Р Е Ш Е Н И Е №260486
23.09.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юли хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 21023/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на
„Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София ЖК Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 6, против Р.Т.Р. – И., ЕГН **********,***, с искове да се установят
вземания на ищеца за равностойност на доставени по договори телекомуникационни услуги, както и договори
за лизинг на вещи, и за начислена за прекратяване неустойка.
Според изложените в молбата факти, между страните имало подписани общо деветнадесет договора, като по тях, на
ответника били предоставени телекомуникационни услуги и крайни устройства,
уговорена била цена, начин на плащане и неустойка при предсрочно прекратяване.
Договорите са:
Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
******** от 27.02.2008 г., Договор за мобилни услуги № ********* от
23.02.2009 г., допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни/ фиксирани услуги №
********** от 3.02.2009 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“
към договор за мобилни/фиксирани услуги №
******** от 30.12.2010 г. , договор за мобилни услуги №
*********** , договор за лизинг от 30.11.2012 г. допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор
за лизинг от 30.11.2012 г., , допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор
за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 30.11.2012 г.
, сертификат за пакетни услуги Globnl Combo + №
********* от 30.11.2012 г. Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
****** и Договор за лизинг от 12.06.2014 г. Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *********** и Договор за лизинг от 22.12.2014 г.
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № **********
и Договор за лизинг от 09.02.2015 г.
Договор за мобилни услуги № ********** и Договор за лизинг от 15.10.2015
г. Допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 15.10.2015 г. Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за
лизинг от 11.03.2016 г. допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ******** и Договор за лизинг от 03.12.2016 г.
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № **********
от 20.06.2017 г. Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 20.06.2017 г. , договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 11.12.2017 г. Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.12.2017 г. На ответника били
предоставени телекомуникационни услуги , както
и съответните крайни устройства. Стойността на доставеното и
лизинговите вноски обаче останала
неплатена. Предвид неплащането,
договорите били прекратени и в тежест на ответника била начислена и
неустойка, като всички вземания станали предсрочно изискуеми. За вземанията си
оператора издал следните четири
фактури: № **********/20.12.2017г, **********
/20.01.2018г, **********/20.02.2018г . **********/20.03.2018г., като във всяка
от тях се посочвали дължимите по всеки договор поотделно суми.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.
гр. дело № 16888/2019 год., против която ответникът възразил в срока по чл. 414
от ГПК. Иска се вземането да бъде установено в размерите и при условията, за
които е издадена заповедта: общо 4730.62 лева, общо сбор от главници – стойност
на доставени телекомуникационни услуги, линигови вноски и неустойки, ведно със
законната лихва от датата на подаването на заявленито до окончателното
изплащане на вземането.Иска и присъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва иска в свовременно
подаден отговор, включително с оглед размера му. Искът се оспорва и по размер, а по отношение на претендираната
неустойка се прави възражение, че клаузите, с които тя е уговорена, са нищожни
и неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите. Моли се искът
да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че издадените за изпълнението по договорите фактури
са осчетоводени при ищеца; общия размер на начислените по договорите неустойки
е 1699 лева; неплатените падежирали
вноски по лизинговите договори са 540.12 лева, неплатени изискуеми
лизингови вноски до края на договорите
са 2375.68 лева, а общата стойност на фактурираните месечни такси за
предоставени далекосъобщителни услуги е 216.09 лева. Общото задължение на
ответника по тях е 4830.89 лева , от които са платени само 100 лева; остават за
плащане 4730.89 лева.
Установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, чл. 79 във връзка чл. 92 от ЗЗД. Исковете са допустими. Има
идентичност между вземането , така , както е описано в заявлението за издаване
на заповед по частното дело 16888 по описа на ПРС ( където има отделни
посочвания на стойностите на всяко вземане) и исковата молба , от друга страна.
Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По
същество:
Копия от деветнадесетте договора и
приложенията към тях, от които ищцовия оператор черпи права, са представени по
делото; доказателствената им годност не е оспорена. По реалната доставка на телекомуникационните
услуги не се спори; предаването на лизинговите вещи на ответника също е
удостоверено с подписи на последния. Следователно, договорите са годен източник
на облигационно задължение в тежест на ответника да плати стойността на услугите и лизинговите вещи, доколкото
задълженията на оператора по договорите
са изпълнени, включително чрез издаване на нарочните предвидени там
фактури.
Съдът обаче не намира по делото
волеиязвление на ищеца да е развалил договорите поради неплащане. Правото на
обявяване на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите, като предпоставка за
упражняването му е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Никъде по делото не фигурират
нарочни уведомления до ответника за прекратяването на договорите поради
неизпълнение, няма други представени годни доказателства подписаните от
ответника договори за телекомуникационни услуги или лизинг да са прекратени
поради неизпълнение от страна на последния, доведено до знанието на ответника
волеизявление от страна на ищеца за прекратяване не бе представено като
документ или доказано с останалите способи, при което липсва основание да се
начислят в тежест на Р. претендираните
неустойки. Последните са договорени само за предсрочно прекратяване, но не и за
неизпълнението.
Посочени са в експертизата и отделните суми за дължими по всеки
договор неустойки, абонаментни такси и
потребени услуги и лизингови вноски; няма данни от кое вземане са приспаднати
внесените на 27.06.2018 от ответника 100 лева , при което съдът , на основание
чл. 76 от ЗЗД , следва де приеме, че с тях е намалено сумата на най-
обременителното задължение за плащане на лизингови вноски. Тоест, исковете за
реално изпълнение на задължението за лизингови вноски и телекомуникационни
услуги, вкл. абонаментни такси, са
основателни и следва да се уважат , а тези за съществуването на задължение за
неустойка – да се отхвърлят, след като са неоснователни.
Разноските се понасят от страните
пропорционално , предвид изхода на спора.
Общия размер на направените от ищеца
разноски , включително тези по частното дело за издаване на заповед за плащане,
е 1537.20 лева ; дължат се от ответника пропорционално на уважената част 985.19
лева.
На осъществилия защитата на ответника се дължи хонорар на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата , изчислен пропорционално на отхвърлената част от
исковете върху основа , представляваща минималния дължим такъв съобразно
Тарифата към чл. 36 от Закона за адвокатурата, за двете производства
поотделно. Минималният хонорар е 1047
лева, дължат се пропорционално 376 лева. Р. не е направила разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на
Р.Т.Р., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на „Теленор
България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, плащането на следните суми за реално
изпълнение по посочените в обстоятелствената част договори, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по частното дело №16888/2019 год. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХV гр. с: общо 3031.89 лева (от
които: неплатени вноски по лизинговите договори
- 2815.80 лева, и фактурирани
месечни такси за предоставени далекосъобщителни услуги -
216.09 лева), ведно със законната
лихва върху тази суми от дата
09.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА В
ЧАСТТА над размер от 3031.89 лева до пълния предявен размер от 4730.89 лева ( тоест в частта от 1699
лева неустойки за прекратяване на
договорите) , като неоснователен.
Осъжда Р.Т.Р., ЕГН **********,***, да
заплати на „Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 985.14 лева разноски по двете
дела.
Осъжда „Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, да заплати на адвокат Е. Г. И., сумата от 376 лева хонорар
по делото , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ