М О Т И В И
Решение № 260037/ 17.11.2020 год. по НАХД № 414/ 2020 год.
Производството е по реда на глава 28ма от
НПК.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура,
гр. Бургас, ТО, гр. Царево е внесено предложение пред Районен съд, гр. Царево, да
бъде освободен от наказателна отговорност обвиняемия И.В.И., роден на *** г. *************
ЕГН **********, за това, че на
27.08.2020 год. в гр. Приморско, обл. Бургас, по ул. „Ропотамо“
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Рено“ модел „Канго“
с peг. № ******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложени със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-4635-000228/ 16.08.2020 г. и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-4635-000230/ 17.08.2020 г. издадени от полицейски инспектор
към ОД МВР Бургас, РУ- Приморско, връчени на 17.08.2020 г.
Престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1
от НК.
Участващия в делото прокурор, счита обвинението за
безспорно доказано. Пледира за наказание в минимален размер.
Обвиняемият, редовно призован не се явява лично.
Защитника на обвиняемия не спори обстановката по
делото. Пледира за минимално наказание.
Съдът, след като се съобрази със събраните
доказателства в досъдебната фаза, намира за установено от правна и от
фактическа страна следното:
Обвиняемият И.В.И. е бил правоспособен водач на
моторно превозно средство /МПС/, за категории “В”, “М” и “АМ” и притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № -*******,
издадено на 29.01.2013 г. от ОД МВР - Бургас, което било със срок на валидност
до 07.01.2023 г. Със ЗППАМ № 20-4635-000228/ 16.08.2020 година, издадена от
полицейски инспектор при ОДМВР- Бургас, РУ- Приморско, на обвиняемия И.В.И.
била наложена санкция по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
заплащане на дължимите глоби”. Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка, била връчена на И.В.И. на 17.08.2020 год. което
обстоятелство той удостоверил с подписа си положен върху оформената разписка.
ЗППАМ не била обжалвана по съдебен ред в предвидения 14 дневен срок. Със ЗППАМ
№ 20-4635-000230/ 17.08.2020 год. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР-
Бургас, РУ- Приморско, на обвиняемия И.В.И. била наложена санкция по чл. 171,
т. 1, б. "а" от ЗДвП "Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието за
това". Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка била
връчена на И.В.И. на 17.08.2020 год. което обстоятелство той удостоверил с
подписа си положен върху оформената разписка. ЗППАМ не била обжалвана по
съдебен ред в предвидения 14 дневен срок.
Въпреки наложените мерки, 27.08.2019 год. т.е. в срока
на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на
свидетелството Ф за управление на МПС на обвиняемия, същият управлявал около
14:47 часа в гр. Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас по ул. „Ропотамо“,
собствения си лек автомобила марка „Рено“, модел „Канго“ с peг. № ****. По
същото време и място св. Н. И. и св. Б. Р. и двамата полицейски служители при
РУ - Приморско към ОДМВР- Бургас, изпълнявали служебните си задължения по контрол
на безопасността на движението. Същите видели приближаването на автомобила
управляван от обв. И.И. и решили да извършат проверка на водача, като подали
сигнал към водача и той спрял за проверка. По време на проверката полицейските
служители констатирали, че свидетелството за управление на МПС на обвиняемия
било отнето съгласно посочените по- горе ЗППАМ. За констатираното от
служителите на РУ - Приморско нарушение на И.В.И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение Серия GA № 297163 от 27.09.2020
година, където полицейският служител Н.И. описал констатираните обстоятелства и
въз основа, на което започнало настоящото наказателно производство.
Обвиняемият И.В.И. е роден на *** г. в ***********ЕГН **********.
Описаната фактическа обстановка съда прие
за безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приложени по
досъдебното производство, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. При така установената
фактическа обстановка, съда достигна до следните правни изводи:
На база събраните по делото доказателства, съда приема
за безспорно, че И.В.И., ЕГН **********, на 27.08.2020 год. в гр. Приморско, обл. Бургас, по ул.
„Ропотамо“ управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Рено“
модел „Канго“ с peг. № *****, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложени със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-4635-000228/ 16.08.2020 г. и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-4635-000230/ 17.08.2020 г. издадени от
полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ- Приморско, връчени на 17.08.2020 г.
От обективна страна, с
действията си обвиняемият е осъществил всички признаци от състава на
престъплението визирани в разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК.
Налице са обективните признаци на изпълнителното деяние по ал. 3 - деецът,
които бил е в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка, за временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство, знаел, че не следва да управлява МПС, но въпреки това
управлявал личният си автомобил.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено,
при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Той е предприел
управлението на автомобила, въпреки знанието си, че спрямо него е издадена
заповед за налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС, препис от която е получил лично. Съзнавал е
също така, че извършва това в срока на изтърпяване на така наложената мярка,
която не е била обжалвана от него и е била до заплащане на дължимата глоба. На
следващо място, обвиняемият е предвиждал общественоопасните последици на
деянието, каквито следват от всяко противоправно поведение с факта на неговата
проява действителността. Съзнавал е
добре, че извършваното от него не само не е разрешено от закона, но и че е въздигнато
по редът на закона в престъпление. При това той демонстрира своето трайно
нихилистично отношение към законодателството в страната. Въпреки, че е с
наложени 2 заповеди- Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-4635-000228/ 16.08.2020 г. и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-4635-000230/ 17.08.2020 г. и като знаел, че това което продължава да върши е
обявено за престъпление, съзнавайки общественоопасния характер на извършваното,
предвиждайки настъпването на общественоопасните последици не само е допуснал
настъпването им, но е довършил в цялост деянието продължавайки да управлява
МПС.
В конкретния случай,
обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на
чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
От престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Причина за извършване на престъплението
следва да се търсят в несъобразяването и незачитането на установения правов ред
от страна на обвиняемия.
Деянието е извършено при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, а именно– чисто съдебно минало,
добросъвестното участие на обвиняемия в наказателния процес, както и липса на други
наказания, налагани по административен ред.
Съдът не отчете отегчаващи вината
обстоятелства.
В санкцията на правната норма на чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години.
В случая, обвиняемия е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на
раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди.
С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да
освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание глоба в минималния, предвиден от законодателя размер,
а именно глоба в размер на 1000,00 лв. което би изпълнило целите на наказателната
репресия, вземайки предвид не високата обществена опасност на самия извършител
и на деянието, както и съобразявайки се с доброто му процесуално поведение и
оказаното съдействие на органите на МВР, с обстоятелството че същия е пенсионер
и разполага с малко средства.
По изложените мотиви, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: