№ 616
гр. Бургас, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202459 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. М., ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № 11-01-715/28.04.2021 г., издадено от заместник-директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателката е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1373.50 лева, на основание чл. 256, ал. 1 Закона за
обществените поръчки /ЗОП/, за нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от
ЗОП.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Милев от БАК, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган се представлява от юк. Карастанчев, който
оспорва жалбата.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На 17.11.2020 г., на жалбоподателката М.М. е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че на 25.10.2018 г. (датата на плащане по фактура
**********/30.09.2018 г., с което е надвишен минималният стойностен праг по чл. 20, ал. 2,
1
т. 2 от ЗОП), в качеството й на ректор на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас и
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, не е приложила
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка чрез „публично състезание“
или „пряко договаряне“ при възлагане на обществена поръчка за услуги по столово хранене
на студенти, въпреки, че са били налице всички законови основания за това. През 2018 г. са
извършени разходи за услуги по столово хранене на студентите в общ размер на 114 458.77
лв. без ДДС /137 350.50 лв. с ДДС/, отчетени въз основа на 29 бр. фактури, издадени на
„Ален Мак 2002“ ООД и „Веронели клон Бургас“ ООД, в резултат на което поръчката за
услуги по изхранването на студентите е възложена при по-облекчен ред.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 20, ал.
2, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
Препис от акта бил връчен лично на жалбоподателката, която вписала, че ще
представи възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено възражение.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и на
28.04.2021 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл. 17, ал. 1 от
ЗОП, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП, наложил на жалбоподателката
административно наказание „Глоба” в размер на 1373.50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът констатира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
изхождат от съответните длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и
териториална компетентност по смисъла на чл. 261, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита, че при съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП е спазена изискуемата писмена форма и реквизити.
Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчването на акта и наказателното постановление на
жалбоподателката.
По делото няма спор, че Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас попада в
обхвата на държавната финансова инспекция като организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция, както и че жалбоподателката е ректор на
учебното заведение и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от
Закона за обществените поръчки.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Като
съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12
или 13 от ЗОП, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и
услуги, включително и услугите по приложение № 2 – от 70 000 лв. до съответния праг по
ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката.
Услугите по столово хранене на студенти имат характера на периодично повтарящи
2
се услуги по смисъла на чл. 21, ал. 8, т. 1 от ЗОП. Последната разпоредба сочи начина за
изчисляване на стойността на обществената поръчка с цел определяне на реда за нейното
възлагане, именно – при обществени поръчки за доставки или услуги, които са регулярни
или подлежат на подновяване в рамките на определен период, прогнозната стойност се
определя на базата на действителната обща стойност на поръчките от същия вид, които са
възложени през предходните 12 месеца, коригирана с евентуалните промени в количеството
или стойността, които биха могли да настъпят за период от 12 месеца след възлагането на
поръчката, или общата прогнозна стойност на поръчките, възложени през 12-те месеца след
първата доставка или услуга.
Видно от представената справка относно извършените разходи за услуги по
изхранване на студентите са били съставени общо 29 бр. фактури, на обща стойност 114
458.77 лв. без ДДС /137 350.50 лв. с ДДС/.
Предвид стойността на извършените разходи, която попада в стойностния праг по чл.
20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, възложителят е следвало да приложи процедурата по публично
състезание (чл. 178 и следващите от ЗОП) или по пряко договаряне (чл. 182 от ЗОП) за
извършването на услугите. В случая жалбоподателката не е приложила предвидения в
закона ред, въпреки, че са били налице законови основания за това, а услугите са възложени
при по облекчен от предвидения в закона ред, а именно чрез директно възлагане /чл. 20, ал.
4, т. 2 от ЗОП/.
С това свое поведение жалбоподателката виновно е осъществила състава на
административно нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП.
Нарушението е на формално извършване /осъществява се с факта на неприлагане на
задължителната процедура по ЗОП/ и за извършването му не е необходимо настъпването на
общественоопасни последици.
При определяне на санкцията правилно е приложена нормата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП
(Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), съгласно която възложител, който
възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната
стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, а когато няма писмен договор – глобата е 1 на сто от извършения разход или
от поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече от 10 000
лв. В случая наложеното административно наказание глоба в размер на 1373.50 лева е
законосъобразно определено и не подлежи на изменение.
Деянието не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, с оглед обекта на
защитените обществени отношения, стойността на доставката и не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното
наказания е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на представителя на АНО, в
негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на
3
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта
дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-715/28.04.2021 г., издадено
от заместник-директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на
жалбоподателката М. С. М., ЕГН: **********, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1373.50 лева, на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, за нарушение по чл. 17,
ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН: **********, да заплати в полза на Агенцията за държавна
финансова инспекция /АДФИ/ - гр. София, разноските по делото в размер на 80 лева,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4