№ 788
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Етажна собственост на сграда с
административен адрес гр. ****, чрез процесуален представител адв. Д.Х., въззивна жалба
срещу Решение № 315/14.12.2022г., постановено по гр.д.№ 8790/21г. по описа на PC-Варна,
с което е отменено решението по т. 3 по протокола от 20.05.2021г. на Общо събрание на
Етажната собственост, с което е решено на покрива на блока да бъдат поставени
приемателни антени срещу наемна цена, на основание чл. 40 от ЗУЕС.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност на обжалваното решение по
съображения за допуснати нарушения материалния закон. Сочи, че първоинстанционния съд
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС, предвиждаща, че при липса
на кворум събранието се отлага с един час ако на него са представени не по-малко от 33 %
идеални части от общите части на ЕС. По изложените съображения счита, че решението е
прието с необходимия по закон кворум, тъй като присъстващите проценти ид. части са
повече от 50% спрямо изискуемите 33% ид.ч. при проведено при условията на чл.15 ал.2 от
ЗУЕС ОС. На следващо място въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на съдопроизводствените и опитните правила, като не е взел предвид и не е
обсъдил в мотивите си фактът, че събранието е проведено по посочения ред, както и че не е
обсъдил доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства.
Счита, че обжалваният съдебен акт е необоснован, тъй като първоинстанционния съд е
допуснал грешки при прилагането на правилата на логическото мислене, на каузалните
връзки между явленията, както и на научните правила. Въз основа на изложените доводи
1
отправя искане за отмяна на решението и присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от КР. К. СТ., чрез адв. П.П., с
който жалбата се оспорва като неоснователна, по съображения, че правилата за кворум и
мнозинство относно взето решение за сключване на договор наем за пространство на
покрива за приемателни антени са уредени в разпоредбата на чл.17, ал.2, т.6 от ЗУЕС, която
предвижда, че то следва да бъде взето с мнозинство от 50% от всички обши части, а не както
е сторено на процесното ОС на ЕС - само със 41.11% от общите части. Въз основа на
изложените доводи отправя искане за потвърждаване на решението като допустимо и
правилно. Претендира присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
въззивника поддържа становището си, че решението е взето с необходимия кворум, поради
което моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт с присъждане на разноски за
двете инстанции.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Варненския районен съд е образувана по искова молба,
подадена КР. К. СТ., с която е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС против
Етажна собственост с административен адрес гр. Варна, ул.Баба Тонка №14, Вход „Б“ за
отмяна на взетото решение по т. 3 от протокола на Общото събрание на Етажната
собственост, проведено на 20.05.2021г.
Ищецът излага твърдения, че е собственик на апартамент в сградата с адрес а****.
Твърди се, че на 20.05.2021г. е проведено Общото събрание на Етажната собственост, на
което са взети решения, след извършеното уточнение на исковата молба е заявено, че се
оспорва единствено решението по т. 3, с което е прието да бъде сключен договор за наем за
пространство на покрива за приемателни антени. Това решение на ОС на ЕС напълно
покрива текста по чл.17, ал.2 , т.6 от ЗУЕС и съгласно нормата на закона такова решение
следва да се вземе с мнозинство от 50% от всички общи части, а видно от самия протокол
решението е одобрено със само 41.11% от тях, поради което счита, че не е спазено
изискването на закона за наличие на квалифицирано мнозинство. Самото решение не е
конкретно взето, защото не е уточнено каква площ и на каква цена се отдава под наем, както
и за какъв срок, следователно не са уточнени всички основни параметри на проектодоговора
за наем. Отделно от това сочи, че са нарушени изискванията на закона да се отбележи кой
собственик как е гласувал. Твърди също, че е налице разминаване в посочените в неговия
нотариален акт общи части към апартамент 93 - 0.7884% ид.ч. от общите части на сградата и
посоченото в протокола за ОС на ЕС, че към този апартамент се числят 2.47% от общите
части. В заключение сочи, че получените преизчислени общи части, припадащи се на всеки
един обект, е следвало да бъдат одобрени с нарочно решение на ОСЕС според чл.17, ал.4 от
ЗУЕС, което не е сторено.
2
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим, поради подаването му след преклузивния срок, както и като
неоснователен. Признава единствено фактите, че ищецът е собственик на апартамент в
ответната ЕС, както и че на посочената датата е проведено ОСЕС, като оспорва всички
останали твърдения. Сочи, че видно от представеното от него копие от протокол от Общо
събрание на етажната собственост, проведено на 20.05.2021г., ищецът е уведомен за
провеждането му по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на 23.05.21г., от когато счита, че тече 30-
дневният срок за подаване на молба за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на
етажната собственост. Оспорва твърдения за направено искане от ищеца за уведомления към
него по реда на чл.13, ал.2 вр. чл.13 ал.4 от ЗУЕС като неоснователни, тъй като същият не
попада под тази хипотеза, защото той реално постоянно ползвал апартамента си и не е
заявил отсъствие за повече от един месец. Отделно от това сочи, че не е представил
координати за лична комуникация с него.
По отношение на процедурите по свикване, провеждане на ОС на ЕС и обявяване на
решенията обосновава становище, че са осъществени по законоустановения ред. Излага
твърдения, че поканата за ОС на ЕС е връчена на собствениците на 11.05.2021 г. по реда на
чл.13 ал.1 от ЗУЕС, като на същата дата бил изготвен и протокол за съставена покана по
реда на чл.13 ,ал.1 от ЗУЕС. На проведено ОС на ЕС на 20.05.21г. бил съставен протокол в
изискеумата форма, по реда на чл.15, ал.2 от ЗУЕС при наличие на кворум, решенията се
взети с необходимия кворум, изготвена е справка за апартаментите и идеалните им части,
изготвен е списък на присъстващите собственици на входа. След провеждане на ОС, в
установения срок и ред е изготвено и поставено съобщение за изготвен протокол на ОС на
ЕС на 23.05.21г. и изготвена протокол от 23.05.21г. за поставено съобщение по реда на чл.
16, ал.7 от ЗУЕС. Точките от дневния ред са приети с необходимия по закон кворум.. Видно
от дневния ред и взетите решения, същите са в интерес на собствениците на ЕС поради и
което липсва правен интерес от иска.
Предявеният конститутивен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
40, ал. 3 от ЗУЕС.
За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за
събранието – чл. 40, ал.2 от ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като
е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40
ал.1 от ЗУЕС.
Ищецът, настоящ въззиваем, е доказал правото си на собственост върху
самостоятелен обект в етажната собственост, поради което е налице активна процесуална
легитимация за провеждането на исковата защита. От друга страна конститутивният иск е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което същият е
3
допустим.
По аргумент на разпоредбата на чл. 269 от ГПК по отношение на проверката на
правилността на първоинстанционното съдебното решение произнасянето на въззивния съд
е ограничено до изложените във въззивната жалба възражения.
Релевираните от въззивника оспорвания са свързани изцяло с твърдения за
неправилно приложение на правилата, уреждащи изискуемия кворум за взетото решение на
ОСЕС, както и необоснованост на съдебния акт в посочената част.
На първо място следва да се посочи, че решението на Общото събрание на етажната
собственост е отменено по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС по съображения, че не е взето с
изискуемото квалифицирано мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС, а не поради липса на
кворум при вземането му, както неправилно твърди жалбоподателя. Напротив, съдът
имплицитно е приел, че изискуемият кворум е бил налице, поради което едва след това е
извършил проверка за наличието на мнозинство от гласувалите.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание се провежда, ако
присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални
части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т.
1 - 4 и 7. Нормата на ал. 2 предвижда възможност ако събранието не може да се проведе в
посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час,
провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са
представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост.
Именно при приложение на посочените правила на „спадащия кворум“ е взето и
процесното решение, като на събранието са били представени 49.16 % ид.ч. от общите
части. Изложеното обаче няма отношение към изискуемото мнозинство, с което е следвало
да бъде гласувано решението.
Послендото е обективирано в т. 3 от протокола на Общото събрание на Етажната
собственост от 20.05.2021г., и касае разрешение за сключване на договор за наем, с който да
бъде предоставен покрива на блока за поставяне на приемателни антени. Правилата относно
изискуемото мнозинство, с което следва да бъдат взети решения за поставяне на технически
съоръжения, каквото безспорно представлява и приемателната антена, са уредени в
разпоредбата на чл.17 ал.2, т.6 от ЗУЕС която предвижда изискване за квалифицирано
мнозинство от повече от 50 на сто идеални части от общите части.
От съдържанието на протокола се установява, че в подкрепа на предложението са
гласували 41.11% ид.ч. от общите части на етажната собственост, поради което следва да се
приеме, че не са спазени императивните нормативни изисквания за вземане на решението.
Изложеното представлява самостоятелно основание, обосноваващо отмяната на решението
на ОСЕС като незаконосъобразно.
С оглед пълното съвпадение в решаващите изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден като валиден, допустим,
4
правилен и обоснован, на основание чл. 272 от ГПК.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
въззиваемия подлежат на възстановяване сторените съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 315/14.12.2022г., постановено по гр.д.№
8790/21г. по описа на PC-Варна.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с административен адрес **** да заплати на
КР. К. СТ., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, ул.Баба Тонка 14, вх.Б, ап.93 сумата от 300
/триста/ лева, представляваща дължими на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебно-
деловодни разноски за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5