Решение по дело №560/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 48
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Божана Манасиева
Дело: 20221230200560
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. П., 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Божана Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200560 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба
на К. П. Ч.,от К.,С.,ул."В.П" № * срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0314-000376/ 30.06.2022г на ВПД Началник на РУ
–П. към ОДМВР Б..
С жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление ,поради нарушение на материалния и
процесуалния закон.Твърди се липса на извършено нарушение на ЗДвП.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателно
постановление №22-0314-000376/ 30.06.2022г на ВПД Началник на РУ -П..
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.Представлява се от
процесуален представител,който поддържа жалбата и иска наказателното
постановление да бъде отменено.
За ответника по жалбата –Началникът на РУ –П.,представител не се явява и
не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмените доказателства,приложени към изпратената
от РУ –П. жалба.Разпитани са свидетелите И. Д. Д.,В. И. Г. и Б. И..
1

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът
установи от фактическа страна следното :
На 12.03.2022г за времето от 09.30ч до 12.00ч е осъществяван контрол за
скорост чрез мобилна система за видеоконтрол TFR-1M,монтирана в
патрулен автомобил с рег №***,видно от протокол за проверка от
07.04.2021г.За посочения ден по график служебните си задължения по
контрола е осъществявал младши автоконтрольор Б. И.. Полицейският
автомобил с монтирана в него система за видеоконтрол е бил позициониран в
К.М. район,срещу бензиностанция К. в границите на населеното място-М. и
при ограничение за скорост от 50 км/ч с пътен знак Д11.Системата била
настроена за засичане при превишаване на скорост над 64 км/ч,при което
автоматично прави записи при превишаване от водачите на посочената
скорост.Посоката на движение на МПС била от М. към С.,т.е към
автомагистрала С..След приключване на работата,направените от системата
записи се изпращат на съответния инспектор,който следва да прецени дали да
бъде съставен АУАН.
Тъй като в случая е установена скорост на движение на лек автомобил „БМВ
316 И“ с рег.№ ***,собственост на П.Щ. Ч.,от К.,т.е налице е превишаване на
скорост,разрешена в населено място от 64 км/ч е следвало да бъде съставен
АУАН.За тази цел съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП до собственика е
изпратена декларация,за да бъде установено дали засеченото МПС е
управлявано от собственика или от друго лице.В казуса, собствеността на
автомобила е на бащата на жалбоподателя П.Щ. Ч.,който е подписал
декларация,че на посочената дата-12.03.2022г в 11.25ч автомобилът е
управляван от сина му –К. П. Ч..Такава декларация е подписана и от
жалбоподателя К. П. Ч. на 07.06.22г,в която изрично е декларирал,че на
посочената дата е управлявал лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№ ***.След
като е изяснен водача на лекия автомобил, полицейският инспектор при РУ-
П. И. Д.,в присъствието на свидетеля по съставянето на акта-В. И. Г. е
съставил АУАН №22-0314-000376 от 13.06.2022г срещу К. П. Ч. за това,че на
12.03.2022г около 11.25ч в М.,общ.П.,в района на бензиностанция К. с посока
на движение от М. към С. при указано ограничение със знак Д11 за населено
място от 50 км/ч и приспаднат толеранс се е движил със скорост от 114 км/ч с
2
лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№ ***, собственост на П.Щ. Ч., от К.,с
което е превишил разрешената максимална скорост за населено място с 64
км/ч.Посоченото е квалифицирано като нарушение на чл.21,ал.1 от
ЗДвП.Актът е предявен за връчване и подписан лично от нарушителя на
21.06.2022г. без възражения.Такива не са депозирани и в законоустановения
3-дневен срок.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното наказателно постановление
№22-0314-000376/30.06.2022г на ВПД Началник на РУ – П. ,в което е
възпроизведена същата фактическа обстановка и на К. П. Ч.,поради движение
със скорост над разрешената максимална скорост за населено място с 64 км/ч
с ППС,което управлява и което представлява нарушение на чл.21,ал.1
ЗДвП,на осн чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на
800 лева и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца,а на
основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР са отнети 12 контролни
точки.
НП му е връчено на 05.08.2022г,а жалба срещу последното е депозирана на
12.08.2022г.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление) и в законоустановения срок чрез
административно-наказващия орган.Поради това жалбата е допустима.
Жалбата е неоснователна.
Производството е от административно-наказателен характер. Същественото
при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето
посочено в акта и НП и дали е извършено от това лице виновно.Съгласно
чл.189,ал.2 ЗДП, редовно съставените актове за нарушения по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното,т.е. удостовереното в тях
се счита за истинно до оборването му. Това е в отличие с останалите случаи
на административни нарушения,при които отразеното в актовете не се счита
за безспорно установено,а подлежи на доказване пред съда от страна на
административно–наказващия орган.В конкретният казус доказателствената
тежест е разместена,т.е. именно жалбоподателя следва да представи
доказателства, с които да обори отразеното в акта,но последният следва да
3
бъде редовно съставен,т.е при съставянето му не следва да бъдат допуснати
нарушения на процесуалните правила. Освен това ,за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно, то следва да отговаря на
изискванията на закона.
Съдът не констатира нарушения на процесуалните правила,които да са
довели до ограничаване на правото на защита на
нарушителя.Административнонаказателното производство е проведено в
рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото-
протокол от използване на АТСС, фотоснимка, нарушението е заснето на
12.03.22 г.АНО е узнал,че процесният автомобил е управляван не от неговия
собственик ,а от друго лице на 03.06.2022г,когато е подписана декларация от
собственика на основание чл.188 от ЗДвП като собственикът П.Щ. Ч. е
декрарирал,че автомобилът е управляван от неговия си К. П. Ч.,който също е
дописал декларация за потвърждаване на това обстоятелство на 07.06.2022г.В
този смисъл АНО е имал знание за нарушителя към 03.06.2022г и е бил
длъжен да състави АУАН до 03.09.2022г.АУАН е съставен на 13.06.2022г
като е спазен и срокът за издаване и на НП. При цялостната проверка на
атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващият орган на изискването
на чл.57,ал.1 от ЗАНН,а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на жалбоподателя
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.В
случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
административно обвинение е повдигнато и то е за това, че на 12.03.22 г. е
управлявал процесния автомобил, с превишена скорост- с 114км/ч скорост, в
4
населено място, в рамките на М.,общ.П.,констатирано е превишаване на
скорост над допустимата за населено място с 64 км./ч.В случая АУАН е
връчен лично на нарушителя,който не е направил възражения както при
връчването му,така и в 3 –дневния законоустановен срок.Липса оспорване,че
именно жалбоподателят К. П. Ч. е управлявал лекия
автомобил.Напротив,приложена е декларация по реда на чл.188 ЗДвП за
удостоверяване на това обстоятелство.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М578, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение, видно от приложените доказателства по делото.
В случая е приложен общия ред за съставяне на АУАН и НП. Както се
установява от мотивите на ТР №1 по т. д. № 1/2013 година на ВАС,
издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в
случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства
със съответните предварителни обозначения за съществуването им, същите
да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен
контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически
средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление.Нарушението се установява от
съставения протокол за използване на Автоматиризарано техническо средство
или система, преминала метрологичен контрол, удостоверено с представен
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол,снимка на самото
нарушение и съответно съставен АУАН ,по който не са направени
възражения и оспорване при предявяването му и който в този смисъл се
ползва с пълна доказателствена сила по аргумент на чл.189,ал.2 от ЗДвП.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП,като за конкретното превишение определено
от АНО на 64км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 6 от същия текст
е предвидил глоба, както следва: в размер на 700 лв. и три месеца ЛПУМПС
до 50км. в час,като за всеки следващи 5км. в час превишение над 50км. в час
5
глобата се увеличава с 50 лв.
От анализа на доказателствените източници се достига до безспорен извод, че
на посочената в АУАН и НП дата, час и място с мобилна система за
видеоконтрол е заснето движение на процесния лек автомобил с наказуема
скорост от 114км. /ч. при ограничение от 50 км. /ч., в населено място –М., с
което е нарушена разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП,като е установено
превишаване на скоростта с 64км./ч. АНО е наложил и съответните
административни наказания на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП и тъй като
тази санкционна разпоредба предвижда наказанията във фиксиран размер,
съдът намира наказания за справедливи и е лишен от възможност да ги
ревизира.
Не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,предвид изричната забрана на
ЗДвП за приложението на тази разпоредба.
Съответно,на основание Наредба №Iз-2539 са отнети 12 контролни точки.При
приложението на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки,условията и реда за
отнемането и възстановяването им..., административнонаказващият орган
правилно е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т.7 от Наредбата, съгласно
която при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място
от 50 км/ч /чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП/ се отнемат 12 контролни точки.
Предвид на изложената правна аргументация,съдът намира, че в случая
производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването
на НП се е развило при спазване на установените процесуални правила, като
правилно е приложен и законът, поради което НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Страните не правят искания за разноски,поради което съдът не дължи
произнасяне.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.5,във вр. с чл.58д,т.1
ЗАНН,Съдът

РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0314-000376/
30.06.2022г на ВПД Началник на РУ –П. към ОДМВР Б.,с което на К. П.
Ч.,от К., С.,ул."В.П" № *,за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП а основание
чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 800лв /осемстотин лева/ и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3/три/ месеца.

Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б. ,в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7