№ 868
гр. Бургас, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203656 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на ЕМ. Ш. Ш. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-0769-001678 от 17.06.2021г., издадено от Началник на
Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на ЕМ. Ш. Ш. е наложена глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно като в този смисъл сочи, че не е извършила нарушението, липсвало
място на нарушението, липсвало посочване дали ограничението на скоростта е указано с
пътен знак. Преди навлизане на пътния участък имало поставен пътен знак В26 с
максимално допустима скорост 60 км/ч. Били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, с което било нарушено правото на защита, оспорва показанията на
техническото средство. Не било посочено с каква скорост се е движил автомобила преди да
се отчете толеранс от 3 %.
Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски. В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, за него се явява адв. А., която поддържа
жалбата, прави доказателствени искания, представя по същество писмени бележки, с които
намира, че е нарушена процедурата при ангажиране на отговорността като не била дадена
възможност на собственика да посочи лице, което е управлявало МПС, били нарушени
изискванията за използване на АТСС – техническото средство не било преминало проверка,
оспорва протокола за извършена проверка като счита, че не е изготвен от трета независима
страна. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, претендира разноски,
а в случай, че жалбата се намери за основателна, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
1
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на 21.07.2021 г., а жалбата е депозирана на
27.07.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
На 18.04.2021г. св. Р.Д. съставил АУАН срещу ЕМ. Ш. Ш. ЕГН ********** за това, че
на 29.03.2021г, в 13,23 часа в Община Бургас, на път Първи клас I-6, км. 495+650 до
бензиностанция „Лукойл – Т.К. Ф 504“ в посока към Пети километър управлява лек
автомобил „***“ с рег. № *** с наказуема скорост 102 км.ч при максимално допустима
скорост за населено място до 50 км/ч. Нарушението е установено и заснето под клип № ***
от ATCC TFR1-M с фабр. № 510/07 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.
Представена е декларация по чл. 188 ЗДвП попълнена от 13.04.2021г. от водача на
автомобила, с която Е.Ш. е декларирала, че е управлява МПС на 29.03.2021г. около 13,23
часа.
В АУАН е прието нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и е връчен на 13.05.2021г. чрез
служители на ОД МВР Бургас РУ Айтос.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност 24.02.2020г. Представя се
протокол № 2-4-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. №
510/07, съгласно който е извършена последваща проверка, от която е установено, че уредът
съответства на одобрения тип.
Представян е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда в служебен автомобил, липса на
ограничение чрез въведен пътен знак на мястото на разположение, ограничението на
скоростта от 50 км/ч, на първокласен път, посока на движение – отдалечаващ се автомобил,
началото и края на работата на АТСС.
НП е издадено на 17.06.2021г. като АНО е възприел описаните в АУАН факти и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
предвидените по закон правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не
е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН
е била изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и снимки и се е върнала попълнена
декларация от лицето, ползвател на автомобила, на жалбоподателя е била връчена и
поканата да се яви за съставяне на АУАН, но той не се е явил в указания срок. Според този
съдебен състав не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, тъй като
законодателят предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
2
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая ползвателят на автомобила е този, който е попълнил
декларацията и е налице признание, че в конкретния ден и час именно посоченото лице е
управлявало МПС. Видно е, че въпреки посоченото в разписката име Х.Н., разписката е
получена от Е. Ш., която се е подписала и която е попълнила декларация, че е управлявала
МПС, поради което не е ограничено правото на защита. В указания срок лицето не се е
явило за съставяне на АУАН.
Според този съдебен състав са неоснователни възраженията, че не е ясно посочено
нарушението и обстоятелствата при които е извършено - ясно е посочено мястото на
нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение. Скоростта е
установена с АТСС, което е било поставено в служебен автомобил, за което е съставен
съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. В протокола е посочено
конкретно, че АТСС е било поставено в служебен автомобил, на който е посочен
регистрационния номер, въведеното ограничение на скоростта, мястото на поставяне на
техническото средство, посоката на движение. Техническото средство е от одобрен тип и е
преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението. Същото е от одобрен
тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата
TFR1-M, а съгласно протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол АТСС
TFR1-M с фабр. № 510/07 съответства на одобрения тип.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията (ЗИ) когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази връзка, след като
средството за измерване, с което е извършено заснемането на нарушението - тип "TFR1-M" с
№ 510/07, е било от одобрен тип и е в употреба, то на основание чл. 30, ал. 3 от ЗИ не е
имало пречки за неговото използване. Периодичността на последващите проверки на
средствата за измерване е предвидена в Заповед № А-616/11.09.2018 г. на Председателя на
ДАМТН, налична на официалната страница на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, където в т. 31 – скоростомери е посочена периодичност на проверките
една година.
Видно от приложения протокол от ГД Национална полиция мобилната система за
видеоконтрол, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка на
изправност само месец преди установяване на нарушението. Видно е от представения
протокол, изготвен от Главна дирекция „Национална полиция”, сектор „Управление на
собствеността” – полицейска техника лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в
дъха и радар скоростомери е оправомощена с посочената в протокола Заповед № 2050-4 от
11.02.2019г. от председателя на ДАМТН, да извършва първоначална и последваща проверка
на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Предвид
посоченото съдът намира възраженията за липса на техническа годност на мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M 510/07 за неоснователни, същата съответства на одобрения тип
като проверката е извършена на 04.02.2021г., което означава, че към датата на нарушението
е отговаряла на условията на чл. 43 от ЗИ. В този смисъл при доказани годност и изправност
на техническата система, няма основание да се приеме, че отразените в електронния фиш
параметри са неверни.
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното
ограничение на скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е
оборена. Към протокола е изготвена и снимка за разположението на АТСС като съдът счита,
че следва да се довери изцяло на посоченото в протокола поради липсата на причини, които
да будят съмнение в неговата достоверност и същият като официален удостоверителен
документ обвързва съда.
3
Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h за населено
място 50 км/ч. В случая в представения протокол е посочено, че липсва въведено
ограничение с пътен знак, което да налага управлението на МПС със скорост различна от
предвидената за населено място. Отделно от това е представена схема от Община Бургас, от
която се установява, че мястото на нарушението е част от границите на гр. Бургас, което е
видно и от представената снимка на разположението на АТСС. Ясно е посочена нарушената
разпоредба, както и всички факти, срещу които следва да се защитава санкционираното
лице. Ш. се е движила със скорост 102 км/ч след отчетен толеранс 3% при ограничения от 50
км/ч като е налице превишение на допустимата скорост с 52 км.ч. Неоснователно е
възражението, че не била посочена скоростта преди редукцията й с 3 % толеранс, тъй като
не е нарушено правото на защита на лицето да разбере каква е скоростта, за която се
санкционира, а същата е и лесно установима от представената снимка – клип на
нарушението.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно Ш. е управлявала процесния автомобил. Това е
доказано по надлежния ред, чрез попълнена от нея декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
сама е посочила, че е управлявала автомобила на процесната дата.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателя, е
заснет при движение със скорост от 102 км/ч, от мобилно техническо средство - мобилна
система за контрол на скоростта, поставена в служебен автомобил, като е отчетена и
допустимата грешка от 3% при измерване на скоростта. Санкционната норма на чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая наказуемата скорост е 102
км/ч и се касае за превишение с 52 км/ч, поради което размерът на наказанието е в размер на
700 лева, както правилно е определил и АНО, както и три месеца лишаване от право да
управлява МПС.
По тези съображения наказателното постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедливият размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-001678 от 17.06.2021г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на ЕМ. Ш. Ш. ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ЕМ. Ш. Ш. ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5