Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3022 13.11.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 5555/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
25, офис-сграда Лабиринт, офис 4, ет.2, представлявано от Д.Б.Б. против А.А.О., ЕГН ********** ***
за приемане за установено по отношение на ответницата, че в качеството й на
кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит от 21.07.2015г. дължи
на ищеца сумата от 4950.86 лева изискуема главница, сумата от 1112.85 лева обезщетение
за забава за периода от 21.06.2017г. до 03.06.2019г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 21.07.2015г.
”БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключило с ответницата договор за потребителски
паричен кредит, по силата на който на О. е даден кредит от 5000 лева. Кредитът
е трябвало да се върне на 60 месечни вноски, до 20.08.2020г., като общата
стойност на кредита е 12870.60 лева, включваща договорната лихва. Крайният
падеж на кредита е 20.08.2020г. Твърди се настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита, на основание чл.5 от ОУ, тъй като кредитополучателят не е
изпълнявал задълженията си и е просрочил две или повече месечни вноски.
Ответницата е уведомена за предсрочната изискуемост с писмо. Изплатила е само
5211.64 лева, с които са погасени част от главницата и договорната лихва.
Начислена е лихва за забава, тъй като длъжницата не е заплащала вноските. В
последствие с договор за цесия от 18.04.2018г. вземането по кредита е било
продадено на ищеца. Ответницата е уведомена за цесията по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, като й е изпратено писмо. Алтернативно се моли уведомлението за цесия да й
се връчи с исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на
претенцията.
Искът е по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата не е
подала отговор в срока по чл.131 ГПК, редовно уведомена. В съдебно заседание се
явява и признава иска. Заявява, че е получила сумата по кредита, плащала е
първоначално редовно, след това е закъснявала в плащанията. Представя
доказателство, че последно е внесла 500 лева по сметка на ищеца. Заявява
готовност всеки месец да плаща по 100-150 лева.
При това положение исковете са частично основателни.
Ответницата сама е признала задълженията си към ищеца и е заявила, че ще
ги погаси. Предвид признанията й, а и видно от представените писмени
доказателства, за съда е безспорно установено, че между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и А.А.О. е налице валидно възникнало облигационно отношение на
основание сключен договор за потребителски паричен кредит от 21.07.2015г. С
този договор на кредитополучателя е предоставен кредит от 5000 лева, отделно
1680 лева застрахователна премия и 750 лева такса ангажимент. Уговорен е лихвен
процент от 36.17%. Дължимите суми е следвало да се платят на 60 месечни вноски по
214.51 лева. Падежът на последната вноска е определен на 20.08.2020г. Вземането
по кредита е прехвърлено с рамков договор за цесия от 27.07.2017г. и приложение
№ 1/18.04.2018г. в полза
на ищеца АСВ ЕАД. В приложението ясно са посочени имената на ответницата и е
индивидуализиран договорът за кредит. Новият кредитор е упълномощен да съобщи
на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като е изпратил за целта уведомително
писмо до О.. В писмото длъжницата е уведомена за новия кредитор и и приканена
да заплати всички суми по договора, т.е. може да се направи извод, че й е
обявена предсрочната изискуемост на кредита. Впрочем този извод се налага и от
поведението на ответницата в съдебно заседание, като тя е признала иска, т.е.
признанието обхваща и предсрочната изискуемост на кредита, настъпила на
основание чл.5 от ОУ, при просрочване на две или повече месечни вноски.
Следователно данните по делото сочат, че ищецът е новият кредитор на
ответницата, както и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем по надлежния
ред.
Признанието на иска принципно обхваща и размерите на търсените вземания,
а именно главницата от 4950.86 лева и мораторната
лихва от 1112.85 лева за периода от 21.06.2017г. до 03.06.2019г. В настоящия
случай обаче ответницата представи писмено доказателство – разписка чрез Изипей за внасяне по сметка на ищеца на сумата от 500 лева
на 29.07.2019г. Ищецът изрично е признал получаването на тази сума, поради
което БРС на основание чл.235, ал.3 ГПК трябва да съобрази факта на частичното
плащане. Съдът е обвързан от заявлението на ищеца в съдебно заседание, в
смисъл, че платените 500 лева следва да се приспаднат от дължимата главница.
Ето защо към момента остават дължими 4450.86 лева от главницата.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на
ищеца 4450.86 лева главница, за периода от 20.06.2017г. до 20.08.2020г. /с
обявена предсрочна изискуемост/, 1112.85 лева обезщетение за забава за периода
от 21.06.2017г. до 03.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
4450.86 лева, считано от 29.07.2019г. /плащане на посочените 500 лева/ до
окончателното изплащане, като се отхвърли иска за горницата над 4450.86 лева до
4950.86 лева. Доколкото 500 лева са платени едва на 29.07.2019г., а преди тази
дата са се дължали 4950.86 лева главница, за периода от 04.06.2019г. до
29.07.2019г. следва да се присъди и лихва върху посочената по-голяма главница в
размер на 77 лева. След 29.07.2019г. тече законна лихва вече върху намалената
главница.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 271.30 лева, сбор от заплатена държавна
такса от 121.30 лева и юрисконсултско възнаграждение
от 150 лева, както и разноски в заповедното дело в размер на 171.30 лева.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.А.О., ЕГН ********** ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда
Лабиринт, офис 4, ет.2, представлявано от Д.Б.Б. сумата
от 4450.86 лева /четири хиляди
четиристотин и петдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ изискуема главница по
договор за потребителски паричен кредит PLUS-11366925/21.07.2015г., сумата от 1112.85 лева /хиляда сто и дванадесет
лева и осемдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода от
21.06.2017г. до 03.06.2019г., сумата от 77
лева /седемдесет и седем лева/ обезщетение за забава за периода от 04.06.2019г. до
29.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от 4450.86 лева от 29.07.2019г. до окончателното
изплащане, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 2166/04.06.2019г. по ч. гр. дело
№ 4404/2019г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 4450.86 лева до целия търсен размер от 4950.86 лева.
ОСЪЖДА А.А.О.,
ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
25, офис-сграда Лабиринт, офис 4, ет.2, представлявано от Д.Б.Б. сумата от 271.30 лева /двеста седемдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски и
сумата от 171.30 лева /сто седемдесет и един лева и тридесет стотинки/
разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.