№ 194
гр. С., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500293 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №479 от 17.06.2022г. по гр.д.
№ 1659/2022г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата
на СТ. Г. Г. да му бъде издадена заповед за защита от домашно насилие срещу СТ. Т.
Д. и за налагане на мерки за закрила за срок от 18 месеца, както следва: да не го
приближава до жилището му в гр. С., бул. „Х.Д. ***; да не приближава дома на дъщеря
си – бивша съпруга на молителя – М. Д.а в гр. С., ул. „А. ** за времето, в което Г.
трябва да осъществява режима на лични отношения с детето им Стоян, когато трябва
да го взема от там и да го връща, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, от
09,00ч. до 10,00ч. на съботния ден и от 16,00ч. до 17,00ч. на неделния ден; да не
приближава настоящия адрес на молителя: гр. С., кв. Б. ** и хранителен магазин
„Апетита“ в кв. Б., където основно пазари, както и на 50м. от местата му за социален
контакт. С Решението молителят е осъден да заплати държавна такса и са присъдени
разноски в полза на ответника в размер на 400лв.
Въззивната жалба е подадена от СТ. Г. Г. – молител в първоинстанционното
производство и с нея се атакува решението изцяло.
В жалбата си въззивникът СТ. Г. Г. чрез пълномощника си адв. П. твърди, че
1
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
при липса на съществен и обоснован анализ на доказателствата. Посочва, че съдът
отказал събиране на доказателство – видеозапис от деня и мястото на инцидента, който
единствено може да установи какво се е случило на 17.04.2022г. Без това доказателство
делото било неизяснено от фактическа страна и се стигнало до неправилни правни
изводи. Счита, че видеозаписа е годно и допустимо доказателство, като способа за
възприемането му е този по чл. 204 от ГПК – оглед от съда с участието на двете
страни. Твърди, че независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите
като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори и с използването на специални знания, то
можело да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес. Заявява, че съдът неправилно приел, че не са
установени осъществени действия спрямо молителя, представляващи насилие по
смисъла на чл.3, т.7 от ЗЗДН, както и акт на психическо насилие. Посочва, че
твърдените актове за осъществено насилие се потвърдили от декларацията по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, която е достатъчно доказателство за основателността на молбата. Неправилно
съдът приел, че е оборена доказателствената тежест на декларацията, като дал вяра на
свидетелските показания. Дали свидетелят казал истината можело да се установи само
от въпросния видеозапис. Излага съображения относно доказателствената стойност и
тежест на декларацията и моли съда да я вземе предвид, като точно и изчерпателно
описваща осъщественото спрямо него насилие. С оглед изложеното, въззивникът моли
въззивния съд да отмени решението на СлРС и да постанови ново, с което да уважи
молбата за защита, като основателна. Претендира присъждане на направените по
делото пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
другата страна.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С определението си по чл.267 от ГПК съдът е оставил без уважение направеното с
въззивната жалба доказателтвено искане, като неоснователно. Доказателства пред
въззивната интанция не са събирани.
В с.з., въззивникът СТ. Г. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от
пълномощник – адв. Е.П., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият СТ. Т. Д., редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Ю.К., която
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, ако такива са направени.
2
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и
правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Съдът не е допуснал твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения
във връзка с направените от страните, в частност от молителя, доказателствени
искания. С мотивирано определение по чл.267 от ГПК въззивният съд е оставил
направеното с въззивната жалба, аналогично с направено такова и пред първата
инстанция, доказателствено искане без уважение като неоснователно. Съдът е приел,
че не е налице процесуално нарушение от страна на районния съд с недопускане на
поисканото доказателствено средство – видеозапис, тъй като такова доказателство не е
измежду визираните в ГПК и е недопустимо събирането му по реда на ГПК.
От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства не се установи
по безспорен начин по пътя на пълното и пряко доказване твърдените обстоятелства за
осъществен на 17.04.2022г. около 10,20 часа пред дома на бившата съпруга на
молителя в гр. С., ул. Асеновска”№128 акт на домашно насилие по отношение на
молителя СТ. Г. Г. от страна на неговия бивш тъст /баща на бившата съпруга/ СТ. Т. Д..
От свидетелските показания и другите събрани по делото доказателства не се
установиха тези, подлежащи на доказване обстоятелства.
В тази насока следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на
3
въззивника, че в производството по ЗЗДН акта на насилие не трябва да се установи по
безспорен начин с пълно и главно доказване. Ако се приемат тези съображенията би се
стигнало до евентуална злоупотреба с процесуални права и недопустимо накърняване
правата на ответниците в производството. Именно за да избегне това, законодателят е
предвидил доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, като е
налице и отделно изброяване на допустими такива за улеснение на молителите в чл.13,
ал.2 от ЗЗДН.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за наличието на осъществено домашно
насилие, описано в нея. Безспорно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН дава
възможност заповед за защита да се издаде само на база декларацията, но само и
единствено в случай, че няма други доказателства. Това е така, именно за да се
избегне евентуалната злоупотреба с права в производството. В случая и двете страни
по спора са ангажирали други доказателства – както гласни, така и писмени
доказателства. Поради това е недопустимо заповед за защита да се издаде само на база
декларацията.
От събраните по делото доказателства обаче не се установи по безспорен начин
твърдения акт на домашно насилие спрямо молителя, описани в молбата за защита и в
представената декларация, осъществен на 17.04.2022г. Твърденията са за крясъци,
отправени заплахи с убийство, отрязване на главата, удари с юмруци по страничното
стъкло на колата от страна на шофьора, опит за изкъртването му.
Съдът споделя напълно изводите на районния съд относно кредитирането на
показанията на разпитаните свидетели, като ги прецени заедно и поотделно.
Свидетелят Цанко Цонев – полицейски служител, не е възприел акта на насилие,
няма спомен дали страните или някой от тях е отишъл в РУ на МВР – С. на датата на
инцидента.
За разлика от него обаче другият свидетел – Неделчо Тенев е присъствал на
инцидента и има непосредствени впечатления от случилото се – бил е на разстояние от
20м., наблюдавал и възприел ситуацията. Съдът няма никакви основания да не
кредитира показанията му, които са безпротиворечиви и са дадени от лице, което няма
роднински връзки с никоя страна, нито е заинтересован по какъвто и да е начин от
изхода на спора. Освен това неговите показания се подкрепят и от обясненията, които
ответника СТ. Т. Д. е дал пред полицейските органи по повод депозираната от
молителя жалба, образувана в ЗМ №596/2022г. по описа на РУ – С.. От показанията на
свидетеля Тенев се установява, че ответникът въобще не е слизал от колата си,
направил знак с ръка на молителя да премести колата си, спряна пред входа, за да влезе
в двора и Г. ядосан тръгнал. Категоричен е че ответникът Д. не е слизал от колата, не е
викал, не е удрял колата на молителя.
4
Други доказателства по делото няма ангажирани. Няма такива, които да
разколебават и опровергават показанията на свид. Тенев.
Именно с оглед събраните гласни доказателства, установяващи обстоятелства,
различни от твърдените и декларирани от молителя, правилно районният съд не е зачел
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и не е базирал акта си единствено на нея, каквото е
искането на въззивника.
С оглед изложеното, съдът намира молбата за защита от домашно насилие,
осъществено от СТ. Т. Д. спрямо бившия му зет СТ. Г. Г. за неоснователна.
С оглед неоснователността на молбата, съдът не следва да обсъжда въпроса за
исканите мерки за защита, тъй като такива не следва да се налагат и
първоинстанционният съд правилно е отказал издаването на заповед за защита.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ответника по
молбата направените от него в първоинстанционното производство разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
По отношение на разноските, направени от страните пред въззивната инстанция,
с оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва
да понесе своите разноски така, както ги е направил.
Въззиваемият не е доказал разноски пред въззивната инстанция, поради което
такива не следва да се присъждат.
С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати дължимата държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 12,50лв. на основание чл.17, ал.2, вр.чл.11,
ал.3 от ЗЗДН.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №479/17.06.2022г.
постановено по гр.д.№1659/2022г. по описа на С.ски районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СТ. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. С., бул.“Х.Д. *** да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на С.ски окръжен съд държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50 лв.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6