РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Стара Загора, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря ИВ. Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530100874 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Ищецът Б. Х. Д. твърди в исковата си молба, че с ответниците са съсобственици на
недвижим имот, находящ се в гр. Стара Загора, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: 68850.509.3933, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. Стара Загора, с
адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Оборище“ № 22, с площ 181 кв.
м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 3933, квартал: 301, при съседи:
68850. 509. 7006. 68850. 509. 3934. 6 ЗАЕДНО с построените в имота сгради:
- Сграда с идентификатор 68850.509.3933.1, със застроена площ 102 кв.м., на един
етаж, с предназначение Жилищна сграда - еднофамилна.
- Сграда с идентификатор 68850.509.3933.2, със застроена площ 15 кв.м., на един
етаж, с предназначение Жилищна сграда - еднофамилна.
- Сграда с идентификатор 68850.509.3933.3, със застроена площ 22 кв.м., на един
етаж, с предназначение Друг вид сграда за обитаване.
Така описаният имот притежавали по наследство от неговите родители, които били
закупили имота с Нотариален акт за покупко-продажба на покрит недвижим имот - дворно
място от 30.06.1960 г. по нотариално дело № 542/1960 г. на Старозагорския нотариус.
1
Имотът бил придобит от Х. Д. Бонев и Донка Бонева Бонева /идентично име с Донка Бонева
Бончева - записана в Нотариалния акт за покупко-продажба/.
Заявява, че е собственик по наследство на 1/2 идеална част от гореописания
недвижим имот, а ответниците, като наследници на брат му Динко Х. Д., притежават общо
1/2 идеална част, или по 1/2 идеална част всеки от тях.
Имотът се обитавал от ответниците, които живеели в него. Той фактически бил
лишен от правото да ползва полагащата му се част от общата собственост. Ответниците
ползвали както дворното място, така и сградите.
Твърди, че многократно се е обръщал към тях за доброволно разпределение на имота,
но никога не получил съгласието им. Нещо повече, те осуетявали всеки опит от негова
страна да влезне във владение на част от имота и да ползва полагаемата му се У идеална
част от него - от земята и сградите.
Моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на съсобствения
на страните имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 68850.509.3933, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК гр. Стара Загора, с адрес на поземления имот: гр.
Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Оборище“ № 22, с площ 181 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м., с
номер по предходен план: 3933, квартал: 301, при съседи: 68850.509.7006,
68850.509.3934.68850.509.3929.6 ЗАЕДНО с построените в имота сгради: Сграда с
идентификатор 68850.509.3933.1: със застроена площ 102 кв.м., на един етаж, с
предназначение Жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор 68850.509.3933.2:
със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна; сграда с идентификатор 68850.509.3933.3, със застроена площ 22 кв.м., на
един етаж, с предназначение друг вид сграда за обитаване, съобразно участието им в
собствеността, а именно У част Б. Х. Д. и У идеална част за Д. И. Д. и Х. Д. Х., като му
присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по делото, в
който заявяват, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Заявяват, че с нотариално заверено заявление от 10.02.1990 г. ищецът и майка му
Донка Бонева Бонева били учредили на наследодателя на ответниците Динко Х. Д. право на
строеж върху процесния поземлен имот за построяването на ГАРАЖ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ
И СКЛАД ДО НЕГО, съгласно утвърден архитектурен план за същите върху площ от 40
кв.м. Отстъпването на правото на строеж било извършено по реда на чл.56, ал.2, т.2 и ал.З от
ЗСТУ Заявлението било вписано в нотариалните книги под № 426, том 209, стр.308. Така
учреденото право на строеж било реализирано и построеното било узаконено с акт за
узаконяване № 11/02.03.1990 г. на ОбНС - Стара Загора.
Сочат, че по силата на чл.63, ал.1 ЗС с реализирането на суперфицията Динко Х. Д. и
съпругата му Д. И. Д. били станали индивидуални собственици на построените сгради,
2
които били заснети по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. Стара Загора като Сграда
с идентификатор 68850.509.3933.2, със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с
предназначение Жилищна сграда - еднофамилна и Сграда с идентификатор
68850.509.3933.3, със застроена площ 22 кв.м., на един етаж, с предназначение Друг вид
сграда за обитаване.
Поради това ответната страна твърди, че ищецът нямал право на собственост върху
горепосочените сгради и искът му за разпределение на тяхното ползване е неоснователен.
От останалата една сграда с идентификатор 68850.509.3933.1 ответниците били
ползвали само две стаи, съответни на дела на Динко Х. Д.. Те никога не били пречели на
ищеца да ползва останалата част от сградата, нито се били противопоставяли на доброволно
уреждане на въпроса относно ползването.
Неоснователно се претендирало разпределение на ползването на терена, тъй като
след определяне прилежащата площ към сградите не оставала свободна площ, която да
подлежала на разпределение по реда на чл.32, ал.2 ЗС.
Твърдят, че в чл. 22, ал. 7 ЗУТ било направено препращане за определянето на
размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за
площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на закона,
че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за приложимост на нормите
на Наредба № 7 от 2003 г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на
собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и
постройките върху нея (в посочения смисъл е решение № 538 от 09.07.2010 г. по гр. д. №
519/2009 г. на ВКС).
В случая суперфициарният собственик на сграда с идентификатор 68850.509.3933.2 и
сграда с идентификатор 68850.509.3933.3 имал правото да ползва съответната площ от
земята, необходима за използването на постройките - чл.64 ЗС. Тази площ следвала да бъде
определена според нормите на Наредба № 7 от 2003 г. и обхваща пространство от минимум
3 метра отстояние от всяка сграда. След определяне на такава обслужваща площ и за сграда
с идентификатор 68850.509.3933.1, която да се ползва общо от съсобствениците, не оставала
площ за индивидуално ползване от отделните съсобственици, подлежаща на разпределение
по реда на чл.32, ал.2 ЗС.
По тези съображения, ответната страна молят да бъде постановено решение, с което
да бъде отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Х. Д. против Д. И. Д. и Х. Д. Х. иск
по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: 68850.509.3933, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. Стара
Загора, с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Оборище“ № 22, с площ
181 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
3
ползване: Ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 3933, квартал: 301, при
съседи: 68850.509:7006, 68850.509.3934, 68850.509.3929, 68850.509.3932, ЗАЕДНО с
построените в имота сгради: Сграда с идентификатор 68850.509.3933.1: със застроена площ
102 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда-еднофамилна; Сграда с
идентификатор 68850.509.3933.2: със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с
предназначение Жилищна сграда-еднофамилна; Сграда с идентификатор 68850.509.3933.3,
със застроена площ 22 кв.м., на един етаж, с предназначение Друг вид сграда за обитаване.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе
предвид становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт от № 29, том II,
дело № 542/1960 г. лицата Х. Д. Бонев и Донка Бонева Бончева са придобили правото на
собственост чрез покупко-продажба на 204 кв.м. дворно място, заедно с постройките на
него, находящо се в гр. Стара Загора, ул. „Обручище“ № 38, при граници: улица,
наследниците на Димитър Георгиев Попов, Митю Димитров Драгиев и Господин Ганчев
Илиев, което дворно място е отделено от южната страна на цялото дворно място бивша нива
от 450 – четиристотин и петдесет кв.м. в гр. Стара Загора, при граници Георги Тодоров и
Митю Драгиев и представляващо старо дворище пл.№8025.
От удостоверение за наследници № 1118/25.02.2022 г. и удостоверение за наследници
№ 4277/13.07.2021 г. се установява, че лицата Х. Д. Бонев и Донка Бонева Бонева са
починали, като Х. Д. е починал на 06.02.1969г., а Донка Бонева на 11.01.2017г. Техни
наследници са двамата им синове Б. Х. Д. /ищец в настоящото производство/ и Динко Х. Д.,
починал на 03.03.2021г. От двете удостоверения е видно, че наследници на Динко Х. Д. са
неговата съпруга Д. И. Д. и неговият син Х. Д. Х. /и двамата ответници по настоящото
производство/.
От скица на поземлен имот № 15-641505 от 15.06.2021 г. и скица № 603 от 25.02.2022
г. се установява, че процесният имот е с идентификатор: 68850.509.3933, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК гр. Стара Загора, с адрес на поземления имот: гр. Стара
Загора, п.к. 6000, ул. „Оборище“ № 22, с площ 181 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м., с
номер по предходен план: 3933, квартал: 301, при съседи: 68850.509.7006, 68850.509.3934,
68850.509.3929, 68850.509.3932, ЗАЕДНО с построените в имота сгради: Сграда с
идентификатор 68850.509.3933.1, със застроена площ 102 кв.м., на един етаж, с
предназначение Жилищна сграда – еднофамилна; Сграда с идентификатор 68850.509.3933.2,
със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда –
еднофамилна; Сграда с идентификатор 68850.509.3933.3, със застроена площ 22 кв.м., на
един етаж, с предназначение Друг вид сграда за обитаване.
4
Представеното по делото нотариално заверено заявление от 10.02.1990 г.
удостоверява, че ищецът Б. Х. Д. и майка му Донка Бонева Бонева са учредили на Динко Х.
Д. /наследодател на ответниците/ право на строеж върху процесния поземлен имот за
построяването на ГАРАЖ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ И СКЛАД ДО НЕГО, съгласно утвърден
архитектурен план за същите върху площ от 40 кв.м. Отстъпването на правото на строеж
било извършено по реда на чл.56, ал.2, т.2 и ал.З от ЗСТУ /отм./ Заявлението било вписано в
нотариалните книги под № 426, том 209, стр.308. С акт за узаконяване № 11/02.03.1990 г. на
ОбНС - Стара Загора е узаконено строителството на обекта гараж със склад на лицето Динко
Х. Д. в имот пл. № 3933, кв. 301, ул. „Оборище“ № 22 по плана на гр. Стара Загора.
Видно от обяснителна записка от август 1988г. на Динко Х. Д., гаражът е с
монолитна покривна конструкция (дървена покривна конструкция) и тухлени стени, отвън
оформен с гладка мазилка, а отвътре стените и тавана с варова мазилка, подът и покрива с
циментова замазка. Към тази документация е приложена и скица № 3231/26.10.1988г. от
Общински народен съвет на селищната система – Стара Загора, сектор „Кадастър, регулации
и нивелации“, който служи за узаконяване на съществуващ гараж и стопанска постройка.
По делото са назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е
представила първоначално и допълнително заключения с приложени към тях скици,
изготвени от инж. Ж. К., чието заключение не бе оспорено от страните и което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. В заключението си вещото лице
сочи, че поземленият имот с идентификатор 68850.509.3933, целият е с площ от 181 кв.м.,
Сграда с идентификатор 68850.509.3933.1 е с площ по кад.карта от 102 кв.м., в имота има
външна тоалетна до входа в двора - килер в сутерена, под сградата с идентификатор
68850.509.3933.1. Вещото лице сочи също, че в сградата /съгласно приложената СХЕМА №
1/ има обособени три входа. Чрез Вход № 1 се влиза в Стая 1 и Преддверие 1, чрез Вход № 2
се влиза в Преддверие № 2, Стая № 2. Представя възможен вариант и за вход в Стая № 3 , от
която има вход към Килер № 1. Към момента входът от предверието към стая № 3 бил
зазидан, но можело да бъде възстановен. Чрез Вход № 3 се влизало в Стая № 4 и Стая № 3,
както и към Баня с тоалетна, обособена в тази част на сградата. Под Стая № 4 имало
обособен килер със сутерена, с вход, посредством външни стълби от двора. В заключението
си в.л. посочва, че разпределението на ползването би могло да се извърши по следния
начин:
ДЯЛ „А“: Стая № 1, Преддверие № 1, Стая № 4, Килер № 2 в сутерена и баня с
тоалетна в двора, която се ползва от ответниците и е свързана с постройки № 2 и № 3 От
този дял ответниците ползват - килерът в сутерена, Стая 1 и Преддверие № 1, банята -
тоалетна на двора;
Застроена площ: 53,90 кв.м.
ДЯЛ „Б“: Стая № 2 с Преддверие № 2, Стая № 3 с прилежащия към нея Килер № 1 и
баня с тоалетна в постройката. От този дял, ищците ползват Стая № 2 и Преддверие № 2.
Застроена площ: 54,58 кв.м.
5
ОБЩИ ЧАСТИ: Преддверие - коридор към Вход № 3 и незастроената част от
дворното място.
В допълнителната съдебно-техническа експертиза вещото лице изготвя заключението
си с предложение за разпределение ползването на процесните имоти, като включва към
разпределението на ползване и на Сгради с идентификатор: 68850.509.3933.2 и
68850.509.3933.3.
Посочено е, че разпределение на ползването на Жилищна сграда № 1 , № 2 и № 3,
заедно с тоалетна с баня е килер със сутерена. Общата площ на сградите 1,2,3 е съответно
102,00 за сграда №1 + 15,00 за сграда № 2 + 22,00 за сграда № 3 = 139,00 кв.м. + 4,00 кв.м.
(външна тоалетна) + 10,30 кв.м. (килер в сутерена) се получават 153,32 кв.м. за разпределяне
между съсобствениците.
Разпределено по 1/2 от 153,30 кв. застроено следва да се определи по 76,65 кв.м. за
всеки един от съсобствениците. В заключението посочва, че разпределението на ползването
би могло да се извърши по следния начин:
ДЯЛ „1“ : Стая № 1, Преддверие № 1 от Сграда № 1 , Сграда № 2 , Сграда № 3 ,
Килер № 2 в сутерена и баня с тоалетна в двора, която се ползва от ответниците и е свързана
с постройки № 2 и № 3.
От този дял ответниците ползват - килерът в сутерена, Стая 1 и Преддверие № 1,
банята - тоалетна на двора, Сграда № 2 и Сграда № 3 ;
Застроена площ : 76,76 кв.м. (полагащи се 76,65 кв.м.).
ДЯЛ „2“ : Стая 2 с Преддверие № 2, Стая № 3 с прилежащия към нея Килер № 1 и
баня с тоалетна в постройката, коридор и Стая № 4 - всичките от Сграда № 1 . От този дял,
ищците ползват Стая № 2 и Предверие № 2.
Застроена площ : 76,54 кв.м. ( полагащи се 76,65 кв.м.)
В настоящото производство са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Даниела Бончева Д., дъщеря на ищеца, заявява, че имат наследствен
имот на ул. „Оборище“ № 22, където се намира стара къща с пристройки. Дворното място
било с площ 184 кв.м., по кадастър. Имало къща и 5 пристройки. В къщата имало една
спалня в ляво, след това още една спалня, имало коридор, след него имало още една спалня,
с килер, имало едно остъкление пред тази спалня, след това имало коридор, който имал баня
и тоалетна и има една стая, която долу имало мазе. От другата страна, където живеели
ответниците, те го обособили, като спалня, това било друга постройка.Свидетелката
посочва, че живяла там като дете, до 1994 г., с баща й Б., майка й Недялка и брат й Х.. Била
родена през 1981 г. Докато живяла там никога, нищо не се било строило, 8 човека живеели
там. Те ползвали едната стая и коридора използвали като кухня. Входовете били отделни и
другите помещения били пълни с боклуци, нямало как да се обитават. Д. Д. и Х. Х., като
живяла там, обитавали онова, което се води за гараж и склад, те винаги били живели там и
6
първата стая, която била в ляво в голямата къща. Посочва, че притежавала единствено ключ
за двете стаи, в който били живели като деца. В сградата имало един вход. Споделя, че
имала ключ за входната врата. Ако ответниците я допуснели можела да влезе през входната
врата. Последният път, когато ходила, трябвало те да й отворят, тя можела да си отвори с
ключа, но те си живеели там. Къщата, гаражът и складът били на баба й и дядо й. Към 1994
г. Х. и Д. живели там, когато и свидетелката живяла там. Заявява, че не е наясно защо точно
в тези помещения живеели. Не знае за уговорки за разпределения на помещенията.
От показанията на Райко Славов Райков се установява, че познава страните от малки,
тъй като са съседи. Застроеното място било около 200 кв.м., в дворното място имало къща и
гараж. Обособили гаража за живеене. От другата страна имало стаи. Предполага, че
сградата, без гаража била строена от бащата на ответника. Гаражът го построили късно,
след 1974-75 година. Там живели в момента Д. и Х.. Б. не го бил виждал, изчезнал някъде,
имал апартамент. С бащата на Х. били приятели. Тъй като бащата на свидетеля Райков бил
арматурист, той правил арматурата за гаража по молба на бащата на Х.. Не бил чувал да са
имали вътрешна уговорка, че това, което се строи щяло да бъде на Динко.
По делото е не се спори относно броя на построените сгради в поземления имот. Не
се спори и относно това между кои лица – съсобственици следва да бъде извършено
разпределение на ползването на процесния поземлен имот, ведно с три броя сгради в него.
Спорно по делото е дали ищецът действително е съсобственик на всички процесни
имоти.
С отговора на исковата молба ответниците твърдят, че са изключителни собственици
на сграда с идентификатор 68850.509.3933.2 със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с
предназначение Жилищна сграда – еднофамилна и на сграда с идентификатор
68850.509.3933.3, със застроена площ 22 кв.м., на един етаж, с предназначение - Друг вид
сграда за обитаване, за което представят писмени доказателства: Нотариално заверено
заявление от 10.02.1990 г., вписано в нотариалните книги под № 426, том 209, стр.308, Акт
за узаконяване № 11/02.03.1990 г. на ОбНС - Стара Загора, Обяснителна записка от м.август
1988 г., Скица № 3231/26.10.1988 г.
Съдът, след преценка на представените доказателства от страна на двамата
ответници, установи, че последните са се легитимирали като собственици на сграда с
идентификатор 68850.509.3933.2 със застроена площ 15 кв.м. и на сграда с идентификатор
68850.509.3933.3, със застроена площ 22 кв.м.
Това е така тъй като ищецът Б. Х. Д. и неговата майка Донка Бонева Бонева
/понастоящем починала/ с нотариално завереното заявление от 10.02.1990 г. /л.23 по делото/
са отстъпили безвъзмездно правото на строеж на Динко Х. Д. за изграждане на недвижим
имот: гараж за лек автомобил и склад до него върху площ 40 кв.м. Неоснователно е
възражението от страна на процесуалния представител на ищеца, че имотът към момента на
7
съставяне на нотариално завереното заявление вече е съществувал. Институтът на правото
на строеж предвижда собственикът на земята да може да прехвърли отделно от земята
собствеността върху вече съществуващата постройка (чл. 63, ал.2 от ЗС), поради което
учредяването на правото на строеж върху изграден обект е действително.
Процедурата на чл. 56, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗТСУ (отм.) предвижда възможността
роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора
степен включително да строят в чуждия имот след предварително дадено от собственика
съгласие с нотариална заверка на подписите. Съответно ал. 3 урежда възможността да се
строи в съсобствен недвижим имот след предварително дадено от останалите съсобственици
съгласие, обективирано във формата на заявление с нотариална заверка на подписите. От
данните по делото се установява, че лицата Б. Х. Д. и Динко Х. Д. са братя, а Донка Бонева
Бонева и Динко Х. Д. са майка и син, при което попадат в хипотезата на чл. 56, ал. 2, т. 2 от
ЗТСУ (отм.). На отделно основание, трите лица са съсобственици на имотите, при което
попадат в хипотезата на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.). Учредяването е извършено по време на
действието на ЗТСУ /отм./. За това за валидността на договора е достатъчна нотариална
заверка на подписите на страните. Въз основа на договора е издаден Акт за узаконяване №
11/02.03.1990 г. на ОбНС - Стара Загора.
При тези данни се установява по безспорен начин, че ответниците са изключителни
собственици на процесните два недвижими имота, а именно сграда с идентификатор
68850.509.3933.2 със застроена площ 15 кв.м. и на сграда с идентификатор 68850.509.3933.3,
със застроена площ 22 кв.м. и като такива ищецът следва да се съобрази и да търпи
последиците от учреденото право на строеж.
По наведеното придобивно основание изтекла давност, съдът намира, че същото не
следва да бъде разглеждано предвид установяване собствеността на ответниците върху
горепосочените недвижими имоти на друго основание.
Предвид гореизложеното, искът на Б. Х. Д. против Д. И. Д. и Х. Д. Х. за
разпределение ползването на Сграда с идентификатор 68850.509.3933.2: със застроена площ
15 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с
идентификатор 68850.509.3933.3, със застроена площ 22 кв.м., на един етаж, с
предназначение Друг вид сграда за обитаване, построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: 68850.509.3933, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. Стара Загора, с
адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Оборище“ № 22, с площ 181
кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 3933, квартал: 301, при съседи:
68850.509.7006, 68850.509.3934, 68850.509.3929, 68850.509.3932, съобразно участието им в
съсобствеността, а именно ½ идеална част за Б. Х. Д. и ½ идеална част за Д. И. Д. и Х. Д. Х.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ищецът е
съсобственик в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 68850.509.3933, по кадастралната
8
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК гр. Стара Загора, с адрес на поземления имот: гр. Стара
Загора, п.к. 6000, ул. „Оборище“ № 22, с площ 181 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м., с
номер по предходен план: 3933, квартал: 301, при съседи: 68850.509.7006, 68850.509.3934,
68850.509.3929, 68850.509.3932, заедно с построена в имота Сграда с идентификатор
68850.509.3933.1: със застроена площ 102 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна
сграда – еднофамилна, съобразно участието им в съсобствеността, а именно ½ идеална част
за Б. Х. Д. и ½ идеална част за Д. И. Д. и Х. Д. Х.. Поради това единствено ползването на
тази сграда следва да бъде разпределено по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Следва да се отбележи, че съдебната администрация по чл. 32, ал.2 ЗС е допустима,
когато липсва съгласие на съсобствениците или на мнозинството от тях за разпределение на
ползването, когато взетото решение за разпределение на ползването е вредно за общия имот
или когато не може да се образува мнозинство. Преценката за допустимостта на
производството се извършва съобразно фактическото положение към момента на
предявяването, а в случая по делото липсват доказателства за решение на мнозинството към
този момент.
Ако в хода на съдебното производство мнозинството от съсобствениците, определено
от дяловото им участие в съсобствеността, вземе решение за разпределение на ползването
на съсобствената вещ, то се касае за новонастъпило обстоятелството, което съдът следва да
отчете при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този случай в рамките на съдебната
администрация, която осъществява, съдът следва да прецени дали е налице надлежно взето
решение, дали то е в рамките на компетентността на мнозинството, дали не е вредно за
общата вещ и с оглед на изводите си да постанови решението си, като се съобрази или не с
волята на мнозинството /в този смисъл е Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
727/2010 г., II г. о., ГК/.
В разглеждания случай решение на мнозинството липсва, като видно от данните по
делото се налага необходимостта ползването на процесната сграда да бъде разпределено,
съобразно с правата на всички съсобственици, по начин, който да осигурява възможност
всеки от тях да ползва част от общата вещ съобразно нейното предназначение и при
съобразяване с фактическото й състояние.
Съдът следва да допусне разпределението по начин, който да се съобразява не само
вещните права на страните в съсобствеността му, но и необходимостта от достъп до
сградите им, построени в имота, излаз на и достъп от улицата на всяка от тях, както и да не
засягат извършените подобрения в този имот, в който смисъл разпределението на
ползването му следва да е възможно най-целесъобразно и то по фактическото му положение
към момента на разрешаване на спора им – при наличието на построените към този момент
в имота жилищни, стопански и други постройки, без оглед на това дали страните
притежават или не разрешение за строежа им (Р № 95-1974-I, Р № 899-1985-IV, Р № 3211-
9
1972-I). Имайки предвид, че най-пълно на всички тези критерии отговоря предложеният от
вещото лице първи вариант за разпределение, съдът намери, че следва да уважи иска на
ищеца, като разпредели ползването на Сграда с идентификатор 68850.509.3933.1: със
застроена площ 102 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна,
построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 68850.509.3933, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК гр. Стара Загора, с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000,
ул. „Оборище“ № 22, с площ 181 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м., с номер по
предходен план: 3933, квартал: 301, при съседи: 68850.509.7006, 68850.509.3934,
68850.509.3929, 68850.509.3932, , съобразно приложената към първоначалната съдебно-
техническа експертиза схема № 1, съобразно схемата-приложение № 1 към заключението,
изготвена от вещото лице, която представлява неразделна част от решението, както следва:
да се предостави ДЯЛ „А“, оцветен в червено: Стая № 1, Преддверие № 1, Стая № 4, Килер
№ 2 в сутерена и баня с тоалетна в двора и свързана с постройки № 2 и № 3 за ползване от
Д. И. Д. и Х. Д. Х., включващ застроена площ: 53,90 кв.м., да се предостави ДЯЛ „Б“,
оцветен в синьо: Стая № 2 с Преддверие № 2, Стая № 3 с прилежащия към нея Килер № 1 и
баня с тоалетна в постройката за ползване от Б. Х. Д., включващ застроена площ: 54,58
кв.м., да се предостави за общо ползване на страните - Преддверие - коридор към Вход № 3
и незастроената част от дворното място, с площ 38 кв.м.
По отношение исканията за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл.32, ал.2 ЗС пред първата инстанция. Това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация в случаите, когато липсва
решение на съсобствениците или решението вредно за общата вещ. За разлика от исковото
производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
ползването на съсобствената вещ, признато и гарантирано от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение ползва всички съсобственици и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора /в този смисъл е Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3423/2015 г., I г. о., ГК/.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ между Б. Х. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ******** Д. И. Д., с
10
ЕГН: **********, с адрес: ******** и Х. Д. Х., с ЕГН: **********, с адрес: ********
ползването на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор 68850.509.3933.1: със
застроена площ 102 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна,
построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 68850.509.3933, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК гр. Стара Загора, с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000,
ул. „Оборище“ № 22, с площ 181 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м., с номер по
предходен план: 3933, квартал: 301, при съседи: 68850.509.7006, 68850.509.3934,
68850.509.3929, 68850.509.3932, съобразно приложената към заключението на съдебно-
техническата експертиза схема № 1, изготвена от вещото лице, която представлява
неразделна част от решението, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ДЯЛ „А“, оцветен в червено: Стая № 1, Преддверие № 1, Стая № 4,
Килер № 2 в сутерена и баня с тоалетна в двора и свързана с постройки № 2 и № 3 за
ползване от Д. И. Д. с п. с. и Х. Д. Х. с п. с., включващ застроена площ: 53,90 кв.м.,
ПРЕДОСТАВЯ ДЯЛ „Б“, оцветен в синьо: Стая № 2 с Преддверие № 2, Стая № 3 с
прилежащия към нея Килер № 1 и баня с тоалетна в постройката за ползване от Б. Х. Д. с п.
с., включващ застроена площ: 54,58 кв.м.
ПРЕДОСТАВЯ за общо ползване на Б. Х. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ********
Д. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ******** и Х. Д. Х., с ЕГН: **********, с адрес:
******** на общи части - Преддверие - коридор към Вход № 3 и незастроената част от
дворното място, с площ 38 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Х. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ******** против Д.
И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ******** и Х. Д. Х., с ЕГН: **********, с адрес:
******** иск за разпределение ползването на Сграда с идентификатор 68850.509.3933.2: със
застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна и
Сграда с идентификатор 68850.509.3933.3, със застроена площ 22 кв.м., на един етаж, с
предназначение Друг вид сграда за обитаване, построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: 68850.509.3933, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. Стара Загора, с
адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Оборище“ № 22, с площ 181
кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 3933, квартал: 301, при съседи:
68850.509.7006, 68850.509.3934, 68850.509.3929, 68850.509.3932, съобразно участието им в
съсобствеността, а именно ½ идеална част за Б. Х. Д. и ½ идеална част за Д. И. Д. и Х. Д. Х.,
като неоснователен.
11
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12