О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 15.01.2021г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II - ри състав, в закрито заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
2. МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Вълева въззивно наказателно частно дело номер 13 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Образувано е въз основа на частен протест срещу
определение, произнесено в разпоредително заседание от 07.12.2020г. по н.о.х.д.
№3350/2020г. по описа на СНС, 3 - ти състав, в частта, с която съдебното
производство е прекратено и делото е изпратено по компетентност на СП, мярката
за неотклонение „Задържане под стража“, наложена на подсъдимия А. е отменена,
както и в частта, с която е постановено незабавно освобождаване на подсъдимия
от пенитенциарното заведение.
С частния протест са наведени доводи
за неправилност на определението и се иска неговата отмяна в оспорената част.
Съдът, след като се запозна с
доводите, изтъкнати в частния протест и като прецени материалите по делото,
намира за установено следното:
На 04.11.2020г. Окръжна прокуратура -
Пловдив е внесла в Окръжен съд - Пловдив обвинителен акт срещу С.М.А. с
обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и по чл. 214, ал.
2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На следващия ден - 05.11.2020г. е образувано н.о.х.д. № 2240/2020г. по
описа на ОС - Пловдив. С разпореждане от 09.11.2020г. съдията -докладчик е
констатирал, че престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2, вр. чл.
26, ал. 1 от НК попада в обхвата на специалната разпоредба на чл. 411а, ал. 1, т.
3 от НПК, поради което и на основание чл. 42, ал. 2 от НПК изпратил делото на
подсъдност на СНС. На базата на така получените материали е образувано
първоинстанционното н.о.х.д. №3350/2020г. по описа на СНС.
С
определението, предмет на въззивна проверка, СНС е приел, че тъкмо той е
компетентен да разгледа делото, с оглед обвинението по чл. 213а, ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, но не е сезиран надлежно, понеже
съобразно правилото на чл. 42, ал. 2 от НПК делото е следвало да бъде изпратено
на Специализираната прокуратура, която да прецени дали да повдигне обвинение или
да упражни някое от другите си правомощия по чл. 242, ал. 1 от НПК. Затова,
основавайки се на чл. 42, ал. 3 от НПК, първостепенният съд прекратил съдебното
производство и изпратил делото по компетентност на СП.
По
натам, СНС приел, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“,
изпълнявана спрямо подс. А. следва да бъде отменена поради две причини: първо,
защото липсвал валиден обвинителен акт, изготвен от компетентен прокурор и
второ, защото мярката за неотклонение по време на досъдебното производство била
взета от некомпетентен съд, какъвто е Окръжен съд - Пловдив, предвид
първоначално повдигнатото обвинение на А., което било за престъпление по чл.
214, ал. 2, т. 1 от НК. С тези мотиви, СНС отменил мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, наложена на подс. А. и без да изложи каквито и да било
съображения постановил незабавно изпълнение на определението в частта за мярка
за неотклонение.
Частният протест в частта, с която се
атакува прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на СП по
компетентност е недопустим, тъй като е насочен срещу съдебен акт, който не подлежи
на въззивна проверка.
Съгласно разпоредбата на чл. 341 от НПК не
всички определения на първоинстанционния съд подлежат на въззивна проверка, а
само онези, за които това е изрично предвидено или са сред някои от
изчерпателно изброените в чл. 341, ал. 1 от НПК. Атакуваното определение не е
включено в никоя от двете категории актове. С него не се поставя край на
наказателното преследване. То не е в кръга на изчерпателно посочените в
разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от НПК. Нормата на чл. 42 от НПК също не допуска
въззивен контрол на съдебните актове, с които се разрешава въпроса за
подведомствеността. Следователно протестът е насочен срещу неподлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално недопустим и следва да бъде оставен без
разглеждане.
Частният
протест в частта относно мярката за неотклонение е допустим и основателен.
Неправилно СНС е приел, че липсата
на обвинителен акт, съставен от компетентната прокуратура обуславя отмяна на мярката
за неотклонение. Базисните предпоставки за вземане и прилагане на мярката за
неотклонение са дефинирани в разпоредбата на чл. 56 от НПК и те са: лицето да е
придобило качеството на обвиняем по дело от общ характер, от доказателствата по
делото да може да се направи обоснова предположение, че е извършило престъплението
и да е налице някоя от опасностите по чл. 57 от НПК. Няма спор в правната
теория и съдебна практика, че отсъствието на обвинителен титул, изготвен от
компетентния прокурор не води до отмяна на взета мярка за неотклонение. Това
обстоятелство предопределя процесуалния ред, по който следва да се разгледа
претенцията на обвиняемия за облекчаване на прилаганата форма на държавна
принуда, но само по себе си не е основание за нейната отмяна. Обратното
разбиране на първостепенният съд не намира опора в закона, поради което е
несподеляемо.
Неправилно
е и виждането на СНС, че мярка за неотклонение трябва да бъде отменена, защото
е взета от некомпетентен съд. Вън от съмнение е, че още към момента на оформяне
на първото постановление за привличане на А. като обвиняем, делото е било
подсъдно на СНС по правилата на чл. 411а, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което той,
а не Окръжен съд - Пловдив е следвало да проведе производството по чл. 64 от НПК. Вземането обаче, на мярка за неотклонение от некомпетентен съд не лишава
съдебния акт от правна стойност. Решаващото е, че мярката за неотклонение е отмерена
от съд, с което е изпълнено изискването на чл. 5, т. 3 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи, предвиждаща че всеки
арестуван или лишен от свобода трябва да бъде изправен пред съдия или пред
длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции.
Първостепенният Окръжен съд - Пловдив и второинстанционният Апелативен съд -
Пловдив, постановили актовете по чл. 64 и 65 от НПК покриват критерия на
цитирания чл. 5, т. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи, поради което мярката за неотклонение е валидно взета и
контролирана по реда на чл. 65 от НПК. От друга страна всеки първостепенен съд,
пред който е повдигнат въпроса за пропорционалността на упражняваната форма на
процесуална принуда не е контролна инстанция по отношение на предходните
произнасяния по същия въпрос, а е длъжен да извърши самостоятелна проверка за
съществуването на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК. С други думи, съдебния
контрол за законността на продължаващото задържане не се свежда до преценка
законосъобразността на определението по чл. 64, ал. 4 от НПК, а до внимателно
осмисляне допустимо и необходимо ли е за наказателния процес ограничаване
правата на обвиняемия, респ. подсъдимия и при положителна констатация, в коя от
уредените в закона форми. В настоящата хипотеза първостепенният съд не се е
придържал към тези си задължения, а голословно и в разрез със законовата уредба
е отменил мярката за неотклонение „Задържане под стража“ с мотив, че е взета от
некомпетентен съд.
Ето
защо, въззивният съд намира, че в тази част определението е неправилно и следва
да бъде отменено, като се възстанови прилаганата спрямо подс. А. форма на
процесуална принуда.
Що
се касае до постановеното от СНС незабавно изпълнение на определението,
произнасянето по този въпрос към настоящия момент е безпредметно, тъй като
видно от справка рег. № 7452/08.12.2020 г. на Затвора - Пловдив определението е
изпълнено. Поради това в разискваната част протестът следва да бъде оставен без
разглеждане.
Водим от изложените съображения и на основание
чл. 345 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частен протест срещу
определение от 07.12.2020г. по н.ч.д. №3350/2020 г. на СНС, в частта, в която
на осн. чл. 42, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК съдебното производство е прекратено и
делото е изпратено по компетентност на СП, като процесуално недопустим.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частния
протест срещу определение от 07.12.2020г. по н.ч.д. №3350/2020 г. на СНС, в
частта, в която е постановено незабавното изпълнение на определението.
ОТМЕНЯ определение от 07.12.2020г. по
н.ч.д. №3350/2020 г. на СНС, в частта, в която е отменена мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, наложена на подсъдимия С.М.А. и вместо
това:
потвърждава
мярката за неотклонение „Задържане под стража“, наложена на подсъдимия С.М.А..
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.