Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.08.2018 год. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в
публично заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Терзиева
при секретаря Йорданка Тянева, като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.дело № 835 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Предявен иск
по реда на чл. 124 ГПК вр.чл. 439 ГПК.
Постъпила
е искова молба от
Л.В.Х., с искане
за признаване за установено по
отношение на ответника „Възстановителен център Лъки“ ЕООД /взискател по
изпълнителното дело/, че вземането общо в размер на 13 269.13 лв. /от
които: 6254 лв. главница, 1.74 лв. законна лихва, 5 896.06 лв. неолихвяема
сума и 1 117.33 лв.такса по тарифата/ по изпълнително дело № 171/2012 г. -
образувано под № 115/2018 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№ 819 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, е погасено по давност, ведно
със законите последици от това. Ищецът твърди, че „Възстановителен център Лъки“
ЕООД е правоприемник на „Специализирана
болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация Лъки“ ЕООД. По
издаден в полза на ответното дружество изпълнителен лист от 06.01.2012 г. от РС
Асеновград, е образувано изп.дело № 171/2012 г. по описа на ЧСИ Минка
Станчева-Цойкова, с рег.№ 822 с район на действие ОС Пловдив. С разпореждане на
осн.чл.426 от ГПК ЧСИ е образувала
изпълнително производство, по искането на взискателя за събиране на паричното
вземане, съгласно ИЛ в размер на 6 254 лева. За това ищеца е уведомен с
ПДИ от 02.05.2012 г., наложен е запор на трудовото му възнаграждение в ЦСМП
Пловдив, което е единственото действие по това изпълнително дело. Със заявление
от управителя на ответника до ЧСИ Мурджанова, образуванато изп.дело № 171/2012
г. по описа на ЧСИ Станчева-Цойкова е прехвърлено към ЧСИ Мурджанова – която е
образувано изп.дело № 115/2018 г., наложила запор в/у трудовото възнаграждение,
запор на банкови сметки и насрочва опис на движими вещи. Ищецът твърди, че
вземането по посоченото изпълнително дело е погасено по давност. Моли да се
изиска изпълнително дело № 115/2018 г. и приложеното към него изп.дело №
171/2012 г. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника
„Възстановителен център Лъки“ ЕООД, чрез управителя С.С.С., съдържащ
необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК, които оспорва иска. Оспорва
твърденията на ищеца, подробно описва извършените изпълнителните действия по
посочените изпълнителни дела. Ангажира доказателства, претендира за разноски в
производството.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна:
От ищеца
са представени: копие от изп.лист по НОХД 62/2010 г. по описа на Асеновградския
РС, Разпореждане на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, Съобщение до ТД на НАП Пловдив,
покана за доброволно изпълнение, Заявление от 27.02.2018 г., запорни съобщения.
Постъпили
са копия от: изп. дело № 2018819040015 на ЧСИ Мурджанова, и изп.дело № 20128220400171
на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата
молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявения иск по чл. 124 вр.чл. 439 от ГПК -
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че не съществува вземането по изпълнителното
основание. С оглед твърденията в ИМ, е налице интерес от водене на делото.
Разгледан по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК,
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като оспорването може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Не се
спори по делото, че срещу Л.В.Х. е издаден ИЛ по НОХД. 62/2010 г. на
Асеновградския РС, който е бил представен на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, за
събиране на вземането, а и това се установява от представените и неоспорени
писмени доказателства. Въз основа на ИЛ -изпълнителния титул, ЧСИ е образувал
срещу длъжника Л.Х. изп. дело № 20128220400171. По искане на взискателя по
изпълнителното дело „Възстановителен център Лъки“ ЕООД, образуваното
изпълнително дело при ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е било прехвърлено на ЧСИ
Людмила Мурджанова, където е образувано изп. дело № 2018819040015, за
продължаване събиране на вземането.
Съгласно чл.116 б“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането
на взискателя по изп.дело, да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, тъй като съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
В т.10
от ТР № 2/26.02.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
подробно са изброени примерно действията, които прекъсват давността и е прието,
че давността се прекъсва от което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране
или вместо плащане и т.н., до постъпване на суми от плащания от трети задължени
лица.
От представеното изп.дело № 171/2012 г. по
описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е видно, че същото е образувано на
12.03.2012 г., изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника на
12.09.2012 г. По делото държавата е
конституирана като присъединен взискател за сумата от 7 988 лв., на
07.05.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от третото лице ЦСМП Пловдив - в
качеството му на работодател, който след запора е превеждал част от
възнаграждението на ЧСИ, наложен е и запор на вземането на длъжника от
„Медицински център 1“ ЕООД /за които липсват данни кога е наложен/, но по
изпълнително дело са постъпвали суми и от това трето задължено лице. До
22.02.2018 г. третите задължени лица са превеждали суми по запорите на ЧСИ
Минка Станчева-Цойкова.
По
искане на взискателя изпълнителните действия са продължени от ЧСИ Людмила
Мурджанова, която е образувала изп.дело № 115/2018 г., по което също са
извършени изпълнителни действия – които прекъсват давността: наложен е запор на
банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ на 19.03.2018 г., на 21.03.2018 г. е
наложен запор на вземането на длъжника от „Лъчмед диализа България-диализен
център ЕООД клон Пловдив, на 20.04.2018 г. е наложен запор на вземането на
длъжника по договор за аренда с трето задължено лице ЕТ „Диян Танев-Агроплод“ ,
на 23.05.2018 г. е поискано вписване на възбрана на недвижими имоти на
длъжника, за които няма данни за вписване в „Служба по вписвания при РС
Хасково“.
Всяко
от изброените изпълнителни действия, както и плащанията – извършени от трети
задължени лица прекъсват давността, поради което не са налице предпоставки за прогласяване на
исканата от ищеца /длъжника в изпълнителното производство/ погасителна давност
по отношение на вземането на „Възстановителен център Лъки“ ЕООД, както и т.н.
„перемция“ – която настъпва по силата на закона на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
за прекратяване на изпълнителното производство, ето защо предявения иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно с изхода на делото,
направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по
производството (съобразно представени доказателства за направени такива) в
размер на 810 лева, за заплатен
адвокатски хонорар.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на РС Асеновград в размер на
280.61 лева, тъй като по делото е внесена 250.16 лв. – за предявен иск с цена
6 254 лв., а в съдебно заседание е конкретизиран размер на същия
13 269.13 лв. /от съда е допуснато изменение на иска, на осн.чл.214 ГПК–
но не е внесена ДТ върху разликата/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Л.В.Х., ЕГН ********** ***, против „Възстановителен център
Лъки“ ЕООД, ЕИК/булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Лъки, ул. „Възраждане“ 30, представлявано
от С.С.С., за признаване за установено по отношение на „Възстановителен център
Лъки“ ЕООД, че вземането общо в размер на 13 269.13
лв. (от които: 6254 лв. главница, 1.74 лв. законна лихва, 5 896.06 лв.
неолихвяема сума и 1 117.33 лв.такса по тарифата) по изпълнително дело № 171/2012 г. по описа на
ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с рег.№ 822 с район на действие ОС Пловдив - образувано под № 115/2018 г. по описа на
ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№ 819 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС
Пловдив, е погасено по давност, ведно със законите последици от това.
ОСЪЖДА
Л.В.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на „Възстановителен център Лъки“ ЕООД, ЕИК/булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Лъки, ул. „Възраждане“ 30, представлявано от С.С.С.,
сумата 810 лева (осемстотин и десет)
направени разноски по производството, за заплатен адвокатски хонорар, а по
сметка на РС Асеновград държавна такса в размер на 280.61 лева (двеста и осемдесет лева и шестдесет и една стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: