№ 193
гр. Велики Преслав, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20213610100732 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и
чл.86 от ЗЗД от БНП П.П.Ф. С.А., Париж, рег. № ........., чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, със
седалище гр. С., адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, ЕИК .........., представляван
по закон от Д.Д. – заместник управител, тел. 02/4035193, представляван по пълномощие от
Н.А.М.а - юрисконсулт, тел. 02/4035193, факс: 02/4899866, ел. поща: *****@*************.** срещу
Х. А. Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Ч.“ №
10, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
сумите: СУМАТА 731,50 лева (седемстотин тридесет и един лева и петдесет стотинки) -
представляваща главница,ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА 82.76 лева ( осемдесет и два лева и
седемдесет и шест стотинки), за периода от 01.02.2021 г. до 01.07.2021 г.,МОРАТОРНА ЛИХВА
46,72 лева (четиридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) за периода от 01.03.2021г. до
16.10.2021г.,ЗАКОННА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 29.10.2021г. до изплащане
на вземането, КАКТО И СУМАТА 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляващи разноски
по заповедното производство.Вземането произтича от следните обстоятелства: Парично
задължение по договор за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX –
18290201, сключен на 05.12.2020 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Х. А. Ч. и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №236/02.11.2021г. по
ч.гр.д№636/2021 г. по описа на ВПРС.
В условията на евентуалност от ищеца срещу ответника са предявени и осъдителни искове, с
правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 731,50 лева (седемстотин тридесет и един лева
и петдесет стотинки) - представляваща главница по договор за потребителски кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX – 18290201, сключен на 05.12.2020 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
1
и Х. А. Ч., 82.76 лева ( осемдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 01.07.2021 г. по договор за потребителски
кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX – 18290201, сключен на 05.12.2020 г. между
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Х. А. Ч., 46,72 лева (четиридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща мораторна лихва /обезщетение при неизпълнение/ за периода от 01.03.2021г. до
16.10.2021г. по договор за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX –
18290201, сключен на 05.12.2020 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Х. А. Ч., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 22.12.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното
производство.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Република Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.
А. – клон България твърди, че на 05.12.2020 г. сключило с ответника договор за потребителски
кредит № CREX-18290201 в общ размер на 860.98 лв., отпуснат е кредит за закупуване на стоки и
услуги на изплащане. Сумата по договора била преведена по сметка на упълномощения търговски
партньор-провадача на стоките. Срокът на договора бил шест месеца от 05.12.2020 г. до 01.07.2021
г., съгласно погасителен план неразделна част от договора.
В договора/погасителния план/ било предвидено, че кредитополучателят следва за заплаща
сумата за срок от шест месеца на равни месечни вноски в размер на 135.71 лв., включващи
главница и възнаградителна лихва. Съгласно чл.2 и чл.3 от договора било предвидено и че при
забава в плащанията, заемателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
преиода на забавана. Ответникът преустановил плащанията по договора за стоков кредит на
01.02.2021 г., като до този момент не бил заплатил нито една от вноските. В чл.3 от договора било
предвидено, в случай че кредитополучателя не заплати, т.е просрочи две или повече месечни
вноски, кредитът става изискуем в пълен размер. В настоящият случай това било станало на
01.03.2021 г., за което кредитора изпратил уведомление до кредитополучателя на 07.07.2021 г.
Поради липса на плащане на задължението по договора, ищцовото дружество депозирало
пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника,
което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч. гр. д. №636/2021 г. по описа на съда.
Заповедта била връчена на длъжника-ответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид изложените обстоятества и исковата молба, ищецът моли съда да постанови
решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че
съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 636/2021 г. по описа на ВПРС.
Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител, но в писмено становище по
същество, счита исковете за доказани и мило съдът да се произнесе положително по тях, като му
присъди направените разноски, за които прилага списък.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез
назначения особен представител, в който оспорва частично исковете. В съдебно заседание,
поддържа изложеното в отговора, като счита че клаузата за заплащане на застрахователна премия в
размер на 31.50 лв. е нищожна, т.к противоречи на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, счита още че
претенциите за възнаградителна лихва за периода 01.02.2021 г. – 01.07.2021 г. в размер на 82.76 лв.
2
и за мораторна лихва за периода 01.032021 г. – 16.10.2021 г. в размер на 46.72 лв. са
неоснователни, т.к клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави, арг. от чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. с чл.10 от ЗЗД, същата не е уговорена ясно и разбираемо.
Допълва още, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва само по отношение на
главницата, но не и за уговорената и неизтекла възнаградителна лихва.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
Процесното вземане произтича от подписания на 05.12.2020 г. договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX-18290201 между "БНП П.П.Ф." ЕАД, като Кредитор и Х.
А. Ч. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този договор
кредит е равен на сумата, посочена в поле "Размер на кредита": 731.50 лв.
С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с
договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на
Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на
задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора,
съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани
по размер в поле "месечна погасителна вноска" и брой в поле "брой погасителни вноски".
Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 873.26 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 82.76 лв.
Видно от договора за кредит, Кредитополучателят е използвал отпуснатия му кредит за
закупуване на стоки от Търговеца Технополис България ЕАД на стойност 759.00 лева. За
извършената покупко-продажба търговецът Технополис България ЕАД е издал фактура
№********** от 07.12.2000 г. на стойност 700.00 лева. На основание сключения между страните
договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.07.2021 г., на
6 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 135.71 лв. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 01.07.2021 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила
предсрочна изискуемост. Съгласно чл.3 от Условия към договора за кредит, при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна
вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е
изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за
3
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 01.07.2021 г. Съгласно условия към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение/мораторна лихва/ за забава
в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 01.03.2021 г. до 16.10.2021 г. в общ размер на
46.72 лева. Съгласно чл.3 от договора за кредит при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. С подписването на договора страните са договорили дължимостта на пълния размер
на възнаградителната лихва независимо от автоматичното настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането, предвид което със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
претендира неплатената главница, размерът на начислената възнаградителна за целия срок на
договора.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз
основа на сключения между договор за кредит на ответника е отпусната сума в размер на 700.00
лв., която е преведена по сметка на търговеца, от който е закупена стоката телевизор на стойност
759.00 лв., като първоначалната вноска в размер на 59.00 лв. е платена от купувача-
кредитополучател/ответник. По счетоводни данни на ищцовото дружество е налице отразяване на
задължения на ответника към ищеца, както следва: главница – 731.50 лв., от които цена на стоката
700.00 лв. и застраховка „сигурност на плащанията“ 31.50 лв., договорна/възнаградителна лихва
върху посочената главница 82.76 лв., лихва за забава/мораторна 60.35 лв. до датата на предявяване
на иска 23.12.2021 г. Вещото лице сочи, че не са налице плащания от страна на ответника, като
датата на предсрочната изискуемост е 01.03.2021 г. /според посоченото в ИМ/. Изчислен е от
вещото лице и размера на лихвата за забава при главница 700.00 лв., която до датата на исковата
молба е в размер на 57.75 лв.
От приложеното ч. гр. д. №636/2021 г. по описа на ВПРС се установява, че "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А., Република Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. – клон
България подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 02.11.2021 г., по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №236 срещу ответника за сумите,
предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от
29.10.2021 г./датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното плащане и за разноски в
общ размер 75, 00 лв., направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Република Франция
чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. – клон България по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на
кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 236/02.11.2021 г. по ч. гр. д. № 636/2021 г. на ВПРС, и след
връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания,
4
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са
допустими.
По основателността на исковете:
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
ищеца са се намирали в облигационно отношение по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-18290201 от 05.12.2020 г.
Предоставената по договора сума според настоящият състав е в размер на 700.00 лв.,
колкото е и преведена на търговеца за закупуване на стоката, като част от нея-първата вноска е
платена от купувача-кредитополучател.
В случая длъжника притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). За наличието на
неравноправни клаузи на договори с потребители съдът следи служебно. Съгласно чл. 143 от ЗЗП
"неравноправна клауза" в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като се
изброяват примерно такива в точка VI от Договора. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.
В договора в графа фиксиране стоки и услуги са посочени стока – телевизор на обща
цена 759.00 лв. и услуга застраховка „сигурност на плащанията“ с обща цена 31.50 лв. по групова
полица №5/2008 г. и застрахователна декларация CREX-18290201. В производството по делото не
са представени от ищеца доказателства за сключване на застраховка и то със съгласието на
кредитополучателя. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставените му фискирани услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. На първо място предоставените за тази цена услуги не са изброени нито в договора за
потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, нито в друг
документ. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит“. Поради изложеното съдът намира, че така уговорената цена за
допълнителна услуга по естеството си представлява скрита лихва над определената в договора, тъй
като увеличава и размера на главницата. Така именно размерът на годишния процент на разходите
излиза извън рамките, определени от ЗПК – петкратния размер на законната лихва. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е
регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
Кредитополучателят е използвал отпуснатия му кредит за закупуване на стоки от
Търговеца Технополис България ЕАД на стойност 759.00 лева. За извършената покупко-продажба
търговецът Технополис България ЕАД е издал фактура №********** от 07.12.2000 г. на стойност
700.00 лева. Предвид изложеното, съдът счита че искът за главница е основателен до размера на
преведената сума на продавача от кредитодателя, а именно 700.00 лв., в останалата му част от
31.50 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
5
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил
да върне сумата по кредита в срок до 01.07.2021 г., на 6 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 135.71 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
01.07.2021 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/. Кредитополучателят не е изпълнил нито една от вноските. Съгласно чл.3 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Длъжникът е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 01.07.2021 г. Съгласно условия към договор за
кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение/мораторна лихва/ за забава в размер
на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 01.03.2021 г. до 16.10.2021 г. Съгласно чл.3 от договора за
кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение
от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. С подписването на договора страните са
договорили дължимостта на пълния размер на възнаградителната лихва независимо от
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, предвид което със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира неплатената главница, размерът
на начислената възнаградителна за целия срок на договора. Уговореният размер на
възнаградителната лихва не противоречи на чл.26, ал.1 от ЗЗД, т.к ГПР по кредита не надхвърля
размера по чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, поради което възражението на особения представител в този
смисъл е неоснователно.
Поради неоснователност на част от главницата, следва да бъде частично отхвърлен иска,
както за възнаградителна лихва, така и за мораторна такава. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че същите се дължат до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК пред съда.
При договореният лихвен годишен лихвен процент 30.07 % върху главница в размер на
700.00 лв., брой на договорените месечни вноски – за шест месеца и техния размер, при проведени
аритметични изчисления, задълженията на кредитополучателя за възнаградителна лихва са в общ
размер на 59.41 лв. за целия срок на договора, съгласно погасителния план за периода 01.02.2021 г.
– 01.07.2021 г., поради което в останалия претендиран размер до 82.76 лв. претенцията за
възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлена.
Съответно размера на мораторната лихва/обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главница от 700.00 лв. е в размер на 44.77 лв. за периода 01.03.2021 г. – 16.10.2021 г., като
следва да бъде уважен иска за същата до този размер, а в останалия претендиран размер до 46.72
лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради уважения основен иск, макар и частично и признатата за настъпила предсрочна
6
изискуемост на кредита, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в
заповедното производство.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него
разноски по настоящото дело и по заповедното производство, подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива /платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител/, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 725.00 лв./
държавна такса – 25.00 лв., адвокатско възнаграждение – 100.00 лв. и възнаграждение за особен
представител – 300.00 лв., възнаграждение на вещо лице – 300.00 лв./ и направените в заповедното
производство разноски в размер на 75.00 лв., които са минималния размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „БНП П.П.Ф.” С.А.,
Париж, Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България, с ЕИК ..........,със
седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., 1766, район М., ж.к. „М. 4”, „Бизнес Парк С.”, сграда
14, представляван по закон от Д.Т.Д. – зам.-управител, представляван по пълномощие от
юрисконсулт Н.М. и ответника Х. А. Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. В.П.,
общ. В.П., обл. Ш., ул. „Ч.“ № 10, представлявана от особения представител адв.Й. С. от ШАК, че
В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА , в следните
размери: сумата 700.00 лева (седемстотин лева) - представляваща главница, сумата 59.41 лева
(петдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.02.2021 г. до 01.07.2021 г., сумата от 44,77 лева (четиридесет и четири лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2021г. до
16.10.2021г., ведно със законна лихва, върху главницата от датата на подаване на заявлението –
29.10.2021г. до изплащане на вземането, като вземането произтича от следните обстоятелства:
Парично задължение по договор за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги с номер
CREX – 18290201, сключен на 05.12.2020 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Х. А. Ч. и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №236/02.11.2021г. по
ч.гр.д№636/2021 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП П.П.Ф.” С.А., Париж, Франция, рег. № 542 097 902, чрез
„БНП П.П.Ф. С.А., клон България, с ЕИК ..........,със седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С.,
1766, район М., ж.к. „М. 4”, „Бизнес Парк С.”, сграда 14, представляван по закон от Д.Т.Д. – зам.-
управител, представляван по пълномощие от юрисконсулт Н.М. срещу ответника Х. А. Ч. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Ч.“ № 10 искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД,
7
вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, в останалата им част до пълния предявен размер, както
следва: за сумата от 31,50 лева (тридесет и един лева и петдесет стотинки) - представляваща
главница,възнаградителна лихва от 23.35 лева (двадесет и три лева и тридесет и пет стотинки), за
периода от 01.02.2021 г. до 01.07.2021 г., мораторна лихва от 1.95 лева (един лев и деветдесет и пет
стотинки) за периода от 01.03.2021г. до 16.10.2021г.,законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 29.10.2021г. до изплащане на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х. А. Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. В.П., общ. В.П.,
обл. Ш., ул. „Ч.“ № 10ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.” С.А., Париж, Франция, рег. № 542 097 902,
чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България, с ЕИК ..........,със седалище: гр. С., адрес на управление: гр.
С., 1766, район М., ж.к. „М. 4”, „Бизнес Парк С.”, сграда 14, представляван по закон от Д.Т.Д. –
зам.-управител, представляван по пълномощие от юрисконсулт Н.М., сумата от 725.00 лв.
/седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Х. А. Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. В.П., общ. В.П.,
обл. Ш., ул. „Ч.“ № 10 ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.” С.А., Париж, Франция, рег. № 542 097
902, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България, с ЕИК ..........,със седалище: гр. С., адрес на
управление: гр. С., 1766, район М., ж.к. „М. 4”, „Бизнес Парк С.”, сграда 14, представляван по
закон от Д.Т.Д. – зам.-управител, представляван по пълномощие от юрисконсулт Н.М., сумата от
75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №636/2021 г. по описа на ВПРС
да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8