Р Е Ш Е Н И Е № . . . . . .
05. ХІІ. 2013 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на пети ноември, две
хиляди и тринадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Ц.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданко дело №771 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Делбено
производство във фаза допускане на делбата, разгледано по реда на Особено исково производство “Съдебна делба”,
уредено в глава ХХІХ от Гражданския процесуален кодекс.
С молбата си Р.А.М. ЕГН**********,
А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****,
твърдят че те и ответниците А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и **********,
и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. Сърница, Велинградска община, ****,
са наследници на А.Х.Д., починал на 05. V. 1992
година и са поискали съдебна делба
на следните недвижими вещи: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
95.00 м2 и разгърната застроена площ от 190.00 м2 и
стопанска сграда със застроена площ от 54.00 м2 и разгърната
застроена площ от 108.00 м2, построени в общински урегулиран
поземлен имот ХVІ-198 от квартал 17 по плана на гр. Сърница, с площ от 1 140.00
м2 с отстъпено право на строеж, както и отстъпеното право на строеж
върху описаните сгради, като урегулираният поземлен имот не е предмет на
делбата при квоти
от по ¼ (3/12) идеални части за Р.А.М. ЕГН**********,
А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****,
и по 1/12 идеални части за А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно **********
и ********** ЕГН**********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр.
Сърница, Велинградска община, ****.
Ответниците
оспорват иска за делба. Твърдят, че недвижимите вещи следва да се допуснат до
делба само между тях и ищеца С.А.Д. ЕГН**********,
живеещ в гр. Сърница, Велинградска община на ****, при квоти ½ идеални части за ищеца и по 1/6 идеални части за
всеки от ответниците. Поддържат, че наследодателят им и посоченият ищец са
придобили право на собственост при равни квоти поради изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
От събраните
по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представено
по делото удостоверение за наследници на А.Х.Д. ЕГН**********, издадено
на 01. VІІ. 2013 година от кметството в гр. Сърница, Велинградска община, под №2033,
същият е починал на 05. V. 1992 година и е оставил като наследници по закон съпругата
си К.А.Д. ЕГН**********, починала на 14. ХІ. 1995 година, сина си С. А.Д. ЕГН**********,
дъщерите си Р.А.М. ЕГН**********, живееща в
гр. Сърница, Велинградска община, на ул. *** №14, и А.А.Т. ЕГН**********, живееща
в гр. Сърница, Велинградска община, на ул. *** №14, и сина си С.А.Д. ЕГН**********,
живеещ в гр. Сърница, Велинградска община, на ****. С изключение на С. А.Д. ЕГН**********
децата на А.Х.Д. ЕГН********** са конституирани като ищци по делото.
С. А.Д. ЕГН********** е починал
на 05. ХІ. 2012 година и е оставил като наследници по закон съпругата си А.С.Д. ЕГН**********, дъщеря си Д.С.А. ЕГН********** и сина си Р. С.Д. ЕГН**********,
и тримата живеещи в гр. Сърница, Велинградска община, ****. Наследниците на С. А.Д. ЕГН********** са
конституирани като ответници по делото.
Удостоверение за признато
право на строеж върху държавна земя и право на собственост (брой LХІ
на „Държавен вестник” от 1975 година) №1729, издадено на 21. ХІІ. 1966 година
явства, че на А.А. Д. е признато право на строеж и ползване на отстъпено му
държавно място, съставляващо парцел ХІІІ в квартал 54 по плана на с. Сърница.
Удостоверението е приложено по делото.
Видно от приложено по делото удостоверение,
издадено от Кмета на гр. Сърница, Велинградска община, на 25. VІІ. 2013 година
под №2276, урегулиран поземлен имот ХVІ-198 в квартал 17 по плана на гр.
Сърница, Велинградска община от 1983 година, съгласно скица №105 от 17. VІІ.
2013 година, е идентичен с урегулиран поземлен имот ХІІІ в квартал 54 от
удостоверение №1729 от 21. ХІІ. 1966 година. Имотите са общински (собственост
на Велинградската община). Отстъпено е право на строеж на наследниците на А.Х.Д.,
наследодател на страните. В урегулирания поземлен имот са построени процесните
жилищна и стопанска сгради, като първата е построена с разрешително №18 от 27.
VІІ. 1988 година.
По делото са разпитани като
свидетели И.С.М. ЕГН**********, С.Ю.Б. ЕГН**********, Р.Х.М. ЕГН********** и Ш.С.О.
ЕГН**********, и четиримата живеещи в гр. Сърница, Велинградска община,
съответно на ул. ***” №17, на ул. *** №32, *** №16 и *** №35.
Първият свидетел живее в
близост до имота, в който са изградени процесните сгради. Депозира показания,
че сградите са построени от общия наследодател на страните около 1967 – 1968
година. Първоначално била построена процесната жилищна сграда, в последствие и
още една, която не е предмет на делото. След смъртта на общия наследодател и
съпругата му в процесната жилищна сграда останал да живее ищецът С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. Сърница, Велинградска община, на ****.
В новата къща се установил да живее наследодателят на ответниците С. А.Д. ЕГН**********. Ищците Р.А.М. ЕГН**********, живееща в гр. Сърница, Велинградска община, на ул. ***
№14, и А.А.Т. ЕГН**********, живееща в гр. Сърница, Велинградска община, на ул.
*** №14, напуснали жилищната сграда след като сключили брак, но оставили там
свои вещи („багаж”). Сестрите редовно посещавали дома на покойните си родители
и нямало случай братята им да ги гонят.
Вторият свидетел депозира показания, че общият наследодател на страните е
построил процесните сгради през 1967 – 1968 година. Децата му живеели с него в
процесната къща, после наследодателят на ответниците се преместил в друго къща,
а ищците Р.А.М. ЕГН**********, живееща в гр. Сърница, Велинградска община, на
ул. *** №14, и А.А.Т. ЕГН**********, живееща в гр. Сърница, Велинградска
община, на ул. *** №14, сключили брак и се преместили да живеят в домовете на
съпрузите си. Докато двамата сина на общия наследодател живеели с него и майка
си в процесната къща, никой от тях не се опитвал да установи владение върху
жилищната сграда като попречи на родителите си да владеят имота. И този
свидетел потвърждава, че ищците Р.А.М. ЕГН**********, живееща в гр. Сърница,
Велинградска община, на ул. *** №14, и А.А.Т. ЕГН**********, живееща в гр.
Сърница, Велинградска община, на ул. *** №14, съхраняват свои вещи в процесната
къща, като братята им не са ги гонили от там. Ищците и до сега посещавали
имота, за да наглеждат вещите си.
Третият свидетел депозира показания, че ищците Р.А.М. ЕГН**********,
живееща в гр. Сърница, Велинградска община, на ул. *** №14, и А.А.Т. ЕГН**********,
живееща в гр. Сърница, Велинградска община, на ул. *** №14, не живеят в
процесната жилищна сграда откакто са сключили брак. Докато общият наследодател
на страните и съпругата му били живи, синовете им, които живеели с тях, не
оспорвали владението им върху процесната жилищна сграда. Сестрите идвали, но не
ползвали нищо в къщата.
Последната свидетелка депозира показания, че процесните сгради са
построени от общия наследодател на страните. Ищците Р.А.М. ЕГН**********,
живееща в гр. Сърница, Велинградска община, на ул. *** №14, и А.А.Т. ЕГН**********,
живееща в гр. Сърница, Велинградска община, на ул. *** №14, не живеели в къщата
откакто са сключили брак. Докато били живи родителите, синовете им не оспорвали
правото им на собственост.
С оглед на горното съдът счита, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се допусне
СЪДЕБНА ДЕЛБА между Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и
тримата живеещи в ****14 и на ****, А. и Р. С.Д. с единни граждански номера
съответно ********** и **********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в
гр. Сърница, Велинградска община, ****, на
следните недвижими вещи: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95.00 м2
и разгърната застроена площ от 190.00 м2 и стопанска сграда със
застроена площ от 54.00 м2 и разгърната застроена площ от 108.00 м2,
построени в общински урегулиран поземлен имот ХVІ-198 от квартал 17 по плана на
гр. Сърница, с площ от 1 140.00 м2 с отстъпено право на строеж,
както и отстъпеното право на строеж върху описаните сгради, като урегулираният
поземлен имот не е предмет на делбата, при квоти от по ¼ (3/12) идеални
части за Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д.
ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****, и по 1/12 идеални части за
А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и ********** ЕГН**********,
и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. Сърница, Велинградска община, ****.
Делбените недвижими вещи са собственост на общия
наследодател на страните А.Х.Д. ЕГН**********. Горното се установява от
приложените по делото писмени доказателства, от които е видно че му е било
отстъпено право на строеж в общинския урегулиран поземлен имот, който не е
предмет на делбата. От събраните гласни доказателства се установява
безспорно, че това право на строеж е било реализирано. Относно тези обстоятелства
не се спори между страните.
Според чл.
5, ал. 1 от същия закон децата на починалия наследяват по равни части.
Следователно, четирите деца на А.Х.Д. ЕГН********** са
наследили по ¼ (3/12) идеални части от имуществото му. Три от децата му, Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и
тримата живеещи в ****14 и на ****, са конституирани като ищци по настоящото
дело и следва да получат по ¼ (3/12) идеални части от двете процесни
сгради и от отстъпеното право на строеж.
С. А.Д. ЕГН********** е оставил като наследници по закон съпругата си А.С.Д. ЕГН**********, дъщеря си Д.С.А. ЕГН********** и сина си Р.С.Д. ЕГН**********,
и тримата живеещи в гр. Сърница, Велинградска община, ****, конституирани като ответници
по делото. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството,
според който съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете,
те следва да си поделят на три равни части дела на своя наследодател и така да
получат по 1/12 идеални части от делбените сгради.
По делото е според въпросът
дали единият от ищците и брат му, наследодател на ответниците, са придобили жилищната сграда по давност.
Съдът не приема довода на ответниците, че наследодателят
им и единият от ищците са придобили поради изтичане на придобивна давност в
тяхна полза процесните сгради. За да се приеме, че е
изтекъл давностен срок следва да са налице следните предпоставки: наследодателят на ответниците и единият от ищците да са упражнявали фактическа власт върху процесните сгради
с намерение да ги държат като свои постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно
и явно през изискуемия от закона период от време. Съдът стига до този извод, макар че в
сега действащия Закон за собствеността не е възпроизведен текстът на чл. 302 от
отменения Закон за собствеността, имуществата и сервитутите (брой ХХІХ на
Държавен вестник от 1904 година), според който владението е законно, когато
съдържа шест признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и
с намерение да се държи вещта, като своя собствена. Няма съмнение, че тези
признаци намират отражение в сега действащия чл. 68 и следващите от Закона за
собствеността. В същия смисъл е и решение №304, постановено на 4. V. 1995
година по гражданско дело №75 по описа за 1995 година на I Гражданско
отделение на Върховния касационен съд на Република България, с докладчик
съдията Тодор Стоилов.
От събраните по делото гласни доказателства е видно, че единият
от ищците владее процесния имот – той извършва фактически действия на
използване по предназначение на вещта (живее в къщата). Между страните не се
спори, че до 2006 година наследодателят на ответниците е живял в същата къща. Съдът
счита, че те са недобросъвестни владелци. Според изискването на чл. 70, ал. 1
от Закона за собствеността един владелец е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Както е видно от доказателствата по делото, единият от ищците и
наследодателят на ответниците са станали собственици на по ¼ идеални
части от процесните сгради по силата на наследяване. Другата ½ идеални
части не са наследили, т. е. не са имали правно основание да я владеят. От
изложеното дотук следва, че единият от ищците и наследодателят на ответниците
са недобросъвестни владелци на процесния имот и биха могли да придобият право
на собственост върху него с изтичането на десет годишния давностен срок по чл.
79, ал. 1 от Закона за собствеността. Съдът намира, че давностният срок е
започнал да тече най-рано на 14. VІ. 1995 година, когато е починала съпругата
на наследодателя на страните. Съдът стига до този извод тъй като от гласните
доказателства се установява безспорно, че докато родителите на двамата братя са
били живи, те не са оспорвали владението им и не са се опитвали да установят
свое владение. Съдът не приема довода, че давностният срок е започнал да тече
още докато наследодателят на страните и съпругата му са били живи, какъвто
довод е изказан от ответниците в писмените бележки. За да установят свое
владение, двамата братя е следвало най-напред да отблъснат владението на
родителите си. Както е видно от гласните доказателства, родителите на страните
са живели в процесната жилищна сграда и до смъртта им никой не се е опитал да
ги прогони от там и да установи свое владение.
От
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи по един
безспорен начин, че от 1995 година до 2006 година и единият от
ищците, и наследодателят на ответниците са
владели жилищната сграда трайно, владението им не е било отнемано изобщо, камо
ли за период по-дълъг от шест месеца. Съдът приема обаче, че въпреки това те не
са придобили и останалата ½ идеални части от процесните сгради по
давност.
От
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява безспорно, че
ищците Р.А.М. ЕГН**********, живееща в
гр. Сърница, Велинградска община, на ул. *** №14, и А.А.Т. ЕГН**********, живееща
в гр. Сърница, Велинградска община, на ул. *** №14, не живеят в процесната
жилищна сграда откакто са сключили брак. Съдът не намира обаче, че по този
начин те са изгубили правото си на собственост. На първо място поне двама от
разпитаните свидетели заявяват, че ищците и до момента съхраняват свои вещи в
процесната жилищна сграда и я посещават, за да ги наглеждат. По делото не се
събраха доказателства в противната насока. Без значение е дали ищците имат свой
ключ за сградата или не. Важното е, че я ползват, т. е. владението им не е
отблъснато.
Освен това, според чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Следователно, ако един от съсобствениците ползва цялата вещ, по отношение
на своята идеална част той е собственик, а по отношение на идеалните части на
другите съсобственици – държател. Тълкувайки цитираната разпоредба, съдът
достига до извода, че за да придобие един съсобственик право на собственост по
давност върху идеалните части на останалите съсобственици е необходимо да
отблъсне тяхното владение по начин, който несъмнено показва, че се смята за собственик,
а не за държател и на техните идеални части, т. е да прекрати действията, с
които те си служат с вещта. Съдът намира, че в случая такова поведение от
страна на единия ищец и наследодателя на ответниците не е било налице.
Напротив, както беше отбелязано и по-горе другите две ищци необезпокоявано са
съхранявали свои вещи в процесната сграда. Показанията на свидетелите, които установяват тези обстоятелства са
непротиворечиви, логични и достоверни. Съдът не приема довода, че на тези
показания не следва да се дава вяра, тъй като имало обичай жените да отнасят
чеиза си в домовете на съпрузите си (в каквато насока са и показанията на
единия разпитан по делото свидетел). В случая е необходимо да се изследва не
какво хипотетично би могло да се случи, или какъв е обичаят, а какво е станало
в конкретния случай. От гласните доказателства е видно, че в конкретния случай
двете ищци ползват процесната сграда като съхраняват свои вещи в нея. Освен
това двамата свидетели действително сочат различно време за смъртта на
наследодателите на страните, но съдът не намира, че това е несъответствие не е от
толкова сериозен характер, че показанията им да се сметнат за недостоверни. На
последно място следва да се отбележи, че плащането на данъци за вещта не дава
възможност тя да се придобие по давност. От това следва, че този, който плаща
данъци, има намерение да я свои. Само по себе си обаче това действие не
отблъсква фактическата власт на останалите съсобственици.
Съдът отказва да отмени постановеното в проведено на 05. ХІ. 2013 година
определение, с което е даден ход на устните състезания по делото. Искане в тази
насока е направено от ответната страна с писмени бележки. Представя се
нотариален акт и декларация, които се отнасят до наричаната от страните и
свидетелите „нова къща”, която не е предмет на делото. Ищците не са поискали да
се допусне до делба нито тази къща, нито отстъпеното право на строеж, по силата
на което е била построена. По тази причина съдът счита представените писмени
доказателства за неотносими към спора. Ответниците от своя страна не са се
възползвали от правото си по чл. 341, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс в първото
заседание по делото да поискат с писмена молба да бъдат включени в
наследствената маса и други имоти. Ищците не са длъжни да предявяват иск за
допускане до делба на всички съсобствени вещи. Ако ответниците намират, че
такива вещи съществуват, законът им дава възможност да поискат включването им в
наследствената маса. Както беше посочено по-горе, това не е сторено.
Съдът не приема и довода, че тези доказателства са новооткрити. Крайно
недостоверно е твърдението, че на наследодателя на ответниците е било отстъпено
право на строеж и че той го е реализирал, но съпругата и децата му са разбрали
за това едва след смъртта му и дори след предявяване на иск за делба срещу тях.
Водим
от изложеното до тук съдът на основание чл.
344 от Гражданския процесуален кодекс
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между
Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН**********
и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****, А. и Р. С.Д. с
единни граждански номера съответно ********** и **********, и Д.С.А. ЕГН**********,
и тримата живеещи в гр. Сърница, Велинградска община, ****, на следните недвижими вещи: двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 95.00 м2 и разгърната застроена площ от 190.00 м2
и стопанска сграда със застроена площ от 54.00 м2 и разгърната
застроена площ от 108.00 м2, построени в общински урегулиран
поземлен имот ХVІ-198 от квартал 17 по плана на гр. Сърница, с площ от
1 140.00 м2 с отстъпено право на строеж, както и отстъпеното
право на строеж върху описаните сгради, като урегулираният поземлен имот не е
предмет на делбата,
при квоти
от по ¼ (3/12) идеални части за Р.А.М. ЕГН**********,
А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****,
и по 1/12 идеални части за А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно **********
и ********** ЕГН**********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр.
Сърница, Велинградска община, ****.
След
влизане на настоящето решение в сила следва да се изслуша заключението на
техническа експертиза със задача: “Оценка на процесните имоти по средни пазарни
цени и определяне на поделяемостта им”.
На
основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”,
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :