№ 6007
*** 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110141371 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
Ищецът А. С. С. твърди, че между него и ответника **** съществува трудово
правоотношение, в рамките на което изпълнява длъжността „****, с място на работа - ***
Поддържа, че съгласно длъжностната си характеристика следва да осъществява строително-
ремонтни дейности, ръчно или с помощта на прости инструменти и механизми, изпълнение
на ръчни операции по зареждане на материали, смазване, почистване на съоръжения,
пренасяне на инвентар от едно място на друго, извършване на товаро – разтоварна дейност,
монтажни и демонтажни работи на територията на обекта и извън него, коректно използване
на машините, съоръженията и средствата за индивидуална и колективна защита, като
същият е задължен да уведомява съответните длъжностни лица за всеки случай на повреди,
аварии и други събития, които създават опасност за неговото или на други хора здраве, а
също така и за възникнали злополуки. Сочи, че на 16.02.2024 г., около 10:00 часа, в *** в кв.
„*** при извършване на предвидената за деня работа - свързване на електрически кабели на
електрическа зарядна станция за зареждане на електрически автомобили е претърпял
инцидент, в резултат на който е получил термични изгаряния в областта на лицето и дясната
ръка от образувала се волтова дъга, вследствие на която последва силна експлозия.
Уточнява, че инцидентът е настъпил при и по повод изпълнение на възложената му работа
при ответника, като ищецът е изпълнил задължението си за уведомяване на съответните
длъжностни лица и компетентни държавни органи, подавайки в ТП на НОИ декларация за
трудова злополука с вх. № 5101-17-22/06.03.2024 г., а в рамките на административната
процедура е издадено разпореждане № 5104-17- 37/05.04.2024 г., с което инцидентът е
признат за трудова злополука. Твърди, че след инцидента е постъпил в **** - ***с
оплаквания от силно главоболие и видими изгаряния на площ от 3 % в областта на главата и
дясната ръка, като му е поставена диагноза – термични изгаряния от трета степен на няколко
области на тялото, след което е пристъпено към вливания с обезболяващи и провеждане на
оперативна интервенция, при която след въвеждане на пациента в обща венозна анестезия е
направено ексцизионно почистване с премахване на дивитализирани тъкани от раневата
повърхност. Допълва, че на 17.02.2024 г. бил освободен за домашно лечение поради
отпадане на необходимостта от постоянно лекарско наблюдение с дадени препоръки за
1
спазване на щадящ режим без натоварване и ХДР. Уточнява, че на 26.02.2024 г. е посетил
съдебномедицински кабинет, където е извършен преглед от специалист по съдебна
медицина и деонтология, като са установени следните увреждания: термични изгаряния на
лицето и дясната ръка II-ра степен, а на места III-та степен. Заявява, че според медицинското
заключение уврежданията са получени в резултат на въздействието на висока температура и
могат да се получат при термично въздействие от електрически ток по време и начин, както
е съобщено в предварителните сведения, при направено обобщение, че след приключване на
оздравителния процес е възможно да се образуват груби ръбци, които да доведат до
загрозяване на нормалната анатомична структура на лицето и дясната ръка, респ. да е
налице обезобразяване до живот. Поддържа, че по време на целия оздравителен процес е
търпял болки и страдания, които в първите две седмици са били със значителен интензитет,
като термичните изгаряния на дясната водеща ръка са го принудили да спазва щадящ режим,
без натоварване, което е създало пречки в самообслужването и самостоятелно посрещане на
елементарни хигиенни и обикновени битови потребности, поради което е имал нужда от
чужда помощ. Твърди, че изпитвал чувство на безпомощност и непълноценност, срам от
обезобразяване, което можело да настъпи поради образуване на груби ръбци в засегнатите
области. Сочи, че след инцидента започнал да страда от безсъние и да изпитва страх от
зарядни устройства и затворени пространства. Заявява, че е променил отношението си към
колегите и приятелите – станал е затворен, унил, качил е килограми и преустановил
интересите си. Поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране на обективната
отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ, поради което претендира от него
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
душевни болки и страдания, както и емоционален дискомфорт, чийто паричен еквивалент
оценява на сумата от 20 000 лв., като отправя искане за присъждане на същата ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 16.02.2024 г., до окончателното плащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с ищеца по силата на трудов договор № 039/19.09.2023 г., в рамките на
което С. е заемал длъжността „**** при него, с място на работа: *** при 4-часово работно
време, както и, че с влязло в сила разпореждане № 5104-17-37/05.04.2024 г. на НОИ
настъпилият инцидент от 16.02.2024 г. е признат за трудова злополука, но оспорва да е
налице основание за ангажиране на отговорността му, отправяйки изрично възражение за
съпричиняване от негова страна поради проявена от него груба небрежност, като приносът
му оценява на 90 %. Оспорва изложените от ищеца обстоятелства около настъпване на
инцидента, като твърди, че А. С. сам си е позволил действия по монтажа на електрическо
табло, за които няма знания и опит, които отрича да са му възлагани. В тази връзка посочва,
че прекият му ръководител Н. Д. изрично го е помолил да го изчака, тъй като както
обикновено той ще извърши свързването с електрическото табло. Прави възражение за
прихващане от евентуално присъденото в полза на ищеца обезщетение със свое насрещно
вземане в размер на сумата от 544,01 лв., от която: 424,01 лв. – за здравни вноски на ищеца
и 120 лв. – за консумативи на спешен кабинет в болницата, които прекият му ръководител Н.
Д. е платил вместо работодателя, позовавайки се на 2 броя разписки на НАП и 2 броя
фактури, който впоследствие му ги е възстановил. Допълва, че дружеството има действаща
застраховка „Задължителна трудова злополука“ съгласно полица №
0111240480000984/07.03.2024 г., сключена с „****, като по данни на застрахователя в полза
на ищеца е заплатено съответното застрахователно обезщетение, което също моли да се
приспадне от размера на присъденото обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – „**** изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 КТ работодателят отговаря за претърпените
вследствие от трудова злополука имуществени и неимуществени вреди на работника,
причинили му временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над
50 на сто или смърт. По същността си тази отговорност е гаранционно – обезпечителна.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника, когато същото е
настъпило във връзка с изпълнението на възложената работа, независимо от обстоятелството
дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ.
Следователно, отговорността на последния е обективна и не може да бъде изключена,
освен при умишлено поведение на пострадалия, като в случаите на съпричиняване на
вредоносния резултат поради проявена от работника груба небрежност, работодателската
отговорност единствено може да бъде намалена.
Фактическият състав на отговорността на работодателя за обезвреда на вредите,
съответно на субективното право на ищеца да получи търсеното обезщетение, е обусловено
от едновременното проявление на следните материални предпоставки (юридически факти):
1. наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между страните към момента
на увреждането; 2. настъпила злополука, призната за трудова по надлежния ред, довела до
временна или трайна неработоспособност, претърпени вследствие от нея неимуществени
вреди, както и техния размер; 3. причинно-следствена връзка между настъпилата трудова
злополука и твърдените вреди.
С определение от 24.09.2024 г., допълнено с протоколно определение от 12.12.2024 г.,
съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор №
039/19.09.2023 г., в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „****, като по време
на действието на същото – на 16.02.2024 г., около 10:00 часа, е настъпил твърдяният
инцидент с участието на ищеца С., както и относно плащането от страна на „**** в полза на
ищеца на сумата от 195,93 лв., представляваща обезщетение по щета № *********.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил декларация за
трудова злополука, протокол № 5103-17-4/27.03.2024 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 16.02.2024 г., епикриза ИЗ № 7127/17.02.2024 г.,
издадена от **** - ***и съдебномедицинско удостоверение № 50.02/2024 г., издадено от д-р
А. Х..
Между страните не се спори, а и от приетото като писмено доказателство по делото
Разпореждане № 5104-17-37/05.04.2024 г. на ТД на НОИ – гр. Русе се установява, че
инцидентът е установен и признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В
последното е отразено, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната
работа – при свързване на електрически кабели за поставяне на електрическа станция за
зареждане на електроавтомобили в резултат от късо съединение – волтова дъга,
пострадалият получава термични изгаряния.
В случая, при така установените факти следва правнорелевантният извод относно
наличието на предпоставките, обосноваващи ангажирането на имуществената отговорност
на ответното дружество, в качеството му на работодател, при осъществяване на процесния
професионален риск. Между страните към датата на злополуката – 16.02.2024 г. е
съществувало валидно индивидуално трудово правоотношение. Именно през време и във
връзка с осъществяване на трудовите си функции, произтичащи от заеманата длъжност
3
„****, ищецът е претърпял внезапно увреждане на здравето, причинило му
неработоспособност. Злополуката е установена и приета за трудова с индивидуален
административен акт – разпореждане на длъжностно лице към НОИ, за което не се спори, че
е влязло в сила. Посоченото разпореждане е издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО и има
характеристиката на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
който се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него
факти, в частност относно наличието на увреждане и неговия характер, като положителен
юридически факт, елемент от фактическия състав за възникване на работодателската
отговорност.
Ето защо, спорният въпрос по настоящото дело касае обстоятелството какъв е
справедливият размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в проявена от
него груба небрежност, обосноваващо намаляване на отговорността на ответника, съответно
на дължимото обезщетение – арг. чл. 201, ал. 2 КТ.
При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на законовия текст не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
настъпило, естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия,
както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост.
В случая, от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната
област и отговарящо изцяло на поставените задачи, след анализ на материалите по делото, в
частност представените медицински документи - епикриза ИЗ № 7127/17.02.2024 г.,
издадена от **** – ***и съдебномедицинско удостоверение № 50.02/2024 г., издадено от д-р
А. Х., както и извършен личен преглед на ищеца, се установява, че в резултат на процесната
трудова злополука А. С. е получил термични изгаряния на лицето и дясната ръка от I-ва, II-
ра АВ и III-та степен на обща площ около 3 % от тялото, както и травматичен оток на
клепачите на двете очи с инекция на очната конюнктива и данни за повърхностни ерозии на
роговиците. Експертът изяснява, че полученото травматично увреждане е констатирано след
приемане на пациента в УМБАЛСМ „**** – ***- на 16.02.2024 г., където е предприет
своевременно лечебно диагностичен процес, нараняванията са обработени и превързани,
като след консултация с офталмолог е предписано медикаментозно лечение. На 17.02.2024 г.
е предприета операция, под обща венозна анестезия за почистване и премахване на
девитализирани тъкани от раневата повърхност и антисептична обработка с последваща
превръзка с нанокристално сребро, проведено е и медикаментозно лечение, след което на
същия ден – на 17.02.2024 г., ищецът е бил изписан с препоръки за ХДР и домашно лечение.
Вещото лице е категорично, че получените травматични увреждания са в причинна връзка с
процесния инцидент и съответстват на изгаряне от волтова дъга, като са довели до болки,
страдания и временно нарушена зрителна функция и хватателна такава на дясната ръка.
Според експерта оздравителният и възстановителният период е продължил около 25-30 дни,
от които през първите 1-2 седмици болките са били с по-интензивен характер. При личния
преглед на ищеца експертът е констатирал останали трайни белези, изразяващи се в
различими промени в цвета на кожата от лявата страна на лицето, в областта на челото и
дясната длан, като не се установява същите да причиняват функционални нарушения.
Вещото лице посочва още, че с времето белезите са се поизгладили, намалели са по размер,
доближили са се по цвят до околната кожа, като се очаква този процес да продължи, но
4
въпреки това промените в цвета на кожата в засегнатите области имат постоянен характер и
не могат да изчезнат напълно спонтанно без прилагане на специализирана козметична
намеса.
На следващо място от представеното писмо от НОИ, Дирекция „Осигуряване и
краткосрочни плащания“, Дирекция „Пенсии“ с вх. № 328672/16.10.2018 г., се установява, че
ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 16.02.2024 г. до
15.04.2024 г.
За състоянието на ищеца непосредствено след инцидента и по време на
възстановяването му по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.
Л. Д. (негов брат), който разказва, че двамата са работили заедно при ответника, като в деня
на инцидента – на 16.02.2024 г., са изпратени на адрес, на който им е указано да монтират
станция за зареждане на електрически автомобили, което било обичайна практика, тъй като
периодично получавали задачи с такъв характер. Сочи, че обикновено полагали подземни
кабели за интернет, но в посочения ден получили различни указания от прекия им началник
Н. Д., въпреки, че тези станции следвало да се свържат от служители на
електроснабдителните дружества и независимо от липсата на компетентност на свидетеля и
неговия брат за посочената дейност. Според свидетеля в процеса на свързване на зарядната
станция се е получила волтова дъга, от която той успял да се отдръпне за разлика от брат си.
Сочи, че в резултат от волтовата дъга не виждал за около минута и след като възвърнал
зрението си установил, че ищецът е изцяло изгорен, от лицето му висяла кожа, а ръката му
била цялата черна. Спомня си, че след инцидента приели ищеца в УМБАЛСМ „****,
свалили кожата от лицето му и го бинтирали, а на следващия ден пострадалият се прибрал
от болницата по собствено желание от страх. Сочи, че ищецът не бил в добро състояние, в
продължение на 4-5 месеца страдал от нарушения в съня, стоял пред огледалото и повтарял,
че е обезобразен, плачел в съня си. Разказва още, че пострадалият още се страхува от
заобикалящата го среда, като дори изпитвал притеснения да включи зарядното за телефона
си в контакта, имал белези на ръката, на лицето също личали белези от получените
увреждания при напрягане на лицевите мускули. Допълва, че с брат си живеят заедно, като
свидетелят поел грижите за него след инцидента, тъй като той не можел да се храни, да се
къпе, имал нужда от чужда помощ, наложило се да напусне работа и да бъде в болничен.
Съдът намира, че показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани независимо
от факта, че той е брат на ищеца. Последните, преценени в съответствие с разпоредбата на
чл. 172 ГПК, са житейски достоверни, кореспондиращи с констатациите на експертното
заключение и възпроизвеждащи непосредствените впечатления на лице, което е близък на
ищеца и също е полагало грижи за него.
Ето защо, с оглед така обсъдените по-горе правнорелевантни факти, за изясняването
на които способстват изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, показанията на
свидетеля Б. Л. Д. и писмените доказателства по делото – медицинските документи, съдът
приема, че в конкретния случай справедливият размер на претендираното обезщетение се
равнява на сумата от 16 000 лв. По делото са безспорно установени видът и обемът на
причинените на ищеца неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените от него болки и страдания вследствие на причинените му телесни увреждания,
преживеният стрес и травмите върху психиката му. При определяне размера на
обезщетението съдът съобразява характера и тежестта на настъпилото травматично
увреждане, довело до термични изгаряния на лицето и дясната ръка, а с това и до
ограничаване за определен период от време на хватателната функция на ръката, както и до
нарушена зрителна функция на пострадалия, проведения лечебно диагностичен процес,
свързан с престой в болнично заведение, както и необходимостта от специализирано
козметично лечение за пълното оздравяване на съществуващите белези по кожата, което
неминуемо би довело до допълнителни неблагоприятни физически и емоционални
5
изживявания, продължителността на оздравителния период – около 25-30 дни, през който С.
е загубил своята работоспособност, като е било необходимо да бъде подпомаган в
извършването на ежедневни дейности, присъщи за всеки нормален човек, от своя брат, което
от своя страна е създало допълнителни неудобства в бита и ежедневието на ищеца, уплахата
и стресът с оглед възможността за обезобразяване до края на живота на пострадалия. От
съществено значение е и отражението на увреждането върху психиката му, както и живота
му занапред с оглед продължаващото и към настоящия момент видимо наличие на белези по
лицето, челото и дясната ръка, които не могат да изчезнат спонтанно и изискват
специализирана козметична намеса, което неминуемо причинява неудобство и притеснение
при общуването с други хора, отражението на всички тези обстоятелства върху
емоционалното състояние на ищеца, довели до стрес и смущение на съня, влияещи се от
динамиката на оздравителния процес. Не на последно място, от значение е и
обстоятелството, че към датата на настъпване на процесните увреждания, ищецът е бил на
27 години, т. е. в житейски етап, който обичайно се свързва с множество социални контакти,
търсене на партньор и семейно планиране, които без съмнение са били затруднени предвид
изпитваното от ищеца притеснение от останалите от травматичните увреждания видими
белези по лицето и дясната ръка.
Съдът намира за неоснователни наведените от ответното дружество доводи за
наличие на основание за намаляване на процесното обезщетение поради допринасяне за
увреждането от страна на ищеца чрез проявена от него груба небрежност. Съгласно чл. 201,
ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. За последната няма дефиниция в
гражданското право, но може да се определи като степен на небрежността, като неполагане
на дължимата грижа от едно лице с оглед естеството на дейността и условията за нейното
извършване. Грубата небрежност може да се определи и като грижата, която би положил и
най-небрежният човек при упражняване на определена дейност при подобни условия.
Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата, какво е
следвало да бъде същото в конкретната ситуация, съответно в резултат на кои негови
действия е настъпила вредата. Груба небрежност може да има и когато пострадалият е
извършил действия в нарушение на установените правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможност за настъпване на вредоносен резултат, но лекомислено се е
надявал да го предотврати /Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., ГК, ІV г. о.
на ВКС, Решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, Решение №
719/10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г., ГК, І г. о. на ВКС и Решение № 1176/14.11.2008 г.
по гр. д. № 5228/2007 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС/. За да се прецени дали е налице груба
небрежност, следва да се установи начинът на настъпване на процесната злополука и
допуснато ли е нарушение на трудовите задължения от страна на пострадалия. В случая,
ответникът е обосновал виновното и противоправно поведение на ищеца с обстоятелството,
че той по собствена инициатива е извършил действия по монтаж, за които няма знания и
опит и при липса на изричното им възлагане. Следователно, с оглед на така дефинираната
груба небрежност следва да се прецени поведението на А. С. С. при настъпване на трудовата
злополука на 16.02.2024 г., а именно: нарушил ли е той установени правила на безопасност
на труда и дължимата грижа, което да бъде квалифицирано като груба небрежност. В тежест
на работодателя, който е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
поради груба небрежност, е да го докаже като в тази връзка ангажира всички допустими и
относими доказателства /Решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о. на
ВКС/. В случая, за установяване на посочените обстоятелства последният не е ангажирал
никакви доказателства, доколкото се е отказал от провеждането на разпит на допуснатите му
от страна на съда двама свидетели. С отговора на исковата молба са представени два
документа, представляващи писмени обяснения на лицата А. С. Т., управител на ответното
6
дружество и Н. Г. Д. служител на ответника, които обаче не могат да бъдат ценени от съда
като годни доказателства за установяване на твърдяното съпричинително поведение на
ищеца, тъй като в гражданския процес не са допустими писмените свидетелски показания,
още повече, че върху първия документ липсва отбелязване на входящ номер и дата на
постъпване в деловодството на ТП на НОИ – гр. Русе, а по отношение на втория не се
установява пред кого е следвало да послужи. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ вината на
пострадалия не може да се предполага и за да се приеме, че са налице предпоставките за
намаляване отговорността на работодателя е необходимо извършването на такива действия
от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното
настъпване, да бъде установено по категоричен начин по делото, като доказателствената
тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК е на работодателя. В случая, от свидетелските
показания на свидетеля Б. Л. Д., който е бил вторият работник на ответника на обекта, на
който е настъпила трудовата злополука, се установява, че прекият му ръководител – Н. Д. е
възложил на ищеца работа, за която същият няма необходимата квалификация, като случаят
не е бил инцидентен, без в тази насока показанията му да се опровергават от други данни по
делото. В същото време не са представени и други доказателства, които да водят до извод за
предприемане на вредоносните действия по собствена инициатива от страна на пострадалия,
а не по възлагане от представителя на работодателя му, както се поддържа с исковата молба.
Нещо повече, видно от представената на л. 28-29 от делото длъжностна характеристика за
длъжността „общ работник, строителство“ в задълженията на ищеца не се включват
дейности по свързване на съоръжения към електрическата мрежа, което представлява работа
при повишен риск, а напротив – като част от основните задължения е посочено
извършването на рутинни дейности ръчно или с помощта на най-прости инструменти и
механизми със значително физическо усилие. Предвид това не са представени и
доказателства, установяващи задължение на ищеца при извършване на конкретната работа
да спазва определени нормативно предвидени и относими към изпълняваната от него
трудова дейност правила за безопасност, които той да е нарушил с поведението си. Ето
защо, не се доказа наличие на виновно поведение от страна на пострадалия, което да сочи на
„груба небрежност“. Тук следва да се отбележи, че не всяка небрежност следва да се
квалифицира като груба по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като наличието на такава
предполага пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но да се е
надявал да ги предотврати. По делото не се спори, че процесната трудова злополука е
настъпила вследствие на възникнала волтова дъга, но не става ясно на какво се дължи това
явление, поради което да се приеме, че дори работата да беше извършена от друго лице,
вредите не биха настъпили. Ето защо, не може да се направи извод, че пострадалият е
съзнавал и предвиждал настъпването на вредоносните последици – термични изгаряния в
областта на лицето и дясната му ръка и самонадеяно да е мислил, че ще ги предотврати.
Поради това и съдът счита, че при възникване на трудовата злополука А. С. не е проявил
груба небрежност по смисъла на КТ. От страна на ответника не са ангажирани никакви
други доказателства по делото, от които да се установява какъвто и да е принос на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат, а както вече бе изяснено, в доказателствената тежест
именно на страната, която твърди наличието на това обстоятелство е да го установи при
условията на пълно и главно доказване. Следователно, релевантен се явява именно
възприетият по-горе от съда размер на претендираното обезщетение от 16 000 лв., като от
тази сума следва да бъде приспадната платената преди процеса от ответното дружество
такава от 544,01 лв., от която: 424,01 лв. – за здравни вноски на ищеца и 120,00 лв. – за
консумативи на спешен кабинет в болницата, които прекият му ръководител Н. Д. е платил
вместо работодателя си, без да се спори, че впоследствие последният му ги е възстановил,
тъй като няма основание да се приеме, че тя следва да бъде за негова сметка. В случая,
извършването на твърдяния разход се установява от приложените по делото 2 броя разписки
7
от НАП, издадени на 16.02.2024 г. за заплащане на сумите от 247,35 лв. и от 176,66 лв. към
НЗОК за лице с ЕГН **********, както и 2 броя фактури, издадени на 16.02.2024 г. от ****
– ***всяка на стойност от 60,00 лв., като съдът приема, че е установена връзката на същите с
претърпените от ищеца неимуществени вреди. На основание чл. 200, ал. 4 КТ
обезщетението следва да бъде намалено и със сумата от 195,93 лв., представляваща
изплатена от подпомагащата страна „**** в полза на А. С. сума по сключен с ответника, в
качеството му на работодател, договор за застраховане на работниците и служителите, в т. ч.
и на ищеца. Фактът на плащането е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване с
протоколно определение от 12.12.2024 г., а и същото се установява от приетото като писмено
доказателство преводно нареждане за кредитен превод № 201В1О024221019L от 08.08.2024
г. (л. 67 от делото).
На следващо място, съдът намира, че следва да се произнесе по наведеното от
ответното дружество възражение по реда на чл. 200, ал. 3 КТ за намаляване на определеното
обезщетение със сумата, представляваща платено на ищеца обезщетение от обществено
осигуряване за временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Посочената разпоредба е приложима само при репариране на
причинени вреди под формата на пропусната полза, а именно - при настъпили имуществени
вреди, водещи до невъзможност за сигурно, респ. с голяма степен на вероятност увеличение
на имуществото. В случая, от представеното писмо на НОИ, дирекция „Осигуряване и
краткосрочни плащания“, Дирекция „Пенсии“ с вх. № 328672/16.10.2018 г. (л. 83-84 от
делото) се установява, че в полза на ищеца е изплатено обезщетение от обществено
осигуряване за периода от 16.02.2024 г. до 15.04.2024 г. в общ размер на 1 183,09 лв., но при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно
обстоятелството дали А. С. е получавал обезщетения от общественото осигуряване, тъй като
те обезщетяват загубен доход, но не репарират причинени от него неимуществени вреди.
Следователно, не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ при
определяне размера на дължимото от работодателя обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на претърпяната от него трудова злополука от 16.02.2024 г.,
респ. за приспадане на същата от общия размер на дължимото обезщетение.
Предвид изложеното, съдът намира, че отговорността на работодателя **** за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца вследствие от увреждането от
трудовата злополука следва да бъде ангажирана до размера на сумата от 15 260,06 лв.
(16 000 лв. – 739,94 лв. (544,01 лв. + 195,93 лв.)), до който предявеният иск следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв., или за
размера от 4 739,94 лв.
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 16.02.2024 г. до погасяване на задължението.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. А. С. В. следва да се
присъди сумата от 1 526,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска. Що се отнася до неговия размер, доколкото с оглед даденото
разрешение в Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено
преюдициално запитване при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. минимални размери, като възнаграждението следва да бъде определено при
8
съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената
работа – в т. см. и Определение № 1016 от 06.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4123/2023 г.,
IV г. о., ГК. Ето защо, съдът намира, че от значение при определяне на размера на
следващото се адвокатско възнаграждение са както предмета на делото, така и извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител и участието му в процеса на
доказване, както и сложността на делото, според които критерии възприе, че като основа за
определяне на дължимото възнаграждение следва да послужи сумата от 2 000 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 237,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата от 915,60 лв., представляваща дължима държавна такса и
депозит за СМЕ, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна такса и депозит за СМЕ, съразмерно
с отхвърлената част от иска, следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на
А. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** ул. **** и съдебен адрес: *** ул. „****, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 15 260,06 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – физически и душевни болки и страдания, както и емоционален дискомфорт,
вследствие на трудова злополука от 16.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 16.02.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 15 260,06 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., или за
размера от 4 739,94 лв.
ОСЪЖДА ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати в
полза на адв. А. С. В., ЕГН **********, с адрес на кантората: *** ул. „****, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 1 526,00 лв., представляваща разноски за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца, както и по сметка
на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 915,60 лв.,
представляваща държавна такса и депозит за СМЕ.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** ул. **** и съдебен адрес: *** ул.
„**** да заплати на ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 237,00 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – „****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9