Р Е Ш Е Н И Е
№ 3557, 24.10.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 02.10.2018 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20481 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му ........ А.Т., твърди, че З.Г.В. е собственик
на апартамент .., на етаж.., във вход...., на жилищна сграда с административен
адрес - гр......., бул. ...... № ....и като такава по силата на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия и
съобразно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди е длъжна да заплаща
месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят, като в противен случай, съгласно чл. 35, ал. 1 от
Общите условия дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Твърди се, че за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. ищецът е
доставил за горепосочения имот топлинна енергия на обща стойност 330,28 лева,
цената на която не е заплатена в срок, поради което по партидата на ответницата
са начислени и обезщетения за забава за периода 02.07.2015 г. – 22.11.2017 г. в
общ размер на 37.35 лева. За същите ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18612 по описа на Районен
съд - Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
е депозирано възражение, поради което
ищецът предявява настоящата искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 Граждански процесуален кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
Закон за задълженията и договорите.
Ответницата З.Г.В. с ЕГН **********,***,
представлявана от пълномощника й адвокат А.Н., не оспорва, че е собственик на
описания в исковата молба недвижим имот, но твърди, че : в имота й не се консумира
Продължение на решение по
гр. д. № 20481/17 г. на РСПд – стр. 2/6
топлинна енергия поради топлотехническото му състояние;
сградната инсталация е правена на частни начала и затова в общите части на
сградата никога не са били поставяни отоплителни тела; апартаментът й се намира
на най-горния жилищен етаж и е единствен на етажа, като отляво спрямо входната
врата има едно общо помещение, а от дясно - общи тераси, тръбата за топлинна
енергия на сградната инсталация, достигаща до най-горния жилищен етаж през
въпросното общо помещение, откъдето влиза в нейния имот, още през 2002 година е
била отрязана и затапена на самия вход на жилището й; дори и да се допусне, че
исковите претенции имат основание, то претендираните суми са некоректно
изчислени, поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
В първото проведено по делото открито съдебно
заседание пълномощникът на ответницата е навел и следните твърдения : не е
извършван контрол по реда на Закона за измерванията на топломера в абонатната
станция, към която е присъединена жилищната сграда, в която се намира имотът на
ответницата, поради което измерванията не са достоверни; ищцовото дружество
изчислява дължимите от ответницата суми за доставена топлинна енергия въз
основа на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването,
която не отчита реалното потребление в конкретния имот, поради което посочените
разпоредби противоречат на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006
г. за фактуриране на потребената топлинна енергия въз основа на реалното
енергийно потребление, както и е оспорена редовността на счетоводните записвания.
Доколкото, обаче, подобни твърдения и оспорвания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не са направени от ответната страна, то в съответствие с чл. 133 ГПК настоящият
състав намира, че се е преклудирала възможността за направата им в първото по
делото открито съдебно заседание, поради което във връзка със същите на
страните и не са давани указания.
Съдът като обсъди останалите
твърдения и доводи на страните във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 18612 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г. на 24.11.2017 г. е
издадена Заповед № 11287 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено З.Г.В. *** ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от 330.28 лв. –
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ...., бул.
..... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017
г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.11.2017
г., до окончателното й изплащане; сумата от 37.35 лв. – обезщетение за забава
за периода 02.07.2015 г. – 22.01.2017 г.; сумата от 25 лв. разноски за
заплатена по производството държавна такса и сумата от 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение, поради което
Продължение на решение по
гр. д. № 20481/17 г. на РСПд – стр. 3/6
дружеството
е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта.
Ответницата не оспорва, че е собственик на апартамент ..,
на етаж.., във вход...., на жилищна сграда с административен адрес – гр.......,
бул. ...... № ..../изявление на пълномощника й адвокат А.Н., направено в
открито съдебно заседание на 08.05.2018 г. – протокол лист 53, на гърба/, който
блок според заключението на вещото лице инж. Ш. е присъединен към
топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, като през периода 01.05.2015
г. – 30.04.2017 г. абонатната станция, обслужваща сградата, е работила и е
захранвала обектите, присъединени към нея с топлинна енергия както за
отопление, така и за битова гореща вода. Установява се още от заключението на
инж. Ш. и допълнението към него вх. № .-.......2018 г., че : в апартамента на
ответницата липсват отоплителни тела, същите са отсъединени, а захранващите
аншлуси към тях – изрязани и затапени, като през исковия период не е
начислявана топлинна енергия за отопление за отоплителни тела с индивидуални
разпределителни уреди; в банята няма щранглира, но през процесния период
топлинният счетоводител – .............., е начислявал топлинна енергия за
отопление от 1 брой щранглира с мощност на топлоотдаване 578.5 W – обстоятелство, което се установява и от
представената от третото лице .............. молба вх. № .........2018 г. /лист
50 от делото/, поради което делът за начислената топлинна енергия от 1 брой
щранглира е неоснователен; в имота няма монтирани водомери за отчитане на
потребено количество топлинна енергия за битова гореща вода и такава не се е
ползвала, съответно не е и начислявана; за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017
г. за имота на ответницата са разпределени и начислени общо 3,90725 мвтч
топлинна енергия, в това число 1,47921 мвтч топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, 2,42804 мвтч топлинна енергия за отопление и 0,0 мвтч
топлинна енергия за битова гореща вода.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката
постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или
съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е
меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради –
етажна собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е
тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за
Продължение на решение по
гр. д. № 20481/17 г. на РСПд – стр. 4/6
дялово
разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /. Топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.
Или по силата на цитираните
разпоредби, както и на факта, че ответницата е собственик на горепосочения
апартамент за времето от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., който е в жилищна
сграда присъединена към топлопреносната мрежа, през посочения времеви отрязък тя
е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати
цените на доставената топлинна енергия – в процесния случай само на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като както се констатира от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна
инженерна техническа експертиза в имота не е ползвана нито топла вода, нито
топлинна енергия за отопление.
Посочи се вече, че според заключението на вещото лице инж. Ш. за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2017 г. количество топлинна енергия, отдадено от сградна
инсталация, разпределено за имота на ответницата е 1,47921 мвтч. на стойност с
ДДС, в това число и такса за услугата дялово разпределение съгласно
заключението на вещото лице С.К., което съдът кредитира, тъй като е изготвено
на база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл. 182 ГПК
могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, а ответникът
не установи те да са водени неточно, 131.65 лв. Пак съобразно последното дължимите
лихви за забава за периода 02.07.2015 г. – 22.11.2017 г. възлизат на 14.86 лв.
И тъй като за плащането на тези суми до датата на
приключване на съдебното дирене по делото ответницата не ангажира
доказателства, то предявените главни и акцесорни установителни искове се явяват
доказани по основание, като следва да бъдат уважени до посочените в предходния
абзац размери, като за разликите до пълно предявените такива съответно от
330.28 лв. и 37.28 лв. исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 177.33 лв. разноски по производството съразмерно на уважените искове /в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 370 лв. депозитни разноски х 39.85 %/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 39.85 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ на база на минимален Продължение на решение по
гр. д. № 20481/17 г. на РСПд – стр. 5/6
размер на възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 29.89 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 18612/17 г. съразмерно на уважените искове /в това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер съгласно чл. 26 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като попълването на едно бланково заявление не съставлява сложна юридическа дейност х 39.85 %/. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение от 400 лв., тъй като размерът му е съобразен с разпоредбите на чл. 2, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 255.64 лв. разноски по производството съразмерно на отхвърлените искове /в това число 20 лв. депозитни разноски + 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение + 400 лв. адвокатско възнаграждение х 60.15 %/. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответницата и сумата от 90.23 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 18612/17 г. за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлените искове /150 лв. х 60.15 %/. По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Г.В. с ЕГН **********,***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 131.65 лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – апартамент .., на етаж.., във вход...., на жилищна сграда, находяща се в гр. ......., на бул. ...... № ...., през периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. ведно със законната лихва от 23.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 330.28 лв. отхвърля предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД като неоснователни; сумата от 14.86 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 02.07.2015 г. – 22.11.2017 г., като над уважения до пълния предявен размер от 37.35 лв. – отхвърля предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни, за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 11287/24.11.2017 г. за изпълнение на
Продължение на решение по
гр. д. № 20481/17 г. на РСПд – стр. 6/6
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18612 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г. ОСЪЖДА З.Г.В. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 177.33 лв. разноски по производството по гр. д. № 20481 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.; сумата от 39.85 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 20481 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. и сумата от 29.89 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 18612 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г. съразмерно на уважените искове. ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на З.Г.В. с ЕГН **********,*** : сумата от 255.64 лв. разноски по производството по гр. д. № 20481 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. и сумата от 90.23 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 18612 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г. съразмерно на отхвърлените искове. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА Вярно с оригинала! ММ