Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 136
Гр.Разград, 08 октомври 2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Разградският административен
съд в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и
първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА –СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
При секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на
прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №132 по описа за 2021г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „КМК Билд“ ЕООД,
гр. Айтос против Решение № 100 от 14.04.2021 г. постановено по АНД № 10/2021 г.
по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 17-000714 от 30.11.2020 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград, с което за извършено нарушение на чл.
63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за
което се излагат подробни съображения.
Иска се да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отмени
оспореното НП или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска съдът да остави в сила
решението на районния съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на въззивния съд.
Разградският административен съд, след като прецени направените
оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с
доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна
страна против съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по
същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно
доказателства, които установяват всички относими към спора факти и
обстоятелства. Същите са задълбочено анализирани от районния съд и възприетите
от него фактически изводи са напълно обосновани. Те сочат, че на 06.10.2020г.,
около 10, 00 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград,
извършили проверка по работни места във връзка със спазване на трудовото
законодателство на строителен обект – „Социални жилища за настаняване на
малцинствени, социално слаби групи”,
находящ се в ж.к. „Орел” гр. Разград, изграждан от „КМК Билд“ ЕООД, гр.
Айтос чрез наети лица. При нея е установено, че лицето А. М. Б. осъществява
трудова дейност като „работник в строителството“, като е допуснат без
предварително да му е предоставено копие от уведомлението за регистрация на
сключения трудов договор в ТД на НАП. Трудовият договор с работника бил сключен
на 05.10.2020г., а е регистриран в НАП на 06.10.2020г., но в 15:27 часа. При
тези данни е прието, че с противоправното си поведение дружеството е извършило
нарушение на чл.63, ал.2 във вр. с ал. 1
от КТ, тъй като въпреки регламентираната там забрана е допуснало до работа посоченото
лице без да му е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с
него трудов договор, заверено от ТД на НАП и срещу него е съставен АУАН №17-000714/30.10.2020г..
Той е редовно съставен и надлежно връчен на представител на нарушителя, като
отказът да го подпише е оформен съгласно изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с
процесното НП е ангажирал отговорността на „КМК Билд“ ЕООД, гр. Айтос на
основание чл.414, ал.3 от КТ, като е наложил имуществена санкция в минималния размер
от 1 500 лв. С решението си районният
съд е потвърдил това НП като законосъобразно. В мотивите си е приел, че то е издадено
при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния
закон. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция.
Оспорените АУАН и НП са съставени в предвидените за
това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и
съдържание. Приложени са и съответните законови разпоредби. От доказателствата
по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение. Събраните писмени и
гласни доказателства установяват, че на 06.10.2020г. А. Б. е престирал своя труд, изпълнявайки функции, типични
за длъжността „работник в строителство“. Съгласно нормата на чл.63, ал.2 от КТ
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. В
случая работникът е допуснат до работа без да му бъде връчено уведомление за
регистриран трудов договор. При тези данни се налага еднозначният извод, че с
поведението си касаторът от обективна и
субективна страна е извършил вмененото нарушение. В тази насока съдът намира за
необходимо да отбележи, че съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставеният АУАН
се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за
разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със
специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да
доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Такива
доказателства не са ангажирани. С оглед на това съдът приема, че законосъобразно
и обосновано е ангажирана административната отговорност на дружеството на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Определената имуществена санкция е в минималния размер, посочен от законодателя
и липсва законова възможност тя да бъде намалена или изменена по вид с оглед
забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.
В случая не са налице и предпоставките за да са
приеме, че деянието съставлява маловажен случай. В КТ се съдържа специална
разпоредба на чл. 415в от КТ, която изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл. 28 ЗАНН. В чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят изрично е посочил, че
нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ не е маловажно. В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото
е валидно, обосновано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 100 от 14.04.2021г., постановено по АНД № 10/2021 г. по описа
на Районен съд – Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/