Мотиви по ВНОХД № 3937/2018г.
по описа на СГС, НО, ХІІІ -ти въззивен състав.
С Присъда от 11.10.2016 г.,
постановена от СРС, НО, 106-ти състав по НОХД № 10759/2016 г., съдът е признал
подсъдимия В.Е.И. за НЕВИНЕН в това, че
на 24.10.2015г., около 22.40 часа в гр. София, по ул. „Княз Борис 1” с посока
на движение от ул. „Пиротска” към бул. „Тодор Александров”, управлявал МПС -
лек автомобил марка „Фиат”, модел „Брава” с ДК № ********, без съответно
свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 17320/17.04.2012г„ влязло в законна
сила на 03.09.2015г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр.
с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал изцяло по
повдигнатото му обвинение.
Срещу така постановената присъда е
постъпил Протест от СРП в който се сочи, че деянието е изцяло съставомерно, а
подсъдимият не е разполагал със СУМПС, тъй като, поради наличие на предходни
административни нарушения са му отнети всички контролни точки, поради което и
същият е изгубил своята правоспособност и към момента на извършване на деянието
не е бил правоспособен водач. В заключение се иска отмяна на присъдата и признаване
на подсъдимия И. за виновен като му бъде наложено наказание от 5 месеца
Лишаване от свобода, както и да заплати направените разноски.
В
производството пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста и не прави
искания по доказателствата.
Адв.
П., защитник на подсъдимия И. оспорва протеста и не сочи нови доказателства.
В
хода по същество прокурорът моли първоинстанционната присъда да бъде отменена
като неправилна и незаконосъобразна. Представителят на СГП заявява, че поддържа
изцяло мотивите, изложени в протеста на СРП и счита, че подсъдимият към момента
на извършване на деянието е бил неправоспособен, каквато е и константната
съдебна практика. Прокурорът сочи, че подсъдимият е осъждан многократно за
управление на МПС без притежаване на свидетелство за правоуправление, а това,
че е издържал изпит, но не е получил СУМПС го приравнява на лице, което няма
правоспособност да управлява МПС. В заключение отново се иска отмяна на
първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за виновен.
Адв.
П. моли протестът да бъде оставен без уважение, а присъдата на СРС да бъде
потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована. Правилно според
защитата СРС е посочил, че в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 Законодателят е криминализирал поведението на
неправоспособен водач на МПНС, а не на такъв, който е придобил правоспособност,
но по една или друга причина не се е снабдил с СУМПС. Ето защо счита, че
деянието, извършено от подсъдимия е несъставомерно както от обективна, така и
от субективна страна, тъй като същият притежавал правоспособност, но СУМПС не
му било връчено. В заключение отново моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Подсъдимият
лично в своя защита поддържа казаното от адв. П. и няма какво да допълни.
В
последната си дума подсъдимият заявява, че се чувства невинен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За
да постанови решението си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на
Глава 27 - по чл. 371, т. 1 от НПК.
Съдът след като е преценил, че действията по разследването на досъдебното производство
са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, с определение е одобрил
изразеното съгласие да не бъде провеждан разпит на посочените свидетели, а при
постановяване на крайния съдебен акт да бъдат ползвани протоколите за разпит от
досъдебното производство.
При
постановяване на присъдата си, СРС е съобразил - АУАН № 966563/24.10.2015 г.
/л. 4 от ДП/, НП 17320/17.04.2012 г. /л. 8 от ДП/, справка за наложени по
отношение на подсъдимия административни наказания по ЗДвП /л. 10-25 от ДП/,
протоколи за разпит на свидетелите П.К./л. 39 от ДП/, Н.А./л. 40 от ДП/ и Л.Н./л.
41 от ДП/, писмо от ОПП-СДВР, ведно с приложения /л. 43-46 от ДП/, справка за
съдимост /л. 16-37 от СП/, писмо от ОД МВР - Враца, ведно с приложение /л.
39-70 от СП/.
Действайки като втора по ред първа
инстанция по съществото на делото, въззивният съд извърши самостоятелно
обсъждане на събраните от районния съд доказателства, приемайки следните
фактически положения:
Подсъдимият В.Е.И. е роден
на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, постоянен адрес:***, an.
1 и настоящ адрес:***, с ЕГН **********.
На 24.10.2015 г. свидетелите
П.К.и Н.А.- полицейски
служители при СПС-СДВР изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. София. Около 22:40 часа, на същата дата, по ул. „Княз Борис
I”, полицейските органи спрели за проверка лек автомобил
марка „Фиат”, модел „Брава” с ДК № ********, движещ се в посока от ул. „Пиротска” към бул. „Тодор Александров”. Автомобилът
бил управляван от подсъдимия
И., който се легитимирал с лична канта. Други документи не били представени.
Свидетелите К.и А.извършили справка в информационните
масиви от която било видно,
че на подсъдимия И. не е издавано
СУМПС. На място пристигнал свидетелят Л.Н.- мл. автоконтрольор
при ОПП СДВР, който съставил
на водача АУАН № 966563/24.10.2015 г. за нарушение на
чл. 150 .
Впоследствие е установено,
че с наказателно постановление № 17320/17.04.2012 г.,
издадено от началника на
ОПП-СДВР с което подсъдимият
И. е санкциониран по административен
ред за управление на МПС без да притежава
съответно свидетелство за правоуправление. Постановлението му било връчено лично на
26.08.2015г. и влязло в законна сила на 03.09.2015 г.
Съгласно постъпила
справка от началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Враца подсъдимият
И. е придобил правоспособност
за управление на МПС от категория „В“ с протокол № 357/17.05.2005 г. в гр. Враца, като същият
не е подавал набор от документи за издаване на първоначално СУМПС.
Посочената фактическа обстановка
настоящата инстанция прие въз основа на следните гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, които са били приети и обсъдени и от
първоинстанционният съд.
По доказателствата :
Гласни : показанията от досъдебното производство на свидетелите
П.К./л. 39 от ДП/, Н.А./л. 40 от ДП/ и Л.Н./л. 41 от ДП/.
Писмени : АУАН № 966563/24.10.2015 г. /л. 4 от ДП/, НП
17320/17.04.2012 г. /л. 8 от ДП/, справка за наложени по отношение на
подсъдимия административни наказания по ЗДвП /л. 10-25 от ДП/, писмо от ОПП-СДВР,
ведно с приложения /л. 43-46 от ДП/, справка за съдимост /л. 16-37 от СП/,
писмо от ОД МВР - Враца, ведно с приложение /л. 39-70 от СП/.
Така
изложената фактическа обстановка не се различава съществено от тази, установена
и от Софийски районен съд, поради което в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата от
значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на
деянието, авторството на същото, механизма на извършването му, субективната
страна на престъплението и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при
които е било извършено.
Настоящият
състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, въз основа на който е изградил фактическите
си констатации.
СРС
е направил анализ на доказателствата, който настоящия състав споделя, като
намира, че основните факти се доказват от показанията на двамата разпитани
свидетели – полицейски служители П.К.и Н.А.и кореспондират напълно със
събраните писмени доказателства и с казаното от свидетеля Л.Н., поради което и
настоящата инстанция им дава вяра напълно.
Съдът
кредитира писмените доказателства по делото – издаденото Наказателно
постановление № 17320/17.04.2012 г. на началника на ОПП СДВР от което се установява,
че подсъдимият е наказван по административен ред за управление на МПС през
СУМПС. Установява се също така, че подсъдимият И. е получил препис от
Наказателното постановление лично на 26.08.2015г., същото е влязло в законна
сила на 03.09.2015 г., а процесното деяние е извършено на 24.10.2015г., т.е. в
едногодишен срок от наказването му по административен ред.
Видно
от приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Враца подсъдимият И. е придобил правоспособност за управление на МПС от
категория „В“ с протокол № 357/17.05.2005 г. в гр. Враца, като същият не е
подавал набор от документи за издаване на първоначално СУМПС.
От правна страна :
Независимо,
че възприетата от настоящия състав фактическа обстановка не се различава
съществено от приетата от СРС, СГС достигна до различни правни изводи, поради
което намери основание за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на
подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на на 24.10.2015г., около
22.40 часа в гр. София, по ул. „Княз Борис 1” с посока на движение от ул.
„Пиротска” към бул. „Тодор Александров”, управлявал МПС - лек автомобил марка
„Фиат”, модел „Брава” с ДК № ********, без съответно свидетелство за управление
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №
17320/17.04.2012г., влязло в законна сила на 03.09.2015г.
За да постанови своята присъда, първоинстанционният
съд е решил неправилно въпроса, свързан със субекта на престъплението, като е
приел в конкретния случай, че И. е правоспособен водач, тъй като е положил и
издържал изпит за водач на МПС, категория „В“, видно от протокол № 357/17.05.2005 г., приложен по делото,
поради което и не е годен субект на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Настоящият състав намира този извод на СРС и направеното от него тълкуване на
понятието „правоспособен водач на МПС“ за неправилни.
Правната
доктрина и съдебната практика безспорно приемат, че субект на престъпленията по
чл. 343в ал.1 и ал.2 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което
управлява МПС. За да е налице съставомерност по чл. 343в ал.2 от НК е
необходимо да се установи, че деецът е поначало неправоспособен защото никога
не му е издавано свидетелство за правоуправление, какъвто е настоящия случай
или защото то му е отнето на някакво основание.
Ако
въпреки своята неправоспособност управлява МПС, той върши нарушение на чл.177, т.1
или т. 2 от ЗДП, за което носи административно-наказателна отговорност. Когато
след наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без съответната
правоспособност в рамките на едногодишния срок на това административно
наказание, то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в ал.2 от НК.
Очевидна е волята на законодателя да обяви за престъпление управлението на МПС
от неправоспособния водач не след първото, а едва при второто му нарушение, обвързано
и със срок, приемайки, че едва тогава деянието става общественоопасно.
В
конкретния случай, И. е неправоспособен водач, тъй като по делото е безспорно
установено, че свидетелство за управление на МПС изобщо не му е издавано, като
няма данни изобщо същият да е подавал документи за издаване на СУМПС.
Видно от разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. Систематичното тълкуване на посочената разпоредба сочи, че
същата е относима към правоспособността на водачите, тъй като се намира в Глава
4 от ЗДвП „Правоспособност на водачите на пътни превозни
средства“.
От посочената разпоредба следва, че ако едно лице не притежава свидетелство за
управление на МПС, то същото е неправоспособно. Доколкото обстоятелството, че към
датата на инкриминираното деяние И. не е притежавал съответно СУМПС е безспорно
установено, то същият е годен субект на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК
за извършването на което престъпление е признат и за виновен от настоящата
инстанция.
Не може да бъде споделено виждането, че
правоспособността възниква от момента на успешно полагане на изпит за
управление на МПС, а самото свидетелство има само удостоверителна функция.
Съгласно
чл. 151, ал. 2 ЗДвП в редакцията, актуална към датата на деянието, свидетелство
за управление на моторни превозни средства се издава от органите на
Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование,
което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната
категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за
оказване на първа долекарска помощ и е успешно
издържало изпит за водач на моторно превозно средство.
От
посочената разпоредба е видно, че е предвиден особен ред за придобиване на
правоспособност, от който преминаването на обучението и успешното полагане на
изпит са само задължителни етапи, но сами по себе си не са достатъчни, за да
бъде издадено СУМПС. Няма спор, че ако лицето не притежава завършено основно
образование или не е физически годно на управлява МПС, независимо от успешно
положения изпит, такова свидетелство няма да му бъде издадено.
Действително,
правоспособността се удостоверява с издадено СУМПС, но след изтичане на този
срок, документът става нередовен /параграф 1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД/, с
произтичащите санкционни последици за неговия притежател и ползвател /чл.81,ал.1,т.7
и ал.2,т.6 от ЗБЛД/, а лицето, което притежава невалидно СУМПС е годен субект
на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. По аргумент от изложеното, лице на
което никога не е издавано СУМПС е неправоспособен водач.
Доколкото
е установено, че И. е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление на MПC с Наказателно постановление №
17320/17.04.2012г., връчено му лично на 26.08.2015г. и влязло в законна сила на
03.09.2015г, а деянието е извършено на 24.10.2015т., т.е. в едногодишния срок,
то налице са всички признаци на престъплението от обективна страна.
От субективна страна подсъдимият И. е осъществил
деянието при форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал, че е наказван по
административен ред за управление на МПС без съответното СУМПС, тъй като
Наказателното постановление за това му е връчено лично, съзнавал е, че няма
издадено валидно СУМПС, тъй като към датата на деянието не е подавал документи,
за да се снабди с такова и въпреки това е управлявал процесния автомобил.
По вида и размера на
наказанието :
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК в редакцията,
актуална към датата на инкриминираното деяние, предвижда наказание за това
престъпление ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 до 3 години и ГЛОБА от 500 до
1200 лева.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да
определи наказанието в рамките, посочени в съответната специална норма, като
прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не
се установи наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
При анализ на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прецени от една страна обремененото съдебно минало и
данните за предишни нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимия, които безспорно
са обстоятелства, които отегчават отговорността му, но в същото време прецени и
младата възраст, конкретиката
на извършеното деяние, обстоятелство, че същият има положен и успешно издържан
изпит за управление на МПС и най-вече изминалото време, което настоящия съд
преценява като смекчаващо вината обстоятелство, поради което прецени, че не са
налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а
наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства към минимума, посочен в правната
норма, поради което определи наказанието по вид и размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лева, като счита, че така
наложеното наказание ще изпълни целите си и ще доведе до поправяне на дееца и
ще се яви ефективна пречка пред него да върши други престъпления.
Настоящият състав прецени, че не са налице основанията
за прилагането на чл. 66 от НК, доколкото подсъдимият е многократно осъждан,
включително и на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА по НОХД 3308/2012г. по описа на СГС, чието изпълнение е отложено за срок
от ТРИ ГОДИНИ, поради което и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
определи „ОБЩ РЕЖИМ“ на изтърпяване на така определеното наказание, доколкото
сборът от наказанието по НОХД 3308/2012г. и по настоящото дело не надхвърля ДВЕ
ГОДИНИ.
По посоченото наказателно дело - НОХД 3308/2012г е
извършена кумулация на наказанията, като на
подсъдимия И. е определено по реда на чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отложено на основание чл. 66 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ,
в сила от 15.11.2012г. По тази причина престъплението по настоящото дело се
явява извършено в изпитателния срок на условното осъждане, поради което според
настоящия състав са налице основанията на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в
изпълнение и на наказанието по НОХД 3308/2012г.
Съдът определи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определи „ОБЩ РЕЖИМ“ на изтърпяване на така посоченото наказание,
доколкото сборът от наказанието по НОХД 3308/2012г. и по настоящото дело не
надхвърля ДВЕ ГОДИНИ.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.