№ 371
гр. П., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка П.
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
513/18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1945/2022 г. Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска на Д. Т. К. с ЕГН **********, от с.Д., общ.П.,
ул. „13-а“ № 3, против Н. И. Ф. с ЕГН **********, от с. Б., общ. П., ул. „34-а“
№ 9; Л. Т. Б. с ЕГН ********** и В. А. Б. с ЕГН **********, и двамата от с.
Д., общ. П., ул. „1-ва“ № 44, за изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС на
идеални части от дворно място с площ 1106 кв.м., съставляващо УПИ 11-160
в кв. 11 по плана на с. Д., общ. П. при условията на сключения между първите
двама ответници договор за продажба, обективиран в нот. акт № 198 от
07.04.2021 г., том II, рег. № 4439, нот. д. № 377/2021 г. по регистъра на А.И. -
нотариус с рег. № 423 в НК.
Осъдил е Д. Т. К. да заплати на Н. И. Ф. съдебни разноски в размер на
730 лв.
Осъдил е Д. Т. К. да заплати на Л. Т. Б. съдебни разноски в размер на
600 лв.
Осъдил е Д. Т. К. да заплати на ответника В. А. Б. съдебни разноски в
размер на 460 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Д. Т. К. чрез неговия процесуален пълномощник с
1
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Твърди, че съдът е изложил твърде абстрактни разсъждения,
които не държат сметка нито за конкретния спор, нито за принципното
тълкуване на вещноправната конверсия в константната практика на ВКС.
Цитираните в обжалвания акт съдебни решения били разбрани неправилно от
решаващия съд. Жалбоподателят твърди, че до 2021 г., когато е продал имота
на ответниците Б.и, ответникът Н. Ф. притежавал и владял единствено
588/1106 кв.м идеални части от него, видно от нотариалния акт, с който е
придобил частите от своя дядо Х.В., респективно праводателят му съща е
владял идеални части от имота и тъй като владението е осъществявано върху
реална част, придобивната давност не била изтекла преди 1973 г., в какъвто
смисъл била практиката на ВКС, цитирана в обжалваното решение. В този
смисъл било невъзможно да се приеме, че владяната част е придобита по
давност, каквото възражение ответникът е поддържал в процеса.
Същевременно сега действащият текст на чл.200 от ЗУТ предпоставял при
изтекла придобивна давност по отношение на реална част от съсобствен имот,
тази част да отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Това по аналогия
водело до извода, че всяка от реалните части, по отношение на които е
изтекла такава давност, следва да отговаря на това изискване за минимална
площ, лице на парцела, достъп до улица и т.н., какъвто не бил настоящият
случай. Прилагайки конверсията за придобиване на идеални части от
недвижим жилищен имот чрез сделка за реална част от него по аналогия към
придобиване на идеални части при продажба на реална част от урегулиран
поземлен имот и тълкувайки волята на страните, районният съд сам бил
стигнал до извода, че страните не са изразявали воля да сключат договор за
идеална част, вместо за реална. Тази логика се извеждала от кадастралните
скици на имота и от фактическото положение относно ползването.
Жалбоподателят поддържа, че в първоинстанционното производство
изследването на този въпрос било извън предметния обхват на спора и било
направено напълно произволно от съда. В нотариалния акт на Н. Ф. ясно било
записано, че той е собственик на идеални, а не на реални части на имота, а
самият той добре знаел, че не е извършвана делба на съсобствеността в УПИ
ІІ-106, в квартал 11 по плана на село Д. между него и ищеца. В този смисъл
ответниците не разполагали с право да се възползват от незаконното
заснемане на тези идеални части като отделен имот, извършено от Службата
по кадастър, нито да отстояват право да притежават идеалните части като
отделен имот, недопустим според териториално-устройствения закон.
Цитираното от районния съд Решение № 1168 от 17.12.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 3511/2007 г., 111 г. о., ГК, в случая било неприложимо, тъй като то
2
било постановено при напълно различна фактическа обстановка. В настоящия
казус ставало дума за сделка, с която се прехвърлят 559 кв.м, които, макар и
вписани в нотариалния акт като самостоятелен имот, не преставали да бъдат
част от по-голям поземлен имот с площ, надвишаваща продадената
квадратура. В казуса, пред който решаващият състав на PC П. бил изправен,
собствеността върху продадената площ безспорно принадлежала на
ответника-продавач, само че тези 559 кв.м по необходимост представлявали
идеална част от съсобствения с ищеца УПИ 11-106, в квартал 11 по плана на
село Д..
Искането е да бъде отменено обжалваното решение № 513 от 18.05.2022
г. по гр.дело № 1945/2021 г. по описа на PC П. и вместо него да бъде
поставено ново, с което да бъде предоставено на ищеца в качеството му на
съсобственик правото да изкупи за сумата от 1500 лева идеалните части от
УПИ II-106, в квартал 11 по плана на село Д., продадени от неговия
съсобственик - ответника Ф., в нарушение на чл.33 от ЗС, с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 87, т.9. н.д. № 1381/2021 г., вх. рег.
№ 2532/07.04.2021 г., в който те са описани като Поземлен имот с
идентификатор 20362.501.252, с площ от 559 кв.м, с адрес: с.Д., п.к. 4414, ул.
,Д.” № 9, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. Претендира разноски
за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Ф., Л. Б.
и Валичка Б. чрез техния процесуален пълномощник с изложени съображения
за правилност на обжалваното решение. Районният съд правилно бил очертал
спора, като е приел, че той се свежда до това дали между ответниците е
сключен договор за продажба на самостоятелен недвижим имот или са
продадени идеални части от УПИ II-106, в квартал 11 по плана на село Д.. Н.
Ф. бил оспорил твърдението на ищеца, че са съсобственици в притежанието
на един и същ недвижим имот и се е позовал на изтекла в негова полза 10
годишна придобивна давност като е твърдял, че имотът може да се обособи
като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл.19 от ЗУТ. Купувачът
Б. от своя страна бил оспорил обстоятелството, че Д. К. има права върху
имота. Твърдял бил, че е закупил реална част, представляваща самостоятелен
УПИ и волята му е била за закупуване на самостоятелен имот. В същия
смисъл били и възраженията, направени от В. Б.. От показанията на
свидетелите В. и Л. било установено, че Ф. е упражнявал фактическа власт
върху имота напълно самостоятелно и необезпокоявано, без намесата на
други лица. От момента на придобиване на имота от Ф. през 2009 г. до
момента на продажбата през 2021 г. били изминали повече от 10 години,
поради което правото на собственост на продавача било напълно доказано. От
3
приетата по делото техническа експертиза било установено, че по границата
между имоти с идентификатори 20362.501.252 и 20362.501.254 била
материализирана паянтова ограда от циментови колове и метална мрежа, а
вещото лице било предложило и два варианта за обособяване на двата имота,
включени в един урегулиран поземлен имот II-106, в квартал 11 по плана на
село Д. в самостоятелни УПИ съгласно изискванията на чл.19 от ЗУТ, поради
което следвало да се приеме, че са осъществени и предпоставките на чл.200,
ал.1 от ЗУТ за придобиване на спорната реална част по давност.
Искането е решението на районния съд да бъде потвърдено с
присъждане на разноските за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Н. И. Ф. Л. Т. Б. и В. А. Б. ищецът Д. Т. К. е
твърдял, че съгласно нотариален акт № 189, т,5, н.д. № 843/2011 г. вх.рег. №
1413 от 30.03.2011 г. по описа на СВ при PC П. е собственик на основание
дарение от неговата леля А.Г. и братовчедка му К.Г. иа общо 5/6 идеални
части от следния недвижим имот: 518/1106 кв.м ид.части от УПИ IІ-06, в
квартал 11 по плана на село Д., общ.П., целият с площ от 1106 кв.м,
незастроен. Дарителка А.Г. притежавала въпросните идеални части от този
имот по силата на съдебна делба по гр. д № 809/1975 г. и нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка № 178, том 1, дело 414/1978 г. И в
двата цитирани документа имотът бил описан като част от парцел ІІ-106, в
квартал 11 по плаца на село Д.. Така той фигурирал и в редица удостоверения
за описание и идентичност, издадени от Кметство с.Д. през последните
двадесет години, а именно: Удостоверение изх. № 15/26.10.2001 г.,
Удостоверение изх. № 14/14.04.2006 г. и Удостоверение изх. № 7/18.02.2011
г. Останалите идеални наети от имота - 588/1106 кв.м ид.ч. последно са били
собствени на ответника Н. И. Ф., който ги е получил чрез дарение от двоя
дядо Х.А.В. с нотариален акт № 62, том 12, н.д. № 2076/2009 г., вх.рег. №
3341 от 29.06.2009 г. по описа на СВ при PC П.. В него отново УПИ II-106, в
квартал 11 представлява цял общ имот, както било и според Скица изх. №
20/11.04.2006 г., издадена от Кметство с.Д..
При тези обстоятелства за ищеца оставало напълно неясно как в АГКК -
служба П., след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Д., одобрени със Заповед РД-18-201/29.05.2020 г., на ИД на
АГКК общият имот се е оказал разделен на два отделни такива с различни
идентификатори - 20362.501.252 и 20362.501.254, като и за двата било
4
указано, че имат номер по предходен план: 106, квартал 11, парцел ІІ -
обстоятелство, отразено в Скица на ПИ № 15-321993-26.03.2021 г. на СГКК -
П. и скица-извадка oт официалния сайт на АГКК. Според по-късно
изготвената скица № 174/11.05.2021 г., издадена от Община П., имотът все
още продължавал да бъде общ.
Ищецът е твърдял, че със съсобственика и ответник но делото Н. И. Ф.
никога не са правили делба на съсобствения имот, нито пък някои от
праводателите им са разделили съсобствеността, а не било извършвано и
геодезическо заснемане или друга административна процедура с цел
разделянето на общия УПИ на два отделни имота. В този смисъл дори УПИ
II-106 в АГКК да се водел като два отделни имота, то ищецът и първият
ответник се явявали съсобственици във всеки от тези два имота за
съответните идеални части според правото им на собственост.
По тази причина, след като узнал, че с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 87, т.9, н.д. № 1381/2021 г., вх.рег. №
2532/07.04.2021 г. съсобственикът му Н. И. Ф. - първи ответник по делото е
продал на втория ответник Л. Т. Б. Поземлен имот с идентификатор
20362.501.252, с площ от 559 кв.м, за ищеца като за заинтересован
съсобственик възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск,
тъй като Н. И. Ф. не му бил предлагал по никакъв начин аз да закупи имота на
каквато и да било цена, нито пък К. бил отказвал да стори това с писмена
декларация. Ищецът случайно научил за сделката и в законоустановения
двумесечен срок от продажбата е заявил, че желае да изкупи частта от общия
имот, която Н. И. Ф. е продал без негово знание и съгласие и в негова вреда
на Л. Т. Б. при действително уговорените условия, които участниците в
нотариалното производство са декларирали, че възлизат на цена от 1500 лв..
Твърдял е, че продажбата действително е сключена в негова вреда, тъй като
при формалното разделяне на имота в АГКК единият от имотите - в случая
този, който може би продавачът е смятал, че остава за ищеца - 20362.501.254 -
е без каквото и да било лице към улица и за него нямало изрично учреден
сервитут като право на преминаване, следователно той реално бил напълно
неизползваем, респективно невъзможен за застрояване и продажба. Поради
това счита, че подобно разделяне на две части по ширината на имота не
отговаряло на изискванията на закона и било недопустимо с оглед нормите за
обособяване на самостоятелен имот със съответното лице и достъп. Заявил е
също, че с оглед разположението и квадратурата му, разделянето е абсолютно
невъзможно на два самостоятелни имота.
Искането е да бъде постановено решение, по силата на което на ищеца
бъде предоставено правото да изкупи за сумата от 1500 лева идеалните части
от УПИ II-106, в квартал 11 по плана на село Д., обективирани в нотариален
5
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, т.9, и.д. № 1381/2021 г.,
вх.рег. № 2532/07.04.2021 г. като поземлен имот с идентификатор
20362.501.252, с площ от 559 кв.м, с адрес; с.Дебръщина, п.к. 4414, ул. „Д.” №
9. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване; незастроен имот за жилищни нужди, предмет на сделката между
двамата ответници.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, в
който предявеният иск е оспорен с твърдението, че към 07.04.2021 г. - датата
на покупко-продажбата на имота ищецът не е имал права върху този имот. Н.
И. Ф. бил изключителен негов собственик. Твърдели са, че към момента на
надаряването на първия ответник - 29.06.2009 г. - имотът вече бил ограден с
ограда от четирите му страни, като между него и имота на ищеца имало
ръждясала мрежа - ниска, с метални колове. От тогава – 29.06.2009 г. до
продажбата на имота - 07.04.2021 г. тези граници не били променяни. Имотът
бил ограден за пръв път около 1960 г. По - късно през около 1980 г. дядото на
Ф. поставил оградата, която Ф. заварил, което означавало, че дворищно -
регулационният план е приложен много отдавна, а това се установявало и от
останалите писмени доказателства –удостоверения и скици. Имотът
представлявал реална част от УПИ ІІ-106, в кв. 11 по плана на с.Д., общ,П..
От надаряването на първия ответник - 29.06,2009 г. до продажбата на
имота на 07.04.2021 г. Ф. го владял непрекъснато и спокойно. Всяка година
през пролетта го орал с трактора си, работил по двора - засявал го със
зеленчуци, като помощ за това му оказвали баба му и дядо му. През 2011 г.
ремонтирал оградата, като отпред на имота сменил изцяло металната,
ръждясала ниска мрежа с нова висока метална мрежа и поставил нови
циментови колове; сменил мрежата от дясната страна /на границата със
съседа А. К./ и в дъното на имота /на границата с имота на ищеца/ с нова
висока метална мрежа. В периода 20011-2016 г. закупил и засадил овошки.
През 2015-2016 г. закупил и засадил един ред от 30 м. лозе - около 30 бр.
лози. Всяка година сам събирал и реколтата от двора. Прекарал поливна вода,
като подменил тръбите, които минавали от улицата в имота. Всичко това се
било случвало пред очите на ищеца и той никога не бил предявявал каквито и
да е претенции към имота на първия ответник. Ф. никога не бил пускал К. да
влиза в имота, а ключ за него имали само той и дядо му. Ищецът владеел
неговия имот в неговите граници, а ответникът Ф. владеел имота си така,
както бил ограден от всички страни и помежду им никога не е имало
претенции и спорове.
Заявил е, че е владял спорния имот повече от 10 г. като реална част от
588 ид.ч., кв.м. от дворно място, цялото с площ 1106 кв.м., съставляващо,
урегулиран поземлен имот II-106, в кв. 11 по плана на с.Д., общ. П. и бил
6
собственик на основание давностно владение - чл. 79, ал, 1. ЗС, върху тази
идеална част от целия имот.
Направил е възражение за изтекла в негова полза повече от 10 годишна
придобивка давност по чл.79, ал.1 от ЗС, считана от 29.06.2009 г. до
07.04.2021 г. по отношение на 588 идеални /по нотариален акт/ и реални /по
действително положение/ части от дворно място, цялото с площ 1106 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот 11406, в кв. 11 по плана на с.Д.,
общ.П., поради което се счита за изключителен собственик на имота. Твърдял
е, че владяната реална част от поземления имот може да се обособи като
самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл. 19 ЗУТ.
Ф. е заявил, че не познава ищеца и никога не е говорил с него. Твърдял
е, че имотът на ищеца - имот с идентификатор 20362.501.254 - е в
непосредствено съседство с друг негов имот, а именно с поземлен имот с
идентификатор 20362.501.255 и между тези два имота няма ограда. В имота
на ищеца с идентификатор 20362.501.255 имало построени сгради -
двуетажна жилищна сграда, сайвант, гараж, лятна кухня и още един сайвант.
Този имот на ищеца /имот с идентификатор 20362.501.255/ граничел с улица,
която била перпендикулярно разположена на улицата на Ф.. Също така
имотът на ищеца с идентификатор 20362.501.255 имал четири врати към
улицата. Неправилно било твърдението в исковата молба, че на имот с
идентификатор 20362.501.254 му трябвал сервитут.
Ответникът Ф. е твърдял също, че с протокол от 31.03.1975 г. за съдебна
делба по гр.д.№ 809/1975 г. на Пазарджишки народен съд и нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност
/обстоятелствена проверка/ от 06.1978 г. на Районен съд - П. на А.Д.Г. е
получила в дял и е станала собственик на незастроено дворно място с площ
518 кв.м., съставляващо част от имот пл.№ 106, за който е отреден парцел ІІ-
106 в кв.11 по плана на с.Д., в който парцел имотът участва с 518 кв.м.
Съгласно тези документи А.Д.Г. била получила не идеална част от парцела, а
реална част от имот пл.№ 106, с която реална част имотът участвал в парцела,
отреден за него - ІІ-106. Впоследствие бил издаден Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 67, том II, рег.№ 2604, нот.д. № 243/2011 г. от
30.03.3011 г. на Нотариус № 423 - А.И. за същия имот, но вече като идеална
част от парцел II-106 - 518/1106 ид.ч., която А.Д.Г. и Катя И.а Г. са дарили на
Д. Т. К..
Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с
присъждане на разноските.
Не е спорно по делото, а се установява и от писмените доказателства, че
на 07.04.2021г. ответниците Н. И. Ф., като продавач и Л. Т. Б., като купувач,
7
са сключили договор за продажба на поземлен имот с идентификатор
20362.501.252 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-201/29.05.2020 г. на
изп. директор на АГКК, с площ от 559 кв.м., адрес: с.Д., общ.П., ул. „9-а“ №
9, предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, при съседни имоти: 20362.501.253;
20362.501.254; 20365.501.251 и 20362.501.601.
От приетото заключение на назначената и изслушана пред районния съд
техническа експертиза и приложената комбинирана скица се установява, че
процесният имот с идентификатор 20362.501.252 попада в обхвата на парцел
II-106 в кв.11, целия с площ от 1127 кв.м., съгласно действащия регулационен
план на с.Д. от 1934 г. В границите на същия парцел попада и поземлен имот
с идентификатор 20362.501.254 по КККР с площ от 662 кв.м., като първият се
намира в северната част откъм лицето на парцела, а вторият имот заема
южната част и е без лице към улица. Установява се още, че границата между
двата поземлени имота по кадастралната карта е материализирана на място
чрез метална ограда върху колове. Вещото лице е установило, че за с.Д. няма
предходни обезсилени планове, а за УПИ ІІ-106 в кв.11 няма изготвени
последващи подробни устройствени планове. Установено е, че източната
регулационна линия на УПИ ІІ-106 в южната си част /нематериализирана/
напълно се припокрива с границата на имот № 254. При съвместяване на
кадастралната карта, одобрена през 2020 г., с действащия към момента
дворищно-регулационен план за с.Д. от 1934 г. се установява, че границите на
имоти с идентификатори 20362.501.252 и 20362.501.254 попадат в обхвата на
парцел ІІ-106, кв.11, но не се припокриват изцяло, тъй като западната граница
на двата имота № 252 и № 254 е изместена в посока запад в УПИ І-105, както
и част от имот № 254 навлиза в УПИ Х-104 в кв.11. В същото време цялата
площ на УПИ ІІ-106 попада в обхвата на имоти с идентификатори
20362.501.252 и 20362.501.254. Вещото лице е установило, че между двата
имота с посочени по-горе идентификатори е изпълнена паянтова ограда от
метална мрежа и бетонови колове. УПИ ІІ-106 е ограден от всички страни с
изключение на липсваща ограда между имот с идентификатор 20362.501.254
и имот с идентификатор 20362.501.255.
В последната точка от своето заключение вещото лице е посочило, че
имоти с идентификатори 20362.501.252 и 20362.501.254 могат да бъдат
урегулирани самостоятелно при спазване на изискванията за минимален
размер, но при обособяването на имот с идентификатор 20362.501.254 за него
трябва да се осигури достъп до улица, защото е вътрешен и няма лице.
С допълнителна експертиза вещото лице е предложило и два варианта
за самостоятелно урегулиране на имот с идентификатор 20362.501.254.
Експертизите са приети в с.з. и не са оспорени от страните, поради
8
което съдът ги кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвени.
От показанията на свидетелите Х.А.В. и С.Г.Л. се установява, че
оградата е построена преди повече от 30 години от дядовците на ищеца Д. К.
и на ответника Н. Ф., както и че така обособените реални части от парцела са
владени по този начин от страните по делото и от техните възходящи.
Свидетелят В. заявява, че Д. никога не е имал претенции към имота на Н.,
нито пък някога е искал да премахва оградата между двата имота. Между
същите нямало никаква връзка, а Д. минавал за своя имот през другия негов
имот откъм другата улица.
Свидетелката Л. установява, че оградата между двата имота съществува
още от преди 1934 г. и от тогава до сега тази ограда е само подновявана.
Настоящите собственици и техните праводатели винаги са владели имотите
така, както са оградени – всеки своята част.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Съдебната
практика трайно приема, че правото на изкупуване на дял от съсобствен имот
чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба със
съсобственика, е преобразуващо субективно материално право, признато от
закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредена
чрез покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето
лице, т.е. лице извън кръга на титулярите в съсобствеността. Следователно
първата и най-важна предпоставка за реализиране на това потестативно право
е наличието на съсобственост, упражнявана по отношение на един и същи
имот. Именно това е и спорният между страните въпрос в настоящия казус,
доколкото ответниците са възразили срещу твърдението на ищеца, че е
съсобственик с продавача Ф. на имот с идентификатор 20362.501.252, а
самият Ф. е противопоставил възражение за изтекла в негова полза 10-
годишна придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС до датата на
разпоредителната сделка. Преценката налице ли е съсобственост е част от
спорния предмет по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, като съдът се произнася по този
елемент на фактическия състав на правото на изкупуване в зависимост от
наведените от страните твърдения и възражения.
В настоящия случай с оглед твърденията на страните, в тежест на
ответника Ф. е да докаже, че е завладял правата на ищеца Д. К., като
намерението му е намерило външна проява чрез действия, които
9
недвусмислено отричат правата на съсобственика и съответно ги е придобил
след изтичането на десетгодишния давностен срок.
Безспорно е между страните, а се установи и от приетата по делото
техническа експертиза, че съгласно действащия дворищно-регулационен план
от 1934 г. на с.Д. имот с идентификатор 20362.501.252 съгласно
кадастралната карта, одобрена през 2020 г., попада в УПИ ІІ-106 в кв.11 по
плана на с.Д., като целият УПИ е с площ 1106 кв.м., а имот № 252 участва с
588 кв.м. По новата КК имот с идентификатор 20362.501.252 е с площ 559
кв.м. Установи се както от заключението на техническата експертиза, така и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, че имот № 252 е ограден
от всички страни, като вкл. на границата му с имот № 254 има
материализирана ограда от метална мрежа и бетонови колове, която е
изградена за пръв път от праводателите на ищеца и първия ответник още
преди 1934 г. Безспорно е също така, че от тогава и до настоящия момент
между двата имота никога не е имало връзка и всеки от собствениците е
владял своята част от УПИ ІІ-106 така, както е оградена, без да имат
претенции помежду си, от момента на придобиване на собствеността за всеки
един от тях, а преди това двете части на същото УПИ ІІ-106 са били владени
по този начин от праводателите на страните. Владението е явно и
необезпокоявано както от страна на ответника по отношение на имот № 252,
така и от страна на ищеца. Тази част от УПИ ІІ-106 в кв.11 по пана на с.Д.
винаги е била оградена и винаги се е заключвала. Установено е от
свидетелските показания, че ключ за тази част от съсобственото УПИ
първоначално е имал само дядото на ответника Ф. – свидетелят В., а по-късно
ключ е придобил и самият Ф., считано от датата на надаряването му –
29.06.2009 г., когато свидетелят В. му дарил собствените си 588/1106 ид.ч. от
УПИ ІІ-106 в кв.11. Наличието на ключ за имота в конкретния случай се
приравнява на осъществяване на фактическа власт върху имота, доколкото
липсата на ключ препятства достъпа на другата страна до него. За да си
осигури достъп до имота /без съдействие на другата страна/ страната без ключ
следва да извърши самоуправни действия, които са престъпление по НК.
Поради това липсата на ключ означава отблъсната фактическа власт върху
имота.
Другият спорен въпрос по делото е може ли да се придобие по давност
реална част от урегулиран поземлен имот. Съгласно чл.200, ал.1 от ЗУТ
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки
или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по
чл. 19 от ЗУТ.
В заключението на приетата по делото техническа експертиза вещото
10
лице е констатирало, че имоти с идентификатори 20362.501.252 и
20362.501.254 могат да бъдат урегулирани самостоятелно при спазване на
изискванията за минимален размер, но при обособяването на имот с
идентификатор 20362.501.254 за него трябва да се осигури достъп до улица,
защото е вътрешен и няма лице. С допълнителна експертиза вещото лице е
предложило и два варианта за самостоятелно урегулиране на имот с
идентификатор 20362.501.254. При тези данни следва да се приеме, че в
конкретния случай не съществува законова пречка частта от УПИ ІІ-106 в
кв.11 по плана на с.Д., владяна от Н. Ф., да бъде придобита от него в
еднолична собственост при изтичане на предвидената в чл.79, ал.1 от 10-
годишна придобивна давност. Няма спор по делото, че той е придобил имота
по силата на договор за дарение, сключен на 29.06.2009 г., а разпоредителната
сделка, сключена между него и ответниците Б.и, е изповядана на 07.04.2021
г., през който период Н. Ф. е владял спорния имот непрекъснато, явно и
необезпокоявано и тъй като той е упражнявал фактическо владение върху
този имот повече от 10 години, следва да се приеме, че към момента на
сключване на договора за покупко-продажба на 07.04.2021 г. Н. Ф. е бил
единствен собственик на имот с идентификатор 20362.501.252, предмет на
н.а. № 198, т.ІІ, рег. № 4439, н.д. № 377/07.04.2021 г.
При тези данни следва да се приеме, че не е налице първата от
необходимите предпоставки, за да бъде уважен иск с правно основание чл.33,
ал.2 от ЗС, а именно да е налице съсобственост върху спорния имот , поради
което само на това основание искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 600 лв. за Н. Ф.,
600 лв. за Л. Б. и 400 лв. за В. Б. или общо 1600 лв.
Като е постановил решение в подобен смисъл, районният съд е
постановил правилен като краен резултат съдебен акт, поради което той
следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 513/18.05.2022 г., постановено по гр.д. №
1945/2022 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Д. Т. К. с ЕГН ********** от с.Д., общ.П., ул. „13-а“ № 3 да
заплати на Н. И. Ф. с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., ул. „34-а“ № 9 съдебни
11
разноски в размер на 600 лв./шестстотин лева/.
ОСЪЖДА ищеца Д. Т. К. с ЕГН ********** от с.Д., общ.П., ул. „13-а“
№ 3 да заплати на Л. Т. Б. с ЕГН ********** от с.Д., общ.П., ул. „1-ва“ № 44
съдебни разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
ОСЪЖДА ищеца Д. Т. К. с ЕГН ********** от с.Д., общ.П., ул. „13-а“
№ 3 да заплати на В. А. Б. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на
400 лв./четиристотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12