Р Е Ш Е Н И Е
№ 3446 09.12.2019
г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 5613
по описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Д.В.Р. и е за установяване на
дължимост от ответника на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на
исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебното заседание, в което бе даден ход на съдебните
прения, дружеството депозира писмено становище, с което моли съдът да постанови
неприсъствено решение.
В
съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.
Бургаският районен съд,
след като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване шест
установителни иска
с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице
първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът,
редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор
по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Възражения против исковете не се съдържат и
в хода на заповедното производство, защото госпожа Р. е уведомена за заповедта
на основание чл.47, ал.5 от ГПК.
Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на исковете, като мотивите за това
са следните:
На 30.09.2016 г. между „***“ ООД, в качеството на
кредитор, и Д.В.Р., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
кредит № *** (за краткост Договора). Условията на договора са следните: общ размер
на кредита (главница) – 1000 лева; такса за оценка на досие – 50 лева; общ размер
на фиксирана лихва – 197,25 лева, представляваща 31,82 % годишно; годишен
процент на разходите – 48. Таксата за оценка на досието е платима при
подписване на договора, но ще бъде включена в седмичните вноски за улеснение на
клиента – чл.3 от раздел „Договорни разпоредби“ от Договора.
Р. избира услугата „Кредит у дома“, която представлява
домашна доставка на заетата сума в брой по нейно местоживеене и седмично
домашно събиране на вноските по кредита. За тази услуга тя дължи такса в размер
на 852,97 лева. Така общият размер на дължимата сума е 2100,22 лева, срокът на
договора в седмици е 60, размерът на седмичното плащане с изключение на
последното е 35,01 лева, а на последното – 34,63 лева. Първото седмично плащане
се дължи на 09.10.2016 г., а денят от седмицата, в който се дължат плащанията,
е понеделник. Според чл.12 от раздел „Договорни разпоредби“ от Договора
клиентът има право да получи, при поискване и безвъзмездно, по всяко време от
срока на договора за кредит, извлечение по сметка под формата на погасителен
план, съгласно чл.11, ал.1, т.12 от Закон за потребителския кредит. Срокът на
Договора е изтекъл.
„***“ ООД (с
последващо наименование „***“ ЕООД) прехвърля с договор за цесия от 01.07.2017
г. на „***“ АД задължението на Р. по Договора. На 01.03.2018 г. е Подписано
Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
между „***“ АД и дружеството ищец, по силата на което „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД придобива вземанията по Договора.
Р. е надлежно уведомена за цесиите с получаване на
книжата по делото.
Ищцовото дружество твърди неизгоден факт, че Р. е
погасила сума в размер на 375,07 лева.
Според пар.2 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), и на Директива 2011/90/ЕС
на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни
допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (ОВ, L 296/35 от
15 ноември 2011 г.). Според Решение по дело С-42/15 от
09.11.16 г. – Словакия на съда на ЕС в договора за кредит не е необходимо да се посочват
точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по
този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност
падежите на тези вноски – в случая това условие е спазено. Според същото
решение в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Държавата
членка не трябва да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба.
На 02.04.2019 г. дружеството подава заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на съда. На 03.04.2019 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение № *** за следните суми: 852.87 лева
главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***/30.09.2016 г.; 134.86 лева договорна
лихва за периода от 18.12.2016 г.
до 26.11.2017 г.; 40.76 лева такса за
оценка на досие за периода от 25.12.2016 г. до 26.11.2017 г.; 209.03 лева такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене за периода от 18.12.2016 г. до 26.11.2017 г.; 487.63 лева такса
услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене за периода от 25.12.2016 г. до 26.11.2017 г.; 139.87 лева обезщетение
за забава за периода от 19.12.2016 г. до 01.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницатаот 02.04.2019 г. до изплащане на вземането.
Ответникът не е оспорил дължимостта на тези суми в хода
на исковото производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
По въпроса за
разноските:
С оглед изхода на делото ищцовото
дружество има право на разноски в
заповедното производство, които са в размер на 87,30 лева.
Ищцовото дружество претендира
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, като съдът намира за
справедлив негов размер от 100 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. В полза на дружеството следва да бъде присъдена и сумата за държавна
такса в исковото производство в размер на 262,70 лева. Не следва да се присъжда сума в размер на 24 лева
разноски за връчване на книжата по заповедното производство чрез ЧСИ, защото
такова връчване не е извършвано.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д.В.Р., ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 852,87 лева (осемстотин петдесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки) главница по договор за
потребителски кредит № ***/30.09.2016 г.; 134,86 лева (сто тридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки) договорна
лихва за периода от 18.12.2016 г.
до 26.11.2017 г.; 40,76 лева (четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки) такса
за оценка на досие за периода от 25.12.2016 г. до 26.11.2017 г.; 209,03 лева (двеста и девет лева и три стотинки) такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене за периода от 18.12.2016 г. до 26.11.2017 г.; 487,63 лева (четиристотин осемдесет и седем лева и шестдесет и три
стотинки) такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене за периода от 25.12.2016 г. до 26.11.2017 г.; 139,87 лева (сто тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки)
обезщетение за забава за периода от 19.12.2016 г. до 01.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от
02.04.2019 г.
до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д.В.Р., ЕГН – **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 87,30 лева (осемдесет и седем лева и тридесет
стотинки) разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ***/2019 г. по
описа на БРС и сумата от 362,70 лева (триста шестдесет и два лева и седемдесет
стотинки) разноски в настоящото производство.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала!
ММ