Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 04. 06. 2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в публичното заседание на тридесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1024 по описа за 2018 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 79 от ЗЗД
Делото е образувано по
подадена искова молба от Л.Ф.П., ЕГН **********,*** Митрополия, обл. Плевен,
против Т.К.Г., ЕГН **********,***, с
посочено правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и цена на иска 2280 лв. В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем от 22.11.
2010 г, съгласно който, ищецът е предоставил на ответника заем в размер 2280 лв, който до момента е
погасил сумата от 600 лв.
Препис от исковата молба
е връчен на ответника лично, като в срока по чл.131 от ГПК, не е депозиран писмен отговор.
ИЩЕЦЪТ, Л.Ф.П., редовно
призован, не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ, Т.К.Г.,
редовно призован при условията на чл. 41, ал.2 от ГПК, не се явява, не се
представлява.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, вр.
чл. 240 от ЗЗД.
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ на ищеца са, че сумата от 2280 лв, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на молбата до окончателното й изплащане, както и
направените деловодни разноски, се дължи от Т.
К. Г., ЕГН **********,***, на Л.Ф. П., ЕГН **********,*** Митрополия, обл.
Плевен.
От представените с исковата молба писмени
доказателства, безспорно се установява, че между страните има сключен
договор за заем от 22.11. 2010 г, съгласно който, ищецът
е предоставил на ответника заем в размер
2280 лв, който до момента е погасил сумата от 600 лв.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, Ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо
изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с
обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. Чл. 80.
Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице,
кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за
сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може
да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било
направено в нарушение на задължението. Чл. 81. Длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства
за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Чл. 83. Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства,
за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да
освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите,
които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Чл. 84.
Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника,
неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Чл. 85. Когато длъжникът е в забава, той дължи
обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която
преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял
вредите и при своевременно изпълнение. Чл.
86. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени
вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите
правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът
е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът е следвало
да докаже плащане или други погасителни основания, което не е направено от
него.
Горепосоченото позволява
да се обобщи, че предявеният иск по чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 2280 лв, представляваща просрочена главница
по непогасен заем от 22. 11. 2010 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на молбата до окончателното й изплащане, както и
направените деловодни разноски.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 79 от ЗЗД, Т.
К. Г., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Ф. П., ЕГН **********,*** Митрополия, обл.
Плевен, сумата от 2280 лв, представляваща просрочена главница по непогасен заем
от 22. 11. 2010 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на молбата до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т. К. Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Ф.П., ЕГН **********,*** Митрополия, обл.
Плевен направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 91, 20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: