№ 138
гр. С., 31.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно
дело частен характер № 20212230200840 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:37 часа се явиха:
Тъжител с пор. № 1, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Е.П. от
АК – С., надлежно упълномощена.
Подсъдима с пор. № 2, редовно призована, се явява лично и с адв. И.Т. от АК-С.,
надлежно упълномощена.
Адв.П.: Да се даде ход на делото.
Адв.Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Делото е във фаза на съдебното следствие.
Адв. П.: Да се приеме като доказателство по делото изготвения социален доклад.
Представям и моля да приемете като доказателство по делото присъда от 11.02.2021 г. по
НЧХД № 553/2020 г., от която е видно, че подсъдимата вече се е ползвала от това да бъде
оправдавана на основание чл. 9, ал.2 от НК. Нямам други искания. Отказвам се от
назначената от съда експертиза и моля да отмените определението си за назначаването й.
Адв. Т.: Да се приеме социалния доклад. Нямаме други искания.
На осн. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени материали приложени по делото, както и
представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства и изпратения социален
доклад.
1
Адв. П. : Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
Адв. Т. : Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна. С оглед изявлението на адв.
П., че се отказва от назначената експертиза, съдът намира, че следва да отмени
определението си за нейното назначаване, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.09.2021 г. за назначаване на
съдебномедицинска експертиза.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
Адв. П. : Г-жо съдия, моля да уважите жалбата като основателна и доказана. Считам,
че по делото се събраха категорични доказателства, че подсъдимата е отказала да предаде
детето на бащата на втори и трети юли под претекст, че детето е болно, поради което не са
се осъществили личните срещи между двамата и не са спазени дните и часовете за лични
контакти с детето, а именно да вижда детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя
от месеца за времето от на съботния ден до 17,00 ч. на неделния ден с преспиване, поради
което считам, че подсъдимата е осъществила престъпния състав на чл. 182, ал.2 вр. 26 ал.2
от НК. Следва да бъде потърсена наказателна отговорност. Моля при постановяване на
присъдата, а и мотивите към нея, да се съобразите със събраните по делото свидетелски
показания, както и медицинските документи, представени от пълномощника на
подсъдимата, от което е видно, че на посочените дати не се доказа детето да е имало
здравословни проблеми, които да не могат да бъдат овладени от бащата. От представения
амбулаторен лист от личния лекар на детето е видно, че детето е в добро състояние - не
кашля, както твърдят свидетелите, и не е в Т. състояние, в което майката да не може да
предаде детето на бащата. По безспорен начин се установи и прекомерната загриженост на
майката, която е неоправдана, да не предава детето за режима на лични контакти с бащата.
От показанията на д-р П. и от личния лекар на детето, становището по на д-р П. е
категорично, че бащата може да прави инхалации, може да се прави дори от децата. Без да
омаловажаваме здравословните проблеми на детето, д-р П. е категорична, че с така
наложената терапия има подобрения на детето и няма такива пристъпи, които да налагат
неговата хоспитализация. По повод твърдението на подсъдимата и нейната сестра, че детето
е взето по друг повод и не е върнато и е останало с преспиване при бащата, според д-р П.,
ако се пропусне една вечер инхалация, това не е фатално. Ако майката е имала добро
желание детето да бъде подсигурено в такива ситуации, е била длъжна да му даде
инхалатора и лекарството, което е следвало да вземе, а не да поставя бащата в ситуация да
2
го взема за три часа и да го върне на майката. Д-р П. е категорична, че детето не е било
водено по спешност в този период. Същото е становището и на личната лекарка на детето.
Според нея заболяването на детето е в период на ремисия и дали ще бъде изцяло спряно
лечението на детето, това ще стане след предписание на специалист. Личната лекарка заяви,
че бащата се интересува от състоянието на детето и същата е спряла да дава информация за
детето, след като майката и е забранила, като се мотивира, че прави клюки. Пълен абсурд,
тъй като бащата има право да получава информация за здравословното състояние на детето -
не само от майката, но и от личния лекар. Опитът на майката да ограничи това негово право
не мога да си обясня и със становището на социалните, че майката прави всичко възможно
детето да се вижда с бащата. От месец май до месец септември детето не се е виждало с
баща си именно по тази причина и не знам какви са опитите на майката да осъществява тези
контакти. Най-вероятно тези контакти трябва да бъдат по три часа събота и неделя, а не
както е с решението на съда. Личната лекарка е категорична, че детето не е идвало при нея с
някакво заболяване и за нея детето е било здраво. Същата твърди, че не е преглеждала
детето за влошено състояние. Мотивът на майката, че детето трябва вечер да бъде при нея,
защото тогава са пристъпите на детето е опровергано от личната лекарка, защото няма
зависимост астмата да се обостря през нощта, като е посочено в кои случаи тя се обостря. От
събраните по делото доказателства се установи, че жалбата на моя повереник е основателна.
Моля да уважите същата и да осъдите подсъдимата за визирани престъпления по чл. 182,
ал.2 от НК. Моля да ми бъдат присъдени направените разноски.
Адв. Т.: Г-жо съдия, моля да постановите присъда, с която да оправдаете подсъдимата
за престъпление по чл. чл. 182, ал.2 от НК. От събраните по делото доказателства се
установи следната фактическа обстановка: Страните са бивши съпрузи, като на майката са
предоставени родителските права, а на бащата режим на лични контакти - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на
неделния ден с преспиване, както и два пъти по петнадесет дни в два месеца през лятото,
несъвпадащи с годишния отпуск на майката. От многобройните събрани по делото
медицински документи се установи, че детето много често боледува, което е налагало често
да влиза в болница и да приема медикаменти. Освен атопичния дерматит, детето е развило и
бронхиална астма, като към инкриминираната дата 03.07.2021 г. детето е било в процес на
интензивно лечение с медикаменти и инхалатор. Това е видно от показанията на д-р П. от
протокола от 25.10.2021 г. Освен това, д-р П. заяви, че за да има добър контрол над болестта,
трябва стриктно да се спазват инструкциите от майката. Установи се от свидетелските
показания на свидетелката Д., че в началото на юли, детето е кашляло цяла нощ, не е било
добре и не е спало. Сутринта на 03.07.2021 г. тъжителят е отишъл до дома на подсъдимата,
звънял на мобилния й телефон, но тя не вдигнала. Без да се позаинтересува за причината и
както правел всеки път - извикал полиция, като в тази връзка имаме показанията на
служителите на МВР - единият от които заявява, че „той звънял на някакъв телефон, но дали
бил телефонът на подсъдимата, не може да каже“. Освен това се установи, че тъжителят не
3
вярвал, че детето е болно, което обстоятелство от друга страна се доказа от многобройните
представени медицински документи. И сега съдът трябва да реши дали е виновна
подсъдимата за това, че не се е осъществил режима на лични контакти по независещи от нея
причини. Освен разпоредбите на закона, считам, че следва да се обърне внимание и на
причините, поради които не е могъл да се осъществи този режим - конкретно на 03.07.2021
г., и тъй като престъплението е умишлено, аз считам, че в конкретния случай не е налице
установен умисъл от страна на подсъдимата за извършване на това деяние поради обективни
причини. Детето е било болно, цяла нощ не е спало, майката също не е спала и при тези
обстоятелства няма как да се осъществи режима на контакти, тъй като детето е било болно и
не е било в състояние да бъде предадено на бащата. И тъй като винаги е водещо да се
съблюдават най-вече интересите на децата, здравословното, психическо и емоционално
състояние, считам, че подсъдимата не е извършила престъплението, за което е обвинена. От
анализа на събраните по делото доказателства в хода на съдебното дирене, е видно, че през
цялото време подсъдимата се е стремяла да съхрани физическото и психическото развитие
на детето, очертала се впоследствие степен на загриженост от нейна страна като майка, за
правилното отглеждане и израстване на детето и преодоляване на болестното му състояние.
Освен това, по делото се събраха и доказателства в посока, че колкото пъти подсъдимата е
давала детето на бащата с преспиване, толкова пъти след това тя е влизала в болница, тъй
като детето се е разболявало. По делото не се установи тя да е създавала нагласи с негативен
характер или насоченост спрямо детето. Безспорен факт е необходимостта от общуване на
всеки един от родителите с детето, но демонстрацията на негативни отношения помежду
родителите биха раздвоили детето и оказали само негативно влияние. И считам да кажа, че
родителите не следва да проектират дълбокия си конфликт върху детето. Считам, че
желанието на подсъдимата е било само едно - да осигури нужното лечение и правилното
отглеждане на детето, което в никакъв случай не може да се оцени като умисъл за
нарушаване на режим на лични контакти по влязло в сила съдебно решение. Поведението на
тъжителя без да се интересува от здравословното състояние на детето е следното: всеки път
вика полиция, стресира детето и иска да осъществи режима. И анализирайки представените
доказателства, и имайки предвид и другите заведени дела срещу подсъдимата, считам, че
поведението му по-скоро е насочено към самата подсъдима, а не толкова към режима на
лични контакти с детето. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че подсъдимата му е
предлагала да вземе детето за няколко часа и след това да й го върне, но той категорично е
отказвал. Според мен, ако един баща иска да си види детето си, може да го осъществи и за
няколко часа. От друга страна, подсъдимата като майка е притеснена за здравето на детето,
постоянно е по болници, което се отразява на ежедневието й, работата й, както и на
социалните й контакти. Моля да кредитирате изцяло показанията на свидетелката Д., която
макар и сестра на подсъдимата, в своите показания споделя факти и обстоятелства, които
лично ги е възприела с оглед на това, че много често контактува с подсъдимата и с детето, и
има наблюдение върху поведението на тъжителя във времето, в което е давано детето. Моля
да кредитирате показанията на разпитаните полицаи, както и на д-р П. и на личната лекарка
на детето. Ако прецените, че на 03.07.2021 г. подсъдимата е осъществила състава на
4
престъплението, то моля да приложите разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като, макар и
формално да са налице признаците на предвиденото престъпление, поради своята
малозначителност, същото не е престъпно. Подсъдимата не е осъждана, няма други
противообществени прояви, трудово ангажирана е и осъществява пълноценно грижите за
детето. С оглед изхода на делото претендираме за направените по делото разноски, като
заявявам, че договореното възнаграждение в размер на 500 лв. съм го получила напълно и в
брой преди датата на съдебното заседание.
Адв. П.: Моля да не кредитирате показанията на свидетелката Д.. Първо, като
заинтересована от изхода на делото сестра на подсъдимата, и на второ място, защото тя не
може да каже категорично точно на тази дата ли е било болно детето. Разказва за общи
състояния на отношенията между подсъдимата и тъжителя. Моля да имате предвид, че е
опровергано твърдението на свидетелката, че тъжителят не е запознат със здравословното
състояние на детето, тъй като, както и самата подсъдима заяви, инхалатора и е закупен от
бащата. На следващо място, относно вината, считам, че вината на подсъдимата се доказа по
категоричен начин и умисъла, тъй като ако не е имало умисъл – то поне преди трети е би
следвало да уведоми бащата за здравословните проблеми, защото на втори той я е уведомил
по вайбър, че на другия ден в 09,00 часа ще отиде да вземе детето. Но когато на другия ден -
на трети е отишъл, подсъдимата не е вдигнала на обаждането му, нито на това на полицаите.
Ако действително детето е било в състояние да не може да бъде взето от бащата, е била
длъжна да го уведоми, а не после да се сърди, че той си търси правата, като търси
съдействие от органите на полицията и от съответния съд.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата.
ПОДСЪДИМАТА: Съгласна съм с изложеното от адвоката ми. Адвокат П. не е на
ясно със значението и заболяването „астма“ и тя ме обвинява, че аз не съм предупредила
бащата, че детето има астма и, че прави пристъпи. Аз няма как да знам, кога детето ще
изпадне в състояние на пристъпи, до какво ще доведе, дали ще е тежък или лек. Заставам
пред думите си, че детето прави пристъпите вечер, защото миналата седмица детето имаше
тежък пристъп в три през нощта, за което са уведомени и двете лекарки. Детето, както е в
добро здраве и изглежда добре, прави пристъпите с кашлица и отнемане на гласните струни.
Също така искам да добавя, че бащата категорично не вярваше, че детето има астма,
въпреки усилията на сестра ми да изпрати документ с диагнозата на детето. Той не се
съобрази със здравословното състояние на детето. Няма как да предам детето си на баща,
който не вярва, че детето има здравословен проблем. Мисля, че той няма да се справи с
пристъп, ако детето получи пристъп, той няма да се справи. Предният път ме попитахте,
кога според мен, той е повярвал колко сериозно е заболяването на детето и той повярва към
края на месец септември в началото на ноември, когато имах вече издадено телково
решение с 50 процента инвалидност. Според мен, личните контакти на детето и бащата
могат да се осъществяват не само в събота и неделя по закона, както е писано и отсъдено, а
и в друг интервал от време, като аз съм правила опити пред социалните и пред психолози,
5
които бащата е отказвал да се среща с детето и иска само по закон да осъществи личните
контакти. Поведението му към мен е непоправимо, неуважително и агресивно. По този
начин, той чрез правата си и като използва законите, прилага индиректен тормоз към мен и
не се съобразява със здравето на сина ми. Жалко е, че за тия месеци, в които той не
вярваше, че детето има хроничен проблем, той един път не ме попита как е детето. Той не
знае през какво преминаваме детето и аз и научава всичко от съда и от социалните ако нещо
му кажат. Не желаеше да контактува с мен. След като пусна делата, вече е съгласен на
всякакъв контакт и явно трябваше да си пуснем делата за да ме тормози през това време,
защото след като тръгнаха делата, той сам ме е викал в парка в режим на личните си
контакти със сина ни да присъствам, а когато полицията идваше многократно пред дома ми,
той пред тях отказваше да види детето си в парка. Също така, смея да твърдя, че за Т.
хронично заболяване на детето трябваше да съдейства на лекари, а той не си вдигаше
телефона или го изключваше и може би седем месеца той прикриваше хроничния си
бронхит от детството си, което е наследствено. Няма как аз да не знам и лекарите да знаят,
че има Т. заболяване. Няма какво повече добавя. П. твърди, че от май месец не си е виждал
детето и че бащата е закупил инхалатора. Това много се натъртва пред съда. Инхалатора е
купен април месец, диагнозата за астмата е назначена края на май месец, защото е от
значение. Също така, че той когато вземаше детето май и юни месец, той не спазваше
препоръките на лекарите и моите за отглеждане на детето. Лекарите са изброили как трябва
да се грижат за детето в такива ситуации и да го предпазват. Смятам, че аз като майка, моите
родители и всички в обкръжението могат да се съобразяват с хроничните заболявания на
детето и мисля, че един здраво мислещ баща също трябва да го прави, а не да се
противопоставя на диагнозата на детето и да прави всичко напук на мен. И че по този начин,
наказвайки мен, вреди и на сина си.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата.
ПОДСЪДИМАТА: Моля да бъда оневинена.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и след съвещание обяви
присъдата си, като разясни на страните правото на жалба.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 12,00 ч.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
6