Определение по дело №544/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 във връзка с чл. 418 ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “С. К. К. Г. , ЕИК , със седалище и адрес на управление: Г. С., Столична Община- Район „Изгрев”, У. “Васил Калчев”, бл. 58, . 6, П. от Изпълнителният директор А. Д С. Ч. пълномощника А. С. Б Т., с адрес на кореспонденция: Г. С., бУ. „П. Е.” № 66 А, . 1, А. 3, срещу писмено Разпореждане от 11.09.2012г., постановено по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог, с което е било отхвърлено като неоснователно искане за поправка на явна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог.

В частната жалба се наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното писмено разпореждане на първоинстанционния С. Излагат се съображения, че въз основа на заявлението от “С. К. К. Г. , Ч. неговия пълномощник, съдът в рамките на своята компетентност и по реда на чл. 417 от ГПК е издал исканата Заповед за незабавно изпълнение въз основа на писмен документ, след като е установил наличието на ликвидно и изискуемо вземане от длъжниците, обективиран в редовен от външна страна документ, измежду посочените в нормата на чл. 417 от ГПК. Искането е уважено така както същото ясно и точно е било посочено в подаденото от “С. К. К. Г. заявление по чл. 417 от ГПК. Съдът обаче незаконосъобразно е отказал да допусне поправка на явна фактическа грешка в издадената Заповед за незабавно изпълнение, в която да се уточни, че сумата за която искането е било уважено, така както е поискано от заявителя, съставлява не само главница, но и лихва за анюитетните вноски, посочени в заявлението, които въпреки настъпилите падежи не са били внесени от длъжниците. Неточното посочване на това обстоятелство в издадената заповед и изпълнителния лист, от една страна служи като начало на изпълнително производство, в което съдия изпълнителят незаконосъобразно ще начисли и дължимите лихви, което от своя страна ще доведе до това длъжниците да заплатят повече от това което дължат, а от друга страна, със заповедта за незабавно изпълнение, в която се иска извършването на явна фактическа грешка, съдът се е произнесъл и уважил искането и за главници, чиито падеж към момента на произнасянето на съда все още не е бил настъпил и същата се явява в този смисъл незаконосъобразна. Частният жалбоподател Ч. пълномощника си, моли въззивният съд да отмени атакуваното писмено разпореждане на съда, с което съдът е отхвърлил като неоснователно искането за поправка на явна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г., издадена по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог, като вместо това разпореди на първоинстанционния съд поправката на същата, така както тя е поискана от взискателя - “С. К. К. Г. , с писмена молба от 21.08.2012г. по образуваното ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог.

Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правото и интереса от обжалване на постановения С. акт, подлежащ на въззивно обжалване.

За да се произнесе в рамките на компетентността си, въззивната инстанция счита за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, депозирано на 30.07.2012г., от “С. К. К. Г. , срещу Д. Т. Ч. и В. И. Ч., и двамата от Г. Б., е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г., по образуваното ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог, с която съдът е уважил изцяло подаденото заявление, като е осъдил длъжниците- Д. Т. Ч. и В. И. Ч., да заплатят солидарно на “С. К. К. Г. , сумата 8 931.60 евро, представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2012г., до заплащане на главницата, както и сумата 933.97лв., разноски по делото. За да уважи искането, съдът в заповедното производство е съобразил представените със заявлението – Договор за заем от 21.12.2010г., обективиран и обезпечен съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 90, том V, рег. № 13446, дело № 804/2010г. на Нотариус М К, вписана под № 200 в регистъра на НК, с район на действие РС С., както и посоченото от заявителя основание- частично неизпълнение от длъжниците по сключения договор за заем, съставляващо незаплатени анюитетни погасителни вноски за следните месеци: февруари 2012г.; март 2012г.; април 2012г.; май 2012г. и юни 2012г., включиотелно, с настъпил падеж на вноските както следва: 28.02.2012г., 28.03.2012г.; 28.04.2012г.; 28.05.2012г. и 28.06.2012г., с размер на всяка една от вноските по главницата – 1 786.32 евро или общо за петте месеца на неизпълнение- 8 931.60 евро.

Няма данни срещу издадената заповед за изпълнение да е постъпило в срока и по реда на чл. 414 ал.1 от ГПК, писмено възражение от длъжниците че не дължат претендираната парична сума.

На 21.08.2012г. по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог е постъпила писмена молба от “С. К. К. Г. , с която взискателят моли съда в заповедното производство, да допусне поправка на явна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, в частта погрешно отразена като- „..представляваща главница по договор за заем..”, като бъде записано- „съставляващи погасителни анюитетни вноски по договора за заем от 21.12.2010г., с падежи на 28.02.2012г., 28.03.2012г.; 28.04.2012г.; 28.05.2012г. и 28.06.2012г., както е посочено в т.9 б”в” и в т. 14 от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

С обжалваното писмено Разпореждане от 11.09.2012г., постановено по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог, съдът е отхвърлил като неоснователно искането за допускане на поправка на явна фактическа грешка в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г. по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог, тъй като липсва основание за допълване на същата.

Настоящият състав на ОС Благоевград счита че разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 418, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Изпълнителния лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Разпоредбата очертава правомощията на съда при проверка законосъобразността на допуснатото незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Съдът следва да провери дали съществува право за принудително изпълнение в полза на заявителя - кредитор против лицето, което се сочи като длъжник по изпълнителното основание (документа по чл. 417 ГПК), дали е налице предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ако представения документ към заявлението е предвидено от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, съдът проверява дали то със своето съдържание удостоверява едно годно за принудително изпълнение притезание. В процесния случай производството е започнало по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК за парично вземане, основано на договор за заем, обезпечено с ипотечен договор по Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 90, том V, рег. № 13446, дело № 804/2010г. на Нотариус Мариела Калоянова, вписана под № 200 в регистъра на НК, с район на действие РС С.. Съдържанието на ипотечния акт удостоверя паричното вземане, произтичащо от облигационни отношения между страните, неговия размер, настъпилата изискуемост на главното задължение, чиито размер е конкретизиран в т. 9 от депозираното заявление пред районния С. Посочените вземания са обезпечени с договорна ипотека, а представения документ е предвиден от закона (чл. 417 ГПК) и редовно от външна страна изпълнително основание, което удостоверява годно за принудително изпълнение притезание. С оглед на това допуснатото от съда незабавно изпълнение Ч. издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г. и изпълнителен лист въз основа на нея е законосъобразно, основание за въззивния съд, достигнал до същите изводи, да счете че заповедта е законосъобразно издадена.

Съгласно чл. 417 т. 3 ГПК издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ може да се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми, какъвто в случая е и представеният със заявлението договор за заем, инкорпориран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 90, том V, рег. № 13446, дело № 804/2010г. на Нотариус М К, вписана под № 200 в регистъра на НК, с район на действие РС С.. Съпоставено с посочената в т. 9 от заявлението сума в размер на 8 931.60 евро, претендираното вземане по договора съответства на заявеното от настоящия жалбоподател искане, което е обусловило извода на първоинстанционния съд, че това именно е паричното задължение, за което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Анализа на посоченото в т. 9 от заявлението правно основание на паричното вземане, категорично налага за настоящата въззивна инстанция извода, за несъответствие на издадената заповед за изпълнение на поисканото от заявителя с депозирането пред РС Разлог заявление. Така очевидно е, че мотивирайки се да уважи искането за цялото парично вземане по размер, съдът в заповедното производство, непълно и неточно е посочил правното основание на задължението в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г. по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог. Като е посочил в заповедта - ..”представляваща главница по договор за заем..”, вместо посоченото в т. 9 от заявлението от “С. К. К. Г. , Ч. процесуалния му представител- „..неплатени погасителни анюитетни вноски по договор за заем от 21.12.2010г...”, съдът в заповедното производство нито се е обосновал че се касае за частично неизпълнение на главницата – „..съставляващо погасителни вноски с падежи на 28.02.2012г., 28.03.2012г.; 28.04.2012г.; 28.05.2012г. и 28.06.2012г...” /т.9 от заявлението/, а не за изпълнение на целия остатък от дълга, нито е посочил ясно и точно че се касае за незаплатени от длъжниците анюитетни месечни погасителни вноски, съобразно приетия от страните по облигационната връзка погасителен план и за посочения в заявлението период. Аргументи за изводите на въззивния съд се съдържат и в посоченото от заявителя в т. 14 от заявлението, която е предназначена за предоставяне на допълнителна информация за някое от полетата преди нея, където заявителят- “С. К. К. Г. , е вписал като основание за паричното вземане- дължими, но незаплатени от длъжниците анюитетни погасителни вноски за месеците: февруари 2012г.; март 2012г.; април 2012г.; май 2012г. и юни 2012г., включиотелно, с настъпил падеж на вноските както следва: 28.02.2012г., 28.03.2012г.; 28.04.2012г.; 28.05.2012г. и 28.06.2012г., с размер на всяка една от вноските по главницата – 1 786.32 евро или общо за петте месеца на неизпълнение- 8 931.60 евро.

Очевидно е че при решението си да уважи искането за парично вземане въз основа на депозираното заявление изцяло за претендирания размер, налице е несъответствие между формираната от съда правна воля при посочването на правното основание на паричното вземане, с нейния външен израз в писмения текст на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г., което е обусловено и от явното несъответствие на поисканото в т. 9 и т. 14 от заявлението депозирано от “С. К. К. Г. , и уваженото от съда в заповедното производство с издадената заповед за парично изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Не се касае за пропуск да се отчетат заявените факти или за тяхната грешна преценка от съда в заповедното производство, нито до непълнота поради пропуска на съда да вземе становище по част от заявеното искане. Налице е несъответствие между формираната от съда воля във връзка с решението му да уважи искането за пълния му размер, така както е поискано със заявлението и липсата на яснота и конкретика при посочване на правното основание на паричното вземане, което е признато за изискуемо и дължимо в полза на кредитори срещу длъжниците по заявлението. Допуснатото несъответствие от съда в заповедното производство по отношение на формираната в издадената заповед воля, с действителната му правна воля, следва при липса на подадено възражение от длъжниците по реда на чл. 414 ал.1 от ГПК и при липса на обжалване на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 419 от ГПК, да бъде преодоляна именно Ч. поисканата от заявителя поправка на явна фактическа грешка в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г. по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Излагайки съображенията си, настоящият въззивен състав на ОС Благоевград отчита и особеностите на производството по искане за издаването на заповед за парично изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, в което липсва изрична процесуална разпоредба, допускаща прилагането на института на поправката на очевидна фактическа грешка и в заповедното производство. Производството по Глава 37 от ГПК е особено производство за проверка на безспорността на претендираното вземане, което поставя началото на изпълнителното производство, като съдебната доктрина и практика се е ориентирала към становището, че институтите на общата част на ГПК са приложими в заповедното производство, тогава и доколкото това изрично е допуснато от законодателят въз основа на изрична процесуална норма. В рамките на извършената въззивна проверка, настоящият състав на съда счита, че формалистичния подход при преценката на законосъобразност на издадената заповед във връзка с искането за поправка на очевидна фактическа грешка в нея, не е най-правилния подход. Единствената правна възможност да бъде преодоляно несъответствието между поисканото в т. 9 от редовното заявление на “С. К. К. Г. , и неправилно формираната воля на съда в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г., е именно Ч. допускане на исканата поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, след като съдът ясно и точно е формулирал решението си да уважи претендираното парично вземане за пълния му размер, посочен в заявлението. Очевидно е, че с издадената заповед първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, което не кореспондира както на отразеното в заявлението, така и на действителната му правна воля при решението му да уважи това искане за претендирания в заявлението размер, като издадената заповед е неясна и неточна в частта на посоченото правно основание за уваженото от съда парично вземане. В крайна сметка въз основа на издадената заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и започнато изпълнително производство срещу длъжниците, а законът изисква принудителното изпълнение да започне въз основа на ясно и точно изпълнително основание, както по основание, така и по размер.

Въззивният съд разглежда настоящото производство съобразно компетентността си по чл. 278 ал.2 от ГПК, и като инстанция по същество, счита че отказа на съда по заповедното производство да допусне поисканата от заявителя поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение е необоснован и незаконосъобразен. Писменото Разпореждане от 11.09.2012г., постановено по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог, следва да бъде отменено, а делото върнато на РС Разлог за да допусне извършването на поисканата от заявителя поправка на очевидна фактическа грешка в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г. по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог.

Водим от горното и на основание чл. 278 ал.2 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ писмено Разпореждане от 11.09.2012г., постановено по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог, с което е било отхвърлено като неоснователно искане за поправка на явна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС Разлог, за да допусне извършването на поисканата от заявителя поправка на очевидна фактическа грешка в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3345/31.07.2012г. по ч.Г.д. № 883/2012г. по описа на РС Разлог.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :