Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1395 23.06.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд ХХ граждански състав
На единадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Милена
Манолова
като разгледа
докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 204
по описа за 2020 година,
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от М.К.Р., ЕГН ********** *** против
ОДМВР-Бургас за осъждане на ответника да заплати сумата от 504 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 84 часа за периода от 01.01.2017г. до 14.01.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 65 лева лихва за забава
от настъпване на изискуемостта на сумите за трудово възнаграждение до завеждане
на делото. Твърди се, че ищецът като старши полицай е полагал труд през процесния
период. Положил е 576 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на 660 часа дневен труд. Преизчислението на нощен към дневен труд води
до извънреден труд от 84 часа, който е трябвало да се заплати от ответника.
Доколкото всеки извънреден час трябва да бъде компенсиран с по 6 лева,
възнаграждението за целия период възлиза на 504 лева. Моли се искът да се
уважи.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен. Положеният от ищеца труд е надлежно
начислен в протоколите за извънреден труд. Трудът е заплатен по действащите
тогава правила. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важи Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г.
Този акт урежда по специфичен начин заплащането на нощния труд. В наредбата
няма текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент.
Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1. За целия процесен период за
всеки отработен през нощта час се заплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0.25 лева. В случая не е налице непълнота на законовата
уредба, поради което не следва да се прилага по аналогия НСОРЗ, която не се
отнася до заплащане на възнаграждението на държавните служители от МВР.
Съдът
приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В съдебно заседание искът е изменен по
размер като след изменението се претендират 766.38 лева възнаграждение за
извънреден труд за 105.68 часа и 96.23 лева лихва за забава.
Съдът, като прецени твърденията
на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира
за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените данни се установява, че ищцата е служител на
МВР, като през процесния период е заемала длъжността ”***” в сектор ООРТП на ОД на МВР Бургас.
Безспорно, също така,
е и обстоятелството, че ищцата е полагала труд на 12-часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищцата за
периода от 01.01.2017г. до 14.01.2020г. е положила 738 часа нощен труд на
12-часови смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 738
часа става 845.53 часа. На ищцата е начислен и изплатен нощен труд за 738 часа,
колкото са и отчетените часове по протоколи. Допълнителното възнаграждение за
нощен труд възлиза общо на 184.50 лева, които са заплатени. Разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 105.53 часа.
Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 105.53 часа възлиза на 765.56 лева. Разликата в часовете
между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен
труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд. В
съдебно заседание вещото лице е коригирало експертизата в смисъл, че часовете
положен извънреден труд са 105.68 лева и за тях се дължи възнаграждение от
766.38 лева. Лихвата за забава е в размер на 96.23 лева.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията
и редът за заплащане на последното се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а размерът – с
негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта – между
22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
През процесния период от
01.01.2017г. до 14.01.2020г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
издавана от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Преди
това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по
0.143 – чл.31, ал.2.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищцата е
изплатена само добавката от 0.25 лева
за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 184.50
лева.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за процесния период е приложима субсидиарно
Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Както стана ясно, от
заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент
1.143, е 844.68 часа. Разликата от 105.68 часа не е отчетена в протоколите за
положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 766.38 лева.
Няма доказателства ответникът да
е заплатил на ищцата дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден
труд в горния размер.
Доколкото с
изменението на иска се претендира именно 766.38 лева за извънреден труд от 105.68
часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло, за периода от 01.01.2017г. до 14.01.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за
мораторната лихва:
Този иск е също
основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал
в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното
отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за
периода от 30.04.2017г. до 14.01.2020г. е в размер на 96.23 лева, колкото се
търси и с изменения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена
изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 300 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда – държавна такса в размер на 100 лева и 200 лева за експертиза. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява за неоснователно, тъй като същото е платено при действието на тогавашната редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че минималният размер е 300 лева и страната се е съобразила с това правило.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, да заплати на М.К.Р., ЕГН ********** *** сумата от общо 766.38 лева /седемстотин шестдесет и
шест лева и тридесет и осем стотинки/ главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 105.68 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от нея за периода от 01.01.2017г.
до 14.01.2020г., 739 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.01.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 96.23 лева /деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2017г. до 14.01.2020г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, да заплати на М.К.Р., ЕГН ********** *** сумата от 300 лева /триста лева/
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес:
град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46 да
заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 200 лева
/двеста лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от 25.06.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(П)
Вярно с оригинала!
ММ