Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 06.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на девети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 152 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.И.Н.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, депозирана чрез процесуалния й
представител адвокат П.Р.от Адвокатска колегия – гр.Шумен, със съдебен адрес ***,
срещу Изричен отказ на министъра на здравеопазването, генериран на 12.04.2021г.
в 17:04 часа в Информационната система на вътрешния пазар на ЕС, с който е
отказана обработка на Заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00,
подадено на 15.02.2021г. от Н.И.Н. за издаване на Европейска професионална
карта за професията „рехабилитатор“.
Оспорващата изразява недоволство
от постановения отказ, сочейки, че притежава професионална квалификация
„медицински рехабилитатор - ерготерапевт“, която желае да практикува като
„физиотерапевт“ в Кралство Испания. Понятието „физиотерапевт“ счита за общо
понятие, което на български означава „рехабилитатор“. Твърди също, че административният
орган не е спазил сроковете и условията за произнасяне, както и, че не е
мотивирал отказа си. Поради това възприема същия за незаконосъобразен и отправя
искане той да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган с
указание да разгледа заявлението и да издаде Европейска професионална карта
/ЕПК/, както и да коригира волеизявлението си в Информационната система на
вътрешния пазар на ЕС, като заличи оспорения отказ. Претендират се и сторените
деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се
представлява от процесуалния си представител адвокат П.Р., който в хода на
устните състезания и в представени писмени бележки поддържа сочените
отменителни основания, излагайки доводи за немотивираност на постановения отказ
и за неговата незаконосъобразност по същество.
Ответникът, министър на
здравеопазването, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Представя писмени бележки чрез процесуален
представител Х.Г.- главен юрисконсулт, редовно упълномощена с пълномощно от
13.05.2021г., подписано от министър С.К., в които излага твърдения за
неоснователност на оспорването, с оглед обстоятелството, че професията
„медицински рехабилитатор - ерготерапевт“ не е регулирана професия в Република
България и от тази гледна точка министърът на здравеопазването не е компетентния
орган, който отговаря за заявленията на ЕПК и за издаването ѝ по
отношение на професията „медицински рехабилитатор - ерготерапевт“. В подкрепа
на становището си сочи също, че притежаваната от заявителката професионална
квалификация „медицински рехабилитатор - ерготерапевт“ е по професия, за която
няма единни държавни изисквания. Поради това отправя искане за отхвърляне на оспорването
поради неговата неоснователност. Излага и доводи за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Шуменският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2021г. Н.И.Н. се е
регистрирала в Информационната система на вътрешния пазар на Европейския съюз,
като по реда на чл. 6 от Наредба за условията и реда за издаване на Европейска
професионална карта е отправила искане за стартиране на процедура по издаване на
Европейска професионална карта (ЕПК) за професията „физиотерапевт“, с посочена
приемаща страна Кралство Испания, район Мадрид. Към заявлението е прикачила и
Диплома за Висше образование, Образователно-квалификационна степен „бакалавър“,
специалност „медицинска рехабилитация и ерготерапия“, издадена от Университет
„Проф. Д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас, ведно с Уверение № 281/28.01.2021г.,
издадено от Университет „Проф. Д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас и Удостоверение №
5287/04.02.2021г. на Председателя на УС на БАПЗГ за липса на професионални
нарушения.
На 03.03.2021г. бил генериран
автоматичен отговор от информационната система за наличие на необходимите
документи. Тъй като до 03.04.2021г. липсвало произнасяне на органа, на
06.04.2021г. от страна на Н.И.Н. чрез информационната система било изпратено
запитване за статуса на подаденото заявление. На 12.04.2021г. бил отразен отказ
от страна на министъра на здравеопазването, с който заявлението било
отхвърлено. Като статус бил посочен „отказ от държавата по произход“, като под
формата на коментар в съответното поле било отразено, че съгласно чл. 2, ал. 3
от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК органът, който отговаря за
заявленията за ЕПК и е компетентен за издаването ѝ за професиите
„рехабилитатор“ и „кинезитерапевт“, е министърът на здравеопазването, а
доколкото заявителката е придобила професионална квалификация „медицински
рехабилитатор - ерготерапевт“, то министърът на здравеопазването се явява
некомпетентен орган и няма правомощие за обработка на депозираното заявление.
Недоволна от постановения отказ, Н.И.Н.
го оспорила чрез административния орган с жалба с вх. № 97-164 от 22.04.2021г.,
въз основа на която е образувано и настоящото административно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е Изричен
отказ на министъра на здравеопазването, генериран на 12.04.2021г. в 17:04 часа
в Информационната система на вътрешния пазар на ЕС, с който е отказана
обработка на Заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00, подадено на 15.02.2021г.
от Н.И.Н. за издаване на Европейска професионална карта за професията
„рехабилитатор“. Същият разкрива белезите на индивидуален административен акт, доколкото
представлява властническо волеизявление, засягащо неблагоприятно правната сфера
на Н.И.Н. и подлежи на съдебен контрол. В генерирания в информационната система
отказ не е указан срок и ред за неговото обжалване, поради което съобразно
правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване на същия се счита удължен
на два месеца. Видно от материалите по делото, отказът е генериран на
12.04.2021г., а жалбата е входирана в деловодсвото на Министерство на
здравеопазването на 22.04.2021г., т.е. 10 дни след издаване на атакувания акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна, по
следните съображения:
Оспореният отказ е постановен от
министър на здравеопазването, който съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба за
условията и реда за издаване на ЕПК е органът, отговарящ за заявленията за Европейска
професионална карта и е компетентен за издаването й за професиите „медицинска
сестра“, „магистър-фармацевт“, „рехабилитатор“ и „кинезитерапевт". С оглед
изложеното съдът приема, че оспореното уведомително писмо, обективиращо изричен
отказ за издаване на ЕПК, е издадено от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия.
Оспореният акт е обективиран в електронен
вариант под формата на съобщение от Информационната система на вътрешния пазар
на ЕС, макар и след изтичане на 30-дневния срок за произнасяне, визиран в чл. 14,
ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК. Доколкото в
Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК не са предвидени специални
правила, в хода на разглеждане на депозираното заявление приложимост следва да
намери общата разпоредба на чл. 59 от АПК, в частност на изискването за
мотивираност на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, което обосновава извода, че изискването на закона за
мотивираност на акта има императивен характер. В разглеждания случай
административният орган е посочил бланкетни мотиви, свеждащи се единствено до
констатация, че придобитата от Н.И.Н. професионална квалификация „медицински
рехабилитатор - ерготерапевт“ не попада сред изброените професии в чл. 2, ал. 3
от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК, поради което министърът на
здравеопазването не е компетентен и няма правомощия за обработка на
заявлението. Така формулирани, констатациите на органа не удовлетворяват
императивното изискване за излагане на фактически и правни основания за
издаване на акта. Едва с представените писмени бележки процесуалният
представител на административния орган прави опит да санира този пропуск,
навеждайки аргументи за това, че професията „медицински рехабилитатор -
ерготерапевт“ не е регулирана професия в Република България, което обаче е
недопустимо. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил
административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. В случая произнасянето на министъра на здравеопазването следва
да бъде мотивирано по отношение липсата
или наличието на конкретните законовоустановени изисквания за издаване на ЕПК, както
и да посочва фактите и доказателствата, въз основа на които се извежда.
Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява
една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за
защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция
се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на
страните съображенията, поради които административният орган е издал или е отказал
да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита,
а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над
административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
По изложените съображения и при
установената липса на изискуемата от закона форма на административния акт
следва да се приеме, че оспореният изричен отказ е постановен при допуснати
съществени нарушения на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила, което налага отмяната му само на това
основание.
Проверен за съответствие с
материалния закон, оспореният изричен отказ се приема за незаконосъобразен и
като издаден при несъблюдаване на относимите материалноправни разпоредби, при
отменителното основание по чл. 146, т. 4
от АПК. Съображенията за това са следните:
С Наредба за условията и реда за
издаване на европейска професионална карта, се определят условията и реда за
издаване на европейска професионална карта и органите по признаване, които
отговарят за заявленията за европейска професионална карта, и които са
компетентни за издаването ѝ, като се осигурява изпълнението на Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/983 на Комисията от 24 юни 2015г. относно процедурата
за издаване на европейска професионална карта и прилагането на механизма за
предупреждение съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ, L 159/27 от 25 юни 2015г.). Съгласно чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/983 на Комисията от 24 юни 2015г. относно процедурата за издаване на
европейска професионална карта и прилагането на механизма за предупреждение
съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, с
регламента се определят правила относно процедурата за издаване на европейска
професионална карта съгласно членове 4а—4д от Директива 2005/36/ЕО за
професиите, изброени в приложение I към регламента. В цитираното приложение са
изброени пет групи професии, които отговарят на условията за издаване на
европейска професионална карта. В т. 3 от приложението са посочени
физиотерапевтите /в англоезичния превод на регламента понятието е определено
като „physiotherapists“, преведено в
българската версия като „физиотерапевт“/. Националната класификация на
професиите и длъжностите (НКПД 2011г.), публикувана в Правно-информационна
система „Апис“, от своя страна определя професионалната и длъжностната
структура в Република България, като в обособена група с код 2264 „Физиотерапевти“
са включени както рехабилитаторите, така и медицинските рехабилитатори –
ерготерапевти, а също и физиотерапистите. Изложеното обосновава извод за
тъждественост между понятията „физиотерапевт“ и „физиотерапист“, като противно
становище не намира законова опора. Рехабилитаторите следва да притежават образователно-квалификационна
степен „професионален бакалавър по рехабилитация“, докато медицинските
рехабилитатори – ерготерапевти следва да притежават образователно и
квалификационно ниво 6 - образователно-квалификационна степен „бакалавър“. От
своя страна, чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование разписва, че
системата на висшето образование организира обучение след завършено средно
образование и се състои от следните степени: 1. образователно-квалификационна
степен „бакалавър“, за придобиването на която в съответствие с учебния план се
изискват: не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три
години – „професионален бакалавър по ...“ и б) не по-малко от 240 кредита със срок
на обучение не по-малък от 4 години – „бакалавър“. Съгласно чл. 175, ал. 2 от
Закона за здравето, подготовката и придобиването на
образователно-квалификационната степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1,
буква „б“ от Закона за висшето образование по специалностите от професионално
направление „Обществено здраве“ и по специалностите „медицинска сестра“, „акушерка“
и „лекарски асистент“ от професионално направление „Здравни грижи“ се
организира и провежда във факултети и/или филиали на висши училища, получили
акредитация по реда на Закона за висшето образование. Именно в специалност от
професионално направление „Обществено здраве“ се е дипломирала и заявителката Н.И.Н.,
завършила обучението си по специалност „медицинска рехабилитация и ерготерапия“
в университет „Проф. Д-р Асен Златаров“ – гр.Бургас. Тук е мястото да се
отбележи, че с Решение на НС от 27.06.2014г., обн. в ДВ бр.55/2014г., взето на
основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование, е прието
откриването на факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ в структурата на Университет
„Проф. Д-р Асен Златаров“, като в разкрития факултет се извършва обучение по
специалността от регулираните професии „Медицинска сестра“ от професионално
направление „Здравни грижи“ и по специалности от професионално направление
„Обществено здраве“. Не е налице и спор, че учебното заведение разполага със
съответната акредитация към настоящия момент. Именно от факултет „Обществено
здраве и здравни грижи“ към университета е издадено и приложеното по делото
Уверение № 281/28.01.2021г., подписано от ректор проф. д-р М.М.,
удостоверяващо, че Н.И.Н., завършила специалността „медицинска рехабилитация и
ерготерапия“ през 2020г. с диплома с рег. № 23293/14.09.2020г., може да
упражнява професията рехабилитатор /физиотерапист/ в публичния, обществения и
частния сектор и здравните и
медико-социалните грижи и услуги. Уверението е официален свидетелстващ
документ, разполагащ с материална доказателствена сила, която не е била оборена
по съответния ред. Воден от тези съображения и доколкото Н.И.Н. правомерно е поискала
издаване на ЕПК за професията „физиотерапист“ /рехабилитатор/, настоящият
съдебен състав не споделя застъпеното становище на административния орган, че
като законосъобразно основание за отказ следва да бъде разглеждано
обстоятелството, че професията „медицински рехабилитатор - ерготерапевт“ не е
регулирана професия в Република България. Възможната професионална реализация
пред Н.И.Н. с придобитата от нея образователно-квалификационна степен ѝ
позволяват да изпълнява дейности от сферата на
физиотерапистите/физиотерапевтите, поради което искането ѝ попада в
приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/983 на Комисията от 24 юни
2015г. относно процедурата за издаване на европейска професионална карта и
прилагането на механизма за предупреждение съгласно Директива 2005/36/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, и компетентен за уважаването му е бил именно
министърът на здравеопазването, който неправилно е постановил атакувания
изричен отказ, който следва да бъде отменен, а преписката - върната на
административния орган за произнасяне при съобразяване с изложените мотиви.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски, направено с жалбата и в хода
на устните състезания, в полза на Н.И.Н. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК се
дължи заплащане на разноските по делото в общ размер на 510 /петстотин и десет/
лева, съобразно представените доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № **********/21.04.2021г. в размер на 500 лева. Уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е съобразено с
правилото на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което не е прекомерно и не е налице
възможност за неговото редуциране, каквато претенция обективира процесуалния
представител на административния орган.
Водим от горното и на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Изричен
отказ на министъра на здравеопазването, генериран на 12.04.2021г. в 17:04 часа
в Информационната система на вътрешния пазар на ЕС, с който е отказана
обработка на Заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00, подадено на 15.02.2021г.
от Н.И.Н., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, за издаване на
Европейска професионална карта за професията „рехабилитатор“.
ВРЪЩА преписката
на министъра на здравеопазването за ново произнасяне по Заявление (ЕРС 180226)
с № 03-8365-RS00, подадено на 15.02.2021г. от Н.И.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя
30 (тридесет) дневен срок за произнасяне на административния орган, считано от
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Министерство
на здравеопазването да заплати на Н.И.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, деловодни разноски в размер на 510
/петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138,
ал.3, във вр.с чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: