Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./09.12.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и
девети,
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР Д.
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2470 по описа на Варненски районен съд за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.Т.А.
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Б.И.Д. от ДЗЗД „“, ЕИК , седалище и адрес на
управление:***, вписано в АК -Варна, Съдебен адрес:***, против „И.з.с.и а.“ ЕООД, седалище и адрес ***,
представлявано от , ЕИК иск с правно
основание чл. 49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ответника й заплати
обезщетение в размер на 5000 лв- частично такова от сумата от 20000 лв. за
причинените й болка и старадания и уронване на доброто й
име и достойнството й от разпространяване чрез препубликуване на 27.12.2016г. в
сайта на платформата статия със
заглавие: „САЩ платили 57100 долара на БНТ и БТВ, за да отразяват битката между
“, в която е посочено, че „ „“ на М.А. получава 486000 лв. за „изграждането на
последователна съдебна практика при търговски спорове“, съдържащо обидни и клеветнически изрази уронили честта,
достойнството и доброто име на М.Т.А., ведно със законната
лихва върху тази частично предявена сума, считано от извършване на деянието -
27.12.2016г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът М.Т.А. излага, че е Председател
на Сдружение с обществено полезна дейност с наименование „“, седалище и адрес на управление: гр.Варна,
, бл.129, вх.4, ет.3, ап.83, като цели на сдружението са: защита на законните
интереси на хора и животни; изграждане и утвърждаване на общочовешки принципи
за хуманно отношение, духовни ценности, развитие и утвърждаване на гражданското
общество; опазване на околната среда, природни ресурси и биологично развитие;
установяване на контакти и и съвместна дейност с
местни и международни институции; сътрудничество с компетентни органи; взаимодействие
с организации със сходна цел. Изтъква, че ответникът е собственик на сайта „“. Твърди, че
на 27.12.2016г. в сайта на
платформата е публикувана статия със
заглавие: "САЩ платили 57100 долара на БНТ и БТВ, за да отразяват битката
между ", в която е посочено, че „ „“ на М.А. получава 486000 лв. за „изграждането на
последователна съдебна практика при търговски спорове“. Твърди, че от съдържанието на цялата статия се налага
извода, че тези средства са предоставени от фондация „“ на представляваното от нея сдружение. Твърди,
че отразеното не отговаря на истината като представляваното от нея сдружение
никога, под каквато и да е форма не е получавало средства от фондация „“, нито пък някога се е
занимавало и дори не е имало претенции да се занимава с търговски спорове и
изграждането на съдебна практика досежно търговските спорове. Твърди, че
в резултат на написаното получила изключително много обаждания в повечето
случаи унизителни и подигравателни, най-вече в смисъл и с търговски спорове ли
се занимават вече след като „спасихме“ всички бездомни животни, че са „прибрали едни
пари“ и подробни. Твърди, че като председател на сдружението,
чието име е изписано се почувствала особено омерзена и безкрайно засрамена, тъй
като никога не са се занимавали със съдебната система и никога не са получавали
каквито и да е средства от фондация „“ изобщо, а още по-малко свързани с търговски спорове. Твърди, че така
поднесената информация във всички случая е непроверена от сайта, в който е
публикувана и създава погрешно впечатление у читателите като до момента
изнесената информация нито е проверена, нито някой се е извинил и е поднесъл
официално опровержение.
В уточнителна молба твърди, че с
издаването и разпространението на посочената в ИМ статия се създава впечатление
у читателите, че тя като председател на сдружение „“ е получила 486000 лв за дейност, която не се
осъществява, тъй като никога не се е занимавала с търговски спорове и създаване
на съдебна практика във връзка с търговските спорове. Твърди, че посредством
публикацията се създава погрешно впечатление у читателите за получаване на
пари, които не се следват и за дейност, която никога не е извършвана. Твърди,
че в резултат на това, била причаквана пред дома й с
искания за пари. Твърди, че получила и много обаждания със заплахи да даде
половината сума, а ако не направи това - да внимава какво ще
й се случи. Твърди, че у членовете на сдружението също се породили
съмнения, че е взела близо половин милион и то на лична сметка, тъй като
сдружението нямало банкова сметка, ***ужението продължавали да си мислят, че е
„получила“ сумата посочена в публикацията. Твърди, че в резултат на
това кръвното й налягане значително се повишило, наложи се да пие лекарства,
включително успокоителни/антидепресанти/, нарушил се съня й. Наложило й се да
посещава психиатър. Обострил се диабета й. Твърди, че сериозно било разклатено
общото й здравословно състояние и нервната й система. Част от провокираните към
него момент проблеми продължават и до днес. От друга страна посредством
неистината изписана в публикацията пряко и непосредствено се осъществи
въздействие върху името ми и честта ми, които бяха дълбоко накърнени. Приема,
че именно ответника посочен в ИМ следва да носи неимуществената отговорност за
публикацията в цитирания сайт, тъй като именно „И.з.с.и
а.“ ЕООД е собственик на сайта, а
самата статия не е подисана от автор, поради което и отговорността на изданието
в лицето на неговия собственик следва да бъде ангажирана.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „И.з.с.и а.“ ЕООД,
седалище и адрес ***, представлявано от , ЕИК счита предявените искове за неоснователни. Не
оспорва фактическите твърдения в исковата молба, относно факта на публикуване
на статията "САЩ платили 57 000 долара u
на страницата на електронното издание "", управлявано и притежавано от дружеството-ответник. В същото време оспорва твърдението
за увреждане, настъпило в правната сфера на ищцата, предвид обстоятелството, че
обект на обсъжданата публикация е не тя като физическо лице, а представляваното
от нея сдружение и негативни рефлекси биха могли да възникнат единствено за
него, ако са налице предпоставките на закона за това.
Оспорва съществуването на причинна връзка между
публикувания материал и твърдените от ищцата морални увреждания, вкл. на
здравословното й състояние. Оспорва вината като елемент от фактическия състав
на непозволеното увреждане, като твърди, че материала отговоря на критериите за
журналистическа добросъвестност - възпроизвежда друг, вече оповестен публично,
който не е бил опроверган от насрещната страна в този
процес. Твърди, че статията със заглавие „САЩ платили 57100 долара на БНТ и
БТВ, за да отразяват битката между “ е публикувана на сайта „“ на 27.12.2016
година, като частта, засягаща „“, е взаимствана от сайта „“ (). Твърди, че на думите „ „“ получава 486 000 лв.“ в сайта , бг е поставена хипер
връзка към публикацията като доказателство за използването на чужди твърдения и
позоваването на чужда медия. Твърди, че през същия месец декември 2016 г.
публикацията в „“, която е от 15
декември 2016 година, е масово споделяна от различни потребители в социалните
мрежи, поради факта, че в сдружението „“ фигурират лица, участвали дейно в
протестите срещу бившия кмет на Варна Кирил Йорданов и
политическа партия ГЕРБ. Твърди, че социалната мрежа „Фейсбук“ на практика е медия, в която политици и общественици
публикуват и споделят информационни материали, свои мнения и разсъждения, както
и чужди публикации. Използването на публикациите в социалните мрежи е масова
практика в българските медии, като начините на цитиране са споменаването на
медия или поставянето на хипер връзка в частта, където
се използва чужда интелектуална собственост. Приема, че търсенето на
отговорността на издателя по съдебен ред е злоупотреба
с права от страна на ищцата, която без основание изтъква отсъствието на
извинение или официално опровержение, предвид факта, че в продължение на година
и половина от публикацията и въпреки изричното оповестяване на автора и
собственик на интернет платформата "" на електронната му страница, не
е отправила към тях искане за опровержение. Твърди, че
връзката със собственика е достъпна за всеки ползвател на сайта, като адреса на
изданието заедно с карта на местонахождението е посочен в секция „Контакти с
нас“, където е
подробната информация за собствеността на изданието и работещите в „.“ Твърди, че реализирането на правото на
отговор (опровержение), което ищцата е пропуснала, би предотвратило твърдените
от нея негативни последици, поради което отправя алтернативно възражение
за съпричиняване на вредата. Твърди, че заявения размер на частичната
осъдителна претенция - 5 000 лева е напълно несъответен на
принципа на справедливостта.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Като писмени доказателства по делото са приети: удостоверение издадено от
ВОС по ф.д. № 185/2013г., справка от електронния портал на Министерство на
правосъдието за партида на юридическо лице, констативен протокол № 106, том ІV,
рег.№ 8415/2016 г., публикация от 27.12.2016 г., извадка от АПИС на фирмено
досие – 01.09.2015 г., две страници извадка от електронната страница на „“,
извадка от електронната страница на „“, постъпили на 30.04.2019 г. документи от
трето неучастващо в делото лице Фондация““: копие от справка в ТР и РЮЛНЦ от
24.04.2019 г., амбулаторен лист № 005014 от 13.11.2017 г.,
амбулаторен лист № 001944 от 02.05.2017 г., амбулаторен лист № 005159 от
23.11.2016 г., шест страници от рецептурна книжка на хронично болния, Епикризи, екордиогрлафия, кардиологични консултации, резултати от образно
изследване, множество амбулаторни листи, резултати от лабораторни изследвания,
касови бонове,, рецепти, фактури, карта за регистрация на сдружение „“, карта
за регистрация на сдружение „Отворен обществен съвет на протестиращите-Варна“,
данни от НБД – население за сключен и прекратен граждански брак, пълни данни от
НБД – 2 бр. от дата 13.02.2018 г., извадка от търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ.
Не е
спорно в отношенията на страните по делото, че ответното дружество е собственик
на интернет медия, функционираща като електронен сайт с наименование "".bg,
както и че на 27.12.2016
г. на сайта е публикувана статия озаглавена „САЩ платили 57100 долара на БНТ и
БТВ, за да отразяват битката между ", в
която е посочено, че „ „“ на М.А. получава 486 000 лв. за „изграждането на
последователна съдебна практика при търговски спорове“. В НПО-то са активисти
от протестите срещу правителството на ГЕРБ през 2013 г.“.
Събрани
са и други писмени доказателства – препечатки на процесната
статия в други електронни медии.
От ответната страна бе приложена разпечатка от сайт „“ от дата
15.12.2016г., в която дословно е предадена същата информация, която ищцата е
прочела в ответния сайт.
От представен отговор от трето-неучастващо в делото лице Фондация „“ се
установява, че те не са работили никога и не са финаннсирали сдружението на
ищцата – „“. Заявяват, че действително са извършвали плащания на сдружение с
наименование „“, но регистрирано в гр.София и с друг представляващ.
Във
връзка с установяване на обстоятелствата относно претърпяните от ищцата
неимуществени вреди, в нейна полза са събрани гласни доказателства,
чрез разпита на св. .
Свидетелят
Пеев сочи, че е бил адвокат на ищцата. Твърди, че му е известно публикуването на 27.12.2016г. на статия, касаеща М.А. и сдружението, което представлява, в
смисъл, че й е изплатена голяма сума. Твърди, че именно след
публикуването на тази статия ищцата е отишла при него и го помолила да изготви
жалба до прокуратурата, тъй като се почувствала наклеветена от изложеното в
статията. До този момент не я познавал. Твърди, че ищцата А. била силно притеснена, тъй като нейни познати
й звънели по телефона. Упреквали са я, че не е толкова
честна за колкото се представя, че върши далавери. Освен
това нейна съседка й била казала, че три или четири лица са обикаляли около
дома й с черен автомобил и са питали за нея. Ищцата
била силно притеснена, тъй като считала, че това е заради статията. Твърди, че я е успокоява по телефона от тези нейни притеснения.
До колкото знаел, тя страдала от онкологични и други заболявания
и се наложило да увеличи дозите на
лекарствата си. Притеснявала се, че публикуваната информация можело да доведе до необосновани
проверки от НАП. В същото време заявява, че не знае дали
сдружението разполагало с банкова сметка, ***, че ищцата му била казала, че
разполага.
Св.
Мария Радева Димитрова заявява, че познава
ищцата като представител на неправителствена организация – „“, тъй като и самата тя също работела в неправителствена организация, но в
друг сектор. Заявява, че в публичното пространство се разпространил слух, че тяхната организация в края на 2016 г. е получила пари и то голяма сума. Приема, че тази информация е клевета и
рефлектирало върху здравословното й
състояние. Ищцата имала
нервно разстройство и била заплатила доста пари за
своето лечение.
В полза на ищцата бе допусната комплексна съдебно
медицинска и психологична експертиза. В заключението си вещите лица, на база
представената по ГД № 2470/2019год. медицинска документация и проведения
клиничен преглед установяват, че М.Т.А. страда от исхемична болест на сърцето,
хипертонична болест, дислипидемия, захарен диабет II тип неинсулинозависим,
диабетна полиневропатия, мозъчносъдова болест, състояние след исхемичен мозъчен
инсулт, състояние след оперативно отстраняване на пикочен мехур, оперативно
отстраняване на матката, хроничен гастрит, ГЕРБ, генерализирана остеоартроза, състояние след оперативно лечение на
хиатална херния, ретроперитонеален липом и липом на предна коремна стена,
хемориодална болест, чернодробна стеатоза. Приемат, че установените заболявания
при А. са с хронично-прогресиращ ход, налагат провеждане на системно
консервативно лечение, ев. оперативно лечение. Изтъкват, че в материалите по
делото няма медицинска документация относно състоянието на А. преди процесната
дата, поради което не могат да коментират евентуална промяна в здравния й
статус. Приемат, че несъмнено стресова ситуация от всякакъв характер би могла
да доведе до повишаване на кръвното налягане, общо безпокойство, тревожност,
потиснатост. Изтъкват, че в характеровата структура на ищцата се забелязват известни
особености, изразени до степен на акценти, определени от социално фамилните
въздействия, средовия фактор и културалните особености. В тази насока като
по-съществен и се явяват особеностите на ищцата в създаването и поддържането на
интерперсонални контакти, подчертана интровертна нагласа /затвореност,
ограниченост на споделянето, изборност на контактите, трудно допускане на
останалите до вътрешните си преживявания, затруднение в емоционалния контакт и
резонанс/. Установяват понижен праг на фрустрация, като повече от контактите и
събитията се интерпретират като фрустриращи, което от своя страна води до
кумулиране на напрежение и малоценностови преживявания, споделят се данни за
тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното
състояние.
В заключение вещите лица приемат, че при ищцата
са налични данни за психотравмени преживявания, които следвайки фактологията на
събитията ( през лятото на 2016г. е починал братът на Осв. , зимата на 2016г. е
публикувана статията, през 2017г. е починал бившият й съпруг, след около година
има поставена диагноза БАР, а така също има и съпътстващи здравословни
заболявания ) не могат да се конкретизират като резултат от определено събитие.
В отговора на исковата молба ответнито дружество
направи доказателствени искания, за допускане съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да установи точното
съдържание на електронната страница на портала „ б.г.“ както и на публикацията
обект на спора, като възпроизвете на хартиен носител статията и съпътстващата
информация, включително използвана хипервръзка. В проведено първо открито
съдебно заседание съдът допусна изготвянето на СТЕ с поставените от ответника
задачи, като определи размера на дължимия депозит за изготвянето й, както и
вещото лице, което да я изготви. В предоставения 7-дневен срок от узнаването за
допускането, ответното дружество не представи в съда доказателства за внасяне
на определения депозит, както и не поиска удължаване на срока за изпълнение.
Гореизложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Исковете
се процесуално допустими. В исковата молба ясно и конкретно са
изложени обстоятелствата, индивидуализиращи извършеното деяние чрез посочване
на конкретната публикация на електорнния сайт „“, озаглавена „САЩ
платили 57 100 долара на БНТ и БТВ, за да отразява битката между “
и
въвеждане на твърдения за противоправното й несъответствие с обективната
реалност. Повдигнатия спор е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45
ЗЗД. В случая ищецът е предявил исковете си срещу
обвързания с гаранционно-обезпечителна отговорност правен субект „ И.з.с.и а."ЕООД, седалище и адрес ***, представлявано от ,
ЕИК , като собственик и издател на
електронната медия, публикувал процесната статия и имащ качеството на
възложител на работата. Публикуваният
материал няма посочен автор, поради което ответникът в качеството на собственик
и издател на електронната медия носи отговорност за верността на написаното,
както и че то е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят на печатна или електронна медия отговаря като „възложител на
работата” по смисъла на чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без
редакторска намеса чужди изявления, чието написване и изпращане не е възложено
от издателя и издателят и авторът не са обвързани с трудово или гражданско
правоотношение /Така в решение № 581/30.09.2010г. по гр.д. № 1019/2009г. на
ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна за
съдилищата съдебна практика/. Издателят, какъвто несъмнено е ответникът, чрез
своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните
материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител
на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали /Решение №
404/13.07.2010г. по гр.д. № 907/2009г. на ВКС, III г.о./. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или
гражданскоправни отношения с издателя е без значение за отговорността на
издателя по чл. 49 ЗЗД, поради което и доводите на процесуалния представител на
ищеца за недопустимост на исковете, съдът намира за неоснователни. Като
ирелевантни в случая следва да се преценят и твърденията, че в случая е препубликувана информация от
друг сайт.
Фактическия
състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: 1/ деяние; 2/
противоправност на деянието; 3/ вреда; 4/ причинна връзка между деянието и
вредите; 5/ вина.
В
настоящия случай по делото не се спори наличието на извършено деяние, като по
безспорен и категоричен начин се установява, че статията е публикувана в
сочената електронна медия, като в нея е изложено
твърдението, че „ „" на М.А. получава 486000 лв. за „изграждането на последователна съдебна практика при
търговски спорове".
Предвид
това, основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство
е дали е налице противоправно поведение на ответника, в качеството му на
издател на статията.
Противоправността
представлява противоречие на деянието с императивна правна норма. Най – важната забранителна норма в областта на непозволеното
увреждане е тази на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, определяща като противоправно всяко деяние, което нарушава
общата забрана да не се вреди другиму. От съществено значение за
противоправността е признаването на визираните в чл.32 от Конституцията на РБ и
чл.17 от Международния пакт за граждански и политически права абсолютни
субективни /т.е осигуряващи на титуляра им защита срещу всяко лице/ права:
право на чест, достойнство и добро име на личността. Обект на
тези права са лични и непрехвърлими морални блага, неприкосновеността на които
се ползва и с наказателноправна защита, установена в раздели VII от Особената
част на НК. Честта и достойнството се свързват с
дължимото уважение към качествата на личността, нейните морални принципи,
доброто й име, почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството обикновено са неделими, но честта се отнася
до положителната обществена оценка за личността, а достойнството – със
самооценката на човека за собствената му обществена значимост. А доброто име на личността е положителната обществена оценка за
лицето, неговата известност в обществото като човек нравствен, морален и
професионално компетентен, като човек, достоен за уважение поради тези му
качества.
В практиката си ЕСПЧ и ВКС налагат
разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения. Последните по самото си естество не подлежат на доказване относно
верността им, но и те трябва да имат достатъчна фактическа основа. В много случаи преценката дали определено изявление представлява
оценъчно съждение или фактическо твърдение може да бъде трудна, но разликата в
крайна сметка е в степента на фактическа доказаност, която трябва да се
установи. Изразяването на мнение обаче не може да бъде
лишено от каквато и да е фактическа основа, като необходимостта от връзка между
едно оценъчно съждение и подкрепящите го факти варира в зависимост от
конкретните обстоятелства по всеки случай. Възможната
колизия на прокламирани права – между свободата на словото, от една страна и
засягане, чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл. 39, ал.2 и чл. 41, ал.2 от Конституцията на Република
България. С посочените разпоредби е предвидено, че свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които се засягат други
конституционно защитени ценности, каквито са правата и доброто име на
гражданите и когато свободата на мнение бива използвана, за
да се засегнат лични граждански и човешки права. Поради това, когато в публикациите си журналистите
накърняват честта, достойнството, доброто име, репутацията на определени лица,
особено когато това са и публично известни личности, е необходимо журналистите
да действат добросъвестно и в съответствие с журналистическата етика, за да
осигурят достоверна информация (в този смисъл са и решенията на Европейския съд
по правата на човека по делата Румяна И. срещу България – дело 36207/03 и
Божков срещу България – дело 3316/04 и посочената в тях практика на Съда,
включително и решението по делото Педерсен и Баадсгаард срещу Дания – дело
49017/99).
По иска по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв. представляваща частичен иск от
сумата от 20000 лв. за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в причинени й
болка и старадания и уронване на доброто й име
и достойнството, причинени й от разпространяване чрез
препубликуване на 27.12.2016г. в сайта на платформата статия със заглавие: „САЩ
платили 57100 долара на БНТ и БТВ, за да отразяват битката между “,
в която е посочено, че „ „“ на М.А.
получава 486000 лв. за „изграждането на последователна
съдебна практика при търговски спорове“,
ведно със законната лихва от датата на деликта върху тази частично предявена
сума, считано от извършване на деянието - 27.12.2016г. до
окончателното й изплащане:
За
да е налице деликт, следва да са осъществени кумулативно няколко законови
условия - да е налице деяние, вреда, противоправност на деянието и
причинно-следствена връзка между него и противоправния резултат, като вината се
презумира (чл.
45, ал. 2 ЗЗД). За
да се възприеме за накърнено доброто
име, честта и достойнството
на едно лице, в резултат от публикация в публичното медийно пространство на обидни, опозоряващи го и клеветнически материали, следва на първо
място това лице да е посочено поименно или поне по такъв начин, че да е
безспорно за широк кръг от читатели, запознали се с материала, за кого се
отнася, какъвто е настоящия случай - лицето е пряко упоменато. На следващо
място, за да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество, следва да се
установи публикуване на обидни и опозоряващи
твърдения за ищеца, уронващи престижа,
положението в обществото, реномето му и засягащи честта и достойнството му, които, зачитайки
свободата на словото на медиите и личността на увредения, са преминали
границата на конституционно регламентираните права за изразяване на мнение и са
засегнали правата на ищеца. Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен
към това определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство
трябва да се отнася за него. Публикуването на статия с негативно за
ищеца съдържание само по себе си не е противоправно поведение. Разпоредбата на чл. 39, ал.
1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки гражданин да формира мнение и свободно
да го изрази – писмено или устно, чрез звук или изображение, при ограничението
на ал. 2 – правото да не се използва за
увреждане на доброто име на другиго. Ако ограничението на ал.
2 не е нарушено, изразяването и разпространяването на
твърдения, мнения и негативни оценки за дадена личност във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговата дейност или занятие, не съставлява противоправно
поведение. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора
им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността/т. е. ако не съставляват обида/. Ако
са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност.
На такава проверка подлежат само твърденията за конкретни
факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата.
Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако
позорящите факти са верни. В този смисъл е
постановеното Решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС
- IV г. о. и Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС – IV
г. о.
Следва да се
посочи, че субективното възприятие на ищеца на изложените в статията
обстоятелства и твърдения като позорни и обидни
сами по себе си не могат да обосноват ангажиране на отговорност, ако деянието
обективно не е противоправно, т.е. наред със субективната преценка на
пострадалия се изисква обективно казаното да е унизително, т.е. да е генерално
неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно или позорно, но в
настоящия случай съдържанието на статията не се характеризира с посочените
оценъчни критерии.
Освен това дори и да се приеме, че е налице противоправно и
виновно поведение на ответното дружество, от събраните по делото доказателства
не се установява от него да са произтекли вреди за ищеца. Показанията
на разпитаните по делото свидетели Пеев и Димитрова, съдържа твърде общи и
абстрактни твърдения. Св.Димитрова заявява, че: „в публичното
пространство излезе слух, че тяхната организация в края на 2016 г. е получила
пари и то голяма сума“. Не става ясно какво разбира свидетеля под „публично
пространство“, не се установи да е прочела публикацията, както и конкрутно лице
да й е споделило за нея, а единствено н имагинерното „публично постранство“ са
разпространявала тази информация. Св.Пеев заявява, че той не е знаел за тази
публикация и не я бил чел, но когато ищцата отишла при него в качеството му на
адвокат, за да се консултира и предприемат действия по завеждане на жалба в
Прокуратурата, тя самата му казала за тази статия. И двамата
свидетели заявяват, че изнесената информация – за получени от сдружението,
представлявано от ищцата значителни по размер средства повлияли на нейното
здравословно и емоционално състояние, че ищцата реагирала силно емоционално на
изложеното в статията. Усложнили се здравословните й
проблеми и се наложило да увеличи дозите на приеманите лекарства.
Следователно не е изпълнен фактическия състав на непозволеното увреждане и не са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество. Макар и в публикуваната статия да са изнесени неверни твърдения, то те не биха могли да бъдат квалифицирани като позорящи или клеветнически, от които да е пострадало доброто име на ищеца. Поради това, не е налице виновно и противоправно поведение от страна на ответното дружество. Изразите не разкриват и елементи на определено престъпление, което изключва осъществяването на клевета. Ето защо, написването на статията и разгласената с нея информация не представлява противоправно действие по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради което предявеният иск е неоснователен.
а следващо място съдът намира, че не са доказани и твърденията на ищцата за настъпили вреди, доколкото не е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между публикацията и твърдените от ищеца вреди. На първо място следва да се отчете заключението на вещите лица по допуснатата и изготвена КСМЕ, които приемат, че при ищцата са налични данни за психотравмени преживявания, които следвайки фактологията на събитията (през лятото на 2016г. е починал братът на Осв. , зимата на 2016г. е публикувана статията, през 2017г. е починал бившият й съпруг, след около година има поставена диагноза БАР, а така също има и съпътстващи здравословни заболявания), но същите не могат да се конкретизират като резултат от определено събитие. За съда е служебно известно, че ищцата по настоящото производство е ищца и по гр.дело №4046 по описа на ВРС за 2018г. Това производство е образувано по предявени от ищцата и в настоящото производство – М.А., искове против двама ответници с правна квалификация чл.45 ЗЗД, касаещи нанесени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болките, страданията, уронването на доброто й име, достойнство и това, че е публична личност, вследствие извършено от ответниците противоправно деяние на 23.08.2017г., т.е. осем месеца след деянието-предмет на настоящото производство и седем месеца преди предявяване на настоящия иск. Като доказателство за нанесените й неимуществени вреди ищцата е представила множество медицински документи, сред които амбулаторни листове, епикризи и др., част от които е представила и по гр.дело №4046/2018г., т.е. твърди понасяне на едни и същи увреждания от различни деяния, извършени от различни лица по различно време и с различни изпълнителни деяния. Не става ясно по какъв начин ищцата разграничава уврежданията и тяхната степен, които е получила от всеки от деликтите, т.е. липсва пряка причинно-следствена връзка между конкретно деяние и конкретни увреждания.
Ето защо, при съвкупната преценка на доказателствата, съдът намира, че в конкретния случай липсва противоправно поведение от страна на автора на статията, което да е основание за ангажиране обективната отговорност на ответното дружество, поради което не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на разноски нито в писмения отговор, нито в хода на устните
състезания, не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и
доказателства за действителното им извършване, поради което съдът не следва да
присъжда такива по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.А. ЕГН **********,
адрес: ***, против „И.з.с.и а.“ ЕООД, седалище и адрес ***, представлявано от ,
ЕИК иск с правно основание чл. 49,
вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ответника й заплати обезщетение в размер на
5000 лв- частично такова от сумата от 20000 лв. за причинените й болка и
старадания и уронване на доброто й име и достойнството й от разпространяване
чрез препубликуване на 27.12.2016г. в сайта на платформата статия със заглавие: „САЩ платили 57100 долара
на БНТ и БТВ, за да отразяват битката между “, в която е
посочено, че „ „“ на М.А. получава
486000 лв. за „изграждането на последователна съдебна практика при търговски
спорове“, съдържащо обидни и
клеветнически изрази уронили честта, достойнството и доброто име
на М.Т.А., ведно със законната лихва върху тази частично предявена сума,
считано от извършване на деянието - 27.12.2016г. до окончателното й изплащане.