ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
гр. Благоевград , 11.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500072 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба с вх.
№906674/03.12.2020г., подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********,
против Разпореждане №902083/20.10.2020г., постановено по ч.гр.д 971/2020
г. по описа на РС гр.Сандански, в частта с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Излагат се доводи, че е неправилен
изводът на заповедния съд за противоречие на претендираната сума за
административни разноски с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 33 от ЗПК.
Обосновава се и възражение за неправилност на извода за
неравноправност, респ. нищожност на клаузите за поръчителство.
По съображенията за неправилност на атакувания акт в обжалваната му
част, се иска нейната отмяна и постановяване на нов с разпореждане за
издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани от заявителя
вземания.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на
изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
Осъществена е процедурата по чл. 276, ал.1 от ГПК.
Преценена по същество е неоснователна, поради следното :
1
Заповедното производство е образувано по заявление с правно
основание чл.410 от ГПК от “А...“ Е. с ЕИК: *, гр.С., п.к. *, бул.’’В.”, № *,
сграда *, Б... “Б.”, представляван от И. М. Ш.-управител, чрез юрисконсулт В.
Р. Г., срещу С. Г. С. с ЕГН-********** от гр.Б., ул. “С.“, № *, бл.*, ет.*, ап.*,
за заплащане на сумата от 150 лева -главница, сумата от 16,48 лева-
административни разноски, сумата от 28,54 лева -възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство, сумата от 30,96 лева -договорна
възнаградителна лихва от 26.11.2018г. до 24.06.2019г., за вземане по договор
за кредит № *, сключен на 26.11.2018г. между “К.”-Е. (заемодател) и С. Г. С.
(кредитополучател), обезпечен чрез сключен на 26.11.2018г. договор за
предоставяне на поръчителство между “А. Т.”-Е. (поръчител) и С. Г. С.
(потребител), и законната лихва от 12.10.2020г. до изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер
на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
С разпореждане №902083 от 20.10.2020г. искането по заявлението е
отхвърлено за сумата от 16,48 лева- административни разноски и за сумата от
28,54 лева -възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
По отношение на първото вземане заповедният съд е приел, че
административни разноски във връзка с уведомяване и извършени опити за
извънсъдебно погасяване на задължението, включена в разходи по кредита
(част III от Стандартния европейски формуляр, както и пар.9 и чл.7 на раздел
VI, и чл.2.6 от раздел VIII на ОУ на кредитора) по съществото си
представлява такса за управление на кредита, която не може да се събира от
длъжника, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Настоящият състав споделя възприетото от този съд, защото е
безспорно, че всички действия на кредитора, свързани с кореспонденция,
уведомяване и други на кредитополучателя, са правни и/или фактически
действия по управлението на кредита. За такива действия е налице изрична
законова забрана да се събират такси и комисионния. Ето защо претенцията
за издаване на заповед за изпълнение за това вземане противоречи на закона и
правилно е отхвърлена.
Законосъобразно е произнасянето на заповедния съд и в частта, с която
е отхвърлил претенцията за заплащане на разходи по чл. 3, ал.2 от Договор за
2
предоставяне на поръчителство, представляващи възнаграждение за
поръчителя „А. Т.“ Е.
В съответствие с чл. 143, ал.2, т.2 от ЗЗП, заповедният съд е приел, че
клаузите от ОУ на кредитора към договора за потребителски кредит,
отнасящи се до поръчителството на заявителя са неравноправни, респ.
нищожни. Тези клаузи ограничават правото на кредитополучателя да избере
кое лице да обезпечи кредита с поръчителството си, както и да договори само
начина на реализирането му. Видно е от клаузата на т.3а, б.г) от Договор за
предоставяне на оръчителство от 26.11.2018г., че потребителя е избрал да
сключи договор с К. при условията на договор с предоставено поръчителство
от „А. Т.“ Е.
Установява се също от Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, че в ГПР по
процесния договор за потребителски кредит не са включени разходите за
възнаграждение на поръчителя, поради което посоченият ГПР от 50% в
същия формуляр е реално по – голям. Предвид това задължението за
възнаграждение на поръчителя нарушава изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Ето защо на основание чл. 19, ал.5 от ЗПК клаузите на договор
надвищаващи максимума по ал.4 са нищожни. Такава се явява клаузата за
заплащане на възнаграждение на поръчителя „А. Т.“ Е., поради което такова
не се дължи от потребителя.
По изложените съображения частната жалба с вх.
№906674/03.12.2020г., подадена от „А. Т.“ Е., ЕИК *, против Разпореждане
№902083/20.10.2020г., постановено по ч.гр.д 971/2020 г. по описа на РС
гр.Сандански, в частта с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№906674/03.12.2020г., подадена
от „А. Т.“ Е., ЕИК *, против Разпореждане №902083/20.10.2020г.,
постановено по ч.гр.д 971/2020 г. по описа на РС гр.Сандански, в частта с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4