Р Е Ш Е Н И Е
№ V-154
06.08.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на шести юли две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1065 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следващите
от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. № 7175/20.05.2020г.,
подадена от Н.С.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
представител адв. А.А., с която се обжалва Решение № 62 от 18.12.2019г. по гр. д.
№ 169/2018г. по описа на Районен съд Малко Търново.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани, предявените от Н.С.Т. искове да бъдат осъдени първият ответник –
Община Малко Търново, вторият ответник АПИ - София и при участието на третите
лица – помагачи на втория ответник – „Пътстрой Бургас“ ЕООД, „ПСТ Груп“ – ЕАД и
„Трейс Пътно строителство“ АД София, да заплатят сумата в размер на 2000.00
/две хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП-то, а именно болки, страдания, дискомфорт от
невъзможността сам да се обслужа повече от месец, безсъние, получено
от главоболието и повръщането, както и сумата в размер на 10 000,00 /десет
хиляди/ лева, представляваща имуществени вреди - повреда на мотоциклета, лихва
за забава в размер на 1222,44 лева за времето от 23.07.2017т. до 23.07.2018г.
както и законна лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба
- 30.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски.
С обжалваното решение Н.С.Т. е осъден,
чрез процесуалния си представител адв. Андон Иванов Андонов, с адрес за
призоваване гр. Бургас, ул. “Оборище” № 85 Търново, с адрес ул. „Малкотърновска
комуна“ №3, претендираните разноски в настоящото исково производство за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв., да заплати на втория
ответник Агенция “Пътна инфраструктура” - София разноски в настоящото исково
производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и разноски за
експертизи в размер на 300лв., както и да заплати на „Трейс-Пътно строителство“
АД разноски в размер на 900 лв.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочи
се, че е нарушено правилото на чл. 236, ал.2 от ГПК, което изисква от съда да
изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните,
преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на
съда, което в обжалвания съдебен акт не е сторено. Твърди се, че
първоинстанционния съд не е изложил мотиви и по този начин е постановил порочно
решение. Изложени са съображения за неотчитане на събраните по делото доказателства
от страна на районния съд. Твърди се, че районния съд е основал фактическите си
изводи върху констативния протокол от ПТП,
обстоятелствата в който са непълни. Сочи се, че неоснователно не е бил
допуснат само един от сочените двама свидетели, чиито показания въпреки, че са
били подробни, последователни и безпротиворечиви са били игнорирани от съда,
предвид приятелските си отношения с ищеца, за сметка на показанията на
актосъставителя, който не е могъл да каже нещо по-различно от това, което е описал
в АУАН. Излага доводи за необоснованост на решението, като се акцентира върху
липсата на произнасяне на съда по изготвените в хода на процеса съдебни автотехнически
експертизи. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се
направените съдебно - деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от Община Малко Търново, ЕИК: *********, представлявана от
Илиян Костов Янчев - кмет, с който депозираната жалба се оспорва. Сочи се, че в
хода на първоинстанционното производство, Община Малко Търново е доказала, че
няма никакво отношение към състоянието на пътя и не е отговорна за неговото
стопанисване, поддържане и състояние, за настъпилите вреди, а отговорна е
държавата чрез АПИ, Областно пътно управление – Бургас. Посочва се, че всички
републикански пътища, както и процесния се стопанисват единствено и само от
държавата чрез АПИ Областно пътно управление – Бургас. На следващо място се
излагат съображения, че първоинстанционният съд правилно е преценил и
анализирал събраните по делото доказателства и е постановил правилно,
законосъобразно и обосновано решение. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства се е установило по безспорен начин, че причината за настъпилото
ПТП е значителното превишаване на скоростта, без зачитане на ограничението на
пътния знак до 40 км/ч. Иска се от съда да остави без уважение въззивната жалба
и да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от „ПСТ ГРУП“ ЕАД, ЕИК:*********, с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от „Трейс – пътно строителство“ АД, с който депозираната
жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати
процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок не са подадени
отговори на въззивната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Пътстрой
Бургас“ ЕООД.
Страните не са направили доказателствени
искания.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за
редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника Т. се явява адв. Станчева –
Минкова. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените от
доверителя й искове. Навежда оплаквания, че в първоинстанцинното решение не са
коментирани извършените и приети от съда
съдебно-автотехнически експертизи, в които се съдържа отговор относно спорния
момент, дали непочистеният републикански път, по който се е движил доверителят
й с мотоциклета е станал причина за ПТП-то. Не са били коментирани и събраните
по делото гласни доказателства. Единствено било посочено, че съдът не кредитира
показанията на допуснатия по тяхно искане свидетел, порази това, че е приятел
на въззивника. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата Община Малко Търново се представлява от
адв. Е.Т.. Заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба, като намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и мотивирано и моли да бъде
потвърдено. Сочи, че в хода на делото се е установило по безспорен начин, че
пътят, на който се е случило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа и че
Община Малко Търново няма отношение към неговото почистване и поддържане. На
следващо място твърди, че по делото не било установено и че причина за ПТП-то е намирал се на пътя
камък, като експертизите също не можели да дадат категоричен отговор по този
въпрос. Сочи, че има такава теоретична възможност, но вероятната причина била
друга. В тази насока акцентира върху показанията на полицая, явил се на
местопроизшествието, който бил безпристрастен и притежавал съответните знания.
В съдебно заседание въззиваемата страна “Агенция пътна инфраструктура” се представлява от юрисконсулт Борисова. Пледира за отхвърляне на
въззивнага жалба като неоснователна и недоказана, респ. за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Намира, че в същото подробно са били разгледани
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и че е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Не било доказано по безспорен начин, че процесното ПТП е
настъпило, поради камъче, което се намирало на пътното платно.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на
спора БОС намира следното:
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба
депозирана от Н.С.Т., чрез адв. Андонов, в която са изложени твърдения, че на
23.07.2017г. ищецът е управлявал собствения си мотоциклет СУЗУКИ ГСХ Р 1000с
рег. № А 3312В. В същия този ден, тъй със свои приятели също управляващи
мотоциклети тръгнали на разходка от град Бургас до град Малко Търново. След като
пристигнали до Малко Търново, тръгнали обратно към Бургас. Времето в този час
било слънчево, а асфалтовата настилка била суха, но по същата имала нападали
камъни с различни размери, непочистването на които довело до настъпване на
ПТП-то, при което е пострадал ищеца, а именно: движейски се по пътя Малко Търново- Бургас, около 12,00ч. на път ПЪРВИ КЛАС
№ 1-9- км 307 в местността Айдере, ищецът претърпял самостоятелно ПТП, поради
това, че предната гума на мотора, управляван от него попаднала върху някакво
малко камъче, което било достатъчно машината да поднесе и ищецът да падне на
земята. От това си падане същият претърпял телесна повреда, изразяваща се в
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, множество повърхностни
трамни на корема, долната част на гърба и таза, както и контузия на глезена в
дясно. За настъпилото ПТП сигнализирали неговите приятелия, с които се движил
по посочения по-горе път. Ищецът бил откаран до МБАЛ – Бургас, където му е била
оказана медицинска помощ, наложило се и бил хоспитализиран в болнично заведение
МБАЛ – Бургас, където престоял от 23.07.2017г. до 25.07.2017г.
След подадения сигнал за ПТП, мястото било
посетено и от служители на Пътна полиция, които съставили АУАН на ищеца, а
впоследствие въз основа на АУАН против него било издадено и НП, което е
обжалвано и отменено с Решение № 30 от 16.10.2017г. по НАХД № 73 по описа за
2017г. на Районен съд – Малко Търново.
Ищецът навежда доводи, че вина за претърпените
от него вреди имат ответниците – Община Малко Търново и АПИ – София, които
следвало да осъществяват поддръжка на републиканските пътища по начин, който да
осигурява спокойното и обезопасено движение на МПС по тях. В случая ответниците
не изпълнили това свое задължение, в резултат на което настъпили и описаните
по-горе вреди.
Ищецът твърди, че освен претърпените
имуществени вреди вследствие на претърпяното ПТП е изпитал силен емоционален
стрес, възникнала е в него голяма уплаха за собствения му живот в резултат на
произшествието, в следващите няколко дни е бил под силен шок, получило се е
натрупване на емоции и страдания от психическо естество. Неимуществените вреди,
които ищецът е претърпял са болки, страдания, дискомфорт от невъзможността сам
да се обслужва повече от месец, както и безсъние, получено от главоболието и
повръщането.
Причинените имуществени вреди били по
мотоциклета и се изразявали в скъсана рама, две счупени джанти, две криви
колове, криво магаре, шарнир крив, счупена рогатка, счупен фар, счупени
огледала, лява и дясна счупени страници, счупен радиатор, счупен капак на
алтернатор, счупена изпускателна система, счупена опашка.
Тъй като всички гореописани вреди не били
заплатени на ищеца, въпреки направените от него опити за разговори, а същите
безспорно били настъпили вследствие бездействието от страна на ответника,
отговарящ за превантивното и текущото поддържане на републиканските пътища,
довело до настъпване на ПТП – то, то за него възникнал правен интерес от
завеждане на настоящото дело.
С оглед изложените твърдения моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдена Община Малко Търново, действаща
чрез кмета си, а при условията на евентуалност и Агенция “Пътна инфраструктура” - София да заплати сумата в размер
на 2000,00 /две хиляди/ лева, представляващи
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП-то, а именно болки,
страдания, дискомфорта от невъзможността сам да се обслужва повече от месец,
безсъние, получено от главоболието и повръщането, както и сумата в размер на
10 000, 00 /десет хиляди/ лв. – представляващи имуществени вреди – повреда на
мотоциклета, лихва за забава в размер на 1222,44 лева за времето от
23.07.2017г. до 23.07.2018г., както и законна лихва върху главницата от датата
на завеждането на исковата молба – 30.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от първия ответник Община Малко Търново, която оспорва предявения иск като
неоснователен. Навежда доводи, че соченият от ищеца път, на който е било
реализирано процесното ПТП е републикански, което и самият той сочел в
изложението на исковата си молба. По тези съображения и на основание чл.8, ал.2
от Закона за пътищата, съгласно който републиканските пътища са изключителна
държавна собственост, нямало как общината да носи отговорност за състоянието на
пътя. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че община Малко
Търново е отговорна за стопанисването на пътя, твърди, че състоянието на пътя и
появата на малко камъче не могат да се явяват причина за настъпването на
ПТП-то. Аргумент в тази насока се черпел и от заявеното от ищеца в исковата
молба, че гумата на мотора му попаднала върху някакво малко камъче, което опровергавало
извода за лошо стопанисване на пътя. Твърди, че единствената причина за
настъпване на ПТП и произлезлите като последица от него вреди се явява
поведението на водача, в това число скоростта, с която се е движил и която не е
съобразил с изброените в разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП обстоятелства, както
и състоянието на мотоциклета преди произшествието, в т.ч. техническа
неизправност на машината, корозията, износването и др. процеси. При условията
на евентуалност, в случай, че съдът намери предявените искове за основателни
срещу общината, навежда доводи за съпричиняване на ищеца /в размер на 98%/, поради управление с несъобразена скорост. В тази връзка твърди, че издаденото на
ищеца във връзка с процесното ПТП, наказателно постановление за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП и атакувано от ищеца е било отменено не защото не отразява
достоверно фактическата обстановка или защото поведението му е било съобразено
с правилата определени в ЗДвП. По изложените съображения се претендира отхвърляне на исковете като неоснователни. Ангажирани са доказателства. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
Постъпило е отговор от втория ответник
Агенция “Пътна инфраструктура”, с който навежда твърдения за неоснователност на депозираната искова
молба. Позовава се на представения по делото протокол за ПТП, който като
официален документ се ползва с материална доказателствена сила относно факта за
това имало ли е препятствие на пътното платно и минал ли е мотоциклета през
неравност, в резултат на което са причинени вредите по автомобила. От
представения по делото АУАН се установявало, че ищецът е управлявал МПС с
несъобразена скорост и съгласно Решението № 30/16.10.2017г. на РС – Малко Търново същото било отменено, поради допуснати
процесуална грешка, което от своя страна не водело до оневиняване на
нарушителя. На следващо място навежда доводи, че липсва причинно-следствена
връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно,
поради което нямало как да се установи с
точност мястото на произшествието, а оттам и че пътят представлява част от
републиканската пътна мрежа. По тези съображения оспорва твърдението на ищеца,
че АПИ се явява материалноправно легитимирана да отговоря за настъпилите
последици. Навежда твърдения, че вината за инцидента е изцяло на водача, който е
карал със скорост несъобразена с пътната обстановка и атмосферните услония, а
при условията на евентуалност, че е налице съпричиняване от страна на същия –
основание за намаляване отговорността на агенцията. Оспорва по основание и
предявеният иск за имуществени вреди, тъй като от една страна на пътя изобщо не
била констатирано наличието на камъче. При положение, че ищецът се е движил 4-ти
по ред в колона, а само и единствено той бил пострадала е очевидно, че дори да
е имало камъче на пътя, същото не е представлявало опасност за движението, щом
само той е претърпял вреди. На следващо място излага съображения, че
имуществените вреди по мотоциклета изобщо не са били доказани от ищеца по
размер, който не бил представил никакви експертни оценки, протоколи за щетите,
фактири за ремонтни дейности, от които да е видно какъв е видът на щетите и
тяхната стойност. Оспорва и претендираният размер на обезщетение от 2000 лв.,
който по никакъв начин не се доказвал от изложените факти и представените
доказателства. От тях било видно, че показателите му са добри, същият бил в
болничен и се е възстановил в рамките на 7 дни. В заключение сочи, че не е
доказан механизма за настъпване на ПТП, респ. чия е отговорността за нанесените
щети. Излага обстоятелства, обуславящи правния му интерес за привличане на
трети лица – помагачи и предявяване на обратен иск срещу тях.
Като трети лица – помагачи на страната на
ответника Агенция “Пътна инфраструктура”, са конституирани дружествата “Трейс Бургас” ЕАД, с ЕИК *********, “Пътстрой Бургас” ЕООД с ЕИК ********* и “ПСТ Груп” ЕАД, с ЕИК *********, в
качеството им на участници в консорциум “Пътно поддържане Бургас 2014”, с ЕИК *********. Не са
приети за разглеждане предявените срещу тях обратни искове от Агенция“ Пътна инфраструктура”.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са
представени доказателства. Приложени към настоящото дело в цялост са и
материалите по НАХД № 73/2017г. по описа на РС –
Малко Търново, както и тези по АХД № 2519/2018г. по описа на Административен съд – Бургас, където е била първоначално
заведена исковата молба, преди изпращането й по подсъдност в РС – Малко
Търново.
С обжалваното решение, РС – Малко Търново
е приел, че предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил. За да
постанови решението си се е позовал на липсата на каквито и да било данни по
делото относно наличието на препятствие по пътя, изводими и от показанията на
свидетеля – актосъставител, както и на противоречието на описания в
експертизите механизъм на ПТП с този посочен в исковата молба. Съдът намира
твърденията на жалбоподателя за необоснованост на решението за основателни. Фактическите
констатации и анализ на доказателствата на първоинстанционния съд са бланкетни,
което води до извод за неправилност на решението. Съдът не е изложил
съображения какво приема за установено
от фактическа страна и как е достигнал до извода за недоказаност и
неоснователност на предявените искове, с оглед начина на разпределяне на
доказателствената тежест и тяхното съединяване, не са обсъдени доводите на ищеца
и ответника, показанията на свидетелите, както и изготвените по делото
експертизи.
Липсата на мотиви е пречка въззивният съд да провери дали преценката по
фактите е правилна и дали изводите са правилни и логични. Касае се за нарушение
на изискването за мотивиране на съдебния акт, а не за неразбираемост и
невъзможност смисъла на решението да се изведе чрез тълкуване. От същото
следва, че липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно
волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение. По тези
съображения, настоящата съдебна инстанция следва да изложи собствени мотиви по
съществото на правния спор, предвид обстоятелството, че нейната дейност е
решаваща, а не проверяваща.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по НАХД № 73/2017г. по описа на РС –
Малко Търново, приложени по настоящото дело, че на 27.07.2017г. е било
реализирано пътнотранспортно произшествие.
От приложения по същото дело констативен
протокол за ПТП № 2017-1019-1100 /л.9 от НАХД/ е видно, че същото е било посетено от Янко Илиев А. –
дежурен по ПТП при ОДМВР – Бургас, който е констатирал, че участник в произшествието
е ППС с рег. № А3312В, марка “Сузуки Р-1000”, модел “Р-1000”, рама № JS1BZ111110010102902, свидетелство рег.
*********, с водач –ищецът, който бил установен и като собственик на ППС. Видно
от съдържанието на протокола, на същият била взета кръвна проба за алкохол,
която е дала отрицателен резултат. Във връзка с обстоятелствата и причините,
довели до ПТП била съставена карта за регистрация на ПТП /л.11 от НАХД/, както и схема на ПТП /л.13 от НАХД/
Във връзка със случилото се, на ищецът бил
съставен АУАН № 186/27.07.2017г. /л.5 по НАХД/, като в обстоятелствената част на същия било вписано,
че на 23.07.2017г., около 12.00ч., на път I-9, км.307, мeстноста “Айдере” управлявал собствения си мотоциклет “Сузуки Р-1000” с рег. № А3312В, при
суха асвалтова настилка на хоризонтална крива с надлъжен наклон. Не избира
скоростта и поведението си с пътен знак “B26” (40) като причинява ПТП (самостоятелно), с материални щети, с
което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Не се спори по делото, че в резултата на процесното
ПТП ищецът е претърпял както имуществени, така и неимуществени вреди. По
отношение на претърпените неимуществени вреди, сведения се черпят от приложената
по настоящото дело епикриза /л.40/. От същата се установява, че на 23.07.2017г. ищецът е бил
приет в отделение по неврохирургия в МБАЛ Бургасмед ЕООД с анамнеза: травма на главата, гръдния кош и кръста – паднал с
вотор, след което моторът минал през него. Нямал спомен за случилото се – бил
зашеметен. По време на прегледа се оплаквал от главоболие, световъртеж, гадене,
болка в гръдния кош, кръста, корема и десния глезен, затруднена походка. Ищецът
бил изписан на 25.07.2017г. при стабилно соматично състояние, с подобрение,
като във връзка с временно изгубената трудоспособност му бил издаден болничен
лист за 8 дни /л.5 от АХД /
Въз основа на съставения АУАН било
издадено наказателно постановление № 17-0299-000180 от 02.08.2017г. по описа на РУ – Малко Търново /л.6 от НАХД/, с което на ищецът било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Наказателното постановление било обжалвано
от ищецът, като с Решение № 30/16.10.2017г. по описа на
РС – Малко Търново /л.35 от НАХД/ същото било отменено като неправилно, поради наличие
на съществено процесуално нарушение – противоречие между АУАН и НПК по
отношение на вида на превозното средство, което жалбоподателят управлявал.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от приложеното по делото от
ответника Община Малко Търново, Решение № 945 от 1 декември 2004г., с което е
утвърден списък на републиканските пътища /л.19/. Решението е бил изменено и допълнено с Решение № 666
на МС от 6.08.2012 г. но същото не е засегнало статута на процесния път, като
изменения са били въведени единствено в частта на приложение № 1 към т. 1, раздел І
„Автомагистрали” и приложение № 2, раздел І „Автомагистрали”. В тази връзка,
съдът не кредитира представената от ищеца в първата инстанция извадка от сайта “Уикипедия”, тъй като същата
представлява база данни, до която всеки има неограничен достъп за редактиране,
респ. няма как инкорпорираните в сайта данни да бъдат счетени за меродавни.
От приложеното по делото писмо от ЗК “БулИнс” АД, с рег. № 1160/15.10.2019г. на РС – Малко Търново /л.167/ се установява, че за
настъпилите имуществени щети по мотоциклета на ищеца към 14.10.2019г. не е била
регистрирана претенция за изплащане на обезщетение. Този факт се потвърждава и
от заявеното от ищеца в съдебно заседание, проведено но 04.12.2019г., в което
лично заявява, че не е предявявал претенция, поради липса на сключена и
действаща застраховка “каско”.
От приложения по делото Договор за
възлагане на обществена поръчка за “определяне на изпълнител
за извършване на поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища” на територията на Югоизточен район, стопанисвана от АПИ /л.55-79/, се установява, че
Агенция “Пътна инфраструктура” – София е възложило дейността по поддържане на пътя, на който е настъпило
процесното ПТП на консорциум” Пътно поддържане Бургас 2014”, включващ “ПСТ Груп ЕАД”, “Пътстрой Бургас” ЕООД и “Трейс Бургас” ЕАД, в качеството им на
изпълнители.
По делото са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на актосъставителя – свид. А.. Свидетелят заявява, че при
посещението си на местопроизшествието забелязал мотоциклета, който бил забит в
мантинелата. Настилката по това време на деня била суха, а също така изрично
сочи, че е имало поставен знак за ограничение на скоростта до 40 км/ч. Св. А. сочи,
че според него скоростта, с която се е движил ищецът е била висока, предвид
констатираните на място 10 метра следи от гуми. В допълнение твърди, че на мястото
на произшествието, пътят е бил ограден от бетонни блокове, които не позволявали
на платното да падат камъни или други предмети. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля, тъй като инкорпорираните в него сведения се намират в
корелативна връзка със събраните по делото писмени доказателства и посочения
механизъм на настъпване на ПТП-то, описан в заключението на вещото лице. Освен
това, по делото не се събраха доказателства, които да опровергават изложените
от свидетеля фактически данни. Същият е незаинтересовано от спора лице, което
по време на местопроизшествието е изпълнявало служебните си задължения, поради
което не съществува основателна причина съдът да се съмнява в тяхната
достоверност.
Разпитан в качеството на свидетел е и
свид. Бабов, приятел на ищеца. В показанията си /л.177/ същият заявява, че на процесната дата е управлявала
своя мотоциклет зад този на ищеца и че причината за ПТП-то се изразявала в
наличието на три-четири камъка с голям размер, около топка. След реализираното
ПТП се притекъл на помощ на ищеца, тъй като бил затиснат от мотора си. Сочи, че
след като моторът изхвърчал се ударил в мантинелата и се върнал обратно. Отрича
да е имало поставени пътни знаци. Твърди, че инцидентът наложил хоспитализиране
на ищеца за три дни, а в продължение на около година и половина след това
същият имал болки в кръста. Заявява, че скоростта, с която са карали е било
около 40 км/ч. Настоящия съдебен състав намира за основателно
наведеното във въззивната жалба възражение досежно мотивите, с които първата
инстанция не е кредитирала показанията на свидетеля. Абстрахирайки се от
приятелските му отношения с ищеца, настоящия съдебен състав е на мнение, че
показанията на св. Бабов действително не следва да бъдат взети предвид, от една
страна, поради същественото противоречие между неговите твърдения и тези на
ищеца досежно броя и размера на препятствията, които се твърди, че са били на
пътното платно, а от друга и поради липсата на други събраните по делото
доказателства, които да кореспондират с тях в съдържателно и логическо
отношение. Несъмнено, ако действително на пътното платно е имало три-четири
камъка с големина на топка, каквото описание дава свидетеля, то и ищецът е щял
да има обективна възможност да ги възприеме, а впоследствие и да опише в
исковата молба като причина за настъпване на произшествието. Ищецът не само не
навежда подобни твърдения и характеристика на препятствието, но го описва като “някакво малко камъче”, което води до извод, че същото е
било незначително като форми и размери, в резултата на което изобщо не е
било възприето от него.
Пред първата инстанция са изготвени и приети две съдебни-автотехнически и оценителни експертизи, първата от които е оспорена
от ответниците и третите лица – помагачи, с аргументи за необоснованост, които
настоящата въззивна инстанция изцяло споделя. Вещото лице Петров не е посочило
, нито въз основа на каква методика, нито въз основа на какви писмени
данни е достигнало до извод до
съответния механизъм на ПТП, още повече че по делото такива не са налични, нито
какви източници на информация е използвал, за да определи щетите по мотоциклета.
Втората съдебна автотехническа и
оценителна експертиза /л.215 - 234/ не е оспорена от страните в съдебно
заседание, изготвена е от лице, със задълбочени познания в съответната област
на науката, дава е подробен и аргументирани отговори на всички поставени
въпроси, поради което съдът я кредитира като обоснована и изчерпателна.
Съгласно заключението на експерта – в.л. Стефанов, механизмът на ПТП се
изразява в загуба на устойчивост /управление/ на МПС, следствие на което мотоциклетът загубва
надлъжна устойчивост с боксуване на водещото колело и липса на сцепление между
водещото колело и пътната настилка, като приема, че подходящата скорост за
преминаване в този участък би била 40-50 км/ч. Стойността на щетите по мотоциклета, в случай, че бъде отремонтиран с
нови части и такива втора употреба вещото лице определя на 23278,00 лв.,
състоянието на мотоциклета в състоянието в което се намира за части определя на
500,00 лв., а стойността ако същия е в изправно състояние на 6000,00 лв. В
съдебно заседание, вещото лице застъпва становище, че теоретично е възможно да
се стигне до процесното ПТП при движение в група – изпреварване или
разминаване, както и при по-ниска скорост при препятстние на пътя. Заявява, че
е възможно и при по-ниска скорост при препятствие на пътя относно да се стигне
до ПТП, но това не би могло да се случи при по-ниско скорост и липса на
препятствие. Допуска, че ако е имало препятствие на пътя, то при падането би
могло да бъде изхвърлено от гумата на мотоциклета.
Представено от ищеца и прието като
доказателство по делото е и постановление за прекратяване на наказателно
производство от 01.08.2017г. на РП – М.Търново , което настоящия съдебен състав
намира за безпредметно да обсъжда, поради неотносимостта му към предмета на
доказване.
При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл,
че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на
изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието
на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице -
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав
трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Съобразно константната съдебна
практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено
увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят
отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други
физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди,
но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените
лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).
Следва да се има предвид, че когато
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се
ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие,
съставляващо неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то
очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали
вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е
станало виновно.
Настоящата съдебна инстанция намира за
основателно възражението на Община – Малко Търново, че не се явява
материалноправно легитимирана да отговаря по предявения срещу нея иск за
непозволено увреждане, доколкото безспорно установено по делото е
обстоятелството, че пътния инцидент е възникнал на път от републиканската пътна
мрежа, който съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата е изключителна държавна
собственост. Аргументи в тази насока се черпят и от чл.19, ал.1 от ЗП, който
гласи, че републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура” и чл.19, ал.2, т. 3 и т.4 ЗП, дейността по управление на пътищата включва “организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата”, както и “организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително
на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя”. С оглед гореизложеното
предявените срещу Община Малко- Търново главен и акцесорен искове се явяват
неоснователни и в тази му част решението на РС – Малко Търново следва да бъде
потвърдено.
С оглед неоснователността на предявените
срещу Община Малко – Търново искове, играещи ролята на главни, следва да се
разгледат и предявените при условията на евентуалност искове срещу следващия
въззиваем Агенция “Пътна инфраструктура” – София.
При лежаща върху ищеца доказателствена
тежест, от негова страна не бяха ангажирани писмени и гласни доказателствени
средства, от анализа на които да се установява по безсъмнен начин наличие на
камък на пътя към момента на осъществяване на процесното ПТП, поради което и
тези осъдителни искове следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
Освен доводи за неправилност на решението,
поради липса на мотиви, въззивникът навежда и такива за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение, поради недопускането на разпит на втори
свидетел, във връзка с установяване на обстоятелството, дали е имало камък на
пътя. Настоящия съдебен състав намира възражението за основателно, предвид
изложените в исковата молба твърдения за това, че на процесната дата заедно
ищецът е бил съпровождан от други негови приятели – водачи на мотоциклети,
които несъмнено са преминали през същия участък от пътя и са могли да
възприемат наличието на видимо препятствие, представляващо опасност за
движението. Допуснатото от РС – Малко Търново нарушение на съдопроизводствените
правила няма как да рефлектира върху правните изводи на съда, доколкото
въззивникът не е отправил ново доказателствено искане за разпит на сочения от
него свидетел пред въззивната инстанция. При липса на направено искане,
въззивния съд не може служебно да отстрани порочно предприетото действие от
първата инстанция.
На следващо място въззивникът твърди, че
първоинстанционния съд неоснователно е приел като доказателство констативния
протокол за ПТП, в който не или изведени никакви обстоятелства относно това
имало ли е препятствие на пътното платно или не, при положение, че вписаните в
него данни са непълни. Съдът намира възражението за безпочвено, предвид липса
на данни по делото за ненадлежно изпълнение на задължението на длъжностното
лице посетило мястото на произшествието. По делото не е било събрано нито едно доказателство,
което да индицира отклонение от предписания ред за констатиране на настъпило
ПТП с пострадали лица, с протокол № 2, реда за който е регламентиран в наредба
№ Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и
гаранционния фонд. Липсата за налични на пътя препятствия намира
доказателствена опора и в показанията на свид. А., който в съдебно заседание
заявява, че не само такива не са били констатирани при посещението му, но е
възприел наличието на следи от спирачен път в продължение на около 10 метра,
очевидно свидетелстващи за влизане в предстоящия завой с висока скорост. Следва
да се спомене и също така, че обуславяща за изводите на съда в случая е
корелацията между отделните доказателствени източници, а не вписването или не
на подобно обстоятелство в констативния протокол за ПТП, тъй като длъжностното
лице не разполага с удостоверителна компетентност относно механизма на
възникналото ПТП, респ. неговото изявление обективирано в протокола няма
обвързваща доказателствена сила.
При наличие на оспорване от страна на ответника
Агенция “Пътна инфраструктура” в тази насока, ищецът следваше да установи наличието на препятствие на
пътното платно, създаващо опасност за движението, чрез пълно и главно
доказване, което не е извършено по делото. Не са ангажирани никакви доказателства
в тази насока. От друга страна, настъпването на вредите от процесното ПТП и
неговия механизъм се оспорват от ответника Агенция “Пътна инфраструктура” и третите лица –
помагачи и при липсата на други доказателства, установяващи тези факти извън
депозираните с исковата молба, въз основа на които е изготвена и САТЕ, съдът
приема същите за недоказани.
С оглед неоснователността на главните
искове срещу въззиваемите за съществуване на вземането за обезщетение на
деликтно основание, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за
мораторна лихва.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение
следва да се потвърди в неговата цялост.
По разноските:
При този изход на спора, във въззивното производство, право на разноски имат въззиваемите Община – Малко Търново и
Агенция “Пътна инфраструктура” - София.
Въззиваемата Община Малко Търново е
направила искането си за присъждане на
разноски своевременно, с отговора на въззивната жалба, но по делото не са представени доказателства за плащане, поради което същото
следва да бъде оставено без уважение.
С отговора на въззивната жалба, третите
лица – помагачи “Трейс – пътно строителство” АД и “ПСТ Груп” ЕАД са направили искания за присъждане на
разноски , но същите следва да бъдат
оставени без уважение, с оглед императивното правило на чл.78, ал.10 от ГПК.
Въззиваемата Агенция “Пътна
инфраструктура” - София също е направила искане за присъждане на разноски. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията от ДВ бр.8/2017г., в полза
на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП,
въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., което
следва да се присъди на АПИ.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 62 от 18.12.2019г., постановено по гр. дело № 169/2018г. по описа на Районен съд – Малко Търново.
ОСЪЖДА Н.С.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез проц. си представител адв. Андон Иванов Андонов, с адрес за
призоваване гр. Бургас, ул. “Оборище” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция “Пътна инфраструктура” – София, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – район Красно село, бул. “Македония” № 3 сумата от 200, 00 /двеста / лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: