид и липсата на образование и на
трудова ангажираност. Отегчаващо
отговорността на подсъдимия С. обстоятелство по делото е фактът на предишни
осъждания, извън квалифициращите деянието като опасен рецидив, в това число и
осъждане му за блудство с непълнолетно лице, извън това, което квалифицира
деянието като опасен рецидив. Отегчаващо обстоятелство е и това, че
инкриминираното блудствено действие е извършено със
собствената му внучка. Всичко това го определя, като лице с висока обществена опасност.
Наказанието се определи от съда по реда на чл.58а ал.1 от НК в рамките, предвидени от закона за престъплението, като съобрази нуждите на
генералната и специалната превенция в конкретния случай и определи наказанието
в размер на осем години лишаване от свобода, което съобразно
правилото към което препраща чл.373 ал.2 от НПК по реда на чл.58а ал.1 от НК редуцира това наказание с една трета, при което наложи на подсъдимия и го
осъди на лишаване от
свобода за срок от пет години и четири месеца.
Това наказание в индивидуализирания му размер, настоящият
състав прецени, че в най-пълна степен ще осъществи целите определени в чл.36 от НК.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 от
ЗИНЗС съдът определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от пет години и четири месеца.
Тъй като подсъдимият
е бил задържан под стража
с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, съдът разпореди на основание чл.59,
ал.1 от НК от така наложеното на наказание лишаване от свобода за срок от четири години да се приспадне периода, през който е бил задържан до влизане
на присъдата в законна сила.
В тежест на
подсъдимия се възложиха направените
по делото разноски в размер на 445.74 лв. /четиристотин
четиридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: