Р Е Ш Е Н И Е
01.11.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
14.10. 2019
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 729 2019
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото въззивно производство е второ по ред, след като с Решение № 176 от 21.06.2019 г. по КАНД № 142 по описа на КАС за 2019 г. е отменено Решение № 101/19.03.2019 г. по АНД № 1185/2018 г., по описа на Районен съд – Дупница и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 17-0348-001894 от 05.10.2017 г., издадено Началник РУП към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, т.4, чл. 185 и чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, на Р.Д.К., ЕГН **********,*** са наложени три административни наказания „глоба”, както следва:
1. За нарушение на чл. 103 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева;
2. За нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
3. За нарушение на чл. 150 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 300 лева.
Недоволен от НП е останал Р.Д.К., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че не е извършвал описаните в АУАН и НП нарушения на закона за движение по пътищата. Иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р., който в пледоарията си по същество моли да бъде отменено наказателното постановление, тъй като клиентът му не е бил в р. България по това време и не е извършвал процесното нарушение.
Въззиваемата
страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено
следното:
На 03.06.2017 г., около 13:15 ч., по път ІІ-62 от землището на с. Крайници в посока гр. Дупница, полицейските служители – свидетелите С. и Ш. изпълнявали служебните си задължения по охрана на реда при провеждащия се събор при летището на с. Крайници когато по пътя забелязали водач с поставена каска със поставено стъкло с бял цвят да управляващ мотоциклет, марка „Хонда“, с италиански рег. № ВУ 39050. Според същите този водач бил жалбоподателя Р.К., който им е служебно известен, поради честите му криминални прояви преди този момент, а също така и неправоспособен. Подали към водача светлинен и звуков сигнал с управляваните от тях служебни мотоциклети, но водачът не спрял, а продължил движението си към гр. Дупница. Свидетелите започнали преследване на водача, който се насочил към с. Яхиново и преминал през същото без да спазва правилата за движение, създавайки множество предпоставки за ПТП и опасност за останалите участници в движението и живота и здравето на хората. След излизане от с. Яхиново нарушителят се насочил по черен път извън селото където на известно разстояние от първия преследващ го св. С. спрял, захвърлил мотора и каската, която носел като запознал да бяга пеш през намиращите се наоколо храсти и дървета. Свидетелите не успели да продължат преследването като повикали за съдействие свои колеги, които извършили оглед на мотоциклета, от който установили, че италианският му регистрационен номер, ВУ 39050 е издаден за друго ППС. Във връзка с това било образувано ДП срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. Същото било спряно по-късно на основание чл. 244, ал.1, т.2 и чл. 215, ал.1 от НПК, поради неразкриване на извършителя. Във връзка със случая по-късно същият ден свидетелят С. съставил докладна записка от 03.06.2017 г. и АУАН срещу жалбоподателя, въз основа на който било издаденото обжалваното НП. АУАН е съставен в отсъствието на нарушител и е бил връчен срещу подпис от жалбоподателя на 15.09.2017 г., при което последният отбелязал в графата възражения, че на нищо от обвинението не отговаря и не е той лицето.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – полицейските служители С. и Ш., които следва да се считат за достоверни в частта им описваща предприетите от тях действия по служба във връзка с установяване и предотвратяване на описаните нарушения, както и от показанията на живеещата на семейни начала с жалбоподателя свидетелка – Т., в частта им относно търсенето на жалбоподателя на адреса му от полицейски служители във връзка с процесния АУАН и времето на подписване и връчване на акта от К.. Наред с това за правилното установяване на релевантните за делото факти съдът възприема и отразеното в съставените във връзка със събитията от процесната дата писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът не възприема с доверие показанията на полицейските служители в частта им относно разпознаването с категоричност на жалбоподателя като водач на гореописания мотоциклет в процесния ден и час. За да достигне до този си доказателствен извод съдът внимателно анализира заявеното от свидетелите в настоящото производство и при предходното разглеждане на делото от друг състав на въззивната инстанция, както и го съпостави критично с отразените от свидетеля С. факти и обстоятелства в съставените от него докладна записка от 03.06.2017 г. и АУАН, подписан от св. Ш. като очевидец, както и с останалите писмени доказателства по делото, вкл. представените от РП-Дупница. В тази връзка се констатира, че при настоящият си разпит в съдебна фаза повече от 2 години след случая и след предходния му такъв във връзка със същия случай извършен година по-рано св. С. си спомня много повече факти и обстоятелства във връзка с установяване на процесното нарушение, описанието на мотоциклета, като добавя множество детайли от описанието на съставомерните факти и обстоятелства, за които не е и споменал по-рано. В същото време не е сигурен за годината на събитията. Заявява, че е бил със св. Ш. в района на летището на гр. Сапарева баня, където се е провеждало състезание, а не на събор при с. Крайници. Твърди, че им направила впечатление италианската регистрационна табела поставена на мотора и решили да извършват проверка, като не се виждало лицето на мотоциклетиста, който бил с каска, но минавайки покрай тях го разпознали., защото стъклото било бяло, но не били напълно сигурни, затова решили да го проверят, тъй като лицето което мислели, че разпознават нямало книжка. Преди това е заявил, че лицето не се подчинило на техен сигнал. При преследването когато лицето спряло мотора и хвърлило същия и каската си свидетелят сочи в последния си разпит, че е бил на 7-8 метра от нарушителя, а свидетелят Ш. бил по-назад и пристигнал в последствие след него на това място. В същото време същия свидетел сочи при предходния си разпит, че при спирането на мотора и хвърлянето на каската е бил на само 2 метра от нарушителя и двамата със св. Ш. му извикали да спре, т.е. и Ш. е бил там на място при сваляне на каската от водача и отдалечаването му през храстите. Това е в противоречие със заявеното от св. Ш., който добросъвестно заявява, че не си спомня случая и моли да бъдат прочетени показанията му дадени пред предходния съдебен състав, които изцяло поддържа. В същите е заявено, че случаят е бил по време на провеждан събор на летището при с. Крайници, където със св. С. забелязали жалбоподателя да управлява мотоциклет излизайки от летището в посока гр. Дупница. Твърди, че са били с полицейски автомобил, а не със служебни мотоциклети, което е фрапантно и драстично разминаване между двамата. Описва подробно преследването, но не знае дали е видял преследвания нарушител да слиза или пада от мотоциклета, който е управлявал, но е категоричен че си е свалил каската. Сочи, че докато нарушителят е бил с каска, същата е била то типа шлем и се е виждало лицето му, поради което е бил разпознат. В същото време след разпит на двамата свидетели в хода на образуваното и спряно поради неоткриване на извършителя ДП не е установена самоличността на извършителя на деянието по чл. 345, ал. 2 НК, т.е. не са събрани достатъчно доказателства за привличане на конкретно лице към наказателна отговорност, макар С. и Ш. да са дали показания, видно от съдържанието на постановлението за спиране - л. 31 от АНД № 1185/2018 г. на РС-Дупница.
Доколкото от показанията на свидетелите С. и Ш. не може да се установи кой точно е управлявал мотоциклета и същите се разминават по между си по някои от заявените обстоятелства не се опровергават с категоричност и показанията на св. Т. относно пътуването на К., с който живее, с бус в чужбина преди процесната дата и завръщането му през месец Септември 2017 година.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на посочените фактически констатации, съдът намира, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено по безспорен начин. Няма нито едно доказателство по делото, което да доказва категорично, че Р.К. е извършител на посочените в НП нарушения. Стандартът за доказване при дела от административнонаказателен характер, като настоящото е идентичен с този за делата от наказателен характер, заложен в чл. 303 от НПК, а именно, че крайният съдебен акт не може да почива на предположения и че съдът признава нарушителя-жалбоподател за виновен, когато обвинението повдигнато му с АУАН е доказано по несъмнен начин. Ето защо и на база детайлния анализ на събраните доказателства, съдът намира, че нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, а тежестта за това е на АНО. Жалбоподателят не е длъжен да доказва, че е невинен, тъй като поначало отрицателни факти не подлежат на доказване, в който и да е съдебен процес, а с оглед наказателния характер на настоящото съдебно производство за него в пълна степен важи презумпцията за невиновност, съгласно ЕКЗПЧ и практиката на съда в Страсбург по приложение на същата.
При тези съображения, СРС намира, че описаното нарушение е недоказано от обективна и субективна страна, а издаденото на базата на АУАН № 540112/11.09.2014г. НП е изцяло незаконосъобразно. Ето защо, съдът следва да отмени същото изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 17-0348-001894 от 05.10.2017 г., издадено Началник РУП към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, т.4, чл. 185 и чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, на Р.Д.К., с ЕГН **********,*** са наложени три административни наказания „глоба”, както следва:
4. За нарушение на чл. 103 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева;
5. За нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
6. За нарушение на чл. 150 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 300 лева. , като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: