Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Пловдив, 23.01. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Борис Михов, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2675 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът „ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Бегония“ № 2, представлявано от управителя Й.Т.Н.,
чрез адв. К.-Д., е предявил срещу ответника ОД на МВР - Пловдив с адрес на
призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 претенции за присъждане на
обезщетение общо в размер на 900 лева, представляващо обезвреда за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на месечен наем за периода от
26.01.2022 г. до 26.04.2022 г. за ползване на друго МПС по сключен договор за
наем от 26.01.2022 г., следствие от незаконосъобразен административен акт - Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1030-000101 от
25.01.2022 г. на Началник група към ОД на МВР - Пловдив, отменена с влязло в
сила Решение № 717/21.04.2022 г., постановено по адм. дело № 398/2022 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, VI състав, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и
сторените разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения са
изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив чрез процесуален представител юриск. П.
оспорва така заявените искови претенции с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Претендира разноски. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена
защита. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
неоснователност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, че на 25.01.2022 г. със ЗППАМ № 22-1030-000101,
издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на
„ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2А, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС (собствения му лек
автомобил Пежо 206 с рег. № ********) за срок от 6 месеца. Така наложената ЗППАМ
е обжалвана от дружеството, във връзка с което е образувано адм. дело № 398/2022
г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото дело),
приключило с окончателно Решение № 717/21.04.2022 г., с което ЗППАМ е отменена.
В хода на настоящото съдебно производство като свидетел е разпитана К.Д.К.
– завеждащ административна служба в „ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД. От показанията на
същата се установява, че в момента основната дейност на дружеството е
ресторантьорство – имат пет обекта - заведение за бързо хранене, ресторант,
кафетерия, както и разносна търговия. На ден имат около 20-30 поръчки и лекият
автомобил се използва за разнос, а другата кола – бус, който е голям, се
използва само за снабдяване. Твърди, че ако в момента, когато бусът зарежда на
борсата на Първенец или в Метро, няма как да отиде със стоката да вземе
пратката и да я занесе, плюс това имат забрана от Инспекцията по храните за
смесване на различните видове храни и без използване на лекия автомобил, дружеството
не може да осъществява дейност, т.е. могат да продават в обектите, но не могат
да осъществяват разносна търговия, а двете дейности вървят заедно. Разгледали
са офертите в „Рент-а кар“ и други фирми за отдаване под наем на автомобили и
са определили средна цена за наем, като договорът за наем твърди, че сега ще се
декларира в НАП, но е осчетоводен и се плаща 10% данък на всяко тримесечие.
Свидетелката посочва също така, че единият обект е за бързо хранене и имат
храна - първо, второ и десерт, която се поръчва за дома и офиса, т.е. става
въпрос за разносна търговия на готова храна за консумация. Договорът за наем
посочва, че е сключен между дружеството и нея, тъй като автомобилът е личен, в
този момент този автомобил не й е трябвал, тъй като не го ползва всеки ден, а
предимно го ползва, ако отива на почивка, затова е предпочела да го отдаде под
наем на дружеството, а наемът й е заплащан в брой с квитанции, които квитанции
са издавани от дружеството и са осчетоводени. Съдът приема свидетелските показания
за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени
на свидетеля, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на разпитаното
лице.
Като доказателства по делото са приети: представени с исковата молба копия
на заверен препис от влязло в сила Решение № 717/21.04.2022 г., постановено по
адм. дело № 398/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VI състав, Договор за наем на МПС от 26.01.2022 г., сключен между К.Д.К. и
„ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, Анекс към договор за наем на МПС от 26.01.2022 г. от дата
26.04.2022 г., с който страните се съгласяват да бъде прекратен сключеният
между тях договор за наем (л. 3-8); представени с отговора на исковата молба от
ответника копия на Писмо рег. № 1030р-25207/02.12.2022 г. от Началник Сектор
„Пътна полиция“, съгласно което дружеството-ищец е собственик на 2 бр. МПС, а
именно „Рено Мастър“ с рег. № ******* и „Пежо 206“ с рег. № ********, ведно с
приложена към него Справка за настояща собственост на МПС; АУАН бл. № 227659 от
25.01.2022 г., съставен против Т.Й.Н., ЗППАМ № 22-1030-000101/25.01.2022 г.,
издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Мотивирана резолюция №
22-1030-М000035/26.01.2022 г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив (л.
28-37), както и представени в о.с.з. 5 бр. копия на разписки за наем (л. 43).
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ОД на МВР - Пловдив са
легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е
така, защото ищецът е юридическо лице, следователно исковата молба е подадена
от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД
на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка
и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй
като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се
предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК
ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.
На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на
обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният
акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца
искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че процесната ЗППАМ е
отменена с влязло в сила Решение № 717/21.04.2022 г., постановено по адм. дело
№ 398/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. При това положение
следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска
за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от
страна на длъжностни лица на ОД на МВР - Пловдив, изразяващо се в издаването на
незаконосъобразен административен акт.
Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената
съвкупност по делото претърпени имуществени вреди и при положителен отговор на
този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения
административен акт.
Тук е мястото да се посочи, че твърдените като настъпили вреди не се
предполагат, а следва да се докажат от ищеца. Вредата съставлява накърняване на
защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и
непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото
лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване
на имотното състояние на лицето след и в резултат на реализиране на
противоправното поведение - акт, действие или бездействие. Разликата между
имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което лицето
би имало, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на
претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни
вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на ищеца или
накратко, в липсата на едно благо. Имуществената вреда следва да има
имуществено изражение и то следва да бъде доказано. В настоящото производство
остана недоказано именно неблагоприятното изменение в имуществената сфера на
дружеството-ищец.
Това е така, защото в конкретния случай от негова страна се твърди, че за
периода от 26.01.2022 г. до 21.04.2022 г., през който е прекратена
регистрацията на собственото му МПС, за да продължи да осъществява търговската
си дейност, се е наложило да наеме друго МПС, като в тази връзка представя
Договор за наем на МПС от 26.01.2022 г., сключен между К.Д.К. – наемодател и
„ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД – наемател, съгласно който наемодателят се задължава да
предостави на наемателя за временно и възмездно ползване следното МПС – лек
автомобил, марка КИА, модел РИО с рег. № ********, който договор е за срок от
една година, като договорената наемна цена е в размер на 300 лева на месец.
Представен е също така и Анекс към договор за наем на МПС от 26.01.2022 г. от
дата 26.04.2022 г., съгласно който анекс страните по договора взаимно се
съгласяват да бъде прекратен сключеният между тях договор за наем от 26.01.2022
г., като с подписване на анекса удостоверяват, че наемателят предава (връща) на
наемодателя МПС-то, предмет на договора. Така представените обаче договор и
анекс са оспорени от ответника с отговора на исковата молба. В тази връзка
следва да бъде съобразено, че договорът за наем и анексът към него са частни
диспозитивни документи. Задължителната доказателства сила на частния документ
се изразява само в това, че текстът му се смята за изявление на лицето, което
го е подписало – чл. 180 от ГПК. Съдът сам по вътрешно убеждение и при
съпоставка с останалите доказателства по делото преценява каква вяра да даде на
документа. Съгласно чл. 181 от ГПК обаче, частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Доколкото нито една от
посочените хипотези не е налице в случая, договорът за наем и анексът към него,
следва да се приемат като такива с недостоверна дата. Това означава, че за
третите лица, какъвто е ответникът, датата, която е посочена в частните
документи, няма никаква доказателствена стойност. Изводът е, че ищецът не е
доказал, че договорът и анексът не са сключени за целите на процеса. Ищецът не
твърди, че който е и да е от фактите, описани в хипотезата на чл. 181 от ГПК,
се е осъществил, следователно е ирелевантен разпитът на свидетелката К., с
която е сключен договорът, доколкото потвърждаването от нейна страна на
сключване на договор за наем и анекс към него, не води до доказване на достоверността
на тяхната дата.
До установяване на реални имуществени вреди, настъпили в патримониума на
ищеца, не водят и представените от него 5 бр. разписки за наем. Действително, в
същите е отразено, че подписаната К. К. от гр. Пловдив, ул. „Бегония“ 2 е
получила 60 лв. за м. 01.2022 г., 300 лв. за м.02.2022 г., 300 лв. за м.03.2022
г., 300 лв. за м.04.2022 г. и 300 лв. за м.05.2022 г. от „ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД,
но в нито една от разписките не е отразена дата, на която е било извършено
плащането, поради което и настоящият съдебен състав намира, че по делото
липсват доказателства, от които да се приеме по безспорен начин, че към датата
на предявяване на иска, ищецът е заплатил наем в твърдения размер от 900 лв. С
други думи казано, не се установява да е претърпял до този момент вреди под
формата на намаление на имуществото си. Друг е въпросът, че сред така
представените разписки се констатира и такава, обективираща заплатен наем за
м.май 2022 г., при положение, че съгласно представения анекс, договорът за наем
би следвало да е прекратен, считано от 26.04.2022 г., т.е. не би следвало за
м.05.2022 г. да е плащан наем. Все в тази насока и следва да се посочи, че в
случай, че ищецът действително е бил сключил договор за наем на МПС и е
заплащал наемна цена, това обстоятелство е лесно установимо, чрез представянето
на приемо-предавателни протоколи (за приемо-предаването на въпросното МПС), счетоводни
документи, удостоверяващи счетоводното отразяване на въпросните твърдени като
заплатени суми за наем, заповеди за назначени шофьори на твърдяното като наето
МПС, пътни листове за извършени превози с това МПС и др. под. Такива обаче,
както вече се посочи, не са представени. Липсват също така и представени
доказателства, от които би могло да се установи каква е осъществяваната от
дружеството търговска дейност, за която се твърди, че МПС, предмет на
отменената като незаконосъобразна ЗППАМ, е било необходимо. До извод в
обратната насока не водят и показанията на разпитаната по делото свидетелката, доколкото
от една страна същите са твърде общи, за да се формира въз основа на тях
някакъв категоричен извод относно спорния въпрос, а от друга същите не могат да бъдат определени като обективни и безпристрастни поради
обстоятелството, че свидетелката е служител на дружеството-ищец. При това
положение, коментираните разписки, преценени,
с оглед на всички обстоятелства по делото, сами по себе си също не обосновават извод
в желаната от ищеца насока.
С определението за насрочване на делото в о.с.з. съдът е указал на ищеца, че
носи доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване
настъпването на твърдените неимуществени вреди, за които се търси обезщетение,
по размер и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и сочения
незаконосъобразен акт на служители на ответника. Доказателства в тази насока обаче,
не са ангажирани от ищеца, ето защо следва да се приеме, че в случая фактът на
отмяната на незаконосъобразната ЗППАМ е красноречив, но сам по себе си не може
да обуслови ангажирането на отговорността на държавата в посочената насока. По
друг начин казано, отмяната на един административен акт, поради неговата
незаконосъобразност, не презюмира отговорност на държавата и/или общините за
настъпилите от него вреди. Необходимо е да се докаже настъпването на тези
вреди, които да са реално претърпени, за да се определи техният паричен
еквивалент. Това обаче, също не е достатъчно, а следва вредите да са пряка и
непосредствена последица, т.е. да са настъпили като естествен резултат от
незаконосъобразния акт. А както вече се посочи и по-горе, в случая ищецът не
събра достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си за
причинените имуществени вреди в размер на 900 лв., поради което и исковата
претенция на дружеството, като недоказана при условията пълно главно доказване,
подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ, което според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в
размер на 100 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и
именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Бегония“ № 2, представлявано от управителя Й.Т.Н.,
срещу ОД на МВР - Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди” № 7 за присъждане на обезщетение общо в размер на 900 лева,
представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на месечен наем за периода от 26.01.2022 г. до 26.04.2022 г. за
ползване на друго МПС по сключен договор за наем от 26.01.2022 г., следствие от
незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1030-000101 от 25.01.2022 г. на Началник група към
ОД на МВР - Пловдив, отменена с влязло в сила Решение № 717/21.04.2022 г. по
адм. дело № 398/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VI състав,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА
„ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Бегония“ № 2, представлявано от управителя Й.Т.Н. да заплати на ОД
на МВР - Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 сумата
в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: