Решение по дело №8697/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.07.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                 Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 8 697 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на Ю.С.С. - 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.01.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ),  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 26.07.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на Т.С.П. - 55 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.01.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 26.07.2018 г. до окончателното изплащане;

3. на адвокат Н.Д. – 3 076,50 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС – 2 800,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и 250,00 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 77 от ГПК. Ю.С.С. и Т.С.П. са със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу З. „Б.И.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

1. на Ю.С.С. за разликата над 15 000,00 лева до предявения размер от 80 000,00 лева;

2. на Т.С.П. за разликата над 55 000,00 лева до предявения размер от 80 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Ю.С.С. и Т.С.П. да заплатят на З. „Б.И.“ АД 2 109,38 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 400,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат заплащане на държавни такси и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищците

 

[6] В искова молба от 28.06.2018 г. Ю.С. и Т.П. са заявили, че на 03.01.2018 г. са участвали в ПТП, предизвикано от А.К.. Вследствие на ПТП Ю.С. е получила разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, а Т.П. е получил открито счупване на двете кости на дясната подбедрица.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на А.К. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). Ищците са поискали от Б.И.да им изплати обезщетения, но той не го е направил. Затова ищците молят съда да осъди Б.И.да им заплати по 80 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и законна лихва върху сумите от 25.04.2018 г. (датата на предявяване на застрахователни претенции от увредените лица) до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-10).

 

2.              На ответника

 

[8] Б.И.е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1.              А.К. не е причинил ПТП, от което да са пострадали ищците;

2.              търсените обезщетения са прекомерни;

3.              ищците са допринесли за настъпването на уврежданията, защото са пътували без поставени обезопасителни колани. Затова Б.И.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 122-123).

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че Ю.С. е била родена на *** г., а Т.П. на *** г. Т.П. е бил контактен, здрав и силен (показанията на свидетеля С., л. 225).

 

[10] На 03.01.2018 г., около 17:10 часа А.К. е управлявал с около 70 км/ч лек автомобил „Ситроен“ по ул. „Самоковско шосе“ от гр. Самоков към гр. София. На около 5 км от с. Кокаляне А.К. е изгубил контрол върху управлението на автомобила, навлязъл е в лентата за насрещно движение и се е ударил в лек автомобил „БМВ“, който е бил управляван от Т.П., а Ю.С. е пътувала на задната му дясна седалка, без обезопасителен колан.

 

[11] От удара Ю.С. е получила открита рана на дясната подбедрица с мекотъканен дефект, а Т.П. е получил счупване на костите на дясната подбедрица. Ю.С. не би получила увреждането, ако е била с поставен обезопасителен колан, а Т.П. би го получил независимо дали е бил или не с поставен обезопасителен колан (споразумението по наказателното дело, л. 184-185; заключението и показанията на вещите лица доц. Х. и д-р Ш., л. 200-212 и л. 222).

 

[12] Непосредствено след ПТП Ю.С. е била лекувана в болница, където под анестезия е била направена хирургична обработка на раната - изрязване на мъртвите тъкани и зашиване на мускулите. Там са ѝ били правени и превръзки. Ю.С. е останала 16 дни в болницата и е била изписана на 19.01.2018 г. с препоръка да не натоварва крайника, без нужда от ограничителен режим (епикриза, л. 15-16; показанията на д-р С., л. 223).

 

[13] Поради настъпила вторична некроза на 29.01.2018 г. се е наложило повторно приемане на Ю.С. в болница за оперативно почистване на раната под обща анестезия. Прекъснатото кръвоснабдяване на кожата в областта на раната, получено вследствие на удара, е наложило и извършването на свободна кожна пластика за покриване на кожния дефект на дясната подбедрица чрез взимане на свободна присадка от дясното бедро. Затова на 12.03.2018 г. ищцата отново е постъпила в болница. Всяка от оперативните интервенции е била свързана с интензивни болки. Болезнена е била и смяната на превръзки (епикризите, л. 17-18 и л. 148-149; показанията на д-р С., л. 223-224).

 

[14] Възстановителният период за Ю.С. е бил около четири месеца, през които тя е търпяла болки и страдания. Болките са били по-интензивни през първите три месеца (отговори на въпроси №№ 3 и 4 от заключението на д-р С., л. 213-218).

 

[15] Пo време на лечението и възстановяването, Ю.С. се е нуждаела от чужда помощ за гледането на малкото ѝ дете, както и при задоволяване на битовите ѝ нужди. Помагали са ѝ сестра ѝ и родителите ѝ. След инцидента, за известен период от време Ю.С. е имала смущения в съня си (показанията на свидетелката И., л. 224-225).

 

[16] При прегледа на ищцата от вещото лице д-р С., той е установил наличие на груб белег от свободна кожна пластика по предната страна на дясната подбедрица с размер 12/12 см. и белег на донорското място по предната част на дясно бедро с размер 10/10 см (отговор на въпрос № 5 от заключението на д-р С., л. 213-218). Наличието на видими белези притеснява Ю.С.. И към настоящия момент Ю.С. се оплаква от болки в пострадалия крайник. Тя е станала по затворена и се страхува да пътува с автомобил (показанията на свидетелката И., л. 224-225).

 

[17] От ПТП Т.П. е получил открито счупване на двете кости на дясната подбедрица. Той е бил откаран по спешност в болница, където е било проведено оперативно лечение за наместване на счупването и поставяне на метална остеосинтеза (епикризата, л. 19-20).

 

[18] През първия месец след операцията Т.П. е бил трудно подвижен и свидетелят Стойнов му е помагал. След това през втория и третия месец ищецът е използвал патерици (показанията на свидетеля С., л. 225).

 

[19] Т.П. е постъпил отново в болница на 10.04.2018 г. за отстраняване на част от остеосинтезния материал и динамизация на счупването с цел по-бързото му зарастване (епикризата, л. 150-151). Възстановителният период е бил около седем-осем месеца, през които ищецът е търпял болки и страдания, като през първите четири месеца болките са били по-интензивни (отговори на въпроси №№ 3 и 4 от заключението на д-р С., л. 218). Той е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 10.08.2018 г. (експертните решения, л. 152-155).

 

[20] През периода на лечение и възстановяване Т.П. се е нуждаел от чужда помощ в своето ежедневие. Такава му е оказвал братът на Ю.С., свидетелят С., който дори известно време след като е започнал работа, го е карал и взимал от работното му място. След ПТП ищецът се е затворил емоционално и изпитва страх да пътува с автомобил (показанията на свидетелите И. и С., л. 225).

 

[21] При прегледа на Т.П. вещото лице д-р С. е установило наличие на:

- оперативен белег по предната страна на дясната подбедрица, под коленната капачка, с дължина 6 см;

- три надлъжни белега по вътрешната страна на подбедрицата с дължина по 1 см от входните отвърстия на застопоряващите винтове;

- белег с размер 2-3 см от разкъсно-контузна рана по предната повърхността на дясна подбедрица. Д-р С. е установил също, че е бил запазен обемът на движения в дясната коленна и дясната глезенна става (отговор на въпрос № 5 от заключението на съдебно-медицинска експертиза, л. 213-218).

 

[22] На Т.П. му предстои изваждане на поставения пирон от десния му крайник, което ще доведе до нови болки за един месец. Увреждането на ищеца е почти идентично с увреждане, което е било предмет на решение на САС 1490-2017-1-ви с-в по гр. д. 2275/2015 г. Настоящото увреждане е малко по-тежко поради наличието на рана в областта на счупването (показанията на вещото лице д-р С., л. 223-гръб).

 

[23] На 25.04.2018 г. Ю.С. и Т.П. *** да им изплати обезщетения (молби, л. 75-77). Не се спори, че Б.И.не им е заплатил обезщетения.

 

[24] Съдът е освободил ищците от заплащане на държавна такса по делото (определението, л. 108). Те са заплатили 300,00 лева за вещо лице (платежно нареждане, л. 143-144) и са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (договор за правна защита и съдействие, л. 198 и л. 219-220). Ответникът е заплатил 250,00 лева за вещи лица (л. 145) и е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил 3 500,00 лева възнаграждение (договора, л. 135).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[25] Ищците са предявили искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от увреждания вследствие на пътно-транспортно. Исковете са частично основателни.

 

1.              По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[26] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя  по застраховка „Гражданска отговорност” (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[27] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. ищците да са участвали в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищците;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищците да са претърпели неимуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетения за тези вреди. 

 

[28] Съдът установи, че:

1. на 03.01.2018 г. Ю.С. и Т.П. са участвали в ПТП, което е било причинено от А.К. (в тази му част споразумението по наказателното дело е задължително за настоящия съд);

2. ГО на А.К. е била застрахована при ответника Б.И.;

3. от ПТП Ю.С. и Т.П. са получили телесни увреждания;

4. от уврежданията ищците са претърпели болки, страдания и неудобства;

5. Б.И.не е заплатил обезщетения на Ю.С. и Т.П..

 

[29] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Съдът следва да определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

 

[30] Моментът на определяне на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетенията за неимуществени вреди към датата на ПТП – 03.01.2018 г.

 

[31] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[32] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[33] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[34] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;

- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм));

- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[35] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[1];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[2];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[3];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[4]

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[5] Увеличението на МРЗ от 03.10.2014 г. до 03.01.2018 г. е било 50% (510,00-340,00/340,00х100,00).

1.1.     По размера на обезщетение на Ю.С.

 

[36] Съдът установи, че към датата на ПТП ищцата Ю.С. е била на 39 години. Вследствие на ПТП тя е получила открита травма на дясната подбедрица, изразяваща се в разкъсно-контузна рана с дефект на кожата. Непосредствено след ПТП Ю.С. е била лекувана в болница, където под анестезия е била направена хирургична обработка на раната - изрязване на мъртвите тъкани и зашиване на мускулите. Там са ѝ били правени и превръзки. Ю.С. е останала 16 дни в болницата.

 

[37] Поради настъпила вторична некроза на 29.01.2018 г. се е наложило повторно приемане на Ю.С. в болница за оперативно почистване на раната под обща анестезия. Прекъснатото кръвоснабдяване на кожата в областта на раната, получено вследствие на удара, е наложило и извършването на свободна кожна пластика за покриване на кожния дефект на дясната подбедрица чрез взимане на свободна присадка от дясното бедро. Затова на 12.03.2018 г. ищцата отново е постъпила в болница. Всяка от оперативните интервенции е била свързана с интензивни болки. Болезнена е била и смяната на превръзки.

 

[38] Възстановителният период е бил около четири месеца, през които тя е търпяла болки и страдания. Болките са били по-интензивни през първите три месеца. Пo време на лечението и възстановяването, Ю.С. се е нуждаела от чужда помощ за гледането на малкото ѝ дете, както и при задоволяване на битовите ѝ нужди. Помагали са ѝ сестра ѝ и родителите ѝ. След инцидента, за известен период от време Ю.С. е имала смущения в съня си.

 

[39] Сега Ю.С. има груб белег от свободна кожна пластика по предната страна на дясната подбедрица с размер 12/12 см. и белег на донорското място по предната част на дясно бедро с размер 10/10 см. Тези белези я притесняват. И към настоящия момент Ю.С. се оплаква от болки в пострадалия крайник. Тя е станала по затворена и се страхува да пътува с автомобил.

 

[40] Съдът не откри решение на САС или ВКС, чиито предмет да е бил обезщетяването на неимуществени вреди от близко увреждане. Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди и приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Ю.С..

 

1.2.     По размера на обезщетение на Т.П.

 

[41] Съдът установи, че към датата на ПТП ищецът Т.П. е бил на 27 години. Вследствие на ПТП той е получил открито счупване на двете кости на дясната подбедрица. Той е бил откаран по спешност в болница, където е било проведено оперативно лечение за наместване на счупването и поставяне на метална остеосинтеза.

 

[42] През първия месец след операцията Т.П. е бил трудно подвижен и свидетелят Стойнов му е помагал. След това през втория и третия месец Т.П. е използвал патерици. Той е постъпил отново в болница на 10.04.2018 г. за отстраняване на част от остеосинтезния материал и динамизация на счупването с цел по-бързото му зарастване. Възстановителният период е бил около седем-осем месеца, през които ищецът е търпял болки и страдания, като през първите четири месеца болките са били по-интензивни (отговори на въпроси №№ 3 и 4 от заключението на д-р С., л. 218). Т.П. е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 10.08.2018 г. (експертните решения, л. 152-155).

 

[43] През периода на лечение и възстановяване той се е нуждаел от чужда помощ в своето ежедневие. Такава му е оказвал свидетелят С., който дори известно време след като е започнал работа, го е карал и взимал от работното му място. След ПТП Т.П. се е затворил емоционално и изпитва страх да пътува с автомобил.

 

[44] Сега той има: оперативен белег по предната страна на дясната подбедрица, под коленната капачка, с дължина 6 см; три надлъжни белега по вътрешната страна на подбедрицата с дължина по 1 см от входните отвърстия на застопоряващите винтове; белег с размер 2/3 см от разкъсно-контузна рана по предната повърхността на дясна подбедрица. Обемът на движения в дясната коленна и дясната глезенна става е запазен. На Т.П. му предстои изваждане на поставения пирон от десния му крайник, което ще доведе до нови болки за един месец.

 

[45] Увреждането на Т.П. е почти идентично с увреждане, което е било предмет на решение на САС 1490-2017-1-ви с-в по гр. д. 2275/2015 г. Настоящото увреждане е малко по-тежко поради наличието на рана в областта на счупването. С решението си САС е определил обезщетение за неимуществени вреди от 40 000,00 лева[6].

 

[46] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че случаят по цитираното решение на САС е малко по-лек от процесния поради липсата на рана, както и, че към 03.10.2014 г. МРЗ е била с 50% по-иска отколкото към датата на получаване на процесното увреждане. Затова съдът приема, че 55 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Т.П..

 

1.3.     По възражението за съпричиняване

 

[47] Б.И.е възразил, че Ю.С. и Т.П. са допринесли за настъпването на уврежданията си, защото и двамата не са били с поставени обезопасителни колани. Възражението за съпричиняване на уврежданията е основателно по отношение на Ю.С. и неоснователно по отношение на Т.П..

 

[48] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59- 2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.) Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[49] Съдът установи, че Ю.С. е била без поставен обезопасителен колан. Така тя е нарушила задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Ако е била с такъв, тя не би получила процесните увреждания. Затова съдът приема, че Ю.С. е допринесла за настъпването на уврежданията си. Съдът определя 50 процента съпричиняване. При този процент на съпричиняване обезщетението, което се дължи на ищцата е 15 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на ищцата 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.

 

[50] Съдът установи, че независимо дали Т.П. е пътувал с или без поставен обезопасителен колан, той отново би получил процесното увреждане. Следователно дори Т.П. да е бил без обезопасителн колан, това не е довело до причиняване на увреждането. Ето защо не е налице съпричиняване, а възражението на ответника е неоснователно.

 

2.              По разноските

 

[51] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 300,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[52] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците имат право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 70 000,00 лева при предявен размер от 160 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на ищците 131,25 лева разноски по делото (300,00х70 000,00/160 000,00). Съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат Н.Д. 3 076,50 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (80 000,00-10 000,00х0,03+830,00х1,2х2х70 000,00/160 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС 2 800,00 лева държавна такса (70 000,00х0,04), а на основание чл. 77 от ГПК 250,00 лева възнаграждение за вещо лице.

 

[53] Ответникът Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 3 750,00 лева.

 

[54] В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно, защото заплатеното от Б.И.адвокатско възнаграждение е в съответствие с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

 

[55] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 90 000,00 лева при предявен размер от 160 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ответника 2 109,38 лева разноски по делото (3 750,00х90 000,00/160 000,00).

Съдия: