Разпореждане по дело №446/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 150 от 14.10.2011 г., постановено по гр.д. № 205/2011 г. по описа на М. районен съд, е признато за установено по отношение на К. А. М. от с. Д., общ. К., че съществува вземане на „В.К.” О., гр. К. срещу същия за сумата в размер на 268.92 лева, представляваща стойността на доставена вода за периода 06.01.2010 лв. – 10.10. 2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2011 г. до окончателното й изплащане, законна лихва за просрочие в размер на 6.72 лв., както и за направените по делото разноски в размер на 125 лева, за което е издадена Заповед № 62/ 18.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 100/ 2011 г. по описа на МРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от К. А. М. от с. Д., общ. К. чрез представител по пълномощие, който обжалва първоинстанционното решение като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди ±е в жалбата, че първоинстанционият съд обсъдил като доказателства, представени фактури от ищеца след сроковете по ГПК и такива, които не били представени и не ставало ясно дали съществували тези доказателства. В приложените броеве на вестник "Нов живот" и "Новинар" нямало публикация на Общите условия на договорите за предоставяне на В.К. услуги, които следвало да отговарят на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснобдителните и канализационните системи. От доказателствата не ставало ясно и не се доказвало на какво основание ищецът открил партида на ответника след като нямало подписан договор съгласно чл. 12 ал. 1 т. 4 във вр. с § 3 ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Не било ясно и това, как и по какъв начин ставало отчитането на услугата. Установявало се, че при отчитането на индвидуалния водомер липсвал подпис на потребителя. Показанията на водомера, вписани в книгата едностранно, в качеството на частен документ, удостоверявали изгодни за ищеца факти и не били обвързани с представените по делото доказателства. По този начин били изготвени и фактурите- без положен подпис на потребителя и не установявали договорни отношения между страните. Предвид изложеното въззивникът моли да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен като недоказан. Моли да му бъдат присъдени направените в двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата.

Въззиваемото дружество, чрез свой представител в съдебно заседание, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „В.К.” О., гр. К. за признаване по отношение на К. А. М. от с. Д., общ. К. съществуване на вземане в размер на 268.92 лева, представляваща стойността на доставена питейна вода за периода 06.01.2010лв. – 15.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2011 г. до окончателното й изплащане, законна лихва за просрочие в размер на 6.21 лв., както и за направените по делото разноски в размер на 125 лв.

По делото е представено като доказателство молба от К. А. М. от 21.10.1998 г. до „В.К” О. Г. за осигуряване на ползването и отвеждането на вода въз основа на писмен договор, за чието сключване е изразил съгласие с молбата. Представен е и договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води от 21.10.1998 г., сключен между ищеца, в качеството му на доставчик, и ответника, в качеството му на абонат, с който се определят условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и взаимоотношенията между доставчика и абоната. С покана за доброволно плащане № 000660 от 19.05.2010 г., ищецът по делото е поканил ответника да заплати дължими суми за предоставени му услуги – доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчните води, по фактура № */13.04.2010 г. на стойност 39.84 лева. Видно от поканата, същата е оформена като връчена при отказ, който е достоверен с подписа на двама свидетели. Представено е и уведомление от 21.06.2010 г. от ищеца до ответника за преустановяване предоставянето на В.К. услуги, което е връчено при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.

От събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства, сочени от страните, а именно: справка-извлечение 275 за дължимите суми на абонат 6005223 – К. А. М. към „В.К” О.-К., справка за консумация на абонат от 08.06.2011г.; четири броя фактури с № */13.04.2010 г.; № */24.06.2010 г.; № */16.08.2010 г. и № */18.10.2010 г. и заключение на съдебно - икономическа експертиза, неоспорено от страните, се установява следното: при ответното дружество, на името на въззивника К. А. М. е открита партида № 6005223 за консумирана питÕйна вода. По партидата е отразено редовно плащане от абоната през 2008г. и 2009 година и до 06.01.2010 г. вкл., а срещу сумите за консумирана вода за периодите: 06.01.-08.04.2010 г.; 08.04.-10.06.2010 г.; 10.06. - 10.08.2010г. и 10.08. - 15.10.2010 г., има отразяване, че са неплатени. Експертизата сочи, че за отчетния период от 06.01.2010 г. до 15.10.2010 г. , са издадени посочените по-горе четири броя фактури, по които не е постъпило плащане, като дължимите суми са в общ размер на 268.92 лв. с ДДС, а мораторната лихва е в размер на 8.42 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан. Към процесния период от време е действала Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 8 ал. 1 от същата, получаването на услугите В.К. се осъществява при публично известни „Общи условия”, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създадени със закон или в изпълнение на концесионен договор. С „Общите условия” се определят права, задължения и отговорности на оператора и потребителите, включително и редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. След влизане в сила на „Общите условия” се счита, че потребителите, които не са предложили различни от оповестените в централен ежедневник „Общи условия”, са ги приели при мълчаливо съгласие. Или, отношенията между „В.К.” О. гр. К. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от В.К. оператора, са регламентирани от Общи условия за предоставяне на В.К. услуги на потребителите от В.К. оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ- 022 от 09.06.2006 г. и публикувани във в- к „Телеграф” от 26.07.2006 г. и в- к „Нов живот” от 26.07.2006 г. Изхождайки от същите, ответникът по иска се явява потребител по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1, тъй като е физическо лице- собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В.К. услуги, като в този случай В.К. операторът няма задължение за сключване на индивидуален договор. Такова задължение има при условията на чл. 4 от Общите условия - при ползване на вода за стопански нужди и обществени нужди, включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка, както и при нови потребители по чл. 69 от Общите условия, какъвто въззиваемият не е. Що се отнася до твърдението на жалбодателя, че по делото не били представени "Общите условия", следва да се посочи, че същите представляват поднормативен акт, публикуван на страниците на централен и местен ежедневник и по съществото си представляват общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване. Впрочем, в настоящия случай твърдението на ответника за липса на сключен договор между него и ищеца се опровергава от представения по делото и цитиран по – горе договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води от 21.10.1998 г., сключен между ищеца, в качеството му на доставчик, и ответника, в качеството му на абонат, с който се определят условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и взаимоотношенията между доставчика и абоната. В тази връзка следва да се посочи, че от цитираните по – горе доказателства се установява, че на ответника е била доставяна питейна вода преди и по време на процесния период, той е приемал тази доставка, за което е имал и индивидуален водомер и е заплащал редовно доставеното количество вода до началото на процесния период, поради което и доводите му за липса на подписан договор и липса на основание за откриване на партида на негово име, са несъстоятелни.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата - услугите В.К. се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно ал. 4 на сочената разпоредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая е установено, че през спорния период от вреýе, ищецът по иска е доставял вода на ответника и е отчитал същата по водомера, монтиран в имота на същия. Що се касае до довода, че в карнетната книга, в която са били отчитани данните на консумирана вода от жалбодателя по показанията на водомера, липсвал подпис на потребителя и същата като частен документ, издаден от една от страните в процеса – "В.К." О. К., удостоверявал изгодни за страната факти, то следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, опровергаващи отчетените в карнетната книга данни за консумираната вода. Напротив, съдържанието на извлечението по партидата на потребителя, на справката - извлечение за дължимите суми за процесния период, не са оспорени, поради което следва да се приеме, че същите представляват надлежно доказателство по отношение на вписаните данни за количеството консумирана питейна вода през съответните периоди. В тази връзка, съдебно - счетоводната експертиза е установила, че за процесния период от време са издадени фактури за дължими от ответника суми на обща стойност 268.92 лв., истинността на които документи също не е оспорена от ответника по иска. Поради това, въззивният съд приема, че в настоящето производство ищецът е доказал своето вземане, произхождащо от облигационна връзка, в която са встъпили абонатът и ищцовото дружество с насрещни права и задължения. Ищецът по иска е доказал факта на доставената вода, за което са съставени фактури за дължимите от ответника по иска суми и следва да се приеме, че претендираното вземане съществува - налице е задължение на ответника за заплащане на сумата по издадената заповед за изпълнение, каквато съгласно разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, предоставящият услугата може да поиска да се издаде по реда на чл. 410 от ГПК независимо от размера на задължението срещу неизправни длъжници. Или, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да се уважи. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150 от 14.10.2011 г., постановено по гр. д. № 205/ 2011 г. по описа на М. районен съд.

ОСЪЖДА К. А. М. от С., № *., общ. К., област К., ЕГН *, да заплати на „В.К.” О. гр. К. бул. „Б. № *, ЕИК *, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.