РЕШЕНИЕ
Номер: 06.07.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На десети юни Година:
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 3132 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно
постановление (НП) № 24-002507 от 23.10.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара
Загора.
Жалбоподателят „ВЕНТИ –
7” ООД гр.Стара Загора твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено, алтернативно – изменено, като бъде приложен чл.415в от КТ и
наложената имуществената санкция бъде намалена на 100 лева.
Въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна, и моли
НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 24-002507 от 24.09.2019 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда („Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева…”) за нарушение на чл.128, т.2 от КТ („Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател
(вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изплатил в предприятието или по банков път трудовото
възнаграждение за м. май 2019 год. на П.Л.П., ЕГН **********, до 25.06.2019
год. (до 25-то число за предходния месец – срок, деклариран от управителя на
дружеството Енчо Велков Енев).
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от:
писмени обяснения от
управителя на дружеството-жалбоподател (вж. л.33 и л.79 от делото), от които се
установява, че трудовите възнаграждения в предприятието се изплащат до 25-то
число за предходния месец (т.е. до 25-то число на следващия месец);
нотариално заверена
декларация от Христина Нейчева, обслужваща счетоводно жалбоподателя (л.84 от
делото), от която се установява, че същата е изплащала трудовите възнаграждения
на работещите в предприятието му срещу подпис от тяхна страна в
разчетно-платежна ведомост;
разчетно-платежната
ведомост на „Венти – 7” ООД за м.май 2019 г. (л.30-32 от делото), от която се
установява, че жалбоподателят е начислил на П.Л.П. трудово възнаграждение за м.
май 2019 год. в размер на 437,16 лева, но липсва подпис на работника,
удостоверяващ получаването на трудовото
възнаграждение.
При тези данни съдът
намира за доказани описаното в НП и извършването му от жалбоподателя. В случая
съдът не кредитира с доверие показанията на св.Николай Кълвачев, че на 25.06.2019
г. П.Л.П. е получил трудовото си възнаграждение за м. май същата година, тъй
като в изходящия от жалбоподателя документ съобразно утвърдената в
предприятието му практика за изплащане на трудовите възнаграждения на ръка –
разчетно-платежната ведомост за м. май 2019 г., липсва подпис на работника П.Л.П.,
удостоверяващ това обстоятелство – получаването на трудовото му възнаграждение
за този месец, а работодателят не би могъл да черпи права от собственото си
неправомерно поведение – неспазване на установения надлежен ред за изплащане на
трудовите възнаграждения в предприятието му.
В изпълнение на
служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или
издаването на НП и опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му. В частност – административнонаказателното обвинение е формулирано
от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, щото
жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си, а
фактът, че към датата на издаване на НП трудовото правоотношение на П.Л.П. било
прекратено, не лишава административнонаказващият орган от компетентността да го
издаде, тъй като НП се отнася за период, през който няма спор, че трудовото
провоотношение на работника е съществувало. Без правно значение е и
обстоятелството, че при извършената проверка било издадено предписание на
жалбоподателя да изплати процесното трудово възнаграждение до 10.10.2010 г.,
тъй като става въпрос за отделни законово регламентирани правомощия на
контролния орган и изпълнението на даденото от него предписание няма отношение
към съставомерността на извършеното деяние като административно нарушение,
респективно – не възпрепятства възможността за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Същевременно обаче
съдът намира, че са налице предпоставките за приложението на чл.415в от КТ: нарушението да бъде
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от
нарушението да не са произтекли вредни последици за
работници и служители. В случая непосредствено след приключване на проверката
е бил издаден АУАН, а жалбоподателят е предприел действия да се свърже с бившия си работник П.Л.П., за да му изплати
процесното трудово възнаграждение (вж. л.10-14 от делото), на тъй като
последният не е отреагирал на получената на 27.09.2019 г. покана да се яви в
офиса на дружеството до 10.10.2019 г. (л.10 от делото), трудовото му
възнаграждение за м.май 2019 г. му е било преведено на 17.10.2019 г. по
пощенски път (л.43 от делото), т.е. в срока на даденото за целта предписание и
преди издаване на НП. Вярно е, че преведената сума е в размер на 277,16 лева, а
начисленото трудово възнаграждение за процесния месец възлиза на 437,16 лева,
но жалбоподателят е направил удръжка от 160 лева съобразно наложен запор от ДСИ
при РС-Смолян (вж. л.36 от делото) и не е имал право да изплати по-голям размер
от дължимото трудово възнаграждение (277,16 лева + 160 лева = 437,16 лева). От
друга страна не се установиха вредни последици за работника П.Л.П., произтекли от нарушението, а същите не могат да се
презюмират и следва да бъдат доказани по надлежния ред като всеки друг факт,
който не е ноторно или служебно известен на съда и поради това подлежи на
доказване. Ето защо и тъй като двете предпоставки на чл.415в, ал.1 от КТ,
уредени от законодателя в условията на кумулативност, в случая са налице,
обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената с него
имуществена санкция бъде намален на основание чл.415в, ал.1 от К до предвидения
в цитираната разпоредба минимален размер – 100 лева, отчитайки, че са касае за трудово
възнаграждение за един месец и за по-малко от четири месеца забава при
изплащането му, като при това част от този период се дължи на поведението на
работника, който не отреагирал на отправената му покана да се яви, за да му
бъде изплатено процесното възнаграждение. В случая видът и характерът на
нарушението (неизплащане на трудово възнаграждение) сами по себе си не могат да
обосноват обществена опасност на нарушението, обуславяща по-голям размер на санкцията
по чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като разглежданото нарушение не попада в хипотезата
на чл.415в, ал.2 от КТ и следователно
чл.415в, ал.1 от КТ е приложим с предвидените в него минимален и
максимален размер на санкцията, т.е. няма пречка за това нарушение санкцията да
бъде в минимален размер, ако не са налице обстоятелства, налагащи определянето
й в по-голям размер.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
наказателно постановление № 24-002507 от 23.10.2019 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ
на „ВЕНТИ – 7” ООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, се налага административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
извършено нарушение на чл.128, т.2 от КТ, като НА ОСНОВАНИЕ чл.415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция” от 1500
(хиляда и петстотин) лева на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: