№ 37
гр. Русе , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500055 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Дженерали застраховане“ АД със седалище и адрес на управление-
гр.София обжалва Решение № 260384 от 05.11.2020г, постановено по гр.д.№
1837/20г по описа на РРС изцяло, в това число и по отношение на
присъдените лихви за забава и началният момент, от който се присъдени.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението като постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон и искат неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените срещу дружеството искове се
отхвърлят като неоснователни. Претендират се направените в двете съдебни
инстанции разноски.
Въззиваемият В. Т. К. не взема становище по основателността на
въззивната жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
От събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства, се
1
установява, че на 11.06.2019г в 8.00 часа управляваният от Н.А. К.а лек
автомобил –марка „Мерцедес“ Ц 180 с рег № Р 6921 АМ, по вина на същата,
изразяваща се в нарушение на правилата за движение по пътищата-чл.20
ЗДвП, е настъпило пътно-транспортно произшествие. На задната лява седалка
на този лек автомобил се е возил ищецът В. Т. К., който св.К.а е водила на
училище в гр.Русе в СОУ“Възраждане“. Същият според показанията на
свидетелката е бил с поставен предпазен колан. При удара синът й си е ударил
гърдите. На местопроизшествието след десет минути дошъл бащата на
ищеца,който го завел в болницата. Там бил прегледан в спешното отделение
от д-р А.А. в 10.30 часа и било установено, че е в добро общо състояние-
„Пулмо-двустранно запазено везикуларно дишане, слаба палпаторна
болезненост в областта на гръдният кош“. Според издаденият амбулаторен
лист не се виждат фрактури по костната част на ребрата двустранно. От
показанията на св.К.а е установено, че около десет дни синът й имал болки в
областта на гърдите и леко зачервено в същата област,както и затруднено
дишане. Не са му изписвани медикаменти.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че е изяснен механизмът на настъпване на
пътното-транспортно произшествие, в което В.К., като пътник в
катастрофиралият автомобил, е участвал. В този смисъл възраженията на
застрахователя, с който собственикът на лекият автомобил „Мерцедес“ е имал
сключена застраховка „гражданска застраховка“ , са неоснователни.
Независимо, че констативният протокол за ПТП, който не е официален
свидетелстващ документ, относно самият механизъм на ПТП, липсват данни
К. да е пострадал при пътното-транспортно произшествие, това в процеса е
установено от събраните гласни доказателства. Св.К.а е майка на ищеца и
водач на катастрофиралият лек автомобил, но нейните показания следва да се
ценят, тъй като не са оборени от останалите събрани по делото доказателства.
От друга страна по делото е представено писмо от самият застраховател от
07.01.2020г, в което застрахователят предлага споразумение за изплащане на
обезщетение за претърпените от В.К. болки и страдания, което е
допълнителен аргумент за това, че застрахователят е приел още преди
завеждане на делото за изяснен механизма на пътното транспортно-
произшествие, както и обстоятелството, че в причинна връзка с него са
2
настъпили уврежданията на ищеца. В този смисъл застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ носи отговорност за
настъпилите за В.К. болки и страдание и пострадалият може пряко да
претендира по реда на чл.432 КЗ тяхното обезщетяване. По делото е
установено,че е проведено производството по чл.380 КЗ като увреденото лице
е поискало от застрахователя изплащане на застрахователно обезщетение.
Такова не е изплатено, тъй като между него и застрахователя не е постигнато
съгласие по отношение на размера на застрахователното обезщетение.
От доказателствата по делото са установени болките и страданията,
които В.К. е претърпял вследствие на това пътно-транспортно произшествие.
Същият е ударил гръдният си кош и е изпитвал болки. Същите обаче дори и
да се били в продължение на 10дни, както твърди св.К.а, са били слаби. Това е
видно още от издаденият на 11.06.2019г в 10.30часа амбулаторен лист от
лекар от „Спешно отделение“ на УМБАЛ“Канев“ в Русе където е
констатирано, че около час и половина след катастрофата К. е имал „слаба
палпаторна болезненост в областта на гръдния кош“. На същият не е
изписвано никакво медикаментозно лечение и по делото не е установено
интензитета на тези болки да се е усилил впоследствие или същите до
отшумяването им да са пречили по някакъв съществен начин в ежедневието
на В.К.. Същите са отшумели сравнително бързо, били са със слаб интензитет
и са му създавали само значително неудобство. Съдът намира, че при
съобразяване критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД застрахователното
обезщетение, което би репарирало тези болки и страдания е в размер на
400лв.
По делото не е установено възражението на застрахователя за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Обратното
от събраните гласни доказателства е установено, че същият е бил с поставен
предпазен колан.
В този смисъл предявеният иск е основателен и доказан до този размер.
Решението на първоинстанционният съд в частта, в която е определено
обезщетение над сумата от 400лв до 1000лв е неправилно и следва да се
отмени, а в частта, в която обезщетението е в размер на 400лв е правилно и
следва да се потвърди.
3
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава.
Първоинстанционният съд обаче е стигнал до неправилният извод, че такава
лихва се дължи от деня на пътното-транспортно произшествие- 11.06.2019г. В
новият КЗ е изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл.429,ал.2,т.2 КЗ, т.е застрахователят отговора за
лихвата за забава когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84,ал.2
ЗЗД. Въпреки това в чл.429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахованият по ал.2,т.2, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. В този случай застрахователят плаща само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или предявяванета на застрахователната претенция от
увреденото лице, в зависимост от това, коя от датите е по-ранна. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите от
времето на увреждането до уведомяването му за това. В случая лихвата за
забава върху присъденото обезщетение се дължи от 28.10.2019г когато е
подадено заявлението за обезщетяване до застрахователя. Решението на
първоинстанционният съд в частта, в която е присъдил лихва за забава за
периода от 11.06.2019 до 27.10.19 вкл е неправилно и следва да се отмени.
Съобразно изхода на спора въззиваемият дължи на застрахователя
разноски за юрисконсулт още в размер на 25лв/ до определеният от
първоинтанционният съд размер от 200лв/, както и 200лв разноски за
юрисконсулт във въззивната инстанция, което възнаграждение съдът
определя на основание чл.78,ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25,ал.1 Наредба за
заплащането на правната помощ. Въззиваемият дължи и направените от
жалбоподателя разноски във въззивната инстанция в размер на 15лв,
съразмерно с уважената част от жалбата.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260384 от 05.11.2020г, постановено по гр.д.№
1837/2020г в частта, в която „Дженерали застраховане „ АД, ЕИК *********
4
със седалище и адрес на управление-София е осъдено да заплати на В. Т. К.,
ЕГН ********** застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а“Мерцедес“ Ц 180 с рег № Р 6921 АМ, което обезщетение
е за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие на 11.06.2019г за сумата над 400лв до 1000лв. , както и лихва за
забава върху това обезщетение за периода от 11.06.2019г до 27.10.2019г –вкл
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Т. К. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 400лв до 1000лв, както и иска за лихва за
забава върху това обезщетение за периода от 11.06.2019г до 27.10.2019г –вкл
като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260384 от 05.11.2020г, постановено по
гр.д.№ 1837/2020г в частта, в която „Дженерали застраховане „ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление-София е осъдено да заплати
на В. Т. К., ЕГН ********** застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а“Мерцедес“ Ц 180 с рег № Р 6921 АМ, което
обезщетение е за неимуществени вреди, вследствие на ПТП на 11.06.2019г в
размер на 400лв, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2019г до
окончателното му плащане, както и в частта за разноските и определената
държавна такса.
Решението в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 1000лв, е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. Т. К., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Тополовград“ № 15
да плати на „Дженерали застраховане „ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление-София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68
разноски за юрисконсулт за първата инстанция в размер на още 25лв, както и
215лв разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6