Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18793/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу В.И.М., ЕГН ********** *** за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 500лева, представляваща неплатена
главница по договор за потребителски заем № CASH- 10744164/21.05.2014г., сключен
между „БНП Пърсънъл Файненс”
ЕАД и В.И.М., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017г.; 388лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 30.05.2014г. до
07.11.2014г.; 209,32лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2014г. до
07.08.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6421/27.08.2018г. по ч.гр.д. №
12757/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 21.05.2014г. между „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски
паричен кредит № CASH- 10744164. Въз основа на него и в изпълнение на
задължението си, финансовата институция е предоставила на ответника сумата от
500лева. Подписвайки договора в поле „удостоверяване на изпълнението“, с
подписа си заемополучателят е удостоверил получаване
на сумата по кредита. Насрещното му задължение съгласно чл. 2 от договора е
било връщане на сумата на 24месечни погасителни вноски по погасителен план,
включващи главница и добавка, представляваща печалбата на кредитора. Твърди, че
от 30.04.2014г. ответникът е преустановила погашенията на дълга. Поради това и
на основание чл. 3 от договора при забава на погасителна вноска е начислявано
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Крайният падеж за
издължаване е настъпил на дата 30.05.2014г. На 10.01.2017г. по силата на
договор за цесия, ищецът придобил вземането по договора за потребителски
кредит. Въз основа на изрично упълномощаване от цедента,
ищецът е изпратил до ответника уведомление за извършената цесия, което е
останало неполучено. Затова и с настоящата искова се прави такова. За събиране
на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата
молба.
Ответникът редовно
уведомен, не се е явил и не е изразил становище по исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по договор за потребителски заем № CASH- 10744164/21.05.2014г., сключен с „БНП Пърсънъл Файненс”
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017г. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
по ч.гр.д. № 12757/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 12757/2018г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното
прехвърляне на вземането; валиден договор за потребителски заем № CASH- 10744164/21.05.2014г., сключен между „БНП Пърсънъл Файненс”
ЕАД и ответника, по който цедентът е предоставил сума
пари и нейния размер; дължимост на мораторната лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията на цедента,
произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба, а по
възражение за давност- факти обосноваващи спиране и/или прекъсване на срока.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
С договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 10.01.2017г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като цедент прехвърля на цесионера „Ф.и.”
ЕАД свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора,
включващо и това към В.М., вписано под № 1373. Вземането е достатъчно
индивидуализирано, като е посочен договорът с неговия номер, размер на дължимото
по него към датата на цесията, в т.ч. главница, лихва за забава, договорна
лихва. За да премине вземането от стария към новия му носител е достатъчно само
да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в
случая е налице. С постигането му цесионерът става носител
на вземането. Цесията е потвърдена от цедента. С
изрично пълномощно, инкорпорирано в потвърждението на цесията, цедентът е упълномощил цесионера
по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Към исковата молба /л.22/
е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Съобразно
константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и
след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено
от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в
случая. А и въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото
имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената
цесия, каквито изначално липсват.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на
сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя
и активната материално- правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е
заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
От представения по делото договор за потребителски заем № CASH- 10744164 се установява, че на 21.05.2014г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ответника е бил сключен договор за заем, по силата на който на последния е предоставен
кредит в размер на 500лева. Получаването на сумата, ответникът е удостоверил с
подписа си в договора, съобразно
изричното записване в графа „удостоверявания“ от договора. Затова, при
липса оспорване автентичността на подписа на ответника, следва да се приеме, че
същият надлежно е удостоверил и обстоятелството, че заемната сума е получена от
него и поради това кредитът е усвоен. Съобразно уговореното, връщането на заема
е следвало да стане на 24броя погасителни вноски по погасителен план, всяка от
които в размер на 37лева. В чл. 3 е посочено, че погасителната вноска
съставлява главница, ведно с надбавка покриваща разноски по подготовка и
обслужване на заема и добавка представляваща печалба на кредитора. Падежът на
последната погасителна вноска е 07.11.2014г. Уговорен е фиксиран лихвен процент
от 271,97% и ГПР 1217,83%. Съгласно чл. 4, при забава на една или повече
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна
вноска равна на ОЛП обявен от БНБ +10% пункта по ПМС № 100/29.05.2012г.
Анализът на ангажираните
по делото доказателства, налагат извод, че действително между цедента и ответника е била налична валидно възникнала
облигационна връзка по договор за кредит. Както се посочи, с подписа си върху
договора ответникът е удостоверила този факт, вкл. че е получил сумата. Неизправна по договора страна се явява потребителят М., който не е изпълнявал задължението си да плаща
погасителните вноски на уговорената падежна дата. Твърди се, че същият не е извършил плащане на
нито една погасителна вноска. При липса на оспорване на този факт, респ.
ангажирани доказателства в негово опровержение, следва да се приеме, че
ответникът дължи връщане на така отпуснатата му в заем сума. Следователно, искането за присъждане на главницата е доказано по основание
и размер.
По отношение на лихвата
за забава върху просрочената главница: Същата се претендира в размер на 209,32лева
за периода 31.05.2014г. до 07.08.2018г. Предвидена е в чл. 4 от договора и тя
се дължи при просрочие в изплащането на всяка
забавена погасителна вноска формирана от ОЛП обявен от БНБ +10% пункта. В
случая е налице забава в плащанията, доколкото ответникът, както се посочи не е
изпълнявал задължението си за редовното погасяване на дължимите вноски съобразно
погасителния план, като първата неплатена вноска е тази с падеж 30.05.2014г. От
деня следващ падежа й, възниква и задължението за плащане на уговорената лихва
за забава. По естеството си тази наказателна лихва представлява всъщност мораторна неустойка, като вид добавъчно вземане за
осъществяване на договорна отговорност на длъжника, без да е нужно кредиторът
да доказва действителните си вреди. Размерът е този на законната лихва, поради
което и при доказана забава в изпълнение на паричното задължение на кредитополучателя,
то същият дължи обезщетение за забава. Това вземане има периодичен характер,
тъй като не е включено при формиране на месечните анюитетни
вноски и предпоставките, при които възниква дължимостта
му са отделно уговорени. При липса на оспорване относно размера на тази лихва,
следва да се приеме, че исковата претенция за обезщетение за забава се явява
доказана по основание и размер. Тази претенция следва да се уважи в цялост.
По отношение на възнаградителната лихва:
За
действителността на тези клаузи от договора съдът следи служебно предвид дадените
указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. За това страните са били изрично
известени с определението по чл. 140 ГПК и са получили съответните указания по
повод доказателствената тежест в процеса.
Настоящият договор за заем е сключен при действието на ЗПК /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г. изм.
ДВ бр. 30/26.03.2013г.,
в сила от 26.03.2013г./
В пар.1 от ДР на ЗПК е дадено определение на
понятието "Общ разход по кредита за потребителя". Това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните такси. В чл.19, ал.1 ЗПК е предвидено,
че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи и бъдещи- лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както се посочи по-
горе, ГПР по процесния заем е в размер на 1217,83%, а
годишният лихвен процент е 271,97%. Принципно, няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва
и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД, доколкото това е бил съществен елемент от учреденото между тях
облигационно правоотношение. Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която
годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти от размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС, е приета след датата на сключване на договора със ЗИД на ЗПК /ДВ
бр.35/22.02.04.2014г./ и е в сила от 23.07.2014г. Следователно, към датата на
сключване на договора за кредит страните са разполагали с възможността по чл.9,
ал.1 ЗЗД свободно да определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Обратно действие на нормата
на ЗПК, законът не е придал, поради което и тази норма за случая не е
приложима. Ето защо, към момента на подписване на договора атакуваните клаузи
на договора не се явяват нищожни като договорени в противоречие на закона.
Независимо от горното,
съдът приема, че уговорените лихви са нищожни поради противоречието им с
добрите нрави. Понятието „добри нрави” касае морални категории и норми, на
които чл.26, ал.1 ЗЗД придава правно значение, доколкото тяхното нарушаване
като последица влече порок на сделката, приравнявайки го на противоречието на
договора със закона. Това ще рече, че ако със сделката са договорени
необосновано високи цени, водещи и до неравноправно третиране на икономически
слабата страна, посредством ползването на липсата на материални средства на едната
страна за необосновано облагодетелстване на другата страна, то сделката
противоречи на добрите нрави, доколкото се стига до положение, при което се
ползва монополно положение.
В казуса стана ясно, че ГПР по заема е в размер на 1217,83%,
елемент от който съобразно определението на понятието е и договорната годишна
лихва в размер на 271,97%. При това положение, следва да се приеме, че така
уговорените размери противоречат на добрите нрави, тъй като значително
надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както
и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. Като
потвърждение на този извод следва да бъде възприемана и нововъведената
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради тази причина, съдът преценява, че
клаузата относно уговорената договорна лихва е нищожна, поради което и следва
да се счита за неписана. Доколкото, съдът не може да заменя волята на страните
относно размера на възнаградителната лихва и тъй като
прецени договорената за нищожна, то следва, че длъжникът не дължи изначално плащането
на такава.
Следователно налице е действителен договор по
потребителски кредит, по който, предвид приетата нищожност на клаузите, касаещи
размера на договорната лихва по кредита, длъжникът следва да възстанови само сумата
по главницата и законната лихва за просрочие по чл. 4
от договора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са в общ размер на 275лв., от които 150лева юк.възнаграждение и 125лева допълнителна ДТ. На основание
чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че
липсва фактическа и правна сложност на спора. Съразмерно уважената част на
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 145,44лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са в размер на 25лева за платена ДТ
и 50лева юк. възнаграждение, общо 75лева. От тях и
съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят
разноски в размер на общо 48,48лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част на иска, но предвид липса на искане, съдът не присъжда
такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу
ответника В.И.М., ЕГН ********** *** за
сумите, както следва: 500лева, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски заем № CASH- 10744164/21.05.2014г., сключен
между „БНП Пърсънъл Файненс”
ЕАД и В.И.М., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017г. и 209,32лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 31.05.2014г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
6421/27.08.2018г. по ч.гр.д. № 12757/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 388лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 30.05.2014г. до
07.11.2014г., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН ********** да заплати на „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 145,44лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част
на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН ********** да заплати на „Ф.и.” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 48,48лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 12757/2018г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: