Решение по дело №8207/2019 на Районен съд - Варна

     Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 13.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8207 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по искове на Б.Ж.Х., ЕГН**********, с правно основание чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на „Д.В.” ЕООД, ЕИК***, за следните суми:

- 1220.00лв. – неплатено трудово възнаграждение за периода м.02.2018г. – м.03.2018г. вкл., по трудов договор №025/14.08.2017г. за длъжност „заварчик”;

- 358.34лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни (за 2017г.) и 4 дни (за 2018г.), по трудов договор №025/14.08.2017г.;

- 149.29лв. – мораторна лихва за забава върху главницата от 1220.00лв., дължима за периода 01.03.2018г. – 30.05.2019г.;

- 43.50лв. – мораторна лихва за забава върху обезщетението от 358.29лв., дължима за периода 20.03.2018г. – 30.05.2019г.;

- законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на исковете – 30.05.2019г. до окончателното им плащане.

Ищецът твърди, че от 2017г. бил служител по трудово правоотношение с ответника, с последно БТВ от 610лв. месечно. Самото правоотношение било прекратено валидно на 20.03.2018г. на осн. чл.325, ал.1 КТ по взаимно съгласие.

Твърди още, че за периода м.02.2018г. – м.03.2018г. включително полагал ефективно и без нарушения труд по договора, но работодателят не му платил дължимото възнаграждение за това, претендирано в размер на общо 1200лв.

Освен това твърди, че придобил право на платен годишен отпуск от 7 дни (за 2017г.) и 4 дни (за 2018г.), пропорционално на отработеното време, който отпуск обаче не използвал, поради което му се следва обезщетение от 358.34лв.

С оглед неплащане на тези суми и след прекратяването на договра моли за присъждането им, както и на законните лихви върху тях, с оглед изпадането в забава на работодателя, в съответно посочени размери и периоди.

На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 – 133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено становище по делото.

За да се произнесе съдът взе предвид, че ответникът не е депозирал оговор на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.

С оглед изложеното съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

Предвид изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати сумата 300.00лв. – разноски по исковете пред ВРС, за които в случая следва да се приложи нормата на чл.38 ЗАдв.

Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Д.В.” ЕООД, ЕИК***, да плати на Б.Ж.Х., ЕГН**********, следните суми:

- 1220.00лв. – неплатено трудово възнаграждение за периода м.02.2018г. – м.03.2018г. вкл., по трудов договор №025/14.08.2017г. за длъжност „заварчик”;

- 358.34лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни (за 2017г.) и 4 дни (за 2018г.), по трудов договор №025/14.08.2017г.;

- 149.29лв. – мораторна лихва за забава върху главницата от 1220.00лв., дължима за периода 01.03.2018г. – 30.05.2019г.;

- 43.50лв. – мораторна лихва за забава върху обезщетението от 358.29лв., дължима за периода 20.03.2018г. – 30.05.2019г.;

- законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на исковете – 30.05.2019г. до окончателното им плащане,

на осн. чл.128 КТ, чл.224 КТ, чл.86 ЗЗД и чл.238 ГПК.

ОСЪЖДА Д.В.” ЕООД, ЕИК***, да плати на адвокат М. К. от ВАК сумата 300.00лв. – хонорар за защитата на ищеца по делото при условията на чл.38 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………