№ 3560
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110208782 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от К. Й. Ж., ЕГН **********, с адрес
гр.********, против наказателно постановление №542760/16.02.2024 г.,
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.49
от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1
от НРУПОГТТСО.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като незаконосъобразно,
доколкото счита същото за издадено от некомпетентен орган. В горния смисъл
навежда доводи, че по силата на чл.48 от НРУПОГТТСО, НП се издават от
кмета на общината или от определено и оправомощено от него лице. Твърди,
че тази разпоредба противоречи на чл.39, ал.4 от ЗМСМА, съгласно която
кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-
кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е
предвидено в закон, но такова в процесния случай такова предвиждане в закон
не съществува, доколкото нормата на чл.48, ал.1 е такава от подзаконов акт -
НРУПОГТТСО.
1
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В
допълнително подадена молба, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител – адв.Н. Ч. от САК, моли съда на единственото посочено в
жалбата основание – некомпетентност на органа, издал процесното НП, да
отмени същото, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на
направените разноски в размер на 480 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: заместник-кмет на
Столична община, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.Ю. В.а, моли съда да потвърди процесното НП, като
правилно и законосъобразно. Оспорва направеното възражение в жалбата като
неоснователно, като навежда доводи, че ответната страна е ангажирала
достатъчно писмени доказателства относно компетентността на АНО да
издаде процесното НП. Позовава се и на спазване на процесуалните правила
при съставяне на АУАН. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. По делото няма
данни за датата на връчване на процесното НП на жалбоподателя, с оглед на
което следва да се приеме, че депозираната жалба на 17.06.2024 г. е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване. С оглед на
горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не на посоченото
в нея основание.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
започнало със съставяне на АУАН бл.№542760 на 08.12.2024 г. от компетентно
длъжностно лице: В. Г. М., заемаща длъжността: контрольор по редовността
на пътниците към „ЦГМ“ ЕАД, надлежно оправомощена със Заповед
№СОА18-РД08-455/10.05.2018 г. на кмета на Столична община, в
присъствието на двама свидетели при установяване на нарушението и при
2
съставяне на акта, също длъжностни лица към „ЦГМ“ ЕАД, против К. Й. Ж.,
за това, че:
На 08.12.2023 г., в 13:36 часа, в Автобус 9, с инвент.№3011, при
проверка на лицето след спирка 129 СУ, посока ул.“Оборище“, район
„Подуяне“, пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците,
с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.18, ал.1, т.1, т.2, във вр. с чл.46,
ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу негов
подпис, без възражения по направените в него констатации. В
законоустановения 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не
се възползвал от правото си и не представил писмени възражения пред АНО.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице: заместник-кмет на Столична община, надлежно
оправомощен със Заповед №СОА24-РД09-1873/02.22.2024 г. на кмета на
Столична община, издал обжалваното НП №542760/16.02.2024 г. против К. Й.
Ж., с което наложил на същата на основание чл.49 от НРУПОГТТСО
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.18,
ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля М.,
които съдът кредитира с доверие, доколкото кореспондират на приложените
по делото писмени доказателства и изхождат от лице, споделящо
непосредствените си впечатления при изпълнение на служебните си
задължения, без данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на
делото; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН
и НП; два броя относими заповеди за компетенност на актосъставителя и
АНО.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на АУАН и НП,
съдът намира, че са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно представените два броя заповеди за компетентност, издадени
от кмета на Столична община, и в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона
ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Единственото релевирано
3
възражение в жалбата за некомпетентност на АНО, не се споделя от съда,
защото със своя заповед №СОА24-РД09-1873/02.22.2024 г., кметът на
Столична община, въз основа на делегираното му правомощие по закон –
чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, чл.22, ал.5 и ал.6 от ЗМСМА и чл.44, ал.2 от
ЗМСМА, изрично е упълномощил заместник кмета на Столична община по
направление „Транспорт и градска мобилност“ да изпълнява функциите на
АНО по преписки, образувани въз основа на съставени АУАН по
НРУПОГТТСО.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на процесните
АУАН и НП, съдът констатира, че в хода на образуваното административно-
наказателно производство са допуснати съществени по тежест процесуални
нарушения. Съдържанието, нито на АУАН, нито на НП, отговорят на
императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Актосъставителят е посочил като нарушени разпоредбите на чл.18, ал.1, т.1,
т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО, и по този начин е
създал неяснота относно приетото за установено административно
нарушение, доколкото очертаните състави по т.1 и т.2 от чл.18 от Наредбата не
могат да се реализират едновременно, а при условията на алтернативност, т.е.
пътникът или не разполага с редовен превозен документ или не представя
същия на контрольора. Тази нередовност в акта е пренесена и в НП в
нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Това е довело до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице, до степен последното да не може да
разбере за какво точно нарушение е наказано.
Допеснато е нарушение и на материалния закон. За пътуване в МПС за
обществен превоз, каквото е и Автобус №9, без редовен превозен документ,
санкция, освен в НРУПОГТТСО, е предвидена и в разпоредбата на чл.101, т.1
от ЗАвтПр, която предвижда, че пътник в МПС за обществен превоз, който
пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба от 10 до 50
лева - за превози по общинските транспортни схеми, какъвто се явява и
настоящия случай. Налице са два нормативни акта – закон и подзаконов
нормативен акт /Наредба/, които уреждат една и съща материя. Санкцията за
пътуване без билет е предвидена в закон, като разпоредбата на чл.101 от
ЗАвтПр не е бланкетна, а съдържа всички признаци на извършеното
нарушение, поради което не подлежи на попълване от друг нормативен акт.
4
Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се
преуреждат с подзаконов нормативен акт, в който освен това, предвижда и
абсолютно по размер административно наказание, макар и от същия вид –
глоба. Противоречието между закон и подзаконов нормативен акт обуславят
отмяна на процесното НП, издадено за нарушение на НРУПОГТТСО,
противоречаща на ЗАвтПр – чл.15, ал.3 от ЗНА. ЗАвтПр е относим и към
превозите по общинските транспортни схеми, тъй като превозът на пътници е
изрично посочен в чл.1, т.1 от същия закон. В този смисъл и предвид
разпоредбите на ЗНА, приложим е специалния закон, а не подзаконовия
нормативен акт. Действително, цитираната Наредба има ограничен
териториален обхват: само на територията на Столична община, но пък от
своя страна ЗАвтПр има териториален обхват на територията на цялата
страна, което включва и територията на Столична община, т.е на тази
територия обхватът им се припокрива. След като териториалният обхват се
припокрива по отношение територията на Столична община, а действието на
Наредбата не изключва действието на закона в рамките на тази територия, то
следва да бъде приложен именно по-високият по степен нормативен акт:
ЗАвтПр. С оглед на горното, жалбоподателят неправилно е бил санкциониран
по реда на НРУПОГТТСО, вместо да понесе административнонаказателна
отговорност по чл.101, ал.1 от ЗАвтПр.
Независимо от това, че в приетата Наредба на Столична община
съставът на нарушението е уреден в чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО, а размерът
на санкцията е посочен в чл.49 от НРУПОГТТСО, и макар същият да съвпада
с максималния размер на предвиденото в чл.101, т.1 от ЗАвтПр наказание, то
не отпада задължението да се наложи наказанието на основание по
висшестоящия нормативен акт – законът, а не на основание Наредбата на
Столична община, съобразно изложените по-горе аргументи. От друга страна,
в Наредбата е определено фиксирано наказание /в абсолютен размер от 50
лева/, а съгласно ЗАвтПр глобата би могла да варива от 10 до 50 лева. Поради
тази причина, съдът не може да измени НП, като намали размера на
наказанието, което би могъл да стори само при наложена на основание чл.101,
т.1 от ЗАвтПр санкция.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
5
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски има жалбоподателя. Надлежно упълномощения
процесуален представител на жалбоподателя – адв.Н. М. от САК,
своевременно претендира присъждане на разноски. Представен е договор за
правна защита и съдействие, съгласно който жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева /с включено ДДС/ за
процесуално представителство от едни адвокат в настоящото производство,
каквото е осъществено в настоящото производство. При липса на направено
възражение за прекомерност от ответната страна по жалбата, претенцията на
правоимащата страна се явява основателна и Столична община следва да бъде
осъдена да я заплати в пълен размер на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№542760/16.02.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с
което на К. Й. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.********, на основание чл.49
от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1
от НРУПОГТТСО, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, да заплати на К. Й. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.********,
сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД, на основанията, предвидени в
НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7