№ 3805
гр. София, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110144267 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искове предявени от АЛ. Н. ЮМ. срещу Грийнлайф Дружба“
ЕООД.
Ищецът АЛ. Н. ЮМ. твърди, че сключил с ответника „Грийнлайф Дружба“ ЕООД,
ЕИК ********* на 05.10.2018 г. предварителен договор за покупко-продажба и строителство
на недвижим имот с идентификатор 68134.1504.2424.1.11, представляващ ателие 3.3,
находящо се в гр. София, местност Цариградско шосе 7-ми – 11-ти км, трасе на I
метродиаметър, бул. „Александър Малинов“ – летище София, на трети етаж на кота + 6.40
м, с чиста застроена площ от 78.33 кв. м, състоящ се от антре, работно помещение 1, работно
помещение 2, помещение за почивка, складово помещение, баня, тоалетна, балкон, при
съседи: външен зид, външен зид, външен зид, ателие 3.4, коридор, коридор, ателие 3.2,
отгоре ателие 4.3, отдолу ателие 2.3, в поземлен имот със стар идентификатор
68134.1504.2424 /нов идентификатор – 68134.1504.2697, образуван от сливането на
поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2424 и поземлен имот с идентификатор
68134.1504.2685/, ведно с 2.65 % идеални части от общите части на сградата и ведно с
прилежащите към имота 2.57 % идеални части от правото на собственост върху поземления
имот, върху който е построена сградата. Посочва, че в чл. 4, ал. 1 от договора било
уговорено окончателният договор между страните да бъде сключен до 30.11.2018 г., в чл. 4,
ал. 2 – че ответникът се задължава да получи разрешение за ползване/удостоверение за
експлоатация на сградата до 30.03.2019 г., а в чл. 7, ал. 1 била уговорена неустоечна клауза,
според която в случай, че ответното дружество забави сключването на окончателен договор,
същото ще дължи неустойка в размер на 0.1 %, изчислена на годишна база, върху платените
от купувача към момента на изпадане на продавача в забава, суми. На 10.12.2018 г. между
страните бил сключен окончателен договор във формата на нотариален акт за продажба на
1
недвижим имот № 113, том VII, рег. № 24394, дело № 1193/10.12.2018 г., по описа на
нотариус Валентина Благоева, вписана под № 302 в НК, с район на действие СРС, с който на
ищеца било прехвърлено правото на собственост единствено върху ателие 3.3. Поради това
в нотариалния акт била включена изрична клауза под т. 5 от същия, съгласно която
ответното дружество се задължило да прехвърли на ищеца в срок до един месец от
получаване на удостоверение за ползване на процесната сграда, прилежащите към ателието
идеални части от правото на собственост върху поземления имот. В нотариалния акт било
посочено, че стойността на тези идеални части е заплатена от ищеца на ответника, тъй като
е включена в цената за закупуване на ателие 3.3. Ответникът не изпълнил задължението си
да прехвърли правото на собственост върху 2.57 % идеални части от правото на собственост
върху поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира процесният
самостоятелен обект, въпреки изпратената до него нотариална покана. Иска от съда да обяви
сключения помежду им предварителен договор за окончателен. Предвид уговорената
неустоечна клауза и неизпълнението на ответника за прехвърляне правото на собственост
върху 2.57 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот в срок,
претендира осъждане на ответното дружество да заплати неустойка в размер на 180.18 евро
/предвид уточнителна молба от 17.08.2021 г. /, начислена за периода от 01.05.2019 г. до
28.07.2021 г. Намира, че ответникът е изпаднал в забава един месец от датата, на която е
следвало да се снабди с Удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Ако пък
съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава един месец след издаването на
Удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, то моли искът за неустойка да бъде
уважен за периода от 13.07.2020 г. до 28.07.2021 г. в размер на 83.60 евро. Претендира се и
законна лихва върху главницата за неустойка от датата на подаване на исковата молба в съда
– 28.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез адв. М. АНТ., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Твърди, че с т. 5 от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113,
том VII, рег. № 24394, дело № 1193/10.12.2018 г., по описа на нотариус Валентина Благоева,
вписана под № 302 в НК, с район на действие СРС, страните са изменили датата за
сключване на окончателен договор за процесните идеални части, като са обвързали същата с
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Последното било
издадено на 12.06.2020 г. Посочва, че преди образуването на настоящото съдебно
производство поканил ищеца да сключат окончателен договор, но това не се случило, тъй
като противно на уговорките, постигнати между страните в предварителния договор,
ищецът искал ответното дружество да заплати разходите по сключване на окончателния
договор. По претенцията за заплащане на неустойка твърди, че дори да се приеме, че такава
се дължи, то тя следва да се начисли за периода от 12.07.2020 г. до 15.04.2021 г. Поддържа,
че размерът на търсената неустойка е недоказан. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
2
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация – чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
От фактическа страна:
Представен е по делото предварителен договор за покупко-продажба и за
строителство на недвижим имот от 05.10.2018 г., сключен между „Грийнлайф Дружба“
ЕООД /продавач/ и АЛ. Н. ЮМ. /купувач/, с който продавачът се е задължил да построи със
свои средства и да продаде на купувача недвижим имот с идентификатор
68134.1504.2424.1.11, представляващ ателие 3.3, находящо се в гр. София, местност
Цариградско шосе 7-ми – 11-ти км, трасе на I метродиаметър, бул. „Александър Малинов“ –
летище София, на трети етаж на кота + 6.40 м, с чиста застроена площ от 78.33 кв. м,
състоящ се от антре, работно помещение 1, работно помещение 2, помещение за почивка,
складово помещение, баня, тоалетна, балкон, при съседи: външен зид, външен зид, външен
зид, ателие 3.4, коридор, коридор, ателие 3.2, отгоре ателие 4.3, отдолу ателие 2.3, в
поземлен имот със стар идентификатор 68134.1504.2424 /нов идентификатор –
68134.1504.2697, образуван от сливането на поземлен имот с идентификатор
68134.1504.2424 и поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2685/, ведно с 2.65 % идеални
части от общите части на сградата и ведно с прилежащите към имота 2.57 % идеални части
от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата в срок
до 30.11.2018 г. срещу цена в размер на 81 000 евро. С чл. 4, ал. 2 от предварителния
договор продавачът се е съгласил да получи разрешение за ползване на сградата в срок до
30.03.2019 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от предварителния договор в случай, че продавачът
поради причина, за която носи отговорност в резултат на виновно поведение или която не
може да бъде определена като непреодолима сила не спази срока за подписване на
окончателен договор, същият дължи на купувача неустойка в размер на 0.1 %, изчислена на
годишна база върху платените от купувача към момента на изпадане на продавача в забава
суми.
Установява се, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 113, том VII, рег. № 24394, дело №
1193/10.12.2018 г., по описа на нотариус Валентина Благоева, вписана под № 302 в НК, с
район на действие СРС, с който на ищеца било прехвърлено правото на собственост върху
ателие 3.3 /поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2424.1.11/, но не и върху 2.57 %
идеални части от правото на собственост върху поземления имот. В чл. 5 от договора за
покупко-продажба е предвидено, че продавачът „Грийнлайф Дружба“ ЕООД се задължава
да прехвърли в изпълнение на задълженията си по договора, а купувачът да приеме
съответните идеални части от собствеността върху УПИ, описан в пункт първи от
нотариалния акт, в срок до един месец от получаване на Разрешение за ползване на сградата,
в която се намира имотът, предмет на нотариалния акт, като цената за тези идеални части от
УПИ е включена в продажната цена по пункт първи от нотариалния акт.
Представено е по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната
3
сграда № 478/12.06.2020 г.
Представена е по делото покана за сключване на окончателен договор от АЛ. Н. ЮМ.
до „Грийнлайф Дружба“ ЕООД, с която се кани ответникът да посочи ден, час и нотариус за
подписване на окончателен договор за процесните идеални части, включително и
представяне на проект от нотариален акт, в който да е посочено, че всички данъци и такси
по сделката са за сметка на продавача, а при непосочването на такъв, моли ответникa да се
яви в кантората на нотариус Веселина Кацарова на 02.07.2021 г. в 12 часа, в който ден и час
да носи всички изискуеми документи за сключване на окончателен договор. Като всички
разходи по сделката да бъдат за сметка на ответника. Представен е и констативен протокол
от 02.07.2021 г. на помощник нотариус Миряна Желева, от който се установява, че
ответникът не се е явил в кантората на нотариус Веселина Кацарова на 02.07.2021 г. в 12
часа.
Представени са извлечения от електронната кореспонденция между страните, с която
ответникът изпраща проект на нотариален акт за сделка от 10:30 ч. на 16.04.2021 г.
Представено е копие от електронно писмо, с което ищецът не приема проекта за нотариален
акт и заявява, че няма да се яви на определения ден и час за сделката /л. 42-43/. Представен е
по делото констативен протокол от 16.04.2021 г. от нотариус Валентина Благоева, с който се
удостоверява, че пред нотариуса се е явил представител на „Грийнлайф Дружба“ ЕООД,
който е носил всички необходими документи за сделката, но в 10:30 ч., 11 ч. и 11:30 ч. не се
е явил в кантората А.Ю..
По иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД;
Предварителният договор по арг. на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД, имащ за предмет
прехвърляне право на собственост или ограничено вещно право, представлява двустранен
договор, по силата на който едно лице наричано обещател /продавач/ поема задължението да
прехвърли по нотариален ред притежавано от него право на собственост или ограничено
вещно право срещу насрещното задължение на друго лице - купувач, да заплати
договорената цена, като уговорката може да бъде плащането да се извърши изцяло или
отчасти в/до определен срок. Целта на предварителния договор е да подготви сключването
на окончателния договор между страните в съответната форма, а именно под формата на
нотариален акт, чл. 18 ЗЗД. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот, какъвто е настоящият случай, съдът проверява и дали са налице
предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали
отчуждителят е собственик на имота – чл. 363 ГПК, както и дали е налице самостоятелен
обект на правото на собственост, годен да бъде предмет на разпоредителна сделка.
С определението от 11.02.2022 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че между страните е сключен на 05.10.2018 г.
предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот с
идентификатор 68134.1504.2424.1.11, представляващ ателие 3.3, ведно с 2.65 % идеални
части от общите части на сградата и ведно с прилежащите към имота 2.57 % идеални части
от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, че
4
правото на собственост върху прилежащите към имота 2.57 % идеални части от правото на
собственост върху поземления имот не е преминало в имуществената сфера на ищеца, че
предварителният договор е изменен с т. 5 от нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 113, том VII, рег. № 24394, дело № 1193/10.12.2018 г., по описа на нотариус Валентина
Благоева, вписана под № 302 в НК, с район на действие СРС, че удостоверението за
въвеждане в експлоатация на сградата било издадено на 12.06.2020 г., че между страните е
уговорена неустоечна клауза в сключения на 05.10.2018 г. предварителен договор.
С протоколно определение от 05.04.2022 г. е отделено като безспорно и признато
между страните и, че процесните 2.57 % идеални части от правото на собственост върху
процесния имот са собственост на ответника по производството, което се установява и от
представената по делото справка от Служба по вписвания – гр. София.
Съдът намира, че със сключения между страните окончателен договор за покупко-
продажба на ателие 3.3 е преуредено задължението за прехвърляне на съответните идеални
части от поземления имот, върху който е построена сградата. Клаузата на чл. 4 от
предварителния договор, уточнена и преуредена с чл. 5 от нотариалния акт следва да се
тълкува като обещание, поето от прехвърлителя, че при изпълнение на строителството и
издаване разрешение за ползване на сградата, ще прехвърли и съответстващите се идеални
части от правото на собственост върху УПИ, в който е построена жилищната сграда.
Посочената норма инкорпорира права и задължения на страните, които съдържат
съществените белези на предварителен договор по чл. 19 ЗЗД. Видно от постигнатото
споразумение и двете страни по делото се явяват задължени по договора лица. Спазена е
писмената форма за действителност на предварителния договор. Предварителният договор
съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор /чл. 19, ал. 2
ЗЗД/, като обема на задължението на ответника е определяемо, което е достатъчно за
неговата валидност. Сградата е изпълнена и въведена в експлоатация.
Придобиването на право на строеж или на собственост върху построен обект в сграда
не превръща суперфициарния собственик в собственик на земята, върху която е построена
сградата или част от нея, ако такава не е прехвърлена отделно от постройката. По делото се
установява, че удостоверение за въвеждане в експлоатация за процесната сграда е издадено
на 12.06.2020 г. Установява се, че процесните 2.57 % идеални части от правото на
собственост върху процесния имот са собственост на ответника, както и няма спор между
страните, че същите не са прехвърлени на ищеца по производството.
Относно основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е без значение неизправността
на някоя от двете страни. Неизпълнението на задължението по предварителния договор и
неизправността на ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез
конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, щом предварителният договор, съдържащ уговорка
за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален
или прекратен – виж решение № 28 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 207/2010 г., II т. о.,
решение № 1241 от 12.01.2000 г. на ВКС по гр. д. № 366/98 г., II г. о., решение № 195 от
28.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2393/2017 г., I т. о. Действието на предварителния договор
5
не се прекратява с изтичането на уговорения срок за сключване на окончателен договор. За
да прекрати действието си, договорът трябва да бъде развален поради неизпълнение от една
от страните по причина, за която насрещната страна отговаря.
Оттук и настоящият съдебен състав намира, че неявяването на купувача за сключване
на окончателен договор на уговорената дата и място в съответната нотариална кантора не е
пречка процесният договор да бъде обявен за окончателен по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
предявен от купувача срещу продавача, който се е явил на уговорената дата и място за
сключване на окончателен договор, тъй като липсващото съгласие ще бъде заместено от
съдебното решение.
Поради гореизложеното съдът счита, че искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен. Между страните не е спорно, че ищецът е заплатил
продажната цена изцяло на ответника, поради което на същия не се дължи присъждане на
допълнителна сума, на основание чл. 362, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските
по прехвърлянето на имота, като в случая приложение не намира правилото на чл. 186, ал. 1
ЗЗД.
Процесните идеални части от 2.57 % се равняват на 1153.50 лева, видно от
представеното по делото удостоверение за данъчна оценка /л. 72/. На основание чл. 364, ал.
1 ГПК ищецът следва да бъде осъден да плати следващите се разноски по прехвърлянето на
имота – местен данък по сметка на Столична община, район Искър, дирекция "ПАМДТ", в
размер на 3 % от данъчната оценка /чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ, вр. с чл. 35, ал. 2 от Наредба на
Столичен общински съвет за определяне на размера на местните данъци/, а именно сумата
от 34.61 лв.; както и нотариална такса по сметка на Софийски районен съд, изчислена
съобразно т. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, в размер на 45.50 лв.
Заверен препис от решението може да се издаде след представяне на доказателства,
че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота – арг.
от чл. 364, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде даден 6-месечен срок на ищеца, считано от влизане на решението в
сила, да извърши отбелязване в Службата по вписванията по представен препис от
решението, като след изтичането на този срок вписването на исковата молба по настоящия
иск губи действието си /чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗС/.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД;
По иска за неустойка в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
уговорена между страните клауза за неустойка, забава за сключване на окончателния
договор в резултат на виновно поведение на ответника, размера на вземането за неустойка.
Предварителният договор е част от преддоговорните отношения между страните - той
има организационен и подготвителен характер спрямо обещания с него окончателен договор
между тях. Основните насрещни задължения на страните по предварителния договор, са
именно тези за сключването на окончателен договор, като съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗД
6
предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния. В предварителния договор страните могат да включат и други уговорки, респ.
- да поемат и други насрещни задължения по него, включително - акцесорни - за неустойка,
задатък, отметнина - решение № 148/ 30.06. 2014 г. по гр. д. № 5698/2013 г. на IV г. о. на ВКС.
С уточнителна молба от 17.08.2021 г. ищецът претендира неустойка за периода
01.05.2019 г. – 27.07.2021 г. вкл., а алтернативно за периода 13.07.2020 г. до 27.07.2021 г.
вкл. В случая не се касае до наличие на евентуални претенции, доколкото вземането е едно –
ищецът претендира неустойка за забава за периода 01.05.2019 г. – 27.07.2021 г., като моли,
ако съдът не намери ответникът да е в забава от 01.05.2019 г., то да уважи претенцията с
начална дата от 13.07.2020 г.
При тълкуването отделните уговорки се преценяват във връзка едни с други и всяка
една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. Съдът тълкува отделната уговорка предвид
систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата,
при които е сключен договорът. В случая, доколкото относно идеалните части от процесния
имот предварителният договор не е изпълнен, то клаузата на чл. 7, ал. 1 от предварителния
договор не е загубила действие. Единствено с чл. 5 от договора за покупко-продажба е
уговорен нов срок за продавача за изпълнение на задължението му за сключването на
окончателен договор и за идеалните части от поземления имот. Срокът е уговорен в полза
на продавача, а именно до един месец след получаване на разрешението за ползване.
Установи се, че процесната сграда е въведена в експлоатация на 12.06.2020 г., поради което
и „Грийнлайф Дружба“ ЕООД е в забава, считано от 13.07.2020 г. /срокът, който се брои по
месеци, изтича в съответното число на последния месец – чл. 72 ЗЗД/.
Уговорената в договора неустойка за неизпълнение на поети от длъжника задължения
не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането й, е неизправна страна поради
това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни насрещните си задължения по
договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира неустойка
за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал
готовност да изпълни насрещните си задължения така, както изисква законът /чл. 63 ЗЗД -
точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин/ - решение № 105 от 02.07.2014 г. по
т. д. № 2617/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 450 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 505/2009
г., III г. о. на ВКС. В случая ищецът не оспорва, а сам представя електронна кореспонденция
между страните, която съдържа извънсъдебно признание, че същият е бил поканен да
сключи окончателен договор относно процесната идеална част от поземления имот,
съобразно уговореното в предварителния договор, на 16.04.2021 г. Установява се от
представения предварителен протокол, че на 16.04.2021 г. ищецът не се е явил пред
нотариуса за изповядване на сделката. Оттук и настоящият съдебен състав намира, че
считано от датата определена за сключване на окончателен договор – 16.04.2021 г., а не от
поканата, както се твърди в отговора на исковата молба/, ответникът се е освободил от
7
последиците на своята забава. Изразявайки готовност и желание да сключи окончателен
договор, явявайки се на 16.04.2021 г. пред нотариус Благоева и представяйки оригинали от
всички необходими документи за сделката, ответникът не е виновен и не носи отговорност
за обстоятелството, че неоправдано ищецът не се е явил за сключване на окончателен
договор. В чл. 11 от предварителния договор е посочено, че разноските за държавни и
местни данъци и такси, както и тези във връзка с нотариалното оформяне на сделката са
изцяло за сметка на купувача. В чл. 4 от договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариалния акт, също е уговорено, че всички разноски по прехвърлянето на собствеността
– държавни, нотариални такси, местен данък се заплащат от купувача.
Купувачът не може самостоятелно да променя съдържанието на уговорките в
предварителния договор. Опитите му за заставяне на продавача да сключи окончателен
договор, но като поеме напълно/частично разноските по окончателния договор, са в
противоречие с уговорките между страните в предварителния договор и представляват
неправомерно поведение. Обстоятелството, дали продавачът е бил в забава, не дава право на
купувача самостоятелно да изменя съдържанието на окончателния договор, респ. не прави
правомерно поведението му. Забавата на ответника е обезпечена с уговорката за неустойка,
като ищецът има право да се ползва от тази клауза или от възражение за неизпълнен
договор, но не и да изисква едностранно промяна в уговорките между страните, съдържащи
се в предварителния договор.
По-късно определената дата за сделка от ищеца - 02.07.2021 г., не е поставила
ответника отново в забава. Тъй като поканата на ищеца съдържа искане окончателният
договор да се сключи, само ако всички разходи по сделката бъдат за сметка на ответника,
каквато клауза се установи, че не съществува в предварителния договор. Ето защо за
ответника не е съществувало задължение да се явява пред определения нотариус на
02.07.2021 г. и да сключва окончателен договор, с променено спрямо предварителния
договор съдържание.
Предвид изложеното ответникът е бил в забава единствено в периода 13.07.2020 г. –
16.04.2021 г. и само за този период се дължи неустойка по чл. 7, ал. 1 от предварителния
договор вр. с чл. 5 от договора за покупко-продажба на ателието. За периода до 16.04.2021 г.
ответникът в срока по чл. 131 ГПК не сочи причина, която да го освобождава от
отговорност, поради което и съдът намира, че забава за посочения период е поради
виновното поведение на продавача. Към момента на изпадане в забава е заплатена изцяло
продажната цена в размер на 81 000 евро. Неустойката в размер на 0,1 % върху 81 000 евро
на годишна база се равнява на 81 евро за една година. За периода 13.07.2020 г. – 16.04.2021
г. са изминали 277 дни, следователно и дължимата неустойка за периода е 61.47 евро
/81/365х277/. Претенцията следва да се уважи до този размер и за периода 13.07.2020 г. –
16.04.2021 г., а за разликата до 180.18 евро и за периодите 01.05.2019 г. – 12.07.2020 г. и
17.04.2021 г. – 27.07.2021 г. следва да се отхвърли като неоснователна. Върху уважения
размер на претенцията следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
8
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност. Не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, с подадения отговор на исковата молба претенциите се
оспорват.
И ищецът, и ответникът претендират по 1200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение по делото. Представени са доказателства за заплащане на сумите - от ищеца
1200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.07.2021 г. – л. 52 и от ответника по
фактура л. 118 /1000 лв. без ДДС и 1200 лв. с ДДС/. Направени са в срок и от двете страни
по спора възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения – виж
съдебно заседание от 05.04.2022 г. Възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК са частично
основателни. Съдът прецени, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е
приключило в едно съдебно заседание. От друга страна, прецени и, че са предявени два
иска, всеки от които има отделен фактически състав. Ето защо възраженията са частично
основателни като адвокатските възнаграждение на всяка от страните следва да бъдат
намалени до размер от по 615 лв. Съгласно § 2а от Наредбата - за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност. Не се установява адв. М. или адв. Я. да са регистрирани по ЗДДС.
Процесуалният представител на ответника адв. М. АНТ. е регистриран по ЗДДС, считано от
20.04.2010 г., което се установява, както от служебна справка в регистъра на НАП, така и от
представената по делото фактура – л. 118, именно с ДДС е начислено и претендираното от
ответника възнаграждение. Ето защо и върху намаленото от съда възнаграждение на
ответника се дължи ДДС или намаленото възнаграждение на ответника с ДДС е в общ
размер на 738 лв. /615 +ДДС от 123 лв./.
Ищецът доказва разноски в общ размер на 715 лв. за адвокатско възнаграждение и
заплатена ДТ. От заплатената ДТ в общ размер на 100 лв. – 50 лв. са относими към иска по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД и 50 лв. към иска по чл. 92 ЗЗД, респ. на ищеца се дължи изцяло ДТ
заплатена за иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по съразмерност от ДТ по иска за неустойка сумата
от 17.06 лв. /или за заплатена ДТ общо 67.06 лв. са дължими на ищеца/, както и сумата от
520.18 лв. по съразмерност за заплатено адвокатско възнаграждение. Или на ищеца по
съразмерност ще му се присъдят разноски общо в размер на 587.24 лв.
На ответника от адвокатското възнаграждение от 738 лв. с ДДС по съразмерност ще
му се присъди сумата от 113.79 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключения
9
предварителен договор на 25.10.2018 г. между АЛ. Н. ЮМ., ЕГН ********** /купувач/ и
„Грийнлайф Дружба“ ЕООД, ЕИК ********* /продавач/, допълнен относно срока с чл. 5 от
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 113, том
VII, рег. № 24394, дело № 1193/10.12.2018 г., по описа на нотариус Валентина Благоева,
вписана под № 302 в НК, с район на действие СРС, в частта относно продажбата на
следните идеални части: 2.57 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, който съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област
София, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 02.12.2020 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1504.2697 /нов идентификатор образуван от сливането на поземлен имот с
идентификатор 68134.1504.2424 и поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2685/, с адрес
съгласно скица: гр.София, район Искър, местност Герено, с площ 1 066 кв.м., трайно
предназначение на територията; урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен
обект, комплекс, номер по предходен план: 011111, 829, кв.15, парцел: VI-2424, 829, които
идеални части ще принадлежат към АТЕЛИЕ № 3.3, находящо се в град София, район
Искър, бул. Проф. Цветан Лазаров № 94, на трети етаж, кота +6.40 метра.
ОСЪЖДА „Грийнлайф Дружба“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Златен рог № 20-22, ет. 7, да заплати на АЛ. Н. ЮМ., ЕГН
**********, с адрес – гр. София, ж. к. Дружба 2, бул. Проф. Цветан Лазаров № 94, ет. 3, ап.
3, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 61.47 евро – представляваща неустойка за забава
по предварителния договор от 25.10.2018 г. за периода 13.07.2020 г. – 16.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 61.47 евро до пълния претендира размер от 180.18 евро и за периодите
01.05.2019 г. – 12.07.2020 г. и 17.04.2021 г. – 27.07.2021 г.
ОСЪЖДА „Грийнлайф Дружба“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Златен рог № 20-22, ет. 7, да заплати на АЛ. Н. ЮМ., ЕГН
**********, с адрес – гр. София, ж. к. Дружба 2, бул. Проф. Цветан Лазаров № 94, ет. 3, ап.
3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 587.24 лв. – разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА АЛ. Н. ЮМ., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж. к. Дружба 2, бул.
Проф. Цветан Лазаров № 94, ет. 3, ап. 3, да заплати на „Грийнлайф Дружба“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Златен рог № 20-22, ет. 7, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 113.79 лв. разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА АЛ. Н. ЮМ., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж. к. Дружба 2, бул.
Проф. Цветан Лазаров № 94, ет. 3, ап. 3, да заплати на Столична община, район Искър,
дирекция ПАМДТ, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, сумата от 34.61 лв. - местен данък.
ОСЪЖДА АЛ. Н. ЮМ., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж. к. Дружба 2, бул.
Проф. Цветан Лазаров № 94, ет. 3, ап. 3, да заплати по сметка за държавни такси на
10
Софийски районен съд, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, сумата от 45.50 лв. – такса за
прехвърлянето на имота.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВА заверен препис от решението, докато не се представят
доказателства, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за
имота, на основание чл. 364, ал. 2 ГПК.
ДАВА ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК на АЛ. Н. ЮМ., ЕГН **********, считано от
влизане в сила на решението, да извърши отбелязването му в Службата по вписванията – гр.
София, като след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11