Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора,
02.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
гр. дело № 1869 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във
вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, представлявана от А.М. –
Старши юрисконсулт против И.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, като длъжник
в размер на 667.58 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 21.09.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното плащане. Претендират се разноските по заповедното и по
настоящото производство.
С исковата молба се
сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 538/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено на 29.11.2019 г. ищецът бил уведомен и получил указания за предявяване на
иск относно вземането си, предмет на което е заявлението срещу И.М.С.,
с ЕГН **********.
В указания от закона
и съда едномесечен срок, ищецът е депозирал искова молба по чл.422 от ГПК на
30.12.2019 г. с вх. № 6708.
Твърди се още, че със
Заповед № 403/27.04.2018 г. и
изпълнителен лист от 30.04.2018 г.,
издадени по ч. гр. д. № 538/2018 г.
по описа на Районен съд - гр. Нова Загора, въз основа на представено Извлечение
от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, кредитополучателят И.М.С.,
с ЕГН ********** била осъдена,
да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица
от 21.09.2016
г.:
447.78 лв. - главница, 105.00 лв. - договорна лихва за периода от 20.01.2017 г.
до 24.04.2018 г., 2.58 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от
12.03.2018 г. до 24.04.2018 г., 112.22 лв. - заемни такси и разноски, както и
законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, а също и 175.00 лв. - представляващи разноски, направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Посочва, че основанията, обстоятелствата
и фактите, които обуславят съществуването на вземането на „Банка ДСК” ЕАД
били следните:
На 21.09.2016 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор И.М.С., с ЕГН **********, като
кредитополучател, бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица.
Съгласно Договора „Банка ДСК” ЕАД ѝ
предоставила револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез
кредитна карта DSK MAXICARD в
размер на 500 лева с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца, при лихвен
процент, който към датата на сключване на договора била 21,95 % годишно.
Лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.27, ал.2 от
Общите условия).
Неразделна част от Договора били Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с
револвиращ кредит на Банка ДСК и Общите условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” ЕАД, които
кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.
При забава в плащанията се дължала
добавка за забава в размер на 5 процентни пункта, а срокът на кредитната карта
бил 3 години, след изтичне на който се издавала нова карта с но всрок на
валидност. Минималната сума за револвиране на кредита била 3 %, изчислявани
като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна
дата.
Сочи се също, че
съгласно чл.17 от Общите условия, Банката издавала кредитната карта със срок на
валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът
можел да използва картата. След изтичането на срока на валидност се издавала
нова карта, с нов срок на валидност, а Банката не преиздавала картата при
наличие на някое от основанията за прекратяване на договора съгласно чл.87,
ал.1 от Общите условия.
Съгласно чл.26, ал.2
от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпадал със срока на
валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка
ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на Договора, уговорено в
Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
погасява минималните суми за револвиране на усвоения от него кредит.
В Глава IX „Обслужване на кредита” от
Общите условия било предвидено, че Банката определя месечна падежна дата (20-то
число) и минимална сума за револвиране (3%), която клиентът бил длъжен да внесе
в рамките на определен срок след падежната дата. Съгласно т.10 от
Допълнителните разпоредби на Общите условия, „минималната сума за револвиране”
е определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките на
гратисния период от 15 дни.
Кредитният лимит се револвирал ежедневно
с размера на погасената част от ползвания кредит.
В случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата,
клиентът не револвирал кредита си или револвирал със суми, по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на
кредита се преустановявало и цялото задължение, формирано към падежната дата,
започвало да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен
с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погасял изцяло дължимото до
края на следващия пети гратисен период, правото за ползване на кредита се
възстановявало.
Твърди се, че съгласно Общите условия, вземането на Банката
за целия използван кредитен лимит ставало изискуемо и тя имала право да
пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл.32 от
Общите условия), както и да превърне кредита в предсрочно изискуем (чл.34 от
Общите условия).
Сочи, че поради непогасяването на 13 броя
минимални суми за револвиране на кредита за периода от 20.01.2017 г. до
20.02.2018 г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложил санкциите от Глава IX и обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на
кредита с Нотариална покана - уведомление с изх. № 05/20/01251/2017 том 1 № 138
на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с
район на действие Районен съд Нова Загора – връчена на 25,01,2018 г.
Твърди се, че на 25.04.2018 г., вследствие
на неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на длъжника с посочената
покана, кредитора пристъпил към събиране на вземането си по съдебен ред, както
е посочено по-горе.
Сочи, че въз основа на издадените
Заповед за изпълнение на парично задължение № 403/27.04.2018 г. и изпълнителен
лист от 30.04.2018 г., които били образувани от банката в изпълнително
производство пред ЧСИ Павел Георгиев рег. № 837 на КЧСИ с район на действие -
района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело № 1327/2018 г. по
описа на същия ЧСИ. Посочва, че съдебния
изпълнител бил изпратил Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта на
изпълнение и тя била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление и копие от съобщението, заедно с връчените документи
били приложени пои ч.гр.д. 538/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Ищецът разяснява, че междувременно на 15.05.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания („Договор за цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район„Оборище“,
бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от Илка Г.
Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев - Прокурист,
пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането,
възникнало от сключеното между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и И.М.С. с ЕГН **********, като
кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 21.09.2016 г.
Горното се
потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба
Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 15.05.2019
г., в което се съдържало процесното вземане, а от писмено потвърждение от
цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за прехвърлянето на
вземанията съгласно Договор за цесия от 15.05.2019 г. било видно, че същият е
влязъл в сила и произвел своето действие.
Предвид гореизложеното, ищеца моли съдът
да постанови решение, с което което
да установи със сила на пресъдено нещо, че по отношение на ответника И.М.С. с ЕГН **********, съществуват гореописаните
вземания на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********.
Ищецът е претендирал и разноските,
направени в заповедното производство в общ размер от 175.00 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Моли съда да приеме представените с
исковата молба писмени доказателства.
Моли съдът да допусне извършването на
съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице –счетоводител, ако ответника не
признае иска.
Моли да бъде приложено ч.гр.д.
№ 538/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, от представените документи по което заявява, че
желае да се ползват и да бъдат приети като доказателства в настоящото
производство.
С исковата си молба ищеца моли на основание чл.219, ал.1 от ГПК, да бъде
привлечено като трето лице-помагач на страната на ищеца в настоящото исково
производство „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********, на основание сключен
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, между двете дружества/.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител на ответника адв.М.А.А. ***, с който същата е посочила, че е запозната с исковата молба и счита
иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Особения представител на ответницата адв.А. е направила възражения и е изложила обстоятелствата
на който се основават:
Твърди се, че към
представените доказателства към исковата молба няма ангажирани доказателства,
които да установяват предаването, респ. получаването на кредитната карта, като
такова удостоверяване липсвало и в договора за кредит, съобразно изискването на
„Общите условия“ на Банка ДСК.
Особеният
представител на ответницата С. счита, че договора за кредит е недействителен на
основанието по чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, защото договорът
предвиждал два различни начина на олихвяване на заемната сума – веднъж
фиксирана като размер лихва и дължима сума в края на 12 месечния период /516.25
лева за всяка година/, и втори път – с различни годишни проценти в зависимост
от точността на изпълнението.
Липсвал ясно посочен
критерий /условия/ за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам и на
размера на дължимите за погасяване суми, които били в пряка зависимост от
метода по който банката изчислява лихвения процент.
В отговора се сочи,
че е налице недействителност на договора за кредит, тъй като не били спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като били предвидени различни лихвени
проценти. Липсвало посочване на последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Не можело да се
приеме, че ответницата била уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост
на вземанията по кредита, тъй като видно от нотариалната покана тя не ѝ
била връчена лично.
Сочи се, че в
договора отсъствала изрично уговорена дата на прекратяване, респ. дата на краен
падеж на всички вземания по договора, като единствената уговорка за крайна дата
било посочването в Общите условия за издаване и обслужване на кредитната карта,
че същата има срок на валидност, изтичащ в последния ден на месеца/годината,
посочени върху лицевата ѝ страна.
Сочи се, че липсват
документи и че са налице условията на чл.87, ал.1 от Общите условия.
В обобщение се прави
извод, че не се установявала нито предсрочната изискуемост на сумите по
договора за кредит, нито изтичането на срока, нито настъпването на друго
основание кредиторът да търси плащане на всички дължими суми.
Моли се съдът да
отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани.
Особеният
представител не се противопоставя да бъдат приети представените от ищцовата
страна доказателства, от които ще се ползва. С оглед становището на ищцовата
страна да му бъде дадена възможност да прави искания и да сочи други
доказателства.
В откритото
съдебно заседание на 04.02.2021 г. гл.юрк.Г. е представила нови писмени доказателства във връзка с направеното
възражение от страна на особения представител, относно усвояването и погасяването
на процесния кредит.
Съгласно
представената декларация за предаване на кредитна карта на ответницата, тя е
била получена от нея на 07.10.2016 г., а съобразно представеното извлечение от
сметка за периода от 21.09.2016 г. до 03.12.2021 г. усвояването на кредита е
било направено на 11.10.2016 г.
Съдът е уважил искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като същата
е изготвена и представена в срок.
В последното по делото открито съдебно заседание
проведено на 25.03.2021 г. за ищеца „БАНКА
ДСК” ЕАД, редовно призован се явява гл.юрк.Р.Г., редовно упълномощена от
по-рано.
За ответника И.М.С., редовно
призована, чрез особения ѝ представител – адв.М.А.А. *** – не се явява,
за нея се явява адв.Кунка Т. Чобарска-Енева, назначена за особен представител
от съда от по-рано.
Вещото лице С.К.С.,
редовно призован – лично се явява.
В залата се явява
юрк.Дарина Бойчева Г., в качеството ѝ на пълномощник на „ОТП Факторинг
България” ЕАД, редовно упълномощена от същата дата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
Страните са приели
представеното заключение на вещото лице.
Гл.юрк.Г. поддържа
предявения иск.
Юрк.Дарина Г. също
моли съдът да уважи в цялост предявения иск.
Адв.М.А. заявява, че счита
предявените искове за неоснователни и недоказани и поддържа становището си, че е нарушена процедурата по уведомяването на длъжника, чрез
връчването на нотариалната покана по реда на чл.47 от ГПК и възразява, че
договора за кредит е недействителен на основанието по чл.22 във вр. с чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК и така били налице два начина наолихвяване в зависимост от
точността на изпълнението.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел, представени
от ищеца писмени доказателства,
а именно: Нотариална покана с изх. № Банка ДСК 05-20-01251/27.10.2017 г. и
разписка към нотариална покана; Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически
лица от 21.09.2016 г.; Общи условия и Условия за този вид карта от 19.09.2016 г.; Искане
за кредит с вх. № 3520900 от 26.09.2016 г.; Резултат от обработка на искане;
Декларация от И.М.С. /приложение А43/; Декларация в
съответсвие с чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД; Декларация за гражданско и
имуществено състояние, свързани лица, наличие или липса на публични задължения
и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОС неразделна част към
искане за кредит 1619/26.09.2016 г.; Извадка от ДОПК; Условия за издаване и обслужване
на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на „БАНКА ДСК” ЕАД;
Преференции по банкови карти /приложение А15/; Молба от „БАНКА ДСК” ЕАД до ЧСИ Павел Георгиев за образуване на
изп.д. против И.М.С.; Извлечение от счетоводни книги на„Банка
ДСК” ЕАД за сметка № 13/24510036 от 25.04.2018 г. по Договор за кредит №
13/24510036/27.09.2016 г.; КЛ показване на заем на л.36 и 37 по делото; Ч.гр.д.
№ 538/2018 по описа на Районен съд – Нова Загора; Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) от
15.05.2019 г.; Детайли относно обработването на лични данни на администратора „ОТП Факторинг България” ЕАД; Приемо-предавателен протокол от 11.06.2019 г.; Писмо от „БАНКА ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг
България” ЕАД; Писмо до И.М.С. от
20.06.2019 г.; Известие за доставяне; Приемо-предавателен протокол
от 29.05.2019 г.; Декларация
за предаване/връщане на банкова карта /приложение А14/ от И.М.С.; Извлечение за периода от 21.09.2016 г. до 03.02.2021 г. на л.90 до
л.92 вкл. от делото и юрисконсултски пълномощни;
Съгласно договорките между страните, „Банка ДСК” ЕАД е
отпуснала на кредит на И.М.С., с ЕГН **********, усвояван чрез кредитна карта DSK MaxiCard в размер на 500 лева с месечна падежна дата всяко 20-то число на
месеца, при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
е 21,95 % годишно. Лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната
сума.
При наличие на предпоставките по чл.32 и
чл.34 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е обявил кредита за
предсрочно изискуем, след което е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК пред
Районен съд - Нова Загора. Обявяването на предсрочната
изискуемост е извършено, чрез Нотариална покана с изх. № Банка ДСК 05-20-01251/27.10.2017 г. и
разписка към нотариална покана,
получено на 25.01.2018 г. от сестрата на И.М.С., със задължение да ѝ го предаде, видно
от приложеното по делото копие.
Въз основа на подаденото на 25.04.2018
г. от „Банка ДСК” ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл.417 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 538/2018 г. по описа на Pайонен
съд - Нова Загора.
В заповедното производство по посоченото
дело са издадени Заповед № 1219/27.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист от 30.04.2018 г. в полза на заявителя „Банка
ДСК” ЕАД срещу длъжника И.М.С.. На тяхно основание по молба на „Банка ДСК” ЕАД, срещу ответника е образувано
изпълнително дело № 1327/2018
г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837 на КЧСИ и район на действие -
района на ОС – Сливен.
На основание чл.47, ал.5 от ГПК, поканата за доброволно изпълнение, ведно със Заповедта
за незабавно изпълнение са връчени на кредитополучателя, чрез залепване на
уведомление.
Горепосочените факти и обстоятелства
обуславят правния интерес на кредитора - ищец, в законоустановения
едномесечен срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК, да предяви иск за
установяване на вземането си по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 21.09.2016 г., което същият е сторил с депозирането на исковата молба с вх. №
6708 на 30.12.2020 г. в съда.
В откритото съдебно заседание на 25.03.2021
г. съдът конституира „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, като трето
лице – помагач на страната на „Банка
ДСК” ЕАД.
С
цел изясняване на спора и
по искане на ицеца, съдът
назначи на вещото лице С.К.С. изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си с
вх. № 260287 от 10.03.2021 г. вещото лице посочва, че:
Ищецът по делото „БАНКА ДСК” ЕАД е превел на кредитополучателя И.М.С.,
съгласно сключения Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица
от 21.09.2016 г. сума в
размер на 519.70 лв.
Кредитополучателя по процесният кредит И.М.С. е усвоила отпуснатите ѝ
суми по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически
лица от 21.09.2016 г.
в размер на 504.50 лв. на 11.10.2016 г.
Съгласно сключения
договор падежната дата е всяко 20-то число на съответния месец, а минималните
суми за револвиране на кредита към всяка падежна дата е както следва:
-
За
периода от м.10.2016 г. до м.03.2017 г. вкл. по 41.67 лв.
-
За
периода от м.04.2017 г. до м.09.2017 г. вкл. по 44.37 лв.
За погасяване на
кредита са постъпили суми в размер на 49.70 лв., които са били достатъчни за
погасяване на определените суми за револвиране.
Съгласно приетия погасителен план те са отнесени за погасяване на главницата по кредита.
Последното плащане на
минимална сума за револвиране на кредита е извършено на 21.12.2016 г. и е в
рамер на 15.30 лв. След тази дата до 27.06.2017 г. /датата на прекратяване на
револвирането на кредитната карта/ не са направени 6 броя минимални вноски в
размер на 88.74 лв.
Размерът на
непогасените изискуеми задължения по процесния кредит към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист /25.04.2018 г./ са в размер на 667.58 лв. и
представляват както следва:
- Непогасена главница – 447.78 лв.
- Договорна лихва за периода от 20.01.2017
г. до 24.04.2018 г. - 105.00 лв.
- Лихвена надбавка за забава за периода
от 12.03.2018 г. до 24.04.2018 г. – 2.58 лв.
- Заемни такси – 112.22 лв.
Актуалният размер на дължимите суми от ответника по процесноито дело към
01.03.2021 г. /датата на изготвяне на настоящото заключение/ остава същия, тъй
като след датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /25.04.2018 г./ и
след цедиране на задължението на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД
/15.05.2019 г./ от страна на ответника няма направени нови погасителни вноски
за изплащане на задължението по кредитната карта.
Съдът кредитира заключението на вещото лице С.К.С. по съдебно-счетоводната
експертиза. В откритото съдебно заседание на 25.03.2021 г. същото е излушано и
прието от страните без възражение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на
ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит между
„БАНКА ДСК” ЕАД от една страна
като ищец и от друга ответника И.М.С.,
в качеството ѝ на кредитополучател.
Ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си и е
предоставило на ответника сумата по кредита под формата на кредитна карта, но
последния не е изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие и е
допуснал забава в плащанията на главница и лихва над 4 поредни месеца, считано
от месечната падежна дата, а именно 13
броя минимални суми за револвиране на кредита за периода от 20.01.2017 г. до
20.02.2018 г., поради което кредитът е предсрочно изискуем и кредиторът „БАНКА ДСК” ЕАД приложил санкциите от Глава IX и обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита с Нотариална покана -
уведомление с изх. № 05/20/01251/2017 том 1 № 138 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с
район на действие Районен съд Нова Загора - връчена на 25.01.2018 г.
на сестрата на ответницата със задължението да ѝ я предаде.
Съгласно чл.32 и чл.34 от Общите
условия, Банката пристъпила
към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред и да превърнала
кредита в предсрочно изискуем.
По
същество съдът намира иска за основателен и доказан в пълен размер, видно от
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съда кредитира
като независимо и компетентно изготвено, прието без възражения и от страните.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване бе да
докаже твърдените от него факти и обстоятелства, а именно, че между „БАНКА ДСК”
ЕАД и ответника в настоящото производство са били налице и съществували валидни
облигационни /договорни/ отношения, че „БАНКА ДСК” ЕАД е изправна страна по този договор,
респективно, че ответника е неизправна такава, че вземането е било прехвърлено
от „БАНКА ДСК” ЕАД на на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД чрез цесия, че ответника е бил редовно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането към него от
страна на „БАНКА ДСК” ЕАД. Да докаже размера на претендираните от него суми с
петитума на исковата молба.
В тежест на
ответницата при условията на насрещно доказване бе да докаже в случай, че
навежда такива, своите правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, досежно
вземанията на ищеца по делото.
Съдът
намира възраженията на ответната страна за неоснователни по следните
съображения:
Досежно претендираната нищожност, поради нарушение на разпоредбите на чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.11 от ЗПК в приетите по делото доказателства са ясно посочени
конкретните параметри по процесния договор – на
л.9 по делото, чл.1, ал.3 от който е видно, че Кредитът се олихвява с фиксиран
лихвен процент в размер на 0 % годишно за период от 6 месеца, считано от датата
на издаване на картата. За останалия срок кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95 % годишно или
0.06 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за
карти в BGN…Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите условия... чл.1, ал.4
Годишен процент на разходите 6.02...Общо дължима сума 516.25 лв... чл.1, ал.6
За месечна падежна дата се определя всяко 20-то число на месеца, на л. 19 по
делото е представен Погасителен план, посочените подписани от ответницата, на
л.35 по делото в Извлечението на счетоводните книги, също са посочени всички параметри
на процесния договор.
Относно наведените
възражения за отсъствие на изрично
уговорена дата на прекратяване, респективно дата на краен падеж на всички
вземания по договора, като единствената уговорка за крайна дата било
посочването в Общите условия за издаване и обслужване на кредитната карта,
съдът също ги намира за неоснователни. Видно от л.35 по делото краен падеж е
27.09.2019 г., предвид което към датата на исковата молба задължението е
падежирало изцяло.
Съдът
намира за неоснователни и твърденията на особения представител, че ответницата
не била уведомена за изискуемостта на целия кредит, понеже ѝ е изначално
известно още с подписването на Договора от страна на кредитополучателя, С. е била информирана за клаузите на сключения между
страните договор, видно от подписа ѝ положен на процесния договор, а към
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК – 14.09.2018 г. е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане, поради неспазване на договореното между страните, а именно невнасяне
изцяло или частично на минимална сума за револвиране четири поредни месеца – за
точност 13 брой непогасени вноски и при наличието на чл.32 и чл.34 от Общите условия, за което ответницата е била уведомена с Нотариална покана с изх. № Банка ДСК 05-20-01251/27.10.2017 г., връчена на 25.01.2018 г.
Твърдяното в отговора
на особения представител, че липсват документи и че са налице условията на
чл.87, ал.1 от Общите условия, съдът намира за неоснователно, тъй като по
делото са представени необходимите доказателства, водещи до обоснован извод за
основателност и доказаност на исковата претенция, а относно сочената разпоредба
на чл.87, ал.1, съдът намира, че процесния кредит е в хипотезата на т.3, буква
„б“ – касае се за нарушаване от страна на Клиента на условията на Договора и
Общите условия.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Предвид
гореизложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло.
Относно разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
общ размер 873.50 лв., от които 25.00 лв. държавна такса, 300.00 лв.
възнаграждение за особен представител, възнаграждение за
вещо лице 253.50 лв. и юрисконсулстско
възнаграждение 300.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 538/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
разноски в размер на 175.00 лв. общо, от които 25.00 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415
от ГПК, по отношение на И.М.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „БАНКА
ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.„Московска“ № 19,
представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт, СУМА в общ размер 667.58 лв. /шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ от
които: 447.78 лв. /четиристотин
четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки /дължима главница по
Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 21.09.2016 г., 105.00 лв. /сто и пет лева/ договорна
лихва за периода от 20.01.2017 г. до 24.04.2018 г., 2.58 лв. /два лева и петдесет и осем стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода от 12.03.2018 г. до
24.04.2018 г., 112.22 лв. /сто и дванадесет лева и двадесет и две стотинки/ заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018 г. - датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с № 403/27.04.2018 г. по ч.гр.дело № 538/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.М.С.,
с ЕГН **********, в качеството ѝ на
длъжник на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********,
направените от него разноски в размер на 873.50 лв. /осемстотин седемдесет и три лева и петдесет стотинки/, по гр.дело 1869/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА, И.М.С., с ЕГН **********, в качеството ѝ на длъжник на „БАНКА
ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, направените от
него разноски в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/ по ч.гр.дело 538/2018 г. по описа на Pайонен съд – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице - помагач на страната
на ищеца „Банка
ДСК” ЕАД, с ЕИК ********* - „ОТП
Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: