Р Е Ш Е Н И Е
№ I-126
08.11.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1343 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.Щ.С. чрез адв.М.Димитрова, със
съдебен адрес гр.Бургас, ул.
Фердинандова № 20, ет.2 против
Решение № 121/01.07.2019г. по гр.д. № 182/2019г. по описа на РС Поморие.
Решението се обжалва в частта, в която е
отхвърлен иска на С.Щ.С. срещу Б.М.М., ЕГН **********, с адрес *** да му
заплати сумата над 1500 лева до претендираните 10000лв., представляващо
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени от
нанесеното му прободно – порезно нараняване, на 02.06.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 02.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът е останал недоволен от
решението в обжалваната част като счита, че ответникът проявил
незаинтересованост, престъплението граничело с опит за убийство, а съдът се
доверил само на вещото лице при преценката си. Счита, че определеното
обезщетение в размер на 1500 лева не
отговаря на изискванията на чл. 52 ЗЗД за справедливост и моли искът да бъде
уважен изцяло в пълния предявен размер от 10000 лева като се отмени решението в
обжалваната част и вместо това се постанови друго, с което да бъде изцяло
уважен предявения иск. Не се правят искания за събиране на доказателства. Претендира
разноски.
Препис от съдебното решение е връчен на
жалбоподателя на 15.07.2019г. като въззивната жалба е подадена по поща на
29.07.2019г.
Препис от въззивната жалба е връчен на
насрещната страна на 16.08.2019г. като на 19.08.2019г. е постъпил писмен
отговор от Б.М.М. с адрес за връчване гр.
Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, оф. 6., с който се оспорва въззивната
жалба, а решението на РС Поморие се намира за правилно и законосъобразно като
счита, че размера на определеното обезщетение отговаря на критерия за
справедливост, излага подробни съображения и акцентира на съдебна практика.
Счита, че при условията на пълно и главно доказване ищецът не доказал да е
претърпял вреди в размер по-висок от определения от съда като прави анализ на
събраните доказателства. Не се правят доказателствени искания. Моли на
основание чл. 127, ал. 4 ГПК въззивникът да бъде задължен да посочи банкова
сметка, по която да плати размера на определеното
обезщетение.
Съдът намери, че въззивната жалба е
редовна и допустима и я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание като
указа на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин за плащане. В съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Димитрова, която сочи, че
ще представи банкова сметка допълнително,
поддържа въззивната жалба и няма възражения по доклада. Въззиваемият – редовно
призован, не се явява и не се представлява.
С обжалваното решение РС Поморие е осъдил
Б.М.М. да заплати на ищеца С.Щ.С., сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, причинени от нанесеното му от прободно – порезно нараняване, на
02.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането -
02.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за размера над 1500лева до предявения от 10000лв. е отхвърлен
като неоснователен.
Решението, като необжалвано от страните,
е влязло в законна сила в частта, в която Б.М.М. е осъден да заплати на С.Щ.С.,
сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания, причинени от нанесеното му прободно – порезно
нараняване, на 02.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на увреждането - 02.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивна инстанция
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта само в
обжалваната част. ОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
РС Поморие се е произнесъл по иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иск при
квалификацията на чл.45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта
следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Пред настоящата инстанция страните не
спорят относно механизма на деянието и настъпилото увреждане, в резултат, от
което ищецът е претърпял неимуществени вреди. Спорно по делото е дали размерът
на обезщетението за преживените от ищеца болки и страдания е съобразен с
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД като въззивникът счита, че следва да му
бъде определен по-висок размер на обезщетение заради претърпените от него
неимуществени вреди.
По делото е изискано и приложено НОХД №
388/2018г. по описа на РС Поморие като се установява, че от съда е одобрено
споразумение, съгласно което Б.М.М. е признат за виновен за това, че на
02.06.2018г. около 23.30 часа в гр.Поморие на ул.“Княз Борис I“ в условията на
реална съвкупност с друго деяние, чрез нанасяне на удар с нож в областта на
гърба причинил на С.Щ.С., лека телесна повреда изразяваща се в прободно – порезно нараняване, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди -
престъпление по чл.131, ал.1,т.12, предл.1 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.23, ал.1
във вр.с ал.1 от НК. За това
престъпление на Б.М. е наложено наказание „пробация“ като са наложени
следните пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от една година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа за срок от една година. На основание чл. 23, ал. 1 НК на
Б.М. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени
със споразумението от 14 месеца лишаване от свобода.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, поради което съгласно чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд
относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността
на извършеното. Следователно в настоящото производство следва да се докажат
причинените в резултат от деянието вреди – техния характер и размер.
По делото липсват доказателства за
съпричиняване от страна на ищеца, в който смисъл ответникът възразява с
отговора на исковата молба.
Видно от доказателствата по делото Епикриза
от УМБАЛ - Бургас С. е постъпил на 03.06.2018г. в 00,57 часа и е изписан на
05.06.2018г. в 10,30 часа. При постъпване е констатирано обективно състояние:
младеж на видима възраст, отговаряща на действителната, в добро общо състояние.
Розови кожа и лигавица. Пулмо-везикуларно дишане двустранно. Кор-ритмична
сърдечна дейност. Паравертебрално в ляво – прободна рана около 2 см. С
дълбочина около 5-6 см., некървяща. Корем на ниво на гръден кош, неболезнен.
Проведено е оперативно лечение под местна анестезия - ревизио ет сутура вулнерис,
дренаж, преводено е медикаментозно лечение
и С.С. е изписан на 05.06.2018г. и насочен за амбулаторно проследяване. В
резултат именно от деянието на ищеца са причинени вреди - неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца, които се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на
абсолютното субективно право - здравето му - обект на правото на лична
/физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл.28 КРБ.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че след деянието свидетелите са посетили С. в
болницата, където той им казал, че е наръган, но говорел несвързано, бил в шок,
уплашен. Свидетелката М. сочи, че със С. имали уговорка да отидат на дискотека,
но тъй като се забавил му звъннали по телефона и той казал, че е наръган с нож
и е откаран в болница. Свидетелката, заедно с приятеля си, отишли в болницата
като С. бил в инвалидна количка, казал им че е наръган в гърба, говорел
несвързано и бил в шок, имал кръв. Свидетелката ходила на свиждане, бил на системи,
трудно говорел и не се хранел. С. и до момента продължавал да се страхува да
излиза, само ако е с кола и искал някой да го придружава. Преди инцидента бил
спокоен, но след това започнал да се страхува, споделял, че преживява кошмари,
не искал да говори и да споделя за случката. След като се прибрал от болницата
за него продължил да се грижи дядо му в продължение на един месец. Свидетелката
С. сочи, че познава С. от две-три години, работили заедно като на 02.08.2018г.
й се обадил по телефона, че са го наръгали с нож и бил в болница, където
свидетелката веднага отишла. В болницата бил в тежко състояние, лежал на
системи и показал къде е наръган, имал превръзка. Бил много уплашен, чувствал
силни болки и не можел да се храни. След изписването му от болница за него се
грижел дядо му, бил много изплашен. След един месец се върнал на работа, но му
било много тежко, тъй като работил като сервитьор и изпитвал силни болки. Показанията
на свидетелите М. и С. са логични, последователни, взаимно се допълват, поради
което съдът им се доверява.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо –
здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на
точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, следва да
се определи съгласно чл. 52 ЗЗД. Това обстоятелство не е спорно между
страните като се спори дали определеното от РС Поморие обезщетение за
преживените неимуществени вреди е съобразено с критерия за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Разрешение е дадено ППВС № 4/23.12.1968
г., в което със задължителна сила е прието, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая освен увреждане на здравето на
ищеца следва да се отчете и начина на извършване на деянието, както и преживените
в резултат от това стрес и уплаха от С.. Пострадалият не е предизвикал
извършителя на деянието, същото е извършено с изключителна дързост, през нощта,
в гръб, с остър предмет – нож като раната не е порезна, а прободна, проникваща
в долната част на гърба. Жертвата не е могла да възприеме непосредствено
нападателя и да се защити, което е предизвикало допълнителна уплаха и стрес. Към
момента на удара и проникването на ножа на дълбочина 5-6 см. пострадалият не е
могъл да осъзнае до каква степен е налице опасност за здравето и живота му,
което е съпроводено с безсилие и страх за живота. От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установява, че вечерта, когато е бил приет в болница,
пострадалият е бил в шок, не е могъл да говори като това обстоятелство води
именно да извод, че С. е бил дълбоко стресиран от служилото се. Съдът счита, че
имено силната уплаха, стрес и неизвестността относно живота са причините,
поради които пострадалият не е могъл да говори и да се храни в периода на
престоя си в болничното заведение. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелката М., че след изписването му от болница пострадалият е продължил да
сънува кошмари. Кредитира и показанията на свидетелите, че С. не е могъл да се
грижи сам за себе си, а в продължение на месец е разчитал на помощта на дядо си
като резултат от причинено увреждане на здравето, но и предизвикан психически
стрес с оглед на обстоятелствата, при
които е причинено. Конкретните обстоятелства са съпроводени с изключителна
дързост от страна на извършителя, деянието се е отразило трайно върху
съзнанието на пострадалия, който продължава да сънува кошмари и макар деянието
да не е опасно за живота му, към момента на неговото извършване това
обстоятелство не е било известно на С., същият е преживял не само физическа болка
и страдание, но и стрес, който продължава да изпитва и към момента, за което
свидетелства обстоятелството, че винаги търси придружител и предпочита да се
придвижва с кола, сънува кошмари. Този състав намира, че справедливото
обезщетение следва да отчете, че пострадалият е млад, оздравителният период е
протекъл нормално, не са налице данни увреждането да се е отразило трайно и
необратимо върху здравето му, но също така да се вземе предвид и начина на
извършване на деянието, обстоятелството, че същото е извършено през нощта, в
гръб, с остър предмет-нож чрез проникване в задната част на тялото, гърба, без
да е налице провокиращо поведение от страна на пострадалия и без да подозира за
нападението, продължаващото и към датата на приключване на съдебното дирене преживяване
на деянието, съпроводено с кошмари, стрес и уплаха да излиза сам, без
придружител, поради което обезщетението следва да се определи в размер на 3000
лева, до който размер искът като основателен да бъде уважен, а за останалата
част - до претендираните 10000 лева – отхвърлен. Предвид частичното съвпадане
на изводите на ОС и на първа инстанция обжалваното решение следва да се
отмени в частта, в която е отхвърлен
иска на ищеца за разликата над 1500 лева до 3000 лева и да му се присъди
допълнително сума в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Въззивникът претендира разноски за
адвокат в размер на 2000 лева, които са заплатени в брой съгласно договор (л.
33 от първа инстанция). С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника следва да се присъдят
разноски съобразно обжалваемия интерес и съразмерно с уважената част от иска в
размер на 352 лева.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 6
вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
уважения иск в полза на бюджета на съда в размер на 30 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението може да бъде обжалвано пред ВКС от С.С. в частта, в която е потвърдено
решението на РС в неговата отхвърлителна част.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 121/01.07.2019г. по
гр.д. № 182/2019г. по описа на Районен съд Поморие в частта, в която е
отхвърлен иска на С.Щ.С., ЕГН ********** срещу Б.М.М., ЕГН ********** за
разликата над 1500 (хиляда и петстотин) лева до 3000 (три хиляди) лева,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на С.Щ.С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. Фердинандова №
20, ет.2, адв.М.Димитрова
сумата от още 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени от нанесеното му
прободно – порезно нараняване, на 02.06.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на увреждането - 02.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО
В ЗАКОННА СИЛА.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН ********** с
адрес: *** с ЕГН **********, да заплати на С.Щ.С., сумата от 352 (триста
петдесет и два) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОС Бургас сумата от 30 (тридесет) лева държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението може да бъде обжалвано от С.Щ.С.
в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната
част с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му и при предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.